Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. Плевен, 9 Март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 50/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Б.С.С. ***, чрез адв. Д. *** срещу Решение № 965 от 21.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2545/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил НП № 16-0940-000132/02.09.2016г. на Началник РУ- Пордим към ОД на МВР – Плевен, с което на Б.С.С. *** на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като е намалил размера на наложеното наказание „глоба” на 750 лв. и на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” – на 9 месеца, затова че на 30.08.2016г. в 00:00ч. в с. Каменец на ул. „Хан Крум” управлявал лек автомобил „Алфа Ромео” с Рег. № ЕН***КА след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 промила, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, който отчел положителен резултат 1,09 промила в издишания въздух, водачът заявил, че изпил две бири, издаден талон за медицинско изследване № 0393576, резултат от химическата експертиза № 484/02.09.2016г. – 0,9 промила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1, т.3 от НПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че непосочването на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на водача в НП не е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита, поради обстоятелството, че е достатъчно при извършената проверка с техническо средство да е установена концентрация на алкохол над установената в закона. Неправилно съдът е отхвърлил като защитна теза, твърденията на жалбоподателя, че е управлявал МПС след употреба на алкохол поради необходимостта да окаже помощ на съпругата си, която е била във влошено здравословно състояние, предвид и факта, че е подкрепена единствено от показанията на свидетелите – майка и съпруга, които са заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че тези показания са подкрепени и от допълнителния разпит на актосъставителя, с оглед на което съдът е следвало да обсъди дали е било налице състояние на „крайна нужда”, както и да ги прецени като смекчаващи вината обстоятелства при преценка размера на наказанието. Счита, че и така намаления размер на наказанието се явява несъразмерно тежък, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са причините, довели до извършване на нарушението, ниската степен на обществена опасност на личността му предвид липсата на наложени административни наказания по ЗДвП за такова нарушение на правилата за движение, критичността към извършеното и доброто процесуално поведение. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.

Ответникът по касация –ОД на МВР-Плевен, не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд следва да се измени в частта на наложеното наказание.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Правилно Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказано от доказателствата по делото, че жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената дата е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта от 0,9 промила, доказана по несъмнен начин с медицинско изследване. Съдът е съобразил и санкционната разпоредба на чл. 174 ал.1 от ЗДвП, която е действала към момента на извършване на нарушението и при наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача, установена с техническо средство и/или с медицинско изследване от 0,5 до 1,2 на хиляда предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 500 до 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца. Съдът правилно е приложил закона и определил справедлив размер на наказанието към средата на предвиденото, съобразявайки, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,9 промила също е към средата в диапазона от 0,5 до 1,2 промила.

Обосновано съдът е отхвърлил като защитна тезата на жалбоподателя за наличието на крайна нужда, предвид внезапно влошеното здравословно състояние на съпругата му, което го принудило да шофира, въпреки че е употребил алкохол. Правилно не е възприел изтъкнатите обстоятелства за смекчаващи, защото със съзнателното си поведение жалбоподателят е застрашил живота и здравето, както на съпругата си, така и на другите участници в движението, което говори за обществената опасност на дееца и деянието и не може да служи за оправдание на водача като смекчи или изключи неговата отговорност.

Действително актосъставителят при разпита е потвърдил, че съпругата на жалбоподателя е споделила, че не се чувства добре, но това не доказва възникнал сериозен здравословен проблем, който да налага спешна медицинска намеса. А и твърденията в жалбата и показанията на свидетелите се отнасят за възникнала хипертонична криза на съпругата на жалбоподателя, за овладяването на която роднините не са потърсили и не са имали намерение да търсят спешна медицинска помощ, а целта на придвижването с автомобил е била жалбоподателят и съпругата му да се приберат в дома си, който се намира в същото село, за да може тя да приеме предписаните й лекарства, тъй като е хипертоничка. Правилно при тези обстоятелства съдът е отхвърлил показанията в тази част като недостоверни и заинтересовани, неподкрепени с други доказателства предвид, че за разрешаване на твърдяния здравословен проблем е било възможно и друго житейско решение – включително и съпругата да бъде транспортирана от друг водач, неупотребил алкохол.

Неоснователни са и доводите за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. В него се съдържа точно, детайлно и подробно описание на всички факти и обстоятелства относно извършеното деяние, които позволяват подвеждането му под хипотезата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 промила, което определя деянието като административно нарушение. Отделно в НП е посочено както установеното с техническо средство показание от 1,09 промила алкохолно съдържание в кръвта на водача, признанието му какво количество алкохол е употребил, така и установеното с по-достоверния метод – с медицинско изследване алкохолно съдържание от 0,9 промила, което е определящо за конкретния справедлив размер на наказанието. Последното правилно е съобразено от първоинстанционния съд, който е изменил размера на наложените кумулативно наказания към техния справедлив размер с оглед и факта, че същото е извършено за първи път. При повторност в чл. 174 ал.2 от ЗДвП са предвидени по-строги наказания.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 965 от 21.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2545/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.