Р E Ш Е Н И Е

№ 121

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                           Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                              Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 72 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 903 от 05.12.2016 г., постановено по нахд № 2495/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 215-15 от 28.09.2016 г. на КПУКИ гр.София, издадено от Н. Н. – временно изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, в частта му по точки първа и втора, с които на К.М.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.35 ал.1 от ЗПУКИ за нарушение на чл.8, изр.второ, предл.второ – глоба в размер на 5000 лева; на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16, ал.1, във връзка с чл.12 т.4 от ЗПУКИ – „глоба“ в размер на 7000 лв. и е оставил без разглеждане жалбата в частта, с която се обжалва същото НП по точка трета, като е прекратил производството по делото в тази част. Наказанията са наложени на К.М. затова, че в качеството си на полицейски инспектор, с действията си по връчване на протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.) на Е. Д., не е спазил задължението си по чл.178, ал.2 от ЗМВР (отм.) да не участва при подготовката и вземането на решение, когато свързано с него лице е заинтересовано от съответното решение; в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл.3 т.25 от ЗПУКИ е призовал Е. Д. за даване на обяснения, снел е самите обяснения от лицето и е съставил протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.), в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – М. Х. М.; не е подал декларация по чл.12 т.4 от ЗПУКИ като лице, заемащо публична длъжност по чл.3 т.25, предл.3 от ЗПУКИ, във връзка с призоваването на Е. Д. за даване на обяснения, снемането на самите обяснения от лицето и съставянето на протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.).

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от КПУКИ чрез Е.Д. – директор на Дирекция „Правна“-служител с юридическо образование при касатора, която го обжалва в частта, с която е отменено наказателното постановление, като счита решението за неправилно в  тази му част поради нарушение на закона. Твърди, че е налице неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбите на ЗПУКИ от страна на въззивния съд и неразбиране на процедурата по установяване на нарушението конфликт на интереси и неговото санкциониране. Сочи, че администнативно-наказващата дейност по ЗПУКИ се различава коренно от тази по ЗАНН както относно ефекта на актовете, които установяват съответните нарушения, така и относно реда, по който същите следва да се издадат, съдържанието им и правните им последици. Посочва, че производството по ЗПУКИ е особено производство и е самостоятелен елемент от широкото понятие за административен процес, а също и че в редица свои аспекти то се различава съществено от производството по ЗАНН, като най-същественото различие е, че нарушението по ЗПУКИ се установява с индивидуален административен акт в специално производство по ЗПУКИ. Сочи, че административно наказващият орган е обвързан с правното основание, съдържанието и структурата на индивидуалния административен акт и по тези три елемента наказателното постановление по чл.30 от ЗПУКИ следва да съвпада с решението по чл.27 ал.2 от ЗПУКИ. Навежда доводи, че при издаване на НП по реда на чл.30 от ЗПУКИ, когато наличието на конфликт на интереси по отношение на някое от задължените лица се установява с влязъл в сила съдебен акт, за наказващия орган – Председателя на комисията, единствено остава задължението да издаде в едномесечния срок наказателно постановление, с което да наложи съответните санкции по чл.35 и чл.37, респ. да се произнесе по чл.33 ал.2-3 от ЗПУКИ. Счита, че следва да се преценява единствено дали е налице установен с влязъл в сила съдебен акт конфликт на интереси, дали е спазен едномесечния срок за издаване на НП, дали е наложена санкцията по чл.35, респ. по чл.37 от ЗПУКИ и има ли произнасяне по чл.33 ал.2-3 от закона, а при постановяване на своето решение Районен съд – Плевен е нарушил разпоредбите на чл.223 от АПК, във връзка с чл.297 от ГПК, като е отменил НП, приемайки фактически и правни изводи в противоречие на влязъл в сила съдебен акт. Излага подробни доводи в тази насока. Намира, че като приема, че К.М. не е извършил сочените в НП нарушения, въззивната инстанция приема, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗПУКИ, но изводът на съда е неправилен, т.к. нарушенията на ЗПУКИ, съставляващи конфликт на интереси, сами по себе си са деяния, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, т.к. засягат не само обществения ред, но и упражняването на държавната власт като цяло, поради което законодателят е определил те да се санкционират със значителни по размер санкции. Счита, че от особена важност в случая е, че законодателят е формулирал съставите на нарушенията по глава втора от ЗПУКИ като формални нарушения, което означава, че е налице значително висока обществена опасност при самото извършване на изпълнителното деяние дори и да не са налице последващи вредни последици от него. В заключение моли съда да отмени решението в частта, в която е отменено НП и да потвърди същото изцяло.

            Ответникът по касационната жалба – К.М.М., чрез адвокат М.А. ***, е депозирал по делото възражение против касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Изразява несъгласие с посочените в касационната жалба аргументи относно твърдението, че е налице неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбите на ЗПУКИ от страна на въззивния съд и неразбиране на процедурата по установяване на нарушението конфликт на интереси и неговото санкциониране, както и че административно наказващата дейност по ЗПУКИ се различава коренно от тази по ЗАНН, като излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че К.М.М. е действал в качеството си на полицейски инспектор и съгласно задължението си да осъществява дейност по предотвратяване на престъпления и в случая е била налице необходимостта от съставяне и връчване на протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.). Твърди, че действията му са превантивни и по никакъв начин не накърняват правата на предупреденото лице, още повече, че са били налице достатъчно данни, за да се предприеме това действие. Счита, че не е настъпил никакъв вредоносен резултат или да са ограничени права и свободи на лицето. На следващо място сочи, че комисията е направила друго нарушение в производството по установяване на конфликт на интереси, съответно налагане на наказания, като доколкото всяко едно от посочените в НП нарушения се явяват различни по характер и време, органът би следвало да отдели всяко едно в отделно производство. Посочва, че лицето К.М.М. не попада в нито една от хипотезите на чл.8 от ЗУПКИ, а е полицейски инспектор, няма контролни функции, не приема и не издава актове по смисъла на закона. Намира сумата от 12118,44 лева за прекомерна и неотносима към визираното нарушение, т.к. М. е бил примерен служител и не може едно нарушение да бъде наказано по възможно най-строгия ред, макар и административен. Счита, че щом М. няма други дисциплинарни наказания, а напротив – винаги е бил поощряван и е заемал отговорни длъжности, е могло да не му се налага наказание, а да бъде писмено предупреден, а и с оглед обстоятелството, че към момента същият е пенсионер и е напуснал системата на МВР, е можело административно наказващият орган, при съобразяване с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН да приеме, че констатираните нарушения могат да се квалифицират като маловажен случай. Моли съда да остави в сила решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от Е.Д. – директор на дирекция „Правна“ на КПУКИ, служител на касатора с юридическо образование, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага съображения за неправилност на оспореното решение, позовава се на съдебна практика.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – К.М.М. не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез упълномощения адвокат молба с вх.№899/15.03.2017 год., към която е приложил подробни писмени съображения за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,  от надлежна страна чрез пълномощник, притежаващ надлежна представителна власт и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че  обжалваното НП е издадено на основание чл.30, ал.1 от ЗПУКИ , съгласно който в  едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл.35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3, като в  тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение”. Обжалваното НП е издадено  въз  основа на решение № РС-198-14-024  от  23.04.2015г. на КПУКИ, което е влязло в сила на 29.08.2016 год., тъй като е било потвърдено с решение № 9604 от 29.08.2016 год. по адм. дело № 13944/2015 год. на ВАС, VII отделение. С оспореното НП М. е санкциониран, както следва:

По т.1 от НП - на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ – сума в размер на 5000.00лв. за установен конфликт на интереси по чл.2 от ЗПУКИ за нарушение на разпоредбата на чл.8, изречение второ, предложение второ от същия закон („Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба”), извършено в качеството му на полицейски инспектор и лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25, преда, трето от ЗПУКИ („Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са: (изм. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.”) Горепосочената санкция е свързана с:  Решение № PC-198-14-024/23.04.2015 г. на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на М. за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ е призовал Е. Д. за даване на обяснения, снел е самите обяснения от лицето и е съставил протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР (отм.), в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на нар. 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ –М. Х. М./съпруга/- нарушение на чл. 8, изр. 2. предл. 2 от ЗПУКИ.

По т.2 от НП - на основание чл.37 от ЗПУКИ сума в размер на 7000.00лв.(„Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл.16, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.12, т.4 от същия закон (чл.16, ал.1: „Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл.12, т.4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба”; чл.16, ал.2: „Декларацията по ал.1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба”; чл.12, т.4: „Лице, заемащо публична длъжност, подава: декларация за частен интерес по конкретен повод”), като горепосочената санкция е свързана с:  Установено е и неподаване на декларация по чл. 12. т. 4 от ЗПУКИ от М. като лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25, прдл. 3 от ЗПУКИ, във връзка с призоваването на Е. Д. за даване на обяснения, снемането на самите обяснения от лицето и съставянето на протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР (отм.) - нарушение на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ.

2. По т.3 от НП на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ („Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината”) е постановено отнемане в полза на държавата от М.  на сума в размер на 118.44 лв. /сто и осемнадесет лева и четиридесет, и четири стотинки/, представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от деянието, породило конфликт на интереси.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направил следните правни изводи: Нормата на чл. 8, изречение второ, предложение второ от ЗПУКИ забранява сключването на договори в частен интерес при изпълнение на правомощия или задължения по служба. Счел, че законодателят е имал предвид лица,  на които е възложено и вменено сключването на договори с оглед заеманата длъжност и следва да е във връзка с изпълнение на правомощията им по служба като тези по:    чл.3, т.19 или т. 18 от закона /„т.19. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) членовете на надзорния съвет, управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси; т.18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;/ което в случая не е налице. Като основание за този извод съдът посочил факта, че  М. е полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция" на сектор „Охранителна полиция" към Второ районно управление „Полиция" - Плевен при Областна дирекция на МВР – Плевен. Същият не заема длъжност Директор, Ръководител, не е член на надзорен съвет или Управител .

 Съдът се позовал още на  стр.5 и 6 от приложения към делото Протокол № 27/23.04.2015год. от заседание на комисията за приемане на решение , че има спор между членовете й за правната квалификация на деянието. За спорен приел въпроса за функциите на длъжността на М., разследващ орган ли е или не по смисъла на НК – чл. 52 от НПК. Съдът се позовал на изказването на един от членовете на Комисията , изразил особено мнение относно правната квалификация на нарушението.   Съдът направил извод, че няма данни на М. да са му вменени разследващи функции за длъжността . Той не е лице- разследващ орган по смисъла на НПК . Макар и публична длъжност, тази длъжност следва е обвързана с някаква дейност съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от закона, а според съда М., заемайки длъжността полицейски инспектор VІ степен към сектор „Охранителна полиция”, нито участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, нито  изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес .

В този смисъл съдът направил извод, че  административно наказващият орган е допуснал процесуално нарушение посочвайки, че деянието се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.8, изречение второ, предложение второ „ Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба”. Съдът счел, че решението на комисията има установително действие единствено по отношение на въпроса налице ли е конфликт на интереси или не и в производството по неговото издаване са неприложими разпоредбите на ЗАНН. Изложил мотиви, че обжалваното наказателно постановление е издадено в процедура, започнала на основание на чл. 30, ал.1 от ЗПУКИ,  но с оглед препращащата норма на чл. 30, ал.2 от същия закон за него се прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не на ЗПУКИ. Затова и описанието на извършване на нарушението, посочена като "други дейности” според РС противоречи на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Не е налице точно описание на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Разпоредбата на чл.8, изречение второ, предложение второ говори за „лице нямащо право да сключва договори ….” На това основание съдът направил извод, че  лицето трябва да има възможността по длъжност да сключва договори и след това да извършва други дейности. Друга възможност дава разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗПУКИ.

По второто административно наказание  съдът изложил мотиви, че от описателната част на Решение  №№ РС-198-14-024  от  23.04.2015г. на КПУКИ е установено, че жалбата от съпругата на М. е регистрирана на 28 април 2014 г. като  му е била разпределена. Той я е дал на колега, който е трябвало да извърши проверката. На 7 май 2014 г. в телефонен разговор съпругата му е казала, че тормозът и заканите продължават. След разговора, М. е призовал Д. да се яви във Второ районно управление във връзка с подадената против нея жалба. След това е разбрал, че неговият колега, натоварен с извършването на проверка по жалбата, излиза в отпуск. На 8 май М. е предявил преписката на Д., дал й е възможност за писмени обяснения и е съставил протокол за предупреждение. М. посочил, че  лично е извършил всички действия, тъй като към момента никой от подчинените му служители не е бил на работа, не е имало колеги в другите стаи. По преписката са представени писмени сведения от И. П. и от Б. П. от 24.04.2014 г., които са били свидетели на телефонния разговор между М. и Д.. Едва при съставянето на протокола за предупреждение се е появил негов колега, който е станал свидетел. Тези си действия според решаващия съд М. е извършил осъзнавайки забраната регламентирана в чл. 178 от ЗМВР (отм.), воден обаче от разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (отм.) е изготвил справката и предупредителния протокол. Преписката, ведно с изготвената справка е предал на началника на районното управление. Във връзка с разпределянето на жалбите М. обяснил, че директорът на областна дирекция на МВР разпределя жалбата по местоизвършване на престъплението или нарушението на началниците на РПУ. Началниците на РПУ ги разпределят между сектор „Криминална полиция" и сектор „Охранителна полиция". Началникът на сектора ги разпределя на полицейските инспектори, които след това преразпределят жалбата на младши полицейски инспектори, в зависимост от районната им компетентност. Съдът направил извод, че тези описани факти  не са оборени от наказващият орган, поради което  М.  с оглед изпълнение на правомощията си по служба и създадената ситуация не е длъжен да  подаде декларация по чл. 12, т.4 от ЗПУКИ.

По трета точка на НП, с която е постановено отнемане в полза на държавата на сума в размер на 118,44 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от деянието, породило конфликт на интереси съдът приел, че НП не подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и в тази част прекратил съдебното производство. Решението на съда в прекратителната част не е оспорено в настоящото производство, поради което в тази част е влязло в законна сила.

Освен горните изложени доводи, решаващият съд счел, че вменените с НП нарушения на М. са маловажни такива , предвид липсата на данни за други такива нарушения на М., факта, че нарушението е първо по ред, липсата настъпили вредни последици, изключително ниската степен на обществена опасност на твърдяното нарушение и факта, че въпреки издадения протокол за предупреждение на Д., предприетите спрямо нея действия не изиграли възпиращ ефект.

На тези основания съдът отменил НП в частите по т.1 и т.2 от диспозитива на същото, което се оспорва в настоящото производство.

Касационната инстанция преценява решението в оспорената част като неправилно, постановено в противоречие с приложимите норми и необосновано на събраните по делото доказателства. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 30 от ЗПУКИ "В едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл.35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал.2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение". Съгласно алинея втора - "Наказателното постановление по ал.1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания". От прочита на горната цитирана разпоредба се налага извод, че при наличие на конфликт на интереси, установен с влязло в сила решение на КПУКИ, за наказващия орган - Председателят на КПУКИ, на основание разпоредбата на чл. 30 ЗПУКИ, остава задължението да издаде в едномесечния срок по ал.1 на текста наказателно постановление, с което да наложи съответните санкции по чл. 35 и чл. 37, респ. да се произнесе по чл. 33, ал. 2-3 от ЗПУКИ. Всички релевантни за наказващия орган обстоятелства от обективна страна, се съдържат в решението на КПУКИ. В производството по контрол на законосъобразността на издаденото НП остава единствено преценката дали е налице влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, спазен ли е едномесечния срок за издаване на наказателното постановление, наложена ли е санкцията по чл. 35, респ. по чл. 37 ЗПУКИ и има ли произнасяне по чл. 33, ал. 2-3 от закона. Видно е от влязлото в сила Решение №РС-198-14-024/23.04.2015 год. на КПУКИ, че  със същото е установен конфликт на интереси по отношение на ответника по касационната жалба в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.25, пр.трето от ЗПУКИ затова, че е призовавал Е. Д. за даване на обяснения, снел е самите обяснения от лицето и е съставил протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.), в частен интерес на свързано с него по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ лице-М. Х. М., което съставлява нарушение на чл.8, изр.второ, предл.второ във връзка с чл.35 от ЗПУКИ. С решението е установено още неподаване на декларация  по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от М. в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.25, пр.трето от ЗПУКИ във връзка с призоваването на Е. Д. за даване на обяснения, снемането на самите обяснения от лицето и съставянето на протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР (отм.), съставляващо нарушение на чл.16, ал.1 във връзка с чл.37 от ЗПУКИ. Решението е било обжалвано пред съда и е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. С оспореното пред ПРС наказателно постановление №215-15/28.09.2016 год. установените две административни нарушения са възпроизведени така, както са описани във влязлото в сила решение на КПУКИ и са санкционирани на основание чл.35, ал.1 и чл.37 от ЗПУКИ с административни наказания „глоба” съответно в размер на пет хиляди лева и седем хиляди лева. При това положение решението на КПУКИ, установяващо конфликта на интереси, респективно решението на съда, с което последното се потвърждава, съдържа всички параметри от обективна и субективна страна на деянието, поради което не се издава и АУАН. Влязлото в сила решение на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси е задължително не само за административно наказващия орган, но и за съда, пред който се обжалва наказателното постановление, издадено на основание чл. 30 ЗПУКИ. Въпросът за това налице ли е конфликт на интереси или не, не следва да се пререшава в производството пред районния съд, сезиран с жалба срещу НП, издадено по влязло в сила решение на КПУКИ за установяване на конфликт на интереси. Затова неправилни се явяват мотивите на решаващия съд относно качеството на лицето, относно което е установен конфликт на интереси и дали това лице е извършвало дейности в частен интерес при изпълнение на служебните си задължения, тъй като тези релевантни за отговорността на М. обстоятелства са установени с влязлото в сила решение на КПУКИ. Непререшимо в настоящото производство е и обстоятелството бил ли е длъжен М. да подаде декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ, в какъвто съдържателен смисъл са мотивите на РС досежно второто вменено нарушение. В мотивите на потвърдителните решението на КПУКИ решения на АССГ и ВАС обосновано е прието, че конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си  в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Обосновано съдебните състави, сезирани със законосъобразността на решението на КПУКИ са приели за неоснователно твърдението на М., че нематериалната облага не е осъществена, защото е действал правомерно - обективно налице са били предпоставките за осъществяване на законовите му правомощия. Както обосновано приел съдът, в хипотезата на чл. 8 ЗПУКИ наличието на материалноправните предпоставки за действията на лицето, заемащо публична длъжност, е ирелевантен факт. Законът не изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени - придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. С оглед на това конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес, именно поради което това лице е длъжно да се отведе от разглеждане и решаване на разпределената му преписка и да подаде декларация в този смисъл. ВАС е приел в своето решение, че този подход на законодателя е обусловен от факта, че конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобитата лична облата, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В случая преценката за необходимостта от предприемането на законово регламентираните правомощия на касатора е била повлияна от факта, че лицето, което търси помощта на компетентния орган е негова съпруга. За да избегне именно потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, законодателят е въвел забраната за действие в такива ситуации - съгласно чл. 8 ЗПУКИ лицето, заемащо публична длъжност няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си.

 Неоснователно е и възражението,че полицейският инспектор М. не изпълнява разследващи функции и няма контролни функции, не приема и не издава актове по смисъла на закона и не е директор, началник или управител на държавна структура или ведомство, поради което не попада в нито една от хипотезите на чл.8 от ЗПУКИ. Напротив, установено е с влязлото в сила решение на КПУКИ, че М. е лице, заемащо публична длъжност и е участвал в подготовката и издаването на акт-протокол  за предупреждение по чл.56 от ЗМВР в частен интерес. Неоснователно е и възражението, че  вменените на М. деяния не са подведени и санкционирани поотделно. Напротив, установява се от всички материали по преписката, че са констатирани две отделни деяния-наличие на конфликт на интереси относно М. затова, че е работил по конкретно описана полицейска преписка  в частен интерес на свързано с него лице от една страна и от друга-неподаване на декларация във връзка с работата му по тази конкретна преписка, по която е имало наличие на данни да се отведе. Двете констатирани деяния са санкционирани с отделни наказания.

Неправилна е и преценката на решаващия съд, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и нарушението е следвало да се квалифицира като маловажно, което АНО не е сторил.В процесното наказателно постановление е отбелязано, че констатираното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай. И последното е обосновано с оглед конкретиката на случая, тъй като законодателят е преценил, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, с оглед значимостта на охраняваните обществени интереси,   както   и   че   не   са   налице  особени   обстоятелства,   които    да отличават конкретното деяние от общите случаи на това нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения,  реализирания механизъм, характеризиращите  предмета на нарушението особености,  мотивите за извършване на нарушението  и не на последно място с оглед на факта, че самият законодател е предвидил значителни по размер минимуми  на налаганите санкции, което само по себе си  е фактор, обосноваващ висока степенна обществена опасност на този вид деяния.  Тази аргументация е напълно достатъчна, за да изключи приложението на института на маловажния случай в конкретната хипотеза.

Ето защо касационната инстанция, обратно на изводите на РС приема, че изискванията, които въвежда  чл. 30, ал.1 ЗПУКИ са спазени, вкл. е спазен едномесечния срок от влизане в сила на решението на ВАС за издаване на наказателното постановление срещу М., по отношение на който има установен конфликт на интереси. На същия са наложени минимално предвидените санкции по чл. 35 ЗПУКИ - 5000 лева, и по чл. 37 ЗПУКИ - 7000 лева, като е налице и произнасяне по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Закона. Последната разпоредба изрично предвижда - възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, да се отнема в полза на държавата или общината /ал.2/ и ал.3 - ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 903 от 05.12.2016 г., постановено по нахд № 2495/2016 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е отменено  Наказателно постановление № 215-15 от 28.09.2016 г. на КПУКИ гр.София, издадено от Н. Н. – временно изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, в частта му по точки първа и втора, с които на К.М.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.35 ал.1 от ЗПУКИ за нарушение на чл.8, изр.второ, предл.второ – глоба в размер на 5000 лева; на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16, ал.1, във връзка с чл.12 т.4 от ЗПУКИ – „глоба“ в размер на 7000 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 215-15 от 28.09.2016 г. на КПУКИ гр.София, издадено от Н. Н. – временно изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, в частта му по точки първа и втора, с които на К.М.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.35 ал.1 от ЗПУКИ за нарушение на чл.8, изр.второ, предл.второ – глоба в размер на 5000 лева; на основание чл.37 от ЗПУКИ за нарушение на чл.16, ал.1, във връзка с чл.12 т.4 от ЗПУКИ – „глоба“ в размер на 7000 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                        2.