РЕШЕНИЕ № 143

гр. Плевен, 11.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 69 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Плевен, чрез Гл. юрисконсулт Л. Л., срещу решение № 991/27.12.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2829/2016 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1460/24.10.2016 г. на Зам. кмет на Община Плевен, с което на Г.З.П., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 51, ал. 5 и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 на Общински съвет - Плевен за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен /приета с Решение № 100/14.04.2000 г., изм. с Решение № 1340/31.05.2007 г. на ОбС - Плевен/ Решение № 1396/31.08.2011 г., Решение № 1282/27.11.2014 г./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 на ОбС – Плевен.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение поради постановяването му при неправилно прилагане на закона, съгласно чл. 348, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва, че мотивите на съда за липса на достатъчно доказателства за ангажиране на административнонаказателната отговорност именно на лицето П. не отразяват съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, тяхното съдържание и обстоятелството, че същите безпротиворечиво установяват съставомерността на деянието от субективна страна. Сочи, че видно от съдържанието на представения по делото АУАН № 200/10.10.2016 г., в частта му, в която се вписват възражения срещу констатациите на актосъставителите, при все направеното от лицето П. вписване, същият не отрича по никакъв начин авторството на деянието, напротив – посочва, че тъй като е безработен, то това оправдава продаването на коли на общинските места. Сочи, че събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства на актосъставителя и свидетеля при съставянето на процесния АУАН безпротиворечиво и еднозначно подкрепят установеното в него и обстоятелството, че към момента на извършване на проверката лицето П. не отрича нито собствеността върху процесните МПС, нито фактът, че той е разположил същите на мястото за обществено ползване, като възражения в този смисъл няма представени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Посочва, че всъщност въпросът за собствеността върху автомобилите, съобразно съдържанието на забранителната норма на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3, е ирелевантен по отношение съставомерността на административното нарушение, поради което отричането на това обстоятелство от соченото като нарушител лице е без значение за ангажиране на административната му отговорност. От друга страна счита, че обстоятелството, че към момента на проверката процесните МПС вече са били разположени на местата за общо ползване не прави установеното от проверяващите административно нарушение несъставомерно по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3, само защото същото вече е било приключило, т.е. автомобилите вече са били поставени на улицата, граматическото тълкуване на забранителната правна норма предполага едно продължително административно нарушение, чието изпълнително деяние – действие е противоправно и след неговото начало. Счита, че не намира основание в закона твърдението, че местата за обществено ползване не са общински терен – в частност улица /съгласно разпоредбата на §3 от ЗР на Наредба № 3/, следователно и от обективна страна е изпълнен съставът на посоченото в нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 административно нарушение, като в оспореното НП ясно, точно и конкретно е посочено на какво място за общо ползване са разположени разкомплектованите МПС, а именно общински терен, находящ се на ул. „Г. Кочев” № 86. Счита, че в административнонаказателното производство не са налице неясни обстоятелства, които да изключват съставомерността на деянието, като с обжалваното НП напълно законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността на Г.З.П..*** да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява представител.

Ответникът – Г.З.П., редовно призован, се явява лично. Счита, че наказателното постановление е неправилно и съдът правилно го е отменил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран, за това че 10.10.2016 г. около 16,45 часа в гр. Плевен, ул. Г.Кочев № 86 е разположил 4 бр. разкомплектовани и негодни за експлоатация МПС на общински терен, с което е нарушил чл. 10, ал.2 от Наредба № 3 на ОБС Плевен.

Решаващият съд е отменил НП, като с кратки мотиви е посочил, че не са събрани доказателства относно авторството на деянието и фактическите констатации от АУАН и НП не са потвърдени в хода на съдебното следствие, поради което НП е незаконосъобразно.

Решението е правилно. Фактическите и правни изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства и закона.

Правилен е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно санкционираното лице е извършител на нарушението.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че те са потърсили собственика на колите и никой не е реагирал на въпросите им, след това г-н П. се е приближил и е попитал те авточасти ли търсят да купят, поради което те са направили предположение, че той е собственик на автомобилите. Св. К. сочи изрично че „документи не сме гледали. Не сме го видели да разполага колите“. Налага се извод, че административно обвинение е изградено на основата на предположение, което не е подкрепено с никакви доказателства, което е недопустимо.

При липса на доказателства относно авторството на нарушението, правилно решаващият съд е отменил НП, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Основателно е възражението на касатора, че решаващият съд не е изложил достатъчно мотиви относно посочената от него разлика между място за обществено ползване и общински терен. Разликата следва да е обяснена подробно и аргументирано, за да може да бъде проверена от настоящия съд. В случая липсата на такива мотиви не е съществено процесуално нарушение и не се е отразила на крайния съдебен акт, тъй като не може да промени решаващия извод, че не са събрани доказателства, че именно Г.З.П. е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991/27.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2829 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.