Р Е Ш Е Н И Е
№ 593
гр.Плевен, 8 Декември
2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1069 по описа за 2017год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.111 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (изм. и доп. бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от К.И.И.-лишен от свобода,
изтърпяващ наказание в Затвора Ловеч, против Заповед №742/31.05.2017г. на
Началника на Затвора Ловеч, с която на И. е наложено дисциплинарно наказание:
изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем ) денонощия.
Делото е образувано
след като с определение от 30.11.2017г. по адм.дело №13106/2017г. ВАС е
изпратил същото за разглеждане и решаване на Административен съд Плевен, поради
направен отвод на всички съдии от Административен съд Ловеч.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна и явно необоснована. Моли се да бъде отменена.
В допълнително уточнение към жалбата се сочи, че изложената в заповедта
фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Твърди се, че
неправилно е прието, че с описаните действие е извършено нарушение на чл.96 т.3
от ЗИНЗС. В тази връзка се сочи, че са спазени от негова страна всички правила
за проверка на багажа. Твърди се също, че неправилно е посочен за нарушен и
чл.97 т.4 от ЗИНЗС, тъй като не е упражнил физическо или психическо насилие към
лишени от свобода или служители на затвора. Твърди се, че не е налице физическа
саморазправа, както и не е отправял закани, а е имал предвид, че ще потърси
правата си по съдебен ред. В заключение се моли за отмяна на заповедта.
От ответника-Началника
на Затвора Ловеч не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован се явява лично и излага подробни съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Моли същата да бъде отменена.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана
в предвидения от чл.111 ал.1 от ЗИНЗС срок.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна
преписка се установява, че на 09.05.2017г. в 10.00часа, при настаняване в
наказателна килия на л.св.И. и проверка на багажа му, последният е демонстрирал
арогантно и предизвикателно поведение спрямо длъжностни лица от затвора-
мл.инсп.Й. П. и мл.инсп.Й. Р., като твърдял, че са длъжни, ако поиска да „му
направят и челна стойка“, заплашвал ги със съдебно преследване. За доказване на
последното са събрани докладна записка от мл.инсп.П. и 3броя обяснения на
лишените от свобода А. А., М. Б. и Н. А..
Във връзка с горното, със Заповед
№742/31.05.2017г. на Началника на Затвора Ловеч, на л.св. К.И.И., на основание
чл.101 т.7 и чл.102 ал.2 от ЗИНЗС и дисциплинарна преписка
вх.№279/09.05.2017г., е наложено дисциплинарно наказание: изолиране в наказателна
килия за срок от 7 (седем ) денонощия, за извършени нарушения на чл.96 т.3,
чл.97 т.4 и чл.100 ал.1 и ал.2 т.7 от
ЗИНЗС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
По делото се установява още, че л.св.И. е многократно
наказван за грубо и арогантно поведение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от оправомощено
за това длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на
Затвора Ловеч, в границите на неговата териториална и материална компетентност
и при спазване на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, вкл. фактическо и правно
основание за нейното издаване. В хода на дисциплинарното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът приема, че е спазено и изискването по чл.105 от ЗИНЗС. Видно от
доказателствата по делото е, че на 26.05.2017г. л.св.И. е изслушан от началника
на затвора, като е отказал да даде писмени обяснения за арогантното си
поведение и е твърдял, че не е виновен. Не са допуснати и нарушения при
установяване на дисциплинарното нарушение, а преди налагане на дисциплинарното
наказание, наказващият орган е направил преценка на характера и тежестта на
нарушението.
Заповедта обаче не съответства на материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Няма спор, че оспорващият К.И. е лишен от
свобода и изтърпява наказанието си в Затвора Ловеч.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено
за това, че И. е нарушил разпоредбите на чл.96 т.3, чл.97 т.4 и чл.100 ал.2 т.7
от ЗИНЗС, а именно е демонстрирал арогантно и предизвикателно поведение спрямо
длъжностни лица от Затвора Ловеч, като е твърдял, че са длъжни , ако поиска да
„му направят и челна стойка“, както и ги е заплашвал със съдебно преследване.
Нормата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС сочи, че
лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.
Разпоредбата на чл.97 т.4 от ЗИНЗС регламентира, че лишените от свобода не
могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване
на възникнали конфликти помежду им.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно
нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода.
Съгласно чл.100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС за
дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или
служители, както и закана за такава.
Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните
наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 100 ал. 2
т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2
т.1, 2, 3 или 5
Анализът на събраните по делото доказателства
и установената фактическа обстановка дава основание на настоящият състав да
приеме, че л.св.И. на 09.05.2017г. в 10.00часа, при настаняване в наказателна
килия и проверка на багажа му се е държал арогантно и предизвикателно спрямо
надзорния състав от Затвора Ловеч, както и ги е заплашвал със съдебно
преследване. Оспорващият не отрича този факт, но счита, че не е виновен и че не
е отправял закани, а е имал предвид, че ще търси правата си по съдебен ред. От
последното съдът приема, че л.св.И. е имал арогантно поведение и обидно
отношение към длъжностните лица от затвора, което е недопустимо, но не се
събраха доказателства да е имало закани за физическа саморазправа от негова
страна, какъвто е фактически състав на чл.101 т.7 от ЗИНЗС. Т.е. така както е
квалифицирано правно нарушението, същото не се доказа. Все в тази връзка е
налице и разминаване между фактически обстоятелства и правно основание. Ето
защо заповедта следва да бъде отменена.
За пълнота следва да се посочи, че всички
твърдения на оспорващия във връзка с извършената му проверка на багажа са
неотносими за конкретния случай, както и представеното съдебно решение по друг
казус касае наложено дисциплинарно наказание на основание чл.100 ал.2 т.1 и т.5
от ЗИНЗС.
Водим от горното и на основание чл.111 ал.5 и ал.6 т.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №742/31.05.2017г. на Началника на
Затвора Ловеч, с която на л.св.К.И.И. е наложено дисциплинарно наказание:
изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем ) денонощия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: