Р E Ш Е Н И Е

№ 122

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 74 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 23 от 12.01.2017 г., постановено по нахд № 33/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0940-000168 от 12.10.2016 г. на Началник РУ – Пордим към ОД на МВР – Плевен, с което на Й.Б.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП; чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, са наложени две глоби в размер по 10 лева, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за две нарушения на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и нарушение на чл.103 от ЗДвП затова, че на 30.09.2016 г. около 16,00 часа в гр.Пордим на ул.Централна, кръгова връзка, управлява лек автомобил Пежо 406 с рег.№ ВТ***ВТ, като не носи СУМПС и контролен талон към него; при подаден сигнал със стоп-палка по образец от движещ се полицейски автомобил, водачът не спира.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Й.Б.И., чрез адвокат Д.М. от Адвокатска колегия – Варна, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон, както и че с него е нарушено правото на наказания за защита. Пълномощникът твърди, че е уведомил съда за временна нетрудоспособност поради внезапно заболяване с искане за отлагане на делото, за което е представил болничен лист, но съдът е разгледал делото в негово отсъствие и в отсъствие на жалбоподателя, като с това го е оставил без защита. В заключение моли съда да отмени решението и да върне делото за разглеждането му от друг състав на съда.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, представител не се явява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното НП е издадено за това, че на 30.09.2016 г. около 16:00 ч. в гр.Пордим, на ул „Централна”, като водач на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ВТ *** ВТ, държава България, не носи СУМПС и контролен талон към него. При подаден сигнал със стоп палка по образец от движещ се полицейски автомобил водачът не спира, а продължава в посока ул „Климент” №33, където е установен водачът. Така изложените фактически констатации съдът приел, че се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Е. М. и св.В. К., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях установил времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът изложил мотиви, че твърденията на жалбоподателя, че е управлявал автомобила и е паркирал същия в двора си непосредствено преди проверката, потвърждават фактическите констатации, че именно той е нарушителят. На тези основания съдът приел за безспорно, че И. е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извършил съда, не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Наложените наказания приел за справедливи и законосъобразни и на тези основания потвърдил оспореното НП.

В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения от решаващия съд , изразяващи се в даване ход на делото и разглеждането му в отсъствие на жалбоподателя и упълномощения от него адвокат, който един ден преди съдебното заседание е депозирал молба за отлагане на делото, към която е приложил болничен лист и медицинско направление. В жалбата се съдържа и оплакване за нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция намира релевираното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на решаващия съд, свързано с разглеждане и решаване на делото в отсъствие на страната и упълномощения й адвокат, въпреки молбата за отлагане и приложените доказателства, за неоснователно и необосноваващо отмяна на решението на това основание, по следните съображения:

Съгласно  чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В конкретния случай нито в болничния лист, нито в нарочен документ - медицинско удостоверение, е отбелязано, че заболяването не позволява явяването пред съда на осигуреното лице. Това води до извод, че по време на съдебното производство съдът не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на И. по делото, нито последният е бил в невъзможност да ползва адвокатска защита в резултат на причини, които не е могъл да отстрани. Дори заболяването да е възникнало внезапно непосредствено преди провеждането на съдебното заседание, това обстоятелство не налага различно тълкуване на сочената разпоредба. Лицето, на чието име се издава болничния лист може и е длъжно да поиска нужното отразяване в този документ, което му дава възможност по надлежен начин да оправдае своето неявяване пред органите на съдебната власт. Преценката обаче дали обективното му състояние е действително такова, непозволяващо явяването му е на медицинското лице. Липсата на такова отбелязване дава възможност на решаващия съд да не зачете молбата за отлагане, тъй като молителят не е доказал пред съда, че неговото заболяване не му позволява да се яви пред съда.

Съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице обаче в конкретния случай представлява обстоятелството, че решаващият съд не е докладвал жалбата в проведеното открито съдебно заседание, респективно не е разгледал и не се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателя И.. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, при липса на специална уредба в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу НП се прилагат нормите на НПК. В нормата на чл. 331, ал.2 от НПК е предвидено разглеждането на делото да започва с доклад, в който според ал.3 се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства. Видно от протокола за проведеното на 10 януари 2017г открито съдебно заседание, такъв доклад не е направен, не е докладвано доказателственото искане на И., направено в жалбата за допускане на един свидетел, трите имена и адреса на който са посочени, нито съдът се е произнесъл по допустимостта и относимостта на това искане към предмета на спора. Произнасяне по искането липсва както в разпореждането за насрочване на делото на л.12, така и в съдебното заседание. Извършването на тези процесуални действия е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор, тъй като съдът е длъжен да се произнесе, като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. В този смисъл бездействието на съда следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, неотстранимо в настоящата фаза на процеса.

С оглед изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Плевен. При повторното разглеждане следва да се направи доклад на подадената жалба срещу НП и на доказателствените искания в нея, по допускането на които съдът следва да се произнесе с нарочен съдебен акт, след което въз основа на всички допуснати и събрани доказателства да се изложат мотиви какви правни изводи произтичат от тях относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 23 от 12.01.2017 г., постановено по нахд № 33/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.