Р E Ш Е Н И Е

120

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                           Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Катя Арабаджиева                                                                                                            

                                                                                             Снежина И.

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 70 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 967 от 21.12.2016 г., постановено по нахд № 2532/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-0000433 от 25.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Тих труд“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК 114036705, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Винпром № 14, представлявано от Д.Ц.К., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.233 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ /ДВ бр.88/1999 г./, за това, че при извършена проверка на 05.07.2016 г. на място в обект „шивашки цех“, експлоатиран от „Тих труд“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено в т.5 на Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1618229 от 11.05.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което е предписано работодателят да осигури за всеки работещ в обекта място с възможност за заключване на личните му вещи и облекло, с краен срок за изпълнение 30.06.2016 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., която счита същото за неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че нарушението е установено от контролните органи на Д„ИТ“ по безспорен начин, както и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Твърди, че за визираното в АУАН и НП нарушение законодателят е предвидил имуществена санкция в размер от 1500 до 10000 лева и наказващият орган е дал предписание, което не изисква много средства и време на работодателя за изпълнение, като е дал разумен срок за изпълнението му. Навежда доводи, че работодателят омаловажава правата, живота и здравето на работещите лица в предприятието – инвалиди, нуждаещи се от специални условия на труд, като не изпълнява предписанията, дадени от контролните органи на Д „ИТ“ – Плевен. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И., която поддържа жалбата с доводите, наведени в нея и моли съдът да я уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Тих труд“ ЕООД – гр.Плевен, се представлява от адвокат Г. Г. от Адвокатска колегия – Плевен, която оспорва касационната жалба. Счита, че решението е постановено при безпристрастен и коректен преглед на събраните писмени и гласни доказателства. Моли съда да потвърди решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-0000433 от 06.07.2016 г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 05.07.2016 г. при извършване на последваща проверка на „Тих труд“ ЕООД гр. Плевен, „Тих труд“ ЕООД - гр. Плевен в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на Дирекция “ИТ” гр.Плевен, дадено при проверката,  извършена на 11 май 2016 г. в т.  5 на Протокол за проверка № ПР 1618229:11.05.2016 г. Неизпълненото предписание е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, като с него е предписано работодателят да осигури за всеки работещ в обекта място с възможност за заключване на личните му вещи и облекло, съгласно изискванията на чл. 233 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване СДВ бр. 88/1999 г. изм. и доп./. Като краен срок за изпълнение на предписанието била определена дата 30.06.2016 г. При извършената проверка на място на 05.07.2016 г. в горецитирания обект се констатирало, че работодателят не е изпълнил предписанието и не е осигурил за всеки работещ в обекта възможност за заключване на личните му вещи и облекло.

Решаващият съд установил горните обстоятелства от показанията на разпитаните актосъставител Б. и свидетеля С., според които на 11.05.2016 г. е извършена проверка на обект – на „Тих труд“ ЕООД гр. Плевен, , при която е констатирано, че за работещите в цеха няма място за заключване на личните вещи и облекла, поради което с т. 5 на Протокол за проверка № ПР 1618229:11.05.2016 г. е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължително предписание за работодателя в срок до 30.06.2016 г. да осигури на всеки работещ в обекта място с възможност за заключване на личните му вещи и облекла. Според показанията на актосъставителката съдът установил още, че на 05.07.2016 г. е извършена повторна проверка в шивашкия цех и е констатирано, че работодателят не е изпълнил предписанието и не е осигурил за всеки работещ в обекта възможност за заключване на личните му вещи и облекло. От показанията на актосъставителката установил, че на 06.06.2016 г. управителят на дружеството „Тих труд“ ЕООД гр. Плевен писмено е декларирал,, че не е изпълнила задължителното предписание поради факта, че длъжностното лице, на което е възложена задачата е тежко заболяла и в последствие починало. Според показанията на актосъставителката , дадените в Протокол за проверка № ПР 1618229/11.05.2016 г. задължителни предписания, в това число и т. 5 не са оспорени от работодателя. От разпита на свидетелките С.  и М. съдът установил, че същите работят от дълги години в „Тих труд“ ЕООД, като те съобщили, че в предприятието работят 16 души, като на първи етаж в сградата има зала, която е оборудвана с гардеробчета, където се съблича част от персонала, а на 4-ти етаж, където се намира залата, в която работят също има обособена стая с гардеробчета. Според показанията на тези свидетели на първия етаж на гардеробчетата има катинари и същите могат да се заключват, но на четвърти етаж служителите, които използват гардеробчетата сами не са пожелали същите да бъдат заключвани, въпреки, че управителката е предлагала да им даде катинари, защото в предприятието работят предимно болни и трудоустроени хора, на които често се налага да сменят дрехи, да пият лекарства и това постоянно отключване и заключване на гардеробчетата им създава трудности. Установено било от свидетелските показания още, че помещението, намиращо се на 4-ти, етаж, което е оборудвана с гардеробчета се заключва.

Съдът направил извод, че с оглед събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства безспорно се установява, че в „Тих труд“ ЕООД работодателят е осигурил две места, където всеки работещ в обекта има място с възможност за заключване на личните му вещи и облекло, а именно: съблекалня на 1-ви етаж с повече от 50 гардеробчета, които се заключват и помещение, което се намира в самия шивашки цех на 4-ти етаж, което е оборудвано с 10 гардеробчета с халки и възможност за заключване като самата врата на помещението, в което се намират гардеробчетата също е  с възможност за заключване. Обстоятелството, че част от гардеробите в шивашкия цех не се заключват е само и единствено пожелание на работниците, поради обстоятелството, че в „Тих труд“ работят трудоустроени хора. На следващо място съдът направил извод, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 28 от ЗАНН, като не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Съдът направил извод, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 233 на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. Касае се за формални нарушения, няма вреди за определени субекти, от нарушението не са произтекли вредни последици за работници и служители. По делото е установено, че катинари са закупени, но самите работници не са пожелали същите да се заключват, като отчел и факта, че „Тих труд“ ЕООД е с изключително социална насоченост. На това основание направил извод, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице, поради което отменил оспореното НП.

 Касационната инстанция споделя само част от мотивите на решаващия съд и извода му за наличие на маловажен случай на нарушение, но счита, че този извод не обосновава отмяна на НП , а е основание за изменение размера на наложената санкция. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Работодателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ във връзка с чл.233 от Наредба №7 за минималните изисквания  за осигуряване на ЗБУТ.  Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган  за спазване на трудовото законодателство. Последното е дадено с Протокол  №ПР1618229/11.05.2016 год. по т.5, с който е разпоредено на работодателя да осигури за всеки работещ в обекта място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло, до 30.06.2016 год. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже  - наличието на предписание  и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Поради това касационната инстанция приема, че по делото пред РС безспорно е доказано, че  в наказаното дружество изначално е имало осигурени две места с възможност  за заключване на личните вещи и облекло на работещите (съблекални на първи и четвърти етаж), като съблекалните на  първия етаж са се състояли от повече от 50 гардеробчета, които се заключват и помещение, находящо се в самия шивашки цех на четвъртия етаж, което е било оборудвано с 10 гардеробчета с халки и с възможност за заключване, но без работодателят да е осигурил необходимите катинари за заключване на тези гардеробчета до датата на проверката-05.07.2016 год. Затова неизпълнението на даденото задължително предписание се изразява именно в неосигуряване в указания срок на заключващи механизми-катинари , предназначени на наличните в обекта гардеробчета за съхранение на личните вещи и облекло на работещите в цеха.  Тези констатации не са оспорени от наказаното дружество с жалба против самото издадено Предписание, затова и в хода на съдебното производство пред РС, и пред настоящата инстанция не могат да се правят възражения във връзка със законосъобразността на самото предписание. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган  не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от  съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП.  Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите незаконосъобразност на задължителните предписания. На тези основания вмененото нарушение се явява съставомерно и доказано.

Макар съставомерно и доказано, касационната инстанция споделя извода на РС-Плевен , че деянието се явява маловажно по смисъла на закона. Според посочената като нарушена норма на закона -  чл. 415, ал. 1 от КТ,  който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Районният съд обаче не е отчел съществуването на привилегирован състав на същото нарушение, установен в чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ (с изключение на предвидените в ал.2 на същия текст), които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този случай работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода, че нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт , като  същото следва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, както и от нарушението не следва да  са настъпили неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора. Касационната инстанция счита, че в случая са били налице всички визирани от разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предпоставки. Дружеството е наказано  за нарушение на разпоредбите на КТ. На второ място, нарушението е отстранено веднага  след установяването му. Аргумент в тази посока са показанията на контролните органи, констатирали нарушението-св. Б. и св.Н. С., първата от които заявява при разпита си в съдебно заседание, че управителката  на края на проверката е показала на контролните органи закупени катинарчета, но това не е станало на 5 юли , когато е извършена проверката за изпълнение на дадените предписания, а на следващия ден-6 юли, в ДИТ, където документално е приключена проверката и е съставен акта за нарушение. Същите твърдения е направила и св.  С., която заявява, че управителката на дружеството е показала закупените катинари на проверяващите  при посещението си в ДИТ, но не знае защо не са били сложени. Ето защо касационната инстанция счита, че след като същността на даденото предписание се изразява именно в неосигуряване в указания срок на заключващи механизми-катинари , предназначени на наличните в обекта гардеробчета за съхранение на личните вещи и облекло на работещите в цеха, то със закупуването на катинари за наличните гардеробчета и представянето им пред контролните органи  на датата на съставяне на акта за нарушение, последното е било отстранено веднага след установяването му. В тази връзка, следва да се отбележи, че нормата наистина изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението, но при логическото й тълкуване се налага извод, че това отстраняване следва и да се реализира до издаване на наказателното постановление, което изискване в случая е налице. Третата предпоставка на чл.415в, ал.1 от КТ също е била налице. По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства за настъпили вредни последици за работници и служители, напротив, от разпита на св. М. и Т. се доказва, че дори самите работници не са пожелали да заключват своите вещи за тяхно удобство, не е установено да са извършени кражби или други посегателства върху вещите на работещите в цеха. При това положение районният съд е следвало да приложи специалният, привилегирован текст на чл. 415в от КТ.  Ето защо настоящата инстанция намира за безспорно, че установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Като не е приложил същата норма, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл. 415в от КТ е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания.

Във връзка с горното , както и с оглед постановения отменителен диспозитив от решаващия съдебен състав на РС, следва да се отбележи още, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, на която се е позовал съдът и според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК..

Тъй като фактите по делото са изяснени, няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл. 415в от КТ, да се произнесе по съществото на спора, което също е допустимо  отново  съобразявайки постановеното Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, като измени размера на наложената имуществена санкция от 1 500 лв. на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 967 от 21.12.2016 г., постановено по нахд № 2532/2016 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено  Наказателно постановление № 15-0000433 от 25.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Тих труд“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК 114036705, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Винпром № 14, представлявано от Д.Ц.К., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.233 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ /ДВ бр.88/1999 г. , и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000433 от 25.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Тих труд“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК 114036705, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Винпром № 14, представлявано от Д.Ц.К., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.233 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ /ДВ бр.88/1999 г, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1500 (хиляда и петстотин) лева на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.