РЕШЕНИЕ
№ 95

град Плевен, 14 Март 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 49/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ”М.Л.В.-***, с ЕГН **********, представляваща ЕТ „М.В. – Денис“, ЕИК 040740880, срещу Решение № 858 от 22.11.2016 г., постановено по НАХД 2534 по описа за 2016 г. на Районен съд гр.Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд е игнорирал наведените във въззивната жалба възражения по законосъобразността на обжалваното НП и че решаващите мотиви на съда почиват на житейски аргументи, а не на юридически такива. Посочва, че наказващият орган е приел, че проверявания обект е хранителен магазин, а в хода на делото е установено, че обектът е кафе-аперитив, но съдът е приел че съгласно ЗЗП обекта не е от значение с оглед извършеното нарушение. Намира, че видът на проверявания обект е от значение за индивидуализацията на наказанието и за преценката на наказващия орган дали да наложи наказание и че ако наказващият орган не е бил наясно в какъв обект е извършено нарушението, не може да се приеме, че процедурата по ЗАНН е спазена. Твърди, че съгласно чл.23 от ЗЗП, за нарушение на който е наложено наказанието, „За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка“, но от текста на този член по никакъв начин не става ясно коя е цената за единица мярка в конкретния случай. Навежда доводи, че коректната квалификация на деянието е чл.23 от ЗЗП, във връзка с § 13 т.9, предложение второ от ЗЗП, т.к. става въпрос за стоки, които се продават в зависимост от теглото им, а наказващият орган не е посочил приема ли, че това са стоки, продавани в зависимост от теглото им или напротив – в зависимост от обема им. Счита, че се касае за маловажен случай т.к. обектът развива скромна стопанска дейност в едно село и е житейски оправдано в едно кафене да се продават ядки с цена за сто грама, като това по никакъв начин не накърнява интереса на потребителя и не може да се приеме, че се отнася до нелоялна търговска практика. Моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание за касатора – ЕТ „М.В. ***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което посочва, че е налице установеното нарушение на чл. 23 от ЗЗП, съгласно който следва да се посочва цената за килограм, като нарушението е точно и ясно описано и не представлява маловажен случай, тъй като е формално. Счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2016-0041265 от 09.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „М.В. ***, ЕИК 040740880, представляван от М.Л.В. с ЕГН **********, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция триста лева за нарушение на чл.23 от Закона за защита на потребителите, за това, че при направена проверка на 14.04.2016 г. в хранителен магазин в с.Садовец, общ.Долни Дъбник, обл.Плевен, на ул. „Стефан Караджа“ № 2 е установено, че в стопанисвания от едноличния търговец обект се предлагат за продажба подробно описани стоки в насипно състояние, на които търговецът не е обявил цена за единица мярка (килограм), а е посочил цена за 100 грама.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и е изложил мотиви, които изцяло се споделят. Не са допуснати нарушения и в АУАН и НП е посочена нарушената норма –чл. 23 от ЗЗП , съгласно която за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Понятието " цена за единица мярка" е дефинирано в §13, т. 9 от ДР на ЗЗП и това е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока, като единица мярка за стоки, търгувани според теглото им е 1 килограм. От друга страна, дефиницията за понятието "стоки, продавани в насипно състояние" е дадена в §13, т. 10 от ДР на ЗЗП и това са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Анализът на посочените законови разпоредби еднозначно и несъмнено налага извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка- килограм. В разглеждания случай цените са обявени за 100 грама, но не за единицата мярка, обстоятелство, което е безспорно. Твърденията на касатора, че е посочено, че обектът е хранителен магазин, а това е „кафе –аператив” с оглед удостоверение за регистрация на л. 7 по делото, и по този начин е допуснато нарушение от органа, водещо до незаконосъобразност на НП, не се споделя от касационната инстанция. Нарушената норма въвежда задължение за обозначаване на цената за стоки в насипно състояние, като търговския обект, в който се извършва продажбата не е определящ за изпълнение на това задължение, а в случая и в АУАН и НП подробно е описано мястото на установяване на нарушението – посочен е населеното място, улица и наименование на търговеца и не съществува съмнение относно мястото на извършване, като обстоятелството, че е посочен хранителен магазин, вместо кафе аперитив не променя необходимостта от изпълнение на задължението по чл. 23 от ЗЗП.

Неоснователен е доводът на касатора, че е налице маловажен случай, тъй като нарушението е такова на формално извършване, законът не е въвел като елемент от фактическия състав на деянието настъпването на вредни последици и не може да бъде приложен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 858 от 22.11.2016 г., постановено по нахд 2534 по описа за 2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.