РЕШЕНИЕ
№ 103
гр.
Плевен, 16 Март
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 45 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ф.Е. чрез адвокат Г.Г.
***, срещу решение № 919/08.12.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д № 2617/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
16-0256-000339/16.10.2016 година на Началник на Районно управление /РУ/
– Долна Митрополия към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР/ - Плевен, с което на Ф.Е., роден на *** г. в Германия, с лична
карта № ***, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 179, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 179, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 177, ал. 3,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени глоби, както
следва: по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 /двеста/ лева;
чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева; по
чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и по чл.
177, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Касаторът счита, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи,
че в настоящия случай безспорно е установено, че лицето, на което е представено
и връчено копие от АУАН, е германски гражданин, невладеещ български език –
езикът, на който се води производството. Посочва, че макар и да не е изрично
уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ
езика, на който се води производството – български, е абсолютно и
неизпълнението му се приравнява на съществено процесуално нарушение, тъй като
всякога води до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя по
повдигнатото му „административно обвинение”. Посочва още, че изискването на чл.
21, ал. 2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато при съгласие на
нарушителя, за преводач се назначава лице, присъстващо на местоустановяването
на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на нарушителя,
като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени за акта, но в
конкретния случай това не е сторено – липсват каквито и да било данни относно
самоличността на лицето, превело акта. Сочи, че ползването на случайно лице,
което да превежда вербално, не изпълвал изискването да бъде назначен преводач
от административнонаказващия орган. Посочва също, че освен АУАН, задължително с
превод е следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното
се ангажира административно-наказателна отговорност на наказаното лице, като
такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от
събраните по делото доказателства. Счита, че допуснатото процесуално нарушение
не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на самия акт, поради което и
не би могло да се санира в последващ стадии на производството, а съставлява
формална предпоставка за отмяна на оспореното НП. Счита, че в издаденото НП не
е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за точно посочване на
нарушените законови разпоредби. Счита, че непълното описание на конкретните
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното
отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените
виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на
НП и предвид това, че същите са императивни обосновава извод за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Излага подробни съображения
за твърденията си и моли по същество да бъде отменено изцяло
първоинстанционното решение, както
и НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
бил санкциониран, за това че16.10.2016 г. около 10:55 часа в община
Д.Митрополия на път ІІІ-ти клас № 118 управлява зърнокомбайн CLAAS
LEXIO № 770 без регистрационна табела
–нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП; изкарва кална маса от земния път на
платното за движение с предпоставка за ПТП – нарушение на чл. 5, ал.1, т2 от
ЗДвП; няма валиден винетен стикер за 2016 г. – нарушение по чл. 139, ал. 5 от
ЗДвП; движи се с ППС с размери и маса или натоварване на осите, надвишаващи
нормите без да има издадено разрешение за това – нарушение на чл. 139, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
НП е потвърдено от
решаващия съд, който е приел че извършеното нарушение е доказано по безспорен
начин, предвид събраните писмени и гласни доказателства, не са допуснати
съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението и налагане на
административното наказание. Изложил е подробни мотиви относно направените с
жалбата възражения. Настоящият състав споделя напълно изложените мотиви от
първостепенния съд, същите са правилни, съответстват на събраните по делото
доказателства и закона.
С оглед изложеното
оспореното решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане
на закона.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
не е ограничено правото на защита на наказаното лице, с оглед не осигуряването
на преводач на наказаното лице при съставяне на АУАН и НП.
Безспорно е, че
нарушителят е германски гражданин и не разбира български език. Правото на
безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално
ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат
да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която
обвиняемият има право да му се
предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,
на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението
на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско
наказателно производство, т.е. няма за предмет извършено престъпление, настоящият
състав споделя извода на решаващия съд, че в Закона за административните
нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и
санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното
санкционирано с оспореното пред ПРС НП, не се предвижда задължително участие на
преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на
нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН,
тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на
наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на
чл. 55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана
директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Споделя се и
извода, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език,
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали
липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да
се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач,
което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице,
в какъвто смисъл е преценката на РС-Плевен. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на словенския гражданин.
Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление
нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието
на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение"
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf
16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно
Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на
защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички
горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото
доказателства може да се направи извода, че касъторът, макар и чужд гражданин,
е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е
разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата
касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните
свидетели П. А. и П. Д., които категорично и без колебание съобщават, че
наказаното лице е било съпровождано от
представител на работодателя, който е заявил пред контролните органи, че
комбайните са с немска регистрация и водачите са чужденци. Контролните органи
обяснили на съпровождащото лице, че ще бъдат съставени актове, че водачът е
изкарал кал на пътя, че няма валиден винетен стикер и че управлява ППС над допустимата ширина без разрешение на
стопанина на пътя и това съпровождащо лице
е обяснило на наказаното лице и на други водачи на комбайни, които също
са били наказани, за съставянето на акт за тези нарушения. Полицейските органи
съобщават пред съда, че лицето, съпровождало комбайните, е говорил с наказаните лица на английски
език, обяснявал им всичко по документите. В същия смисъл са и приложените на
л.10 и л.11 от делото писмени сведения, дадени от контролните органи,
неоспорени и необорени от страните. В тази връзка неоснователно е твърдението
на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО
е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушенията, които е извършил водачът, са му били съвсем
ясни още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като
са му били разяснени на разбираем за него език.
На второ място,
нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез
обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да
се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на
защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в
качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността
и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното
производство наказаното лице е могло да
представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в
защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка
следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е
настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството
по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да
се яви съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка
поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е
сторил, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава
интересите му, последното от което е сторил.
С оглед изложеното,
че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил
осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното
лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и на
второ място-на това основание, че не е допуснато съществено нарушение на правото му на защита.
Вменените нарушения са съставомерни и доказани от събраните по делото
доказателства и за тях законосъобразно
са определени предвидените от закона санкции.
Решаващият съд,
като е достигнал до подобни изводи е постановил правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 919/08.12.2016
г., постановено по н.а.х.д. № 2617 по описа на Районен съд на гр. Плевен за
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.