Р E Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Плевен, 10 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                  Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 44 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 888 от 30.11.2016 г. г., постановено по нахд № 2628/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 16-0256-000335 от 16.10.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР – Плевен, с което на T. J. W., роден на *** г. в Германия, с лична карта ***, на основание чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лева и глоба в размер на 3000 лв. за нарушения на чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.139 ал.5 от ЗДвП  затова, че на 16.10.2016 г. около 10,55 часа на път трети клас № 118 между гр.Долна Митрополия и с.Победа управлява зърнокомбайн CLASS LEXION-770 С РЕГ.№ FD ТК 770, като изкарва кална маса от земен път на пътното платно за движение с предпоставка за ПТП и е без валиден винетен стикер за 2016 г., като при допустима обща ширина от 2,55 м., същият е с обща ширина 3,55 метра, без да има издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР, представлявана от директора К. Н., чрез главен юрисконсулт П. Ф., която счита същото за неправилно, т.к. направените в него правни изводи не са в съответствие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Оспорва основния мотив на съда за отмяна на НП, че в рамките на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с ограничение на правото на защита на наказаното лице, като излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че с нарушителя е имало представител на фирмата, за която е работел, който е превеждал и същият е разбрал какво нарушение е извършил. Твърди, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им и от съдържанието на същите, подкрепено от събраните писмени и устни доказателства по делото по безспорен начин се установява фактическата обстановка, личността на нарушителя, извършеното от него административно нарушение и неговата вина, както и че при издаването им не са допуснати процедурни нарушения, а наложените наказания кореспондират напълно на извършените нарушения и са в предвидения от закона размер. Моли съда да отмени решението като неправилно.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – Т.Й. В. (T. J. W.) представител не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №684127 от 16.10.2016г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 10,55часа път-118 между гр.Долна Митрополия - с.Победа /входа/ ответникът по касационната жалба е управлявал зърнокомбайн CLAAS LEXION-770 с рег.№FD TK 770, като изкарва кална маса на платното за движение с предпоставка за ПТП; без валиден винетен стикер за 2016г; като допустима обща ширина от 2,55м съгласно чл.5 т.1 от МРРБ буква А от наредба №11, измерена с техническо средство ролетка, същият е с обща ширина 3,55м без да има издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.   

Горните обстоятелства съдът установил от показанията на разпитания актосъставител А. и свидетеля Д., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията им установил, че на 16.10.2016г В. е управлявал зърнокомбайн CLAAS LEXION-770 с рег.№FD TK 770, на път 118, между гр.Долна Митрополия и с.Победа, като е изкарал кална маса на платното за движение с предпоставка за ПТП, управлявал е комбайна без валиден винетен стикер за 2016г, както и  при превишение от един метър на допустимата обща ширина от 2,55м съгласно чл.5 т.1 от МРРБ буква А от Наредба №11, като комбайнът е бил с обща ширина 3,55м, измерена с техническо средство – ролетка, без да е имало издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Позовал се на показанията на актосъставителя и свидетеля Д., според които В. чрез съпровождащото го лице от „Октопод Инвест Холдинг” – Г. Г. е разбрал какви нарушения е извършил, като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и Г., и АУАН е бил предявен на нарушителя чрез прочитането му от контролния орган и превеждането му от страна на Г..         При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си В. е извършил нарушения по чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.139 ал.5 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е ангажирал неговата административно наказателна отговорност по чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Съдът констатирал, че в рамките на производството по ангажиране на административно наказателната отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът приел за  неотменимо право при установяване на нарушението със съставяне на АУАН, както на българските граждани, така и на чуждите такива, които не владеят български език,  да разберат какво е нарушението, което им се вменява. Изложил доводи, че това право е част от правото на всяко лице на справедлив процес, закрепено в разпоредбата на чл.6 т.3 б”А” от ЕКПЧОС, която гласи, че „всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност и правото да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език”. Именно с това право на не владеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаването на преводач или пропуска да се назначи такъв. В конкретния случай приел за безспорно, че лицето не владее български език, а АУАН му е предявен на български език. Дори и АУАН да е бил предявен на нарушителя на разбираем за него език, или чрез преводач, в какъвто смисъл са показанията на актосъставителя А. и свидетеля Д., този факт документално не е отразен по никакъв начин, нито пък наказаното лице е посочило факта на разбираем за него език, че е запознат със съдържанието му, за което се е разписал. В тази връзка направил извод, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява обстоятелството на какъв език е извършен преводът на АУАН, като същото обстоятелство е следвало да бъде отразено в самия АУАН, както и от кое лице е извършено това процесуално действие. Ето защо, и доколкото по делото се установява, че жалбоподателят не е български гражданин и по делото няма данни той да владее български език /а това не може да се презюмира/ съдът счел, че органите за контрол и регулиране на движението е следвало при предявяването и връчването на АУАН да приложат разпоредбата на чл.90 ал.1 от НПК – да назначат преводач на нарушителя, като в АУАН изрично е следвало да бъде отбелязано кое лице като преводач и на какъв разбираем за нарушителя език го е запознал със съдържанието на акта. Неосигурявайки възможност на нарушителя да разбере фактическото си и юридическото обвинение, органите за контрол и регулиране на движението са възпрепятствали законово гарантираното право на нарушителя да изложи възраженията си по смисъла на чл.43 ал.3 изр.2 от ЗАНН, да представи доказателства, както и да организира защитата си в цялост, което съдът приел за съществено и непоправимо нарушение.  Нарушение от същия вид съдът констатирал и при връчването на НП, когато на нарушителя също не е осигурен преводач и същият не е бил запознат на разбираем за него език с фактическото и юридическо обвинение. Направил извод, че това е възпрепятствало законово гарантирано право на нарушителя да организира в цялост защитата си по вмененото му обвинение, а нарушаването на правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила, несаниращо се по какъвто и да е начин в хода на проведеното съдебно производство и обуславящо на самостоятелно основание отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.  На това основание съдът отменил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно , по следните съображения:  Единственото оплакване в жалбата до РС-Плевен, с което се иска отмяна на атакуваното НП, с което е санкциониран ответникът по касационната жалба, е липсата на превод на съставения акт и  издаденото НП на родния му език или на друг разбираем за него език . Безспорно е, че нарушителят е германски гражданин и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Отчитайки, че настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, настоящият състав споделя единствено извода на решаващия съд, че в Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред ПРС НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Споделя се и извода, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице, в какъвто смисъл е преценката на РС-Плевен. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на германския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес. 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че ответникът по касация, макар и германски гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели П. А. и П. Д., които категорично и без колебание съобщават, че наказаното лице  е било съпровождано от представител на работодателя, който е заявил пред контролните органи, че комбайните са с немска регистрация и водачите са чужденци. Контролните органи обяснили на съпровождащото лице Г. , че ще бъдат съставени актове, че водачът е изкарал кал на пътя, че няма валиден винетен стикер и че управлява  ППС над допустимата ширина без разрешение на стопанина на пътя и това съпровождащо лице  е обяснило на наказаното лице и на други водачи на комбайни, които също са били наказани, за съставянето на акт за тези нарушения. В. е кимал с глава и  подписал акта. Полицейските органи съобщават пред съда, че преводачът Г.  е говорил с наказаните лица на английски език, обяснявал им всичко по документите, твърдят : „ние четем акта, той им превежда”. В същия смисъл са и приложените на л.8 и л.9 от делото писмени сведения, дадени от контролните органи, неоспорени и необорени от страните. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушенията,  които е извършил водачът, са му били съвсем ясни още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език.

На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.  Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице  да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство  наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, последното от което е сторил.  

С оглед горните общи принципни положения, настоящият състав на съда счита на първо място, че в рамките на проведеното административнонаказателно производство е бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното лице е разбрало какви административнонаказателни обвинения му се вменяват и на второ място-на това основание , че не е допуснато  съществено нарушение на правото му на защита. Вменените нарушения на чл.5, ал.1, т.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП са съставомерни и доказани от събраните по делото доказателства и  за тях законосъобразно са определени санкции в абсолютен размер.НП като законосъобразно и правилно на изложените  основания следва да се потвърди след отмяна на отменилото го решение на решаващия съд, който неправилно е приложил закона.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 888 от 30.11.2016 г. г., постановено по нахд № 2628/2016 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0256-000335 от 16.10.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР – Плевен, с което на T. J. W., роден на *** г. в Германия, с лична карта ***, на основание чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лева и глоба в размер на 3000 лв. за нарушения на чл.5 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.139 ал.5 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.