РЕШЕНИЕ
№ 94

град Плевен, 14 Март 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 48/2017 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.И. ***, срещу решение № 945/15.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2560/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, несъобразено с материалния закон и немотивирано. Твърди, че са налице противоречия в цитирания текст от наказателното постановление и АУАН, както  и в същите и в решение № 945/15.12.2016 г. на Районен съд гр. Плевен, няма дадено пояснение, каква в случая е зоната на действие (обхвата) на този знак Д-21 „инвалид”, с което да се докаже, че спирайки автомобила си на 8.50 м. в дясно от същия знак, е спрял в зоната му на действие(в обхвата му), респективно е извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Излага доводи, че на 10.08.2016 г. се е съобразил с действителното /фактическото/ положение с паркоместата, в това число за хората с увреждания, на паркинга на магазин „Кауфланд” на ул. „Гренадерска”. Посочва, че никъде в решението на първоинстанционния съд, не са споменати свидетелските показания от заседанието по делото, проведено на 08.11.2016 г. в това число и на свидетеля по съставеният му АУАН. Навежда доводи, че на 10.08.2016 г., съобразявайки се с единствения наличен пътен знак Д21 и с липсата на пътна маркировка с международния символ за достъпност на паркинга на магазин „Кауфланд”, спирайки на 8.50 м. вдясно от единствения поставен знак Д21 „Инвалид”, на място което по никакъв начин не е обозначено със знак Д21 и не е маркирано с международния символ за достъпност, не е възприел, че това е паркомясто за хора с увреждания и по тази причина е спрял там, т.е. не е спрял на това място „виновно”, както е записано в съставеният му АУАН и НП. Сочи, че никъде в наказателното постановление и в АУАН, както и в решение № 945/15.12.2016 г., няма дадено пояснение каква  в случая е зоната на действие (обхвата) на този знак Д21 „Инвалид”, с което да се докаже, че спирайки автомобила си на 8.50 м. в дясно от същия знак, е спрял в зоната му на действие. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, несъобразено с материалния закон и немотивирано, поради което моли съдът да го отмени, респективно и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът –  И.И. ***, се явява лично. Посочва, че иска съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Излага доводи, че неправилно е било счетено, че е паркирал личният си автомобил на място, обозначено със знак Д-21 „Инвалид”. Посочва, че знакът, обозначаващ тези места се е намирал  на 8,5 метра от неговия автомобил и не би трябвало да е бил  в зоната му на действие. Твърди, че мястото, на което е бил спрял, не се е различавало от другите места на паркинга. Счита, че решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление са неправилни.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 16-0938-002995/22.08.2016 г., издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с което на И.И. ***, за това че на 10.08.2016 г., в 11.10 часа в гр. Плевен, на ул. „Гренадерска” като водач на лек автомобил „Опел кадет” с рег. № ЕН ***АН, пред магазин „Кауфланд”, без да има това право, паркира на място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания-нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178д от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200(двеста) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП съгласно който е забранено е паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. В случая касаторът навежда доводи, че не е изяснено обстоятелството, поставеният знак на паркинга на магазин „Кауфланд” Д21 , какъв обхват на действие има. С оглед представените доказателства по делото се установява, че е поставен такъв знак, на който има стрелка с посока и именно тази стрелка обозначава, че е забранено паркирането в указаната посока на автомобили, които не са на хора с увреждания.В АУАН и НП е посочено, че автомобилът е паркиран в зоната на действие на знака на 8,50 метра в дясно от него именно в зоната на действие, тъй като стрелката показва, че забраната е в посоката, към която е насочена. Налице е пътен знак "Д 21" - "Инвалид", в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като  съгласно разпоредбата на  чл. 55, ал.10 от ППЗДвП пътният знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди и при липса на указан брой места, то забраната е за паркиране в посоката на стрелката. В случая липсата на плътна пътна маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания не води до липса на задължение за паркиране, тъй като обстоятелството, че липсва плътна пътна маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания не освобождава от задължение касационния жалбоподател да спазва поставените пътни знаци, в случая пътен знак " Д 21", съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Видно от приложените с преписката доказателства, напълно ясно и разбираемо от табелата, поставена в непосредствена близост до местата за паркиране се вижда, че със стрелка на дясно от знака са определени места за паркиране на хора с увреждания и че автомобилът е паркиран именно в указаната посока на дясно от знака, в зоната на действие. С оглед разпоредбата на чл. 55, т. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП, наличният на мястото на нарушението пътен знак указва местата за паркиране на лицата с увреждания и според настоящият съдебен състав е достатъчен сигнал за обозначаване. Наличието на пътна маркировка единствено спомага за по - ясното разграничение на специалните от останалите места за паркиране.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

                                                     РЕШИ:                                                    

Оставя в сила решение № 945/15.12.2016 г., постановено по н.а.х.д.  № 2560/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.