Р E Ш Е Н И Е

№ 81

гр.Плевен, 10 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 61 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 114 от 30.11.2016 г., постановено по анд № 258/2016 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000500 от 05.10.2015 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“ - Плевен, с което на Н.Д.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.34, §1, изр.3, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 затова, че на 08.09.2015 г. около 08,20 часа на път Червен бряг – Чомаковци, местност “Темна дупка“, посока на движение за град Червен бряг, като водач на товарен автомобил с рег.№ ОВ4821ВН, марка Щаер10С/4 с общо тегло 10500 кг, собственост на Н.С., пътува без товар по маршрута с.Еница – с.Черни вит, като представя в момента на проверката тахографски лист за дата 06.09.2015 г., който е използван за период, по-дълъг от предназначения – 24 часа и това е довело до загуба на данни.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Д.С., чрез адвокат В.Н.Н. ***, който счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че съдът е направил грешна преценка на доказателствата по делото и е неглижирал съществените нарушения на административно-наказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди, че в нарушение на ЗАНН свидетелят по АУАН е удостоверил отказа на привлечения към отговорност да подпише акта, което е в нарушение на ЗАНН – в този смисъл сочи решение №189/17.04.2013 г. по дело 133/2013 на настоящия съд. Твърди, че в мотивите си РС е дописал АУАН и НП, като е посочил, че загубата на данни /посочена в тях/ е „за движението на автомобила в резултат на наслагване на записаните графики“. Твърди, че не е налице загуба на данни, поради което неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАП, а е следвало да се приложи т.2 от същата, която определя наказанието при липса на загуба на данни. Твърди, че в ЗАвП Регламент 165/2014 г. не е посочен, и поради липсата на транспонирането му, наказание за нарушаването му не може да се наложи. Сочи също, че в обжалваното НП не са посочени датата и мястото на извършването на нарушението, което е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като твърди, че приключването на използването на тахографския лист не може да се установи. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не се явява представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящето производство е второ по ред, след като с Решение № 30 от 14.04.2016 г., постановено по анд № 421/2015 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил наказателното постановление, а с решение №345/13.07.2016 г. по адм.д. №462/2016 на настоящия съд решението е било отменено, а делото върнато на друг състав на РС за ново произнасяне.

С оспореното понастоящем решение съдът е приел за установено, че на 8.09.2015 г. около 8.20 часа на път 306-Червен бряг – Чомаковци местност „Темна дупка” С. управлявал товарен автомобил с рег.№ ОВ4821ВН, марка „Шаер” 10С/4 с общо тегло 10500 кг., негова собственост, снабден с тахограф KINZLE 1318.24 със сериен номер №0080334 в посока гр. Червен бряг. Автомобилът е пътувал по маршрут Еница – с. Черни вит без товар. По същото време и място служителите на ОО „Автомобилна администрация” гр. Плевен А. Б. А. и О. И. К. осъществявали контрол по спазване на Закона за автомобилните превози. А. спрял за проверка товарния автомобил, управляван от С.. В хода на проверката същият представил тахографски лист за дата 6.09.2015 г., който бил използван за период по-дълъг от предназначения - 24 часа. Свидетелите установили припокриване на следите – резки /писци/ върху диска, с които се отбелязвали километрите и изминатото разстояние. Установили, че между цифрите 9 и 10 е налично припокриване на следите – резки, което довело до извода, че автомобилът не е спирал за почивка и е налице загуба на тахографски данни. На жалбоподателя бил съставен АУАН ф.№210372/8.09.2015 г. за нарушение на чл. 34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент №165/2014 г. С акта бил иззет и тахографски лист от 06.09.2015 г. При опит да му бъде връчен АУАН жалбоподателят, афектиран заради евентуалната голяма глоба, която е предвидена в закона за подобен вид нарушение, отказал да подпише акта. А. прочел съдържанието на акта, вкл. нарушението, за която му се съставя и правната норма, която е нарушил. Въз основа на АУАН ф.№210372/08.09.2015 г. било издадено НП №35-0000500/5.10.2015 г. на Началник ОО”Автомобилна администрация” Плевен, с което на С. затова, че на 08.09.2015 г. около 8,20 часа на път 360 Червен бряг- Чомаковци местност „Темната дупка” посока на движение за гр.Червен бряг като водач на товарен автомобил с рег.№ ОВ4821ВН, марка Щаер 10С/4 с общо тегло 10500 килограма, собственост на С., като автомобила е снабден с тахограф KINZLE 1318.24 със сериен номер №0080334 пътувал без товар по маршрута с.Еница, с.Черни Вит, представил в момента на проверката тахографски лист за дата на 06.09.2015 г., който бил използван за период, по-дълъг от предназначения - 24 часа и това довело до загуба на данни, за нарушение на чл.34, пар.1 изр.1 пр.1 от регламент на ЕС №165/2014 г., на основание чл. 93в, ал.10, пр.1, т.1 от Закона за автомобилните превози било наложено на С. административно наказание „Глоба” в размер на 1500.00 лева.

РС приел, че така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства - АУАН ф.№210372/08.09.2015 г., оригинал на НП№35-0000500/5.10.2015 г., заверено копие на тахографски лист /л.8/ от АНД №2891/2015 г. на РС Плевен, заверено копие на заповед РД-08-249/15.05.2015 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщения, заверено копие на заповед №РД-01-210/15.05.2015 г. От приобщените по делото заверено копие на заповед РД-08-249/15.05.2015 г. е установил компетентността на административно наказващия орган да издава НП, а от представеното копие на длъжностна характеристика на А. на л.12-16 от АНД 258/2016 г. е установил правомощието му да съставя АУАН при констатирани нарушения на нормативни актове при превоз на пътници и товари с МПС с българска и чуждестранна регистрация в страната.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка РС приел, че са и показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН. Съгласно същите, при проверка на тахографския лист от последния се установило, че автомобилът е бил управляван повече от 24 часа без почивка, в резултат на което се получила загуба на тахографски данни. Нарушението не било отречено от С., като последният отказал да подпише и получи екземпляр от акта. От показанията на свидетеля К. се установило, че съдържанието на АУАН е било прочетено като на С. е разяснено нарушението, за което му се съставя и е посочена правната норма която е нарушил. Съдът е кредитирал изцяло с доверие показанията на двамата свидетели като обективни и безпристрастни, както и поради съответствието помежду им и с писмените доказателства по делото.

РС е приел, че с деянието си С. е осъществил състава на нарушение на чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от регламент /ЕС/ №165/2014 г. Съгласно чл. 34, пар.1, изр.3 от Регламент 165/2014 г. „тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени”. В конкретния случая е установил по безспорен и категоричен начин, че С. е използвал тахографски лист за период, който е по-дълъг от периода, за който е предназначен листа - 24 часа и това е довело до загуба на данни за движението на автомобила в резултат на наслагване на записаните графики.

РС е приел, че е неоснователно възражението за неправилно прилагане на материалния закон. Към датата на установяване на нарушението, което е и дата на довършване на започнатото деяние, а именно 08.09.2015 г. е действащ регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт и последния все още не е бил транспониран в българското законодателство. С регламент № 165/2014 с оглед член 1 се установяват задължения и изисквания във връзка с производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографи, използвани в автомобилния транспорт, за да се провери съответствието с Регламент (ЕО) № 561/2006, Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [14] и Директива 92/6/ЕИО на Съвета тахографите трябва да отговарят на изискванията на настоящия регламент относно тяхното производство, монтиране, използване и изпитване. Съгласно чл. 46 от преходните мерки доколкото актовете за изпълнение, посочени в регламент №165/2014, не са приети, така че да е възможно прилагането им към началния момент на прилагане на регламента до началната дата на прилагане на актовете за изпълнение временно продължават да бъдат приложими разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3821/85, включително приложение IБ към него, а с оглед разпоредбата на член 48 Влизане в сила - регламент № 165/2014, влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, като при спазване на преходните мерки по член 46 настоящият регламент се прилага, считано от 2 март 2016 г., с изключение на членове 24, 34 и 45, които се прилагат, считано от 2 март 2015 г., т.е. към датата на извършване на нарушението - 08.09.2015 година е действащ регламент № 165/2014.

РС е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице неточно описание на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление е налице констатация относно датата на започване на тахографския лист - 06.09.2015 г. Обстоятелството, че този лист е използван за период от повече от 24 часа е установено въз основа на направения от тахографа запис. В с.з. актосъставителят и свидетелят на нарушението и съставяне на АУАН изрично са посочили, че ползването за по-дълъг период от време се установява въз основа на оборотите /резките/, отбелязани във вътрешната част на листа. В конкретния случай използването за по-дълъг период е установено по категоричен начин от натрупването на запис върху запис върху тахографския запис, копие от който е приложено към делото – л. 8 от дело № 2891/15 г. на ПлРС.

Във връзка с твърдения от жалбоподателя порок на формата състоящ се в липса на установяване, съответно вписване в акта и НП на дата на извършване на процесното нарушение, както свързано с това и липса на установени и вписани данни относно час на поставяне, съответно изваждане, на тахографския лист в тахографа и други данни, то съдът ги е приел за неоснователни. И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че нарушението се изразява в използване на тахографски лист за период от време по-дълъг от този, за който е предназначен и това е довело до загуба на данни върху листа. Изрично е посочена датата на започване тахографския лист, за който се отнася констатацията. Събраните по делото доказателства сочат, че моментът, в който е приключило използването на листа не може да бъде установен с категоричност поради наслагване на графики, което води до невъзможност същите да се разчетат и да се установи какви са данните от движението на автомобила. След като самият водач е допуснал описаната загуба на данни, то липсата на посочване кога е трябвало да приключи тахографския лист и кога е приключило действителното използване на листа, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на лицето. Да се приеме противното, означава на нарушителя де се признае възможността да черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй като именно това негово поведение, нарушаващо забраната на чл. 34 от регламента е довело до заличаване на данните за движението на автомобила.

РС е намерил, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Те съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в постановлението пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава. Не е допуснато и нарушение по отношение връчването на издадения АУАН. Съдът се позовал на показанията на свидетеля К., от които установил, че съдържанието на същия е било прочетено на С. и последният е отказал да се подпише, с което да удостовери връчването на документа. Отказът е оформен по надлежния начин, поради което РС е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока.

От писмените и гласни доказателства, събрани по делото, безспорно се установява извършването на нарушението - използване на тахографски лист за период, който е по-дълъг от периода, за който е предназначен листа - 24 часа и това е довело до загуба на данни за движението на автомобила в резултат на наслагване на записаните графики. Това обстоятелство е установено по безспорен и несъмнен начин от представеното по делото копие от тахографския лист.

РС е приел, че наложеното наказание отговаря на предвиденото в санкционната норма. В случая не се касае и за маловажен случай, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и чл. 28 от ЗАНН не следва да се прилага.

На тези основания е потвърдил НП.

Оспореното решение е правилно по резултата си , като не се споделят от настоящата инстанция единствено част от съображенията за постановяването му.

По наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Липсва соченото в касационната жалба нарушение на ЗАНН, с оглед на факта, че свидетелят по АУАН е удостоверил отказа на привлечения към отговорност да подпише акта. Това негово действие не е в нарушение на ЗАНН. Посоченото в този смисъл решение №189/17.04.2013 г. по дело 133/2013 на Административен съд – Плевен не е по сходен случай, видно от мотивите му, в АУАН /по дело 133/2013/ са липсвали данни на каквото и да е лице, удостоверяващо отказа за подписване на АУАН. Вярно е, че в цитираното решение принципно са изложени съображения, че отказът да се да се подпише акта за нарушение, за да е оформен по надлежния ред, а именно с подписа на един свидетел, последният следва да бъде различен от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Тези мотиви се споделят принципно от настоящия решаващ състав на касационната инстанция в смисъл, че действително, когато привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да подпише съставен срещу него акт, този отказ следва да се удостовери с подписа на различен от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението свидетел. Това изискване според настоящата инстанция е въведено като гаранция за спазване процесуалните права на привлеченото лице – за да се удостовери по категоричен и безсъмнен начин, че лицето е отказало да подпише акта и да се запознае с неговото съдържание и това именно е препятствало правото му в хода на производството да прави възражения, да представя доказателства и изобщо да упражни в пълен обем и пълноценно правото си на защита. В процесния случай, за разлика от случая, цитиран от касатора по канд 133/2013 год. ( по което отказът да се подпише акта изобщо не е бил удостоверен с подписа на свидетел), по настоящото дело е удостоверено от гласните доказателства на контролните органи, че самият формален отказ на С. да подпише съставения акт, удостоверено с подписа на свидетеля по съставяне на акта К., не е довело до нарушаване на процесуалните права на касатора, защото съдържанието на акта за нарушение е било прочетено на С., той е бил запознат с неговото съдържание, с констатациите на контролните органи, гаранция за недописване на които при отказ е именно удостоверяването на отказа за получаване от трето неутрално на производството лице . След като безспорно е установено в случая, че наказаното лице е било запознато с констатациите на контролните органи, неговото право на защита не е било нарушено, защото по този начин не е била препятствана възможността му да представя доказателства и да прави възражения в своя защита. Ето защо, макар и да е налице в случая формално нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН във връзка с удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише акта, това нарушение в конкретния случай се преценява като несъществено, защото не е накърнило процесуалните права на касатора и поради това не съставлява самостоятелно отменително основание.

РС не е дописал АУАН и НП, като е посочил, че загубата на данни е „за движението на автомобила в резултат на наслагване на записаните графики“. Горните съждения на съда изразяват причините, поради които същият е счел защо според този съд е налице загуба на данни, противоположно на заявеното /и подържано и пред настоящата инстанция/ твърдение на касатора, че такава загуба на данни не е налице. Видно от приложения тахографски лист, на същия има възможност за отбелязване на данни за период от 24 часа, като поради използването на същия тахографски лист от 06.09 до часа на проверката на 08.09.2015 г. на него са налице отбелязвания, за които не може да се установи за кой ден се отнасят, именно поради което е налице загуба на данни. Тази загуба не се дължи на припокриването, както смята РС, защото дори такова припокриване да не е налице, не е възможно да се установи през кой ден и час са направени съответните отбелязвания. По този причина настоящият състав на съда счита, че е налице загуба на данни, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАвП, вместо сочената от касатора т.2 от същата разпоредба, която определя наказанието при липса на загуба на данни. Неточността в мотивите на РС в това отношение – за начина на загуба на данни, не се е отразила на крайния извод за правилност на НП.

Неоснователно е и възражението, че тъй като в ЗАвП Регламент 165/2014 г. не е посочен, и поради липсата на транспонирането му, наказание за нарушаването му не може да се наложи. Регламентите на ЕС не се транспонират в националното законодателство, същите имат пряко действие и са част от него от влизането им в сила. Въведеното с този регламент задължение по §34, което С. е нарушил, е било надлежно обнародвано, както и целият регламент, в Официалния вестник на ЕС на 28.02.2014 г., и задължението по §34 е било в сила към 08.09.2015 г. /датата на преустановяване на нарушението/, видно от чл.48, §2 от същия регламент, съгласно който §34 от Регламента е в сила от 02.03.2015 г. Нарушаването на това задължение е санкционирано с посочената по-горе разпоредба на чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАвП, като с оглед на факта, че същата разпоредба описва нарушението, не е необходимо да се извършва препращане към Регламент 165/2014 в ЗАвП, както смята касаторът.

Твърдението, че в НП не са посочени датата и мястото на извършването на нарушението, в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е неоснователно. В НП ясно и точно са посочени датата и часът - 08.20 на 08.09.2015 г., на които е установено, че С. управлява автомобила с тахографски лист от 06.09.2015 г., че го е използвал повече от периода, за който е предназначен – 24 часа, както и пътя и местността, в която е спрян за проверка. От това описание става ясно, че нарушението е започнало след изтичане на 24 часовия период на 06.09.2015 г., като е продължило до момента на проверката, когато е преустановено. Доколкото тахографския лист, видно от АУАН, е иззет при проверката, то нарушението е приключило с изземването му и няма как С. да е продължил да използва същия тахографски лист след проверката. Изложените мотиви в решението на РС, че не се знае кога е приключило нарушението, по тази причина – изземването на тахографския лист, са неправилни, но това не се отразило на правилността на съдебното решение. Потвърждаването на НП е правилно като краен резултат, въз основа и на изложените от настоящия съд мотиви.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 30.11.2016 г., постановено по анд № 258/2016 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.