№ 170
гр.Плевен, 20.02.2017 год.
Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №55 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба по жалба „Акваресурс“ ЕООД с ЕИК по Булстат 114588867, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Карлово” №23, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано от П.К.П. против Решение №РД-385 от 16.12.2016 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Жалбата е била подадена пред Административен съд –Бургас, където е образувано адм.дело №1/2017 год. , прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия съд. Административно дело с идентичен предмет е било образувано и пред Административен съд – Русе - №1/2017 год., също прекратено с Определение №7/01.02.2017 год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд.
По делото са налице данни, че жалба против същото оспорено в настоящото производство решение е подадена едновременно и до Министъра на земеделието и храните. Жалбата е постъпила в МЗХ на 23.01.2017 год. и е заведена с вх.рег.№ 13-210 от същата дата, като до настоящия момент не е налице произнасяне от страна на Министъра на МЗХ, видно от писма с вх.№№550/10.02.2017 год. и 622/17.02.2017 год. Съобразно чл.97, ал.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Срокът за произнасяне на Министъра на МЗХ по подадената на 23.01.2017 год. от „Акваресурс“ ЕООД гр.Плевен против Решение №РД-385 от 16.12.2016 година на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.97, ал.1 от АПК във връзка с чл.60, ал.4 от ГПК, е изтекъл на 07.02.2017 год.и същият не се е произнесъл, поради което и на основание чл.145, ал.1, т.1 от АПК настоящият състав на съда, сезиран с жалба против Решение №РД-385 от 16.12.2016 година на изпълнителния директор на ИАРА, дължи произнасяне.
За да се произнесе по подадената жалба, съдът съобрази следното:
Между ИАРА и „Акваресурс“ ЕООД гр.Плевен е сключен договор №375 от 18.07.2014 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект :”Изграждане на комбинирано поликултурно рибовъдно стопанство за шаран и сом в язовир „Каменец”, община Пордим, област Плевен” съгласно заявление за кандидатстване с вх.№ЕФР – 22-139/05.10.2012 год. , по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” , приоритетна ос 2. С вх. № Z-16591/ 01.12.2016 г. в ИАРА е постъпил сигнал за нередност по проекта. Изготвен е доклад по сигнал за нередност вх. № Z-17561/15.12.2016 год., въз основа на който е издадено атакуваното решение № РД-385/ 16.12 2016 г. С решението е преценено, че описаната фактическа обстановка в Доклада за нередност представлява нередност по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент жалбоподателя, изразяваща се в незаконосъобразна методика за оценка на офертите, определяне на изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя и неизпращане в срок на информация за сключен договор за обществена поръчка, при провеждане на открита процедура по ЗОП с предмет „Строително-ремонтни работи по изграждане на комбинирано поликултурно рибовъдно стопанство за шаран и сом в язовир „Каменец” по сключен договор №1/29.09.2014 год. с изпълнител „ЗМ ГРУПЗ” АД на стойност 3 209 555,16 лв. без ДДС. Разпоредено е с оспореното решение да се регистрира нередност и да се впише в Регистъра за нередностите под своя национален идентификационен номер. Решението е издадено на основание чл. 70, ал. 1, б. "б. ", изр. първо и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство, и чл. 14, ал. 1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (НОПАНФИПСЕС).
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС, наличието или
липсата на нередност се обективира в писмен акт на компетентния административен
орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт, който представлява първата
писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти,
че е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение
впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на развитието на
административната или съдебната процедура. Съдът счита, че решението, издадено
на основание чл. 14, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не създава задължения
за жалбоподателя, нито застрашава негови интереси и не подлежи на принудително
изпълнение по смисъла на чл. 268 от АПК. Констатирането на нередност
не създава едностранно административно задължение за връщане на полученото по
договорни правоотношения. Направеното с това решение констатиране представлява
по смисъла на Наредбата първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение
въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност, но не е окончателна и
подлежи на преразглеждане или отмяна в хода на развитието на административната
или съдебната процедура. С решението по чл. 14, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС се регистрира
спорното неизпълнение като нередност, за чието съществуване решението няма
правопораждащо правно значение. Същото обективира начало на процедура по
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз. Това задължение на Държавата произтича от чл. 98, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 и
касае разследване на нередности по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата,
съставляващи нарушения на националното и общностно право. Наредбата няма за цел
да уреди отношенията между бенефициента и УО, респ. споровете относно
изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а
касае единствено обезпечаване финансовите интереси на Европейския съюз и
поетите ангажименти от страна на Държавата ни за противодействие на измамите и
неправомерното изразходване на европейски средства, поради което актът за
установяването на нередността, като част от механизма за проследяването им, не
попада в приложното поле на чл. 21 от АПК. Крайният акт е решението по чл. 30, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС за приключване
на нередност, каквото не е Решение № РД-385 от 16.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на ИАРА, с което само е приключило установяване и вписване на
нередност въз основа на подаден сигнал. Процедурата по администриране на
нередности по НОПАНФИПСЕС включва три етапа - установяване на нередност,
предприемане на корективни действия по чл. 28 от Наредбата, които се извършват
съобразно Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с
нарушения, установени при възлагане на обществени поръчки и договори по
проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския
съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския
фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление
на миграционните потоци" и приключване на нередността с издаване на акт по
чл. 30, ал. 1 от Наредбата, като една от
хипотезите, визирани в текста е приключване на започнатата процедура по
административноправен ред с влязъл в сила административен/съдебен акт (чл. 30,
ал. 1, т. 2), т.е. акт за определяне на финансова корекция. Актът по чл. 30, ал. 1, т.2 от Наредбата
кореспондира на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ обн. В ДВ бр. 101/
22. 12. 2015 г., който подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. От
изложеното следва извода, че решението по установяване и вписване на нередност
по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, каквото е атакуваното решение № РД-385 от 16.12.2016
г. попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което
самостоятелното му обжалване е изключено. То не е индивидуален административен
акт, а по-скоро представлява административно -производствено действие, част от
процедурата по осъществяване на контролни функции, произтичащи от Наредбата. В
този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република
България: Определение № 7573 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 6336/2015 г., VII
о.; Определение № 8754 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 6337/2015 г., VII о.;
Определение № 9359/ 1. 08. 2016 г. по АД № 5527/ 2016 г. VII о.
По изложените съображения, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство-да се прекрати.
Воден от изложеното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК съдът
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Акваресурс“ ЕООД с ЕИК по Булстат 114588867, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Карлово” №23, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано от П.К.П. против Решение №РД-385 от 16.12.2016 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 55 по описа на Административен съд- Плевен за 2017 год.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението му до страните.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на Изпълнителния директор на ИАРА.
СЪДИЯ: