Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Плевен, 7 Април 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 73/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Община – Плевен, чрез юрисконсулт П. срещу Решение № 926 от 12.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2409/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 1310/27.06.2016г. на Зам. Кмет на Община Плевен, с което на „Верея” ООД, И. М. на осн. чл. 29 ал.1 за нарушение на чл. 8 от Наредба № 1 на ОбС – Плевен е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв., затова че на 05.06.2016г. около 15:00ч. в гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 181 пред кафе аперитив „Верея” лицето И. М. в качеството си на управител е допуснал поставяне на слънцезащитна тента и трайно е увредил тротоарната настилка на новоизградената пешеходна зона, предназначена за общо ползване, същата тента е захваната с 12 бр. болтове.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице неяснота относно санкционираното лице. Според АУАН наказаното лице е „Верея” ООД, по същия начин в мотивната част и в диспозитива на НП е посочено, че „Верея” ООД се наказва с „имуществена санкция”. Видът на наказанието ясно доказва, че е санкционирано дружеството, а И. М. е вписан като управител и от описателната част става ясно, че е управител на заведението кафе-аперитив „Верея”, а не на дружеството и представлява дружеството като пълномощник. Счита, че няма смислова разлика между описанието на нарушението в АУАН и НП, разменен е само словореда. Счита за несъстоятелни мотивите на съда, че съществува неяснота дали нарушението е за допустителство, след като е наказано ЮЛ, вложен е смисъла на чл. 24 ал.2 от ЗАНН, а не на чл. 10 от ЗАНН. Не е засегнато правото на защита на наказаното лице, след като дружеството е подало жалба срещу НП, не е имало пречка и управителят Р. Д. да подпише АУАН и подаде възражение. Излага аргументи, че по същество е доказано увреждане на тротоарната настилка, без значение на стойността на увреждането, поради което моли да бъде отменено решението и потвърдено НП.

Ответникът по касация – „Верея” ООД – Плевен, чрез адв. П. и адв. Т. от САК изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно съдът правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът правилно е преценил, че съществува неяснота относно наказаното лице и деянието, за което е наказано, поради разминавания както в самия АУАН и НП, така и между двата акта. Разминаванията и несъответствията са многобройни и съществени, защото не позволяват да се очертае обхвата на административно-наказателното обвинение и по тази причина засягат съществено правото на защита и не позволяват съдът да извърши проверка за законосъобразност на НП по същество.

Неоснователни са доводите на касатора, че се касае само за известна непрецизност, но съществено смислово разминаване няма.

В АУАН е посочено, че се съставя срещу „Верея” ООД, управител И. М., затова че пред кафе-аперитив „Верея” лицето И. М. в качеството си на управител е допуснал при поставяне на слънцезащитна тента да бъде трайно увредена тротоарната настилка на новоизградената пешеходна зона предназначена за общо ползване, като тентата е захваната с 12 бр. болтове. Актът е съставен, връчен и подписан от И. М., който съгласно приложеното пълномощно представлява дружеството като има правото да извършва всички действия, свързани с обикновената търговска дейност на фирмата като я представлява пред всички юридически лица на територията на страната и извършва всички действия за нормалното й функциониране, да сключва договори за покупка и продажба на стоки, да сключва и прекратява трудови договори. От съдържанието може да се направи извод, че представлява дружеството като организира неговата търговска дейност по пълномощие, но липсва упълномощаване да подписва актове за административни нарушения и НП по ЗАНН. Не е и управител на дружеството по смисъла на търговския закон, такъв според Търговския регистър е Р. Д., затова не може да се приеме, че акта е бил редовно съставен и връчен според изискванията на чл. 40 от ЗАНН.

В НП е посочено, че акта е съставен срещу „Верея” ООД, управител И. М. и наказаното лице заема длъжност „управител”, затова че пред кафе-аперитив „Верея” лицето И. М. в качеството си на управител допуснал поставяне на слъцезащитна тента и трайно е увредил тротоарната настилка на новоизградената пешеходна зона, предназначена за обществено ползване, като е наказан „Верея” ООД, И. М. с „имуществена санкция”. Така описано деянието и така посочен нарушителя не става ясно дали е санкционирано дружеството за извършено или допуснато от М. нарушение, това лице какво качество има – управител, пълномощник или е наказан М. като физическо лице за извършено или допуснато от него нарушение – защото е допуснал при поставяне на слънцезащитна тента да бъде трайно увредена настилката или защото е допуснал поставянето на тентата и увредил настилката. Сочените разпоредби от Наредба № 1 предвиждат наказание глоба за физическите лица – извършители, а за нарушения, извършени при осъществяване дейността на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция. Не се предвижда наказание за допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН. Ето защо в случая трябва да е ясно кое е наказаното лице и за кое конкретно деяние, за да се прецени дали наложеното наказание „имуществена санкция” е съответно по вид и размер. Такава яснота не съществува. Не е допустимо чрез тълкуване да се извежда волята на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Като е отменил НП като незаконосъобразно на процесуално основание Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 926 от 12.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2409/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.