РЕШЕНИЕ

№ 118

град Плевен, 28 Март 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 77/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.В.Р. ***, срещу решение № 892/01.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2410/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че нарушението не е установено по законосъобразния ред и не е доказано пред наказващия орган и пред Районен съд гр. Плевен. Твърди, че решението се крепи единствено на предположения и на показанията на заинтересован свидетел-Ж. Б., собственичка на лекия автомобил. Сочи, че актосъставителят и органите на полицията, не са установили по надлежния ред нито с оглед, нито със снимков материал, който е задължителен, обстоятелството, че тъкмо касаторът с колата си е причинил ПТП с колата на Ж. Б.. Посочва, че в тези случаи, снимането на ПТП и евентуалните щети по автомобилите е задължително.Твърди, че първоинстанционният съд не е приел декларацията на Ж. Б. и не е допуснал искан свидетел, като по този начин не са били събрани важни доказателства, от съществено значение за решаване на делото. Счита, че е необходимо лицето И. Б. да бъде допуснат и разпитан като свидетел в производството пред въззивня съд. Сочи, че съдът не е уважил и възражението на касатора за изтекла давност от датата на издаване на наказателното постановление до връчването му на 30.09.2016 г., както и от самото ПТП.

В съдебно заседание касаторът Н.В.Р. ***, се явява лично. Счита решението на Районен съд гр. Плевен за неправилно и незаконосъобразно, моли да бъде отменено същото, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2876/13 от 10.09.2013г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен,   с което на Н.В.Р. ***, за това, че на 30.08.2013г. около 07:00 часа, в гр. Плевен, на ул. „Мур” до № 46, управлява лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ЕН *** ВР, в следствие необезопасена маневра на заден ход за паркиране между паркирани МПС, блъска лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ЕН 6901 ВС, който е паркирал и след настъпилото ПТП не остава на място и не уведомява и изчаква органите на МВР, като това е установено в 14:45ч. – нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в замре на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени доказателства и свидетелски показания и е изложил мотиви относно тяхното кредитиране, които се възприемат изцяло. В случая са безспорно установени описаните нарушения – при маневра на заден ход за паркиране се блъска друг лек автомобил и се напуска мястото на ПТП. Самият касатор не отрича извършването на маневрата и посочва, че собственичката на автомобила му се скарала и същият се е прибрал вкъщи, като” колата имаше драскотини и не счетох, че е необходимо да уведомя КАТ, мислех да платя , това е посочено в жалба –възражение от Р. на л. 6 по ахд№ 2410/2016 година. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като не е разпитал като свидетел лицето И. М. Б., тъй като такова искане не е направено нито в жалбата срещу НП, нито в жалба –възражение, нито в проведените две съдебни заседания. Не е представена и декларация от Б. пред РС-Плевен, в която да се посочва, че той е управлявал автомобила, като такава е представена пред касационната инстанция. В тази декларация без дата И. Б. заявява, че видял съседът си да опитва да паркира, след което слезнах и му паркирах колата. Настоящата инстанция не кредитира посоченото в декларацията, тъй като от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания се установява безспорно извършване на вменените на лицето нарушения, а и самият касатор посочва, че той е управлявал автомобила.

Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за изтекла погасителна давност . С оглед ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ВКС, в което в т. 2 постановява, че разпоредбите на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

В случая е образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН на 30.08.2013 година и наказателното постановление е издадено на 10.09.2013 година т.е. в 6месечния срок от съставяне на АУАН, но е връчено на 30.09.2016 година почти 3 години след издаването му, като административно-наказателното преследване може да бъде изключено, погасено, само при изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН с оглед т. 2 на ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС.

В глава ІХ на НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм. в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване респ. административно-наказателното, се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно -наказателно производство е образувано при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. В случая нарушението е извършено на 30.08.2013 година и към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност от четири години и половина.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 892/01.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2410/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.