Решение по Административно дело 60/2017г.

РЕШЕНИЕ № 140

гр. Плевен, 07.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 60/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. чл.198 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на О.П.Й. *** – държавен служител, младши инспектор на длъжност „Надзирател I степен в затвора гр.Белене“, чрез адв.А., срещу Заповед № 1458/29.12.2016 г. на Началник на затвора Белене, с която на Й. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена. Счита, че е наказан дисциплинарно за действие, което не представлява дисциплинарна простъпка, тъй като дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил относимата за случая конкретна фактическа обстановка, с оглед на което наказанието не съответства на посочените в оспорената заповед правни основания, а наказанието се явява несправедливо, недоказано и в услуга на тенденциозно отношение спрямо оспорващия О.Й. от подалия докладна записка за нарушение – ст. инспектор „НОС” /Надзорно охранителен състав/ С. К. Д.. Счита, че издадената заповед е необективна, като изводът за извършено нарушение е направен само върху твърденията на инсп. С. Д. и необосновано не се приемат за верни дадените от жалбоподателя и други лица обяснения по случая. Жалбоподателят посочва, че не му е предоставена възможност да се запознае с преписката по дисциплинарното производство и копия от същата, като изводи за неправилност и необоснованост на издадената заповед, оспорващият прави от предоставени на друг служител, посочен в заповедта, копия от негова дисциплинарна преписка по случая. Сочи, че от изложеното в оспорената заповед не става ясна конкретната фактическа обстановка и в какво именно се състои постъпката на жалбоподателя, доколкото е описан случай с участието на различни служители от надзорно-охранителния състав, а самата заповед е вътрешно противоречива. Сочи, че евентуално от първия абзац на заповедта може да се направи извод, че е установено нарушение, състоящо се в това, че на 22.09.2016 г. след дежурство жалбоподателят е напуснал първи обект на затвора с конвоен автомобил „Форд Транзит” след пристигането на надзиратели от застъпващата смяна, без да е получил разрешение за напускане на обекта от ст. инспектор „НОС” С. К. Д. или от К. П. И. – командир на второ отделение, в което служи оспорващият. Посочва още, че по нататък в заповедта е записано, че на жалбоподателят е било дадено разпореждане да не напуска обекта и е знаел за такова и не го е изпълнил, което представлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като е цитирана цялата норма, като евентуално се има предвид хипотезата на „неизпълнение на разпореждания на пряк ръководител на служителя”. Счита, че за правилното решаване следва да се изяснят непосочени в заповедта факти и обстоятелства, като това, че затворът Белене се състои от три обекта и превозването на надзирателите в делнични дни се извършва със служебен автобус „Ивеко”, а в събота и неделя, както и в празнични дни (какъвто е бил 22.09.2016 г.) за транспортирането на служителите се използва конвоен микробус марка „Форд Транзит”, който поради вместимостта си обикновено прави по три курса. Посочва, че по този начин, в дните когато не се осигурява служебен автобус, предаването на постовете и извозването на служителите, чието дежурство е приключило, става поетапно. Сочи, че този начин на транспортиране на служителите се е наложил с времето негласно, като обикновено не се прави отвод (само при случаи на констатирани нарушения), а и никога не се е давало или се искало изрично разрешение на ръководител за напускането на втори обект и това представлява слабост в организацията на работа, която не може да се вменява на оспорващия. Сочи, че в случая на жалбоподателя не е нареждано от пряк ръководител да не напуска втори обект на затвора Белене след свършване на смяната му, както и не е нарушил нормативен или административен акт, разпореждащ реда на напускането на обекта на охрана, каквито не са и посочени в оспорената заповед като нарушени, поради което се моли съдът да я отмени като незаконосъобразна.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат И. А. с пълномощно на л. 5 от делото. Счита, че в случая спорът се състои в това извършил ли е О.П.Й. неизпълнение на нареждане на пряк ръководител при създалата се ситуация на 22.09.2016 г., като спорните въпроси са: Бил ли е освободен от постова служба? Узнал ли е за нареждането на старши инспектор „НОС” да не се придвижва от затвора с конвойния автомобил без разрешение на инспектора? Следвало ли е инспекторът да издава такова нареждане? До кой момент О.П.Й. се счита на дежурство и следва ли да издава наряда по време на транспортирането си? Представлява ли старши инспектор „НОС” - Д.пряк ръководител на оспорващия? Сочи, че е факт освобождаването на О.Й. от служба и този факт е посочен от самия Д. в неговата докладна записка от 27.09.2016 г. /на лист 18 от делото/ и според него посочените в оспорената заповед служители са били вече освободени. Посочва, че в едно от обясненията на друг служител – Т.е видно, че Д. действително е казал да изчакат пристигането на новата смяна, но не е издавал нареждане конвойният автомобил с надзирателите да не потегля, като в този смисъл не се събрани доказателства за такова нареждане и конкретно да е давано на О.Й. или да му е било предавано такова от И. Т. или от който и да било друг. Посочва още, че самият Д. в докладната записка /на лист 40 от делото/ посочва, че е наредил напускането и превозването, ако това е вярно, на друг служител, а именно на И. Т.. Сочи, че от събраните по делото доказателства, както и от разпита на свидетеля, се установява, че липсва каквато и да е организация за транспортирането на надзирателите до постовете и обратно, наложила се е практика в делничните, празнични или почивни дни извозването да става с автобус „Ивеко” или „Форд Транзит”. Сочи, че липсват доказателства от отсрещната страна, че транспортирането следва да бъде по нареждане на командира на отделение или от друг служител и това е видно от обясненията на Т. О.Т. /на лист 37 и лист 42 от делото/, като от тези обяснения става ясен и поводът за иницииране на настоящото производство, Д. е бил недоволен, че той самият не е бил извозен пръв. Сочи, че действията на служителите по придвижване може да се извършват и с личен транспорт или с друг обществен транспорт, поради което счита, че към този момент надзирателите не изпълняват служебен ангажимент, за това и нарежданията в този смисъл за качване и тръгване не представляват нарушение и съответно неподчинение, не представляват дисциплинарна постъпка за предвиденото в закона неподчинение на пряк ръководител или неизпълнение на негово нареждане, като от представените длъжностни характеристики на лист 60 и лист 62 от делото се вижда, че старши инспектор „НОС” не е пряк ръководител на О.П.Й., както и че липсват доказателства за нареждане старши инспектор Д. в този момент да изпълнява длъжността главен надзирател. Счита, че нарушението посочено в оспорената заповед е недоказано, заповедта е незаконосъобразна. Моли съдът да я отмени изцяло и на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева за правна помощ и 10 лева за държавна такса.

Ответникът – Началникът на затвора Белене, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпило писмено становище /л.л.66-67/, чрез юрк.Г., се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма. Спазени са административно производствените правила, като се твърди, че на 22.09.2016 г. жалбоподателят е напуснал самоволно, без разрешение на ст.инспектор НОС Д. или на командир на отделение /КО/ И., първи обект с конвоен автомобил. Описва фактите по дисциплинарното разследване, като сочи, че наказанието е наложено в предвидените срокове и при точна правна квалификация. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Процесната заповед е връчена на 29.12.2016 г., видно от отбелязването и подписа на самата нея (л.8 от делото). Жалбата срещу същата е постъпила директно в съда на 12.01.2017 г., видно от поставения вх.№ /л.2/. Следователно същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

Административен съд гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Жалбоподателят О.П.Й. е държавен служител, младши инспектор, надзирател I степен в затвор гр.Белене. Същият е запознат с длъжностната си характеристика като надзирател /л.л.62,63/, видно от поставения подпис на приобщения по делото екземпляр. Съгласно същата е пряко подчинен на КО.

С процесната заповед е прието, че на 22.09.2016 г. след сдаване на дежурството инспектор С. К. Д. – ст.инспектор „НОС“ в Затвора Белене е установил, че мл.инспектор И. Н. Т., мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. – надзиратели I степен в затвор гр.Белене са напуснали първи обект с конвоен автомобил Форд Транзит, след като е пристигнал първия курс от новата смяна без негово разрешение. След извършена проверка е установил, че и командира на отделение мл.инспектор К. П. И. също не е давал разрешение за напускане на територията на първи обект на посочените служители. В свое обяснение рег.№5089/08.11.2016 г. мл.инспектор И. Н. Т. посочва, че в момента, в който е тръгнал да напуска територията на първи обект, инсп.Д. е разпоредил да изчака да дойдат първите колеги от щаба и тогава да си тръгнат. За установяване истинността на това твърдение комисията е изискала обяснение от инсп. Д., който в своя докладна записка рег. № 5117/09.11.2016 г. уточнява, че е разпоредил на мл.инсп. И. Т., че може да си тръгне след като дойдат първите колеги от новата смяна и след получаване на изрично разпореждане от него за тръгване. Въпреки даденото му разпореждане, мл.инсп. И. Т. се е качил в конвоен автомобил Форд Транзит, седнал е на седалката до шофьора Т. О. Т., което се установява от обясненията на мл.инсп.О.Й., и му е разпоредил да отпътува към щаба. Този момент в задната част на конвойния автомобил се намирали мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. – надзиратели I степен в затвор гр.Белене. Те са напуснали първи обект, въпреки че са знаели, че нямат разрешение за това от дежурния главен надзирател или командира на отделение, което е видно от техните обяснения рег.№ 5115/09.11.2016 г. на мл.инспектор О.Й., рег.№ 5090/08.11.2016 г. на мл.инспектор И. К., рег.№ 4795/24.10.2016 г. на мл.инспектор С. С.. Неизпълнението на даденото му разпореждане е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Дисциплинарното нарушение на мл.инсп. О.П.Й. е установено и доказателствата се съдържат в материалите, приложени към писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. На 02.11.2016 г. Й. е запознат с писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. На служителя е връчена покана за даване на писмени обяснения рег.№ 5671/02.12.2016 г. Във връзка с гореизложеното, след като е взета предвид тежестта на извършеното нарушение и предвид факта, че от действията на служителя не са настъпили вредни последици, както и това, че към момента на извършване на проверката няма наложени дисциплинарни наказания, и е взето предвид цялостното поведение на служителя по време на службата и са оценени събраните доказателства, при спазване на процедурата по чл.206, ал.1-4 от ЗМВР, на основание чл.15, ал.1, т.3 предложение трето и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.1, във вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене за срок от един месец“ на държавен служител младши инспектор О.П.Й. - надзирател I степен в затвор гр.Белене. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.198, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена от началника на затвора комисар П. К..

По делото е приобщена посочената в заповедта писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. /л.л.12-16/. В същата са изложени същите факти относно случилото се на 22.09.2016 г., изложени в заповедта, като обаче са налице и следните разлики: Посочено е, че мл.инсп. И. Н. Т. не е изпълнил даденото му разпореждане, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗВМР, поради което комисията предлага да му бъде наложено наказание на осн. чл.198, ал.1 от ЗМЗВР. Предвид факта, че от действията му не са настъпили вредни последици и на основание чл.198, ал.3 от ЗМВР е предложено наказанието да е за срок от един месец. Предложено е на мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. да бъде наложено същото наказание за същия срок затова, че по същото време и на същото място въпреки, че са знаели, че нямат разрешение от ДГН или КО, са напуснали първи обект с конвоен автомобил Форд Транзит. Посочено е също, че съгласно разпоредбата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, в отработеното време за надзорно-охранителния състав се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. След като установил, че четиримата служители от наряда му са си тръгнали, без да са освободени от наряд, С. К. Д. – ст.инсп. НОС е разпоредил същите да изчакат на КПП идването му. След пристигането му мл.инсп. Й. остро се конфронтирал с него и разговора им прераснал в скандал във връзка с дългата продължителност на работния им ден, в който въобще не било обсъдено, че мл.инсп. Т. и мл.инсп. Й. не са разбрали правилно разпореждането му. По този въпрос Й. е отказал да даде обяснения. Комисията не е кредитирала с доверие отразеното в обясненията на двамата служители, че инсп. Д. им е дал разрешение да си тръгнат след като дойдат първите колеги от щаба.

Под справката са положени подписи от запозналите се с нея служители, като следва: от Т. – на 16.11.2016 г., от К. – на 17.11.2016 г., от лице с нечетлив подпис без написано име – на 21.11.2016 г., от Й. на 02.11.2016 г., от И. на 16.12.2016 г.

Към преписката са приобщени: докладна записка от инсп. Д. – ст.инспектор „НОС“ /л.л.17,18/, в която се сочи, че на 22.09.2016 г. в 07,35 часа, след сдаване на дежурството му от 21.09.2016 г., е установил, че мл.инспектор И. Н. Т., мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р.С. са напуснали 1-ви обект с конвоен автомобил Форд Транзит без негово разрешение или разрешение от КО К.И.. Разпоредил е чрез постовия същите да изчакат в щаба на затвора, за да се изясни ситуацията и за в бъдеще да не се вземат решения или да се предприемат действия без знанието и разрешението на ДГН или КО. Описан е последващият разговор, като е посочено, че в 08.30 часа служителите са били освободени, а на 22.09.2016 г. свободните служители са били спрени от Д. и не са пуснати да си тръгнат, като е посочено, че явно и този факт е катализирал гневното отношение.

В докладна записка /л.19/ на ст.инсп. В. И.е посочено, че във връзка са докладната записка на ДГН инсп.Д., същият не е давал разрешение на Форд Транзит да напуска обекта, както и на надзирателите в него; мл.инспектор И.Н.Т., мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. самоволно са напуснали 1-ви обект.

В докладна записка на мл.инсп. С. от 24.10.2016 г /л.25/ се сочи, че на 22.09.2016 г. е сдал поста си и е останал в дежурната стая на портала на 1-ви обект да чака останалите колеги от второ отделение да сдадат постовете си и да излязат. Както винаги през празнични и почивни дни старата смяна се извозва на два курса с Форд Транзит, колегите от новата смяна са му предложили да се качи на първия курс, като е останал с впечатление, че това е по нечие разпореждане, не е знаел, че ДГН не е разпоредил тръгването на първия курс.

В докладна записка от 24.10.2016 г. /л.26/ на мл.инсп. К. П. И. – и.ф.КО, се сочи, че на 22.09.2016 г. в 07.30 часа, след сдаване на дежурството, мл.инспектор И. Т., мл.инспектор О.Й., мл.инспектор И. К. и мл.инспектор С. С. са тръгнали към щаба с Форд Транзит, без разрешение на ДГН инсп. Д.. Като е разбрал да това, Д.е разпоредил да го изчакат на щаба за отвод.

В докладна записка от 24.10.2016 г. /л.27/ на мл.инсп. К.се сочи, че на 22.09.2016 г. около 07.30 часа с колегите си е тръгнал към щаба.

Приобщена е ежедневната ведомост от 21.09.2016 г. /л.л.28,29/, видно от която Й. е бил дежурен от 08.00 часа на този ден до 08.00 часа на 22.09.2016 г., с почивка от 14 до 17 часа, а инсп. Д. е бил дежурен по същото време с почивка от 02 до 06 часа.

В докладна записка /л.30/ на ст.инсп. В. И. е посочено, че ДГН Д. не е давал разрешение на Форд Транзит да напуска обекта, както и на надзирателите в него. Направен е извод, че мл.инспектор И. Н. Т., мл.инспектор О.П.Й., мл.инспектор И.П. К. и мл.инспектор С. Р. С. са напуснали 1-ви обект без разрешението на ДГН или КО, което е задължително.

Издадена е заповед №1210/31.10.2016 г. на началника на затвора /л.31/, с която е назначена проверка във връзка с последната докладна записка на ст.инсп. В. И., като провеждането на проверката е възложено на назначена със същата заповед комисия. Срокът за изготвяне на писмена справка от комисията по заповедта е удължен със заповед №1251/10.11.2016 г. /л.43/, въз основа на докладна записка на председателя на комисията /л.36/.

В обяснение от мл.инсп. И. Т. /л.32/ се сочи, че на 22.09.2016 г. след мероприятията в затвора си тръгвали по групи, които нямали задължения. Д. го е видял и казал „Изчакай да дойдат първите колеги от щаба и тогава ще си ходите“. След като пристигнали първите колеги от щаба, с трима колеги се качили и тръгнали за щаба както се случва всеки път, когато е събота или неделя. След отиване до щаба колегата им е казал да изчакат – че главния ще им прави отвод. След отвода са си тръгнали всички.

В обяснение от мл.инсп. И. К. /л.33/ се сочи, че на 22.09.2016 г. около 07.30 часа с колеги се е качил на Форд Транзит от 1-ви обект и са тръгнали към щаба без разрешение на ДГН.

В обяснение от мл.инсп. О.Й. /л.38/ се сочи, че на 22.09.2016 г. при сдаване на наряда с още трима колеги са тръгнали от първи обект след пристигане на първата група от новата смяна – такива указания е получил колегата И.Т. от ДГН С. Д.. Никога не е получавал лично разрешение от ДГН при напускане на първи обект. На дата 22.09.2016 г. също не е получил. Приобщено е и отделно заявление /л.35/, в което сочи, че не желае да коментира разговора си със ст.инсп. Д..

В обяснение от Т. О.Т. /л.37/ се сочи, че е трябвало да откара смяната на щаба. В 07.30 часа са дошли и са му казали да ги откара в щаба – като трима служители са седнали отзад и един при него, ни ги познава. Върнал се е на първи обект и там са му се скарали защо е тръгнал, трябвало първо да откара главния. Извинил му се е, защото не е знаел. В последващо обяснение /л.42/ сочи, че на 22.09.2016 г. отпред се е качил 1 човек, отзад трима, като този отпред му е казал да тръгва, откарал ги е в щаба. Като се е върнал главният Д. му се е скарал защо го е оставил – не трябва да тръгват без да питат главния.

В докладна записка от инсп.Д. /л.40/ се сочи, че отводи след сдаване на дежурство е правил много рядко при констатиране на слабости по време на изтеклото дежурство и необходимост от внасяне на корекции. Винаги е следял и лично е разпореждал на служителите кога да напуснат работното си място. На въпросния ден 22.09.2016 г. лично е разпоредил на желаещия да си тръгва мл.инсп. И.Т. в 07.05 часа с тръгването на конвоен автомобил Форд, когато е тръгвал да вземе първата смяна да изчака да дойдат новите колеги от новата смяна и разпореждане от него за тръгване. Направено е допълнение към докладната записка /л.41/, като се сочи, че буса тръгва от „стар обект“ и минава през първи обект. Шофьорът л.св. Т. О. го е питал какво трябва да прави. Разпоредил му е да отиде до КПП – Щаб да вземе колегите от новата смяна. В този момент мл.инсп. И.Т. е тръгнал да се качва в конвойния автомобил Форд и в този момент му е разпоредил да изчака идването на новата смяна и разпореждане за тръгване.

До Й. е отправена покана /л.44/ за даване на писмени обяснения /л.44/ след запознаването му с писмената справка. Няма данни по преписката такива обяснения да са дадени.

По делото е разпитан свидетел – П.С. Н.. Същият е командир на отделение, подчинени са му всички надзиратели, включително и жалбоподателя Й.. В чисто колегиални отношения са. Не е бил на работа на 22.09.2016 г. Свидетелства, че по принцип напускането на служителите от дежурство е организирано със служебен транспорт, не може да каже дали има заповед. Служебният транспорт е микробус „Ивеко”, като в почивните и празнични дни се извозват с конвойния автомобил „Форд Транзит” с водач лишен от свобода. Когато се освободят от дежурство, понеже „Форд Транзит” е с малък капацитет, извозването става на два или три пъти. Всички свободни от наряд се освобождават с първия курс, с който пристигат колегите от другата смяна. Такава е организацията и през почивните и празнични дни. С първия курс, с който пристигат надзирателите от новата смята Главният надзирател ги освобождава устно. Обичайно устното разпореждане се получава от колегите, които са свободни от наряди и не са на пост тогава. Това устно освобождаване се извършва в сградата на затвора. Не се дава нареждане на шофьора на автобуса да тръгва, щом се качат колегите той отпътува. Не се нарежда на всеки един от надзирателите, кога и с кой курс да тръгне. Няма практика придвижването до затвора и обратно да е с личен транспорт или такси, но са идвали служители на работа с велосипед, когато е топло времето, но не и с лични превозни средства, няма такава практика. Автобусът е за удобство. Св. като КО не може да освобождава от дежурство, защото има главен надзирател. По принцип задължение на командира е да изпълнява функциите на главен надзирател само когато го няма инспектор І-ІІІ степен. В случая Д. е изпълнявал тази длъжност. С. Д. е старши инспектор „НОС”. Обичайно той дава тези разпореждания. Приемането на дежурството започва с развод, в който се упоменават особеностите за постовата служба, как е протекло изминалото дежурство. Един от колегите отива и заедно с издаващия постови приема лишените от свобода като проверяват и спалните помещения за нарушена цялост на решетките. След това си издават дежурството и главния надзирател идва в дежурната стая, където си получава и служебното оръжие и след като излезе и последния се отпътува. Отвод се извършва се в много редки случаи, самото понятие го няма като такова, но по принцип в дежурната стая където се извършва разводът. Дежурната стая е на първи обект, тъй като затворът е на остров и има два портала. Дежурната стая се намира в административната сграда. Дежурството на надзирателя приключва след като е издал - се качва се в автобуса и това означава, че са освободени от наряд. Освобождаването става в дежурната стая.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, Началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда; Й. ***, като е наказан на основание чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Заповедта е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът намира:

Заповедта е немотивирана, доколкото в нея са изложени фактически основания, които не се подкрепят от събраните доказателства, и които се различават от фактическите основания, изложени в писмената справка до органа.

В заповедта се твърди, че Й. не е изпълнил разпореждане на гл.инсп. Д., който е наредил на мл.инсп. И. Т. да тръгне след пристигане на първите колеги от новата смяна и получаване на изрично разпореждане за тръгване. Такова разпореждане не е отправяно до Й. от ст.инсп.Д., същото не му е предавано от мл.инсп. И.Т., нито от което е и да е друго лице /липсват дори твърдения в тази насока/. По тази причина няма как на Й. да му е известно наличието на такова разпореждане, и следователно няма как да наруши същото. Освен това наличието и оправянето на такова разпореждане е спорно. Наличието на разпореждане в този смисъл се твърди само от инсп. Д.. Същият в уточнение /л.41/ сочи, че шофьорът – л.св. Т. О. го е питал какво трябва да прави, Д. му е разпоредил да отиде до КПП-Щаб и да вземе колегите от новата смяна, в този момент мл.инсп. И. Т. е тръгнал да се качва в конвойния автомобил Форд, и Д. му е разпоредил да изчака идването на новата смяна и разпореждане за тръгване. И от двете сведения на л.св. О. е видно, че същият не е получавал разпореждане от Д. да отиде до щаба. Според собствените обяснения на Д., разпореждането до Т. е дадено непосредствено след като е отдал разпореждане на шофьора на автомобила. По тази причина същото следва да е чуто и от шофьора, и от останалите трима служители, доколкото веднага след качването си Т. е наредил отпътуване. За същите служители Д. не твърди, че ги е видял в автомобила, нито че им е дал разпореждане. Същественото противоречие в самите твърдения на Д. и противоречието им с твърденията на шофьора на автомобила водят съда до извод, че не може да се счита за доказано, че разпореждане от Д. в посочения в заповедта смисъл е било издадено въобще.

В писмената справка ясно е посочено, че Й. следва да бъде наказан затова, че е знаел, че няма разрешение от ДГН или КО да напусне първи обект, но е напуснал обекта с конвойния автомобил. Това обвинение му е предявено с писмената справка и по него е могъл да се защитава. Наказването му по друго обвинение, за което не е бил обвинен, нарушава правото му на защита и е съществено процесуално нарушение. Следва да се посочи обаче, че това обвинение, посочено в справката, също не е доказано. Видно от показанията на св.Н., дежурството на надзирателя приключва след като е издал - тогава се качва се в автобуса и това означава, че е освободен от наряд. Освобождаването става в дежурната стая. Същата стая се намира в сградата, от която е тръгнал конвойния автомобил – първи обект. Съдът цени същите показания с оглед факта, че разкриват съществуващия в затвора ред, макар че свидетелят не е бил на смяна на 22.09.2016 г. и не е бил очевидец. Същите показания са в съответствие с писмените доказателства по делото и не съвпадат само с противоречивите твърдения на инсп.Д..

Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, съгласно които служителят е длъжен задължително да изчака изрично разпореждане за своето освобождаване от страна на прекия ръководител – КО, или от ДГН, и същото разпореждане е необходимо, за да напусне първи обект на затвора. Няма пречка това изискване да е въведено с вътрешно ведомствен акт, но в случая такъв не е налице. Служителят няма такова задължение и по приобщената длъжностна характеристика. Съгласно последната, негов пряк ръководите е КО, и макар че е подчинен на старши инспектор „НОС“ – в случая Д., същият не му е пряк ръководител, видно от длъжностната характеристика на последния. Видно от свидетелските показания, освобождаването става в дежурната стая след издаване, и качването в автобуса означава, че са освободени от наряд. Самият инсп.Д. в първата докладна записка /л.л.17,18/ сочи, че „на 22.09.2016 г. в 07,10 часа свободните служители бяха спрени от мен и не бяха пуснати да си тръгнат“, което означава, че същите са били надлежно освободени и са могли да отпътуват с осигурения транспорт без да искат изрично разрешение за тръгване.

Съдът намира, че дисциплинарният орган е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, доколкото датата на получаване на писмената справка е 10.11.2016 г., а заповедта е издадена на 29.12.2016 г. Наред с това в случая не е изминал и период по-голям от една година измежду датата на извършване и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Въпреки че съгласно чл.208 от ЗМВР не е задължително, е издадена писмена заповед, като са спазени изискванията относно назначаването на дисциплинарно - разследващ орган, който е събрал необходимите по случая доказателства, но е направил неправилни изводи относно наличието на разпореждане от страна на инсп. Д.. Отделен е въпросът, че наказващият орган не се е съобразил с предложението на дисциплинарно разследващия орган, като е наложил наказание за деяние, за което в писмената справка и доказателствата по преписката няма данни да е извършено.

Не се констатират обаче пороци при спазване на задълженията за запознаване на разследвания служител със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, по отношение запознаването с изготвената по случая обобщена справка, както се установява също, че правото на същия да бъде изслушан и да бъдат приети писмените му обяснения, както пред дисциплинарно - разследващия орган, така и пред наказващия такъв, е било осигурено, макар че не винаги се е възползвал от него.

По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът съобразява, че на привлечения към отговорност не е необходимо да се представя цялата преписка, а следва да бъде запознат само с изготвената писмена справка. Видно от представените доказателства, същият е запознат с нея, като съдът отбелязва, че явно датата на запознаване – 02.11.2016 г. е сгрешена, доколкото справката е изготвена на 10.11.2016 г., и отбелязването от страна на Й., че е запознат с нея, е поставено след предходно запознаване на друг служител на 21.11.2016 г. и преди запознаването на следващ служител на 16.12.2016 г. Че е запознат със справката е посочено в поканата за даване на писмени обяснения /л.44/, връчена му на 02.12.2016 г. Неправилното посочване на датата на запознаване с писмената справка от страна на Й. само по себе си не е съществено нарушение.

С оглед на изложеното, заповедта е немотивирана като издадена при липса на фактическо основание, в противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на административно производствените правила, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски от жалбоподателя. Същите са в размер на 400 лева договорено и заплетено възнаграждение на едни адвокат /л.5/ и 10 лева заплатена държавна такса /л.50/, общо 410 лева. Доколкото Началникът на Затвора Белене е в структурата на юридическо лице – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, същата следа да бъде задължена с разноските.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 1458/29.12.2016 г. на Началник на затвора Белене, с която на О.П.Й. – държавен служител мл. Инспектор, надзирател І степен в затвора Белене ІІ категория е наложено на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на О.П.Й., ЕГН ********** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева като разноски по административно дело № 60 по описа на съда за 2017 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/