Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. Плевен, 7 Април 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СНЕЖИНА И.

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 68/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.Б. ***, чрез адв. Д. *** срещу Решение № 1005 от 29.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2251/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 16-083В-002423/19.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция” - Плевен, с което на С.Г.Б. *** на осн. чл.185 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП, затова че на 06.07.2016г. в 21:30ч. като водач на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ЕН***ВА в гр. Плевен пл. „Ив. Миндиликов” вход за паркинг към МОЛ – Панорама посока към паркинга при управление на МПС не съобразява препятствие – гаражна врата, като удря гаражната врата и причинява имуществени вреди; при настъпилото ПТП не уведомява органите на МВР и не изчаква пристигането им.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Счита, че съдът неправилно е обсъждал приложението на разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която е неотносима. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП. Поддържа изложените пред районния съд аргументи, че участник в ПТП съгласно легалното определение в § 6 т.27 от ЗДвП може да бъде само физическо лице, а в случая друг участник няма, поради което не е възможно постигане на съгласие с него и респективно не е бил длъжен да остава на мястото на ПТП и да информира службите за контрол. Не се съдържат данни за наличие на противоречие между Б. и което и да е друго лице. В чл. 125 от ЗДвП са дефинирани случаите, при които органите на МВР са длъжни да посетят ПТП, а конкретният казус не попада в нито една от предвидените хипотези. А фактът, че е паркирал автомобила си на територията на подземния паркинг, чиято врата е била повредена, опровергава твърдението, че е напуснал местопроизшествието. По отношение на нарушението на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП счита, че съдът не е взел под внимание показанията на актосъставителя, че липсват обозначителни знаци за активирано спускане на гаражната врата, че при вратата няма бариера, която да се спуска, и предположението му, че вратата би трябвало да е снабдена със светлинен и звуков сигнал, които да известяват, че спускането й е активирано, но не е потвърдил, че е снабдена с такава. Няма ясна сигнализация, обозначаваща, че паркингът е затворен, затова счита, че е налице случайно деяние, което не следва да се вменява във вина на водача. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно съдът е приел за безспорно доказани от материалите по делото визираните две нарушения, за които са наложени съответните по вид и минимални по размер наказания.

От показанията на разпитаните свидетели и протокол за ПТП се установява, че фактите и обстоятелствата са били установени на място от контролните органи след сигнал на служителка от охраната на подземния паркинг на МОЛ – Панорама – Плевен. По нейните обяснения, запис от охранителната камера и щетите по задната горна част на автомобила – охлузване по тавана в горната част и декоративна лайсна на задна (пета) врата на автомобила, счупена радио-антена и щетите по деформирана ролетна автоматична метална охранителна щора към паркинга, както и по обясненията на водача контролните органи са установили описаната в акта и НП фактическа обстановка, която потвърждават и пред съда. По несъмнен начин от съвкупната преценка на всички тези доказателства се установява, че Б. при навлизане с автомобила си в подземен паркинг на МОЛ – Панорама на 06.07.2016г. в 21:30ч. не е съобразил поведението си със спускащата се бавно гаражна врата (ролетна метална щора) като въпреки това навлязъл в паркинга, при което настъпило съприкосновение между автомобила и гаражната врата с материални щети по автомобила и вратата. Водачът напуснал мястото на произшествието, паркирал автомобила си в подземния паркинг и влязъл в търговския център, като впоследствие контролните органи го издирили чрез охраната на МОЛ- Панорама. На място до гаражната врата били открити части от автомобила – откършена от задната част на автомобила радио-антена, което доказва, че водачът е усетил съприкосновението. Въпреки това е напуснал мястото на произшествието. Спускането на гаражната врата е видимо и затова е без съществено значение за съставомерността на деянието дали това е било обозначено и със звукови и светлинни сигнали и дали е имало спусната бариера пред самата врата, която да не позволява навлизането на автомобили. Бариера е налична на няколко метра пред вратата и след като водачът е навлязъл след завой надясно към подземния паркинг, значи тази бариера не е била спусната. Тези обстоятелства са съобразени при преценката на размера на наложените наказания.

Водачът е причинил имуществени вреди върху преградата на паркинга – спускаща се гаражна врата, като не е съобразил движението си с това възникнало препятствие, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което се следва наказание съгласно чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер до 20 лв. , което настоящият съд с оглед обстоятелствата по делото счита за справедливо. Настъпилото събитие представлява по дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие, възникнало при движението на автомобила на жалбоподателя и предизвикало материални щети върху гаражната врата на паркинга – собственост на друго лице. Пострадалият също се явява участник в ПТП по смисъла на §6 т.27 от ДР на ЗДвП, защото са му нанесени материални щети от водача. Като участник в ПТП, при което са били нанесени само материални щети, водачът е нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП да не напуска мястото на произшествието и да уведоми службите за контрол, след като не е търсил съгласие с пострадалото лице относно щетите и обстоятелствата, свързани с него. Именно такова е описаното нарушение в акта и НП и правилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б. „в” от ЗДвП като е цитирано съдържанието на цялата разпоредба. Наложените за това нарушение две кумулативни наказания са в минималния размер, предвиден в чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Б. не се е намирал „в” или „до” автомобила, а в търговския център, където е бил издирен и намерен от охраната и затова са неверни твърденията, че водачът не е напуснал местопроизшествието, а доводите за липса на извършено нарушение са неоснователни.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1005 от 29.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2251/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.