Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

гр.Плевен, 25 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №42 по описа на Административен съд-Плевен за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г.Т.Т. ***, против Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/824/28.10.2016 год., подписано от Директора на ОД на ДФЗ-Плевен.

Жалбоподателят навежда доводи, че твърденията в оспореното УП, че не изпълнява договорните си задължения, не поддържа стопанството си от минимум четири икономически единици и не осигурява достъп до обекти и документи, свързани с проекта, не отговарят на истината. Сочи, че на 10.10.2016 год. му е била извършена проверка на терен от служители на ДФЗ-Плевен, на която е присъствал негов пълномощник и е било установено, че процесната площ е била засадена с градински краставици в с.Аспарухово и в с.Малчика и са представени всички изискващи се по проекта документи. Сочи, че живее в с.Козар Белене-една от общините, в които се извършва подпомаганата дейност и това е видно от приложено удостоверение за постоянен и настоящ адрес. Моли съда да отмени оспореното от него уведомително писмо.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.514 от делото, който моли съда да уважи подадената жалба и да отмени обжалвания административен акт, представляващ отказ за второ плащане по договор, обективиран в Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/824/28.10.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен. Счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Като главно основание за отказа от извършване на второ плащане е посочено неизпълнение на жалбоподателя по сключен договор, изразяващо се в неподдържане на минимум 4 икономически единици, а от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят за стопанската 2015-2016 г., която се явява четвърта година по сключения от страните договор, е изпълнил заложените в бизнес плана за четвъртата година от договора бизнес показатели и е поддържал икономически размер на своето стопанство минимум 4 ик.единици. На това основание твърди, че отказът се явява в противоречие на материалния закон. Според пълномощника на жалбоподателя не е налице и другия аргумент, посочен в уведомителното писмо, че бенефициентът не живеел по постоянен и настоящ адрес в общината, в която осъществява тази земеделска дейност, което се оборва от представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес, от които е видно, че същият има адрес в общината, в която се намират обработваните от него площи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – Директор ОД на ДФЗ-Плевен се представлява от юрисконсулт П. с пълномощно на л.515 от делото, която оспорва жалбата като неоснователна и счита оспореният акт за правилно издаден при спазване процедурата и целта на закона. Счита, че констатациите, залегнали в акта, са доказани при проведеното съдебно производство посредством приобщените писмени доказателства по преписката, както и от заключението на вещото лице, от което е установено, че бенефициентът за стопанската 2015 – 2016 година не е достигнал минималния икономически размер от 4 ик. единици. Твърди, че кандидатът през м.юли 2016 г. многократно е търсен за извършване на проверка на място, респ.търсен за превеждане на сумата за второ плащане, като са налице декларации от длъжностни лица, писмени декларации от дядото на бенефициента, разговор със сестрата на същия, от които се потвърждава, че лицето е в чужбина и не извършва земеделска дейност. Излага подробни съображения в писмен вид. Претендира присъждане на направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят е регистриран с УРН 584680 в Интергрираната система за администриране и контрол. Същият е подал в ДФЗ-РА Заявление за подпомагане с идентификационен №15/112/08302/11.09.2012 год. на л.23 и сл. от делото по мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери. Към заявлението е приложен Бизнес план по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” –л.34 и сл.и всички изискуеми документи. Със Заповед №03-150-РД/428/05.11.2012 год. на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен на л.117 подаденото от Т. заявление за подпомагане е одобрено и е сключен приложения на л.118-128 договор №15/112/08302 от 06.11.2012 год., по силата на който ДФЗ предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №15/112/08302. Съгласно т.3.1 от договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до три години от датата на подписване на договора.

Изготвена е докладна записка № 05-2-153/161 от 31.05.2014 г. относно съмнения за измама от Р. П. Л., бенефициент по мярка 141. Изготвена е докладна записка № 05-2-153/161 от 12.08.2015 г., в която са обобщени резултатите от извършените проверки, въз основа на които е изготвен сигнал до ВКП и са образувани преписки в прокуратурата, които са приключили с отказ да се образува досъдебно производство. Предмет на проверката са били заявленията за държавна помощ на осем кандидати, сред които и жалбоподателя, както и допълнителна проверка по заявленията на същите кандидати по мярка 112. Изяснено е още, че съществуват основания да бъде наложена административна санкция за извършена нередност по отношение на „функционалната несамостоятелност” по проектите на кандидатите, т.к. е установено, че инсталацията за капково напояване на парцелите, които са заявени от повече от един кандидат, е обща. Площите на различните кандидати нямат граници. Дадено е становище, че са налице данни за установено изкуствено създаване на условия от страна на Р. П. Л. от една страна и останалите кандидати по същата мярка, с оглед получаване на предимство за получаване на помощ по мярка 112 в противоречие с целите на мярката. Дадено е становище да бъде отказана исканата промяна от ползвателя.

Със Заповед № 287403 от 10.08.2015 г. на л.356 е разпоредено извършване на проверка на място в с.Козар Белене община Левски от 10.08.2015 г. до 14.08.2015 г. Изготвена е докладна записка № 03-150-153/104 от 21.08.2015 г. от Началник отдел РТИ – Плевен във връзка с възложената проверка, при която е констатирано: 1.При уведомяване на кандидата за предстояща проверка е установено, че входящите повиквания към посочения телефон за контакти, са ограничени; 2.На посочения адрес за контакти в с.Козар Белене, *** живее дядото на кандидата – Д. Т., който е декларирал писмено, че Г.Т. живее в чужбина и не развива стопанска дейност; 3.Проверяващата ст.експерт Ц. е провела телефонен разговор със сестрата на кандидата – А. Т., която е заявила, че Г.Т. живее в Белгия и не е запозната с неговата дейност; 4. Изпратена е докладна записка до ДФЗ изх.№ 05-2-152/227 от 12.08.2015 г.; 5. Докладната записка е резолирана с указание на кандидата да бъде изпратено уведомление за проверката и ако същият не се яви или не бъде открит, проверката да приключи с наличната информация; 6.Изпратено е уведомление с изх.№ 01-152-6500/186 от 14.08.2015 г. до Т. по пощата, върнато на 20.08.2015 г. с отбелязване „получателят отсъства”, поради което проверка на място не е извършена.

Изготвена е Заповед № 287403 от 23.10.2015 г. за извършване проверка на място (л.365), която да се извърши от 23.10.2015 г. до 16.11.2015 г. Съставен е протокол от проверка за съответствие с критериите и изискванията ОС 01 М 112 на л.366 и сл., като заключението в протокола е, че резултата от проверката е положителен.

Направено е предложение с изх.№ 05-2-150/347 от 10.12.2015 г. до Директора на ОД на ДФЗ – Плевен за извършване на преценка за съответствие на цитираните в горната докладна записка ползватели с изискванията на Наредба 9/2008 г. като за проектите, за които не са изпълнени изискванията, да се изготви докладна записка със становище дали договорите да бъдат прекратени, респ.ползвателите да бъдат обявени за лоши длъжници и да бъде стартирана процедура за възстановяване на получените плащания. Изготвена е докладна записка на лист 160-163 от делото, с която административния орган, след като е описал развилата се до момента процедура, е поискал становище дали е налице основание за отказ за изплащане на финансова помощ на бенефициента по мярка 112.

С докладна записка №05-2-153/380/2015 год. на л.156 и сл. от делото е предложено извършването на проверка от Дирекция „Противодействие на измамите” по отношение на Т. - бенефициент по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по договор за финансово подпомагане №15/112/08302/06.11.2012 год. При проверката са прегледани описаните по-горе документи. Отразено е в докладната записка, че на база годишен риск анализ за 2015 г. Т. е попаднал за проверка на място. Цитирана е предходна докладна с изх.№ 03-150-153/104 от 21.08.2015 г. от Началник отдел РТИ – Плевен, от която е видно: 1.При уведомяване на кандидата за предстояща проверка е установено, че входящите повиквания към посочения телефон за контакти, са ограничени; 2.На посочения адрес за контакти в с.Козар Белене, *** живее дядото на кандидата – Д. Т., който е декларирал писмено, че Г.Т. живее в чужбина и не развива стопанска дейност; 3.Проверяващата ст.експерт Ц. е провела телефонен разговор със сестрата на кандидата – А. Т., която е заявила, че Г.Т. живее в Белгия и не е запозната с неговата дейност; 4.Изпратено е уведомление с изх.№ 01-152-6500/186 от 14.08.2015 г. до Т. по пощата, върнато на 20.08.2015 г. с отбелязване „получателят отсъства”, поради което проверка на място не е извършена. В ДФ „Земеделие” е получено искане за промяна с вх.№ 02-6500/11286 от 09.11.2015 г. по договора, в което Т. е заявил желание за промяна на срока за изпълнение на договора – да бъде избрана четвъртата година от сключване на договора за проверка изпълнението на бизнес плана. Отразено е още в докладната, че на 02.12.2015 г. е проведен телефонен разговор с Т., който в този ден е бил в с.Козар Белене и е заявил, че действително е бил в чужбина и вероятно след около 10 дни отново ще напусне страната. Заявил е, че е упълномощил лицето Р. П. Л. да го представлява пред ДФЗ във връзка с договора по мярка 112 и е очаквал проверка на място да бъде извършена в присъствието на неговия пълномощник. Като причина за искането за промяна на срока за изпълнение на договора същият е посочил, че не е успял до момента да наеме земеделска земя, с което да изпълни изискването за увеличаване размера на стопанството.

Изготвено е становище от Дирекция „Правна” на ДФЗ с изх.№ 05-2-153/161 от 11.01.2016 г. на л.148-154 от делото, в което по т.ІІ т.1 е посочено, че се налага извършване на проверка на бенефициента по повод постъпило искане за сключване на анекс. Изготвено е и становище на л.143-144 от делото, че искането за сключване на анекс за промяна на срока за изпълнение на бизнес плана от Т. следва да бъде уважено.

С Анекс № 1/23.03.2016 год. към договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 год. е направена промяна в т.3.1 от договора, както следва: ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до четири години от датата на подписване на договора.

Видно от докладна записка вх.№ 05-2-153/39 от 31.05.2016 г. на л.445 и сл. от делото е, че в ДПИ е постъпила информация за възникнали съмнения за нередност спрямо фонда, по повод на което в заключение е направено предложение да бъде предоставен на звено „Инспекторат” докладът за извършване на проверка по случая, на отдел РРА – ОД на ДФЗ за предприемане на действия по компетентност и работата по случая да бъде преустановена. Във връзка с извършваната проверка от Т. с писмо на л.456 от делото са изискани анкетна карта за извършената стопанска дейност през текущата година; скици на имотите по анкетна карта, участващи във формиране на икономическия размер на стопанството по мярка 112 и документи за правно основание за ползване на имотите. Писмото се е върнало с отбелязване, че получателят е непознат на посочения адрес. Видно от докладна записка на л.460 и сл. от делото на база годишен риск анализ за 2016 г. бенефициентът Т. отново е определен за проверка на място. Отдел РТИ при уведомяване на кандидата за предстоящата проверка е установил, че входящите повиквания към телефона за контакт са ограничени. Отдел РТИ не е намерил бенефициента, установено е, че на адреса за контакти живее лице, което се представя за дядо на кандидата и при разговор същият е заявил, че Г.Т. живее в чужбина. Изпратено е уведомление до Г.Т. да се яви в офиса на РТИ – Плевен или да се свърже по телефона, но в посочения срок пратката не е потърсена от получателя. Описано е още в докладната, че по бизнес план за четвъртата стопанска 2015 – 2016 г. от сключване на договора е заложено за изпълнение отглеждането на 6,5 дка градински краставици, а от извършената проверка на място не може да се установи, че заложените за изпълнение дейности и цели се изпълняват и че бенефициентът има необходимото нарастване на стопанството и въобще извършва стопанска дейност. При справка от системата на МЗХ е установено, че при направена пререгистрация на 29.02.2016 г. са заложени като намерение отглеждането на 2,400 дка градински краставици, за които впоследствие не е извършена актуализация за промяна от намерения в засаждане. Описано е, че съгласно Правилника за работа на Дирекция ОППМРСР в случаите, когато не може да се осъществи проверка на място по вина на ползвателя и след надлежното му уведомяване, се пристъпва към процедура за отказ от изплащане на финансова помощ. Поискано е становище от Изпълнителния директор на ДФЗ – София в тази насока. Такова е приложено на л.463-464 и е в смисъл, че следва да се съберат доказателства за съответствие на ползвателите с изискванията на чл.8 ал.1 т.8 от Наредба 9/2008 г. и да се извърши още една проверка на място.

Видно от докладна записка на л.469-470 от 21.10.2016 г. при проверка на място на бенефициента същият не е открит на адреса за контакт, явило се е упълномощено лице Р. П. Л. с нотариално заверено пълномощно от бенефициента, със самия Т. не е осъществен контакт. Направен е извод в докладната записка, че Т. е извън страната и не изпълнява заложените съгласно договора и бизнес план дейности и цели. Със Заповед № 03-150-РД/481 от 24.10.2016 г. е сформирана комисия, която да извърши посещения и да осъществи срещи, при които да обезпечи три имена и длъжност на служителя на кметството, който дава информация за Г.Т. и/или три имена и адрес на съсед, за да може при евентуално съдебно производство същите да бъдат призовани и разпитани като свидетели. Такава среща е осъществена, видно от докладна записка на л.472-473, с гл.специалист „Бюджет” в кметство с.Козар Белене, която е съобщила, че Т. не живее в селото и поне от две години се намира в Белгия. Тези данни са били потвърдени и от специалист АОН в кметството. Изготвени са два броя констативни протоколи от 24.10.2016 г. на л.474-475, в които е обективирано сведението от служителите на кметството, че Г.Т. от две години се намира в Белгия, както и сведение от дядото на бенефициента – Д. Т., който е съобщил, че внукът му живее в Белгия заедно с жена си и чакат дете. Изготвена е докладна записка № 03-153-150/105 от 28.10.2016 г. на л.476-477, в която е отразено, че бенефициентът не е изпълнил свое договорно задължение да увеличи размера на земеделското си стопанство най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана и не поддържа същия в минимално изискуемия размер от 4 икономически единици, не е осигурил достъп до обекти, документи и информация, свързана с осъществяването на подпомаганата по проекта дейност, както и не живее на постоянен и настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност или в съседна община.

Издадена е Заповед № 03-150-РД/527 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. на Г.Т.Т., по следните мотиви: Ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.4.4. б.А и б.Й, във връзка с т.4.7. от Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл.9 ал.1 т.8, чл.14 ал.1 и ал.4 от Наредба 9/2008 г. – икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и дори не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици; ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.4.7., във връзка с т.4.25 от същия договор и т.4.6, изразяващо се в неосигуряване в достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с осъществяване на подпомаганата по проекта дейност; ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено с т.4.4 буква З, във връзка с т.4.28 и т.4.7 от същия договор и чл.29 ал.3 от Наредба 9/2008 г. – не живее на постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност или в някоя съседна на тях община. Разпоредено е на основание т.4.4 буква А, буква З и буква Й, т.4.6 и т.4.7 от Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл.8 ал.1 т.2, т.8, т.11 и чл.33 ал.1 от Наредба 9/2008 г. ползвателят да върне полученото първо плащане по договора в размер на 24446 лв., ведно със законната лихва.

На основание Заповед № 03-150-РД/527 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен е издадено и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен със съдържание, идентично с това на заповедта. УП е връчено на адресата си на 15.11.2016 г., видно от разписката на л.482, а жалбата против същото е подадена на 13.01.2017 г., видно от щемпела върху жалбата на л.4.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед датата на връчване на оспореното УП на жалбоподателя на 15.11.2016 год., и предвид, че в оспореното УП не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, на основание чл.140, ал.1 от АПК иначе регламентираният в чл.149, ал.1 от АПК 14 дневен срок за оспорване се удължава на два месеца, поради което депозираната на 13.01.2017 год. жалба се явява подадена в установения от чл.140, ал.1 от АПК срок. Ето защо, като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на акта, за която същият е неблагоприятен, пред надлежния съд, жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ"Земеделие" установява правомощие на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, какъвто е ответника. Следователно, оспореният административен акт на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Плевен, е издаден от компетентен административен орган, съгласно Решение по протокол №70/27.11.2014 год. на УС на ДФЗ (л.20-21) и Заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. (л. 18-19) на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия, включително да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по мярка 114 "Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори", мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" и мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Условията, на които следва да отговаря ползвателят, какви документи следва да представят, какво да съдържа бизнес-планът, кога и при какви условия да се изплаща финансовата помощ, са уредени от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и от договора за финансова помощ.  Съгласно чл. 23б от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта, РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и одобрените от ДФЗ-РА последващи промени в него. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл. 9, ал. 1, т. 8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл. 26.  В чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е предвидено, че второ плащане се отпуска след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. Видно е от подписания и приложен на л.444 Анекс №1 към договор №15/112/08302/06.11.2012 год., че т.3.1 от договора за отпускане на финансова помощ е променена , както следва: ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до четири години от датата на подписване на настоящия договор. Не се спори и се установява от самия приложен договор, че края на четвъртата година по същия изтича на 06.11.2016 год. А съобразно Приложение №1 на сключения договор на л.381 и сл. от делото , тези предвидени в анекса основни дейности, които следва да се осъществят до края на четвъртата година, са предвидени от т.1 до т.4, най-съществената от които по т.1 –увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 4.5 икономически единици, т.е. отглеждане на градински краставици в размер на 12,74 дка съобразно предвиденото по бизнес-плана за четвъртата година –л.35 от делото. Нещо повече, видно от описаната обща информация в бизнес плана, избраното от бенефициента (и станало неразделна част от договора като информация, описана в бизнес плана) време за проверка на изпълнението на бизнес плана е след края на третата година, т.е. това може да бъде всяко време от края на третата година-06.11.2015 год., до края на четвъртата година-06.11.2016 год. По делото е назначена и изслушана съдебна агротехническа експертиза, от която се установява, че въз основа на Заповед №328363/04.10.2016 год. на Директора на ДФЗ Плевен е извършена проверка на място на ЗП Г.Т.Т., в землищата на с.Малчика и с. Аспарухово, общ.Левски. На л.260 и сл. от делото са приложени заповедта за проверка и контролният лист с обективираните от същата резултати. Проверката е извършена на 13.10.2016 год. в с.Малчика на УПИ IX и X-44, кв.25 с обща площ 0,450 ха и в с.Аспарухово на УПИ II и III-182, кв.37 с обща площ 0,217 ха. При проверката служителите са констатирали новопоникнали градински краставици, което е отразено в КЛ от проверка на място, подписан от проверяващите и от упълномощено лице Р. Л.. При това засяване на посочените площи ВЛ е посочило в изготвеното заключение, че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя към датата на проверката-13.10.2016 год., е бил 13,04 икономически единици, при изискуеми съобразно бизнес –плана за този период-12,74. Съдът кредитира с доверие заключението на ВЛ като обективно и компетентно в частта досежно констатираният размер на земеделското стопанство към датата на проверката. Съдът по принцип кредитира заключението на ВЛ и в останалата част, в която е развило доводи , че стопанската година започва на 1 октомври и свършва на 30 септември следващата година, като констатираният посев на краставици е извън стопанската 2015-2016 год. (на 13.10.2016 год.). Вярно е , че не са спазени оптималните агротехнически срокове за сеитба и отглеждане на градински краставици, утвърдени от теорията и практиката, т.к. през месеците октомври и ноември няма подходящи условия, които да осигурят оптималните изисквания за развитие на културата относно денонощни температури, слънцегреене, продължителност на деня и пр., при което засяване е извършено, но не е ясно дали ще се получи добив в края на м.ноември от този посев. Но също е налице обективният факт, че четвъртата година по бизнес- плана, в която размерът на стопанството на Т. следва да бъде 12,74, изтича на 06.11.2016 год. , и преди изтичането й-на 13.10.2016 год. е имало засяти градински краставици в размер, по-голям от предвиденото в бизнес-плана-13,04.

Принципно верните съждения в експертизата за начало и край на стопанската година, през която се извършват съответни агро-техническите мероприятия, са неприложими към конкретната хипотеза , предвид че в подписания между страните договор и анекс изрично е предвидено : „четири години от датата на подписване на настоящия договор”. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, т.2 от Наредба №9/03.04.2008 год., съгласно който текст изплащането на помощта се извършва на два етапа, като второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство се извършва след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2. Такава проверка е извършена в рамките на четвъртата година от бизнес плана и при нея е констатиран размер на стопанството на фермера по-голям от предвидения в бизнес плана, но въпреки това е постановен отказ за изплащане на втората сума по договора и е постановено връщане на първата такава. Органът не се е съобразил и с чл.7, ал.1 от Наредбата, съгласно който текст  срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. С оглед на изложеното, неправилен се явява изводът на административния орган в оспореното писмо, че е налице неизпълнение на договорно и нормативно задължение, установено в т.4.4. б.А и б.Й, във връзка с т.4.7. от Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл.9 ал.1 т.8, чл.14 ал.1 и ал.4 от Наредба 9/2008 г. – икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и дори не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици. Действително в т.4.1 от сключения договор е предвидено, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 години от подаване на заявка за второ плащане, като при осъществяване на този контрол може да извършва проверки на място. Тази договорна клауза урежда общия контрол, упражняван от ДФ " Земеделие". Относно основанията за изплащане на второто плащане от Договора приложение намират цитираните разпоредби на чл. 6, т. 2 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., възпроизведени в т.3.1 от Договора и сключения към него анекс, който гласи, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение № 1 в срок до 4 години от датата на подписване на договора. Т.е. основните дейности и цели ще са изпълнени, ако са извършени до 02.11.2016 г. В този смисъл обстоятелството, че през месец юли 2016 год., когато жалбоподателят не е открит и не са констатирани градински краставици на терена в с.Малчика и в с.Аспарухово не влияе на факта, че такива са били налични към месец октомври, което е в рамките на допустимото съгласно договора и бизнес –плана и което обосновава размер на земеделското стопанство, съответстващ на заложеното в бизнес -плана.

Отказът за изплащане на втората сума по договора е постановен още на следните основания: 1). Ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.4.7., във връзка с т.4.25 от същия договор и т.4.6, изразяващо се в неосигуряване в достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с осъществяване на подпомаганата по проекта дейност. В тази част оспореното писмо според съда не отговаря на изискването за наличие на мотиви. Само формално е преписано от договора съдържанието на т.4.25, без да е посочено изрично и словесно и не става ясно каква информация и документи, свързани с проекта са били поискани и достъп до тях не е предоставен, и какво е значението им с оглед извода на органа за неизпълнение на договорните задължения на бенефициента. Общият и бланкетен препис на текста от договора нарушава правото на защита на адресата на акта и препятства съда да провери налице ли са материалноправните изисквания на закона, посочени в акта, за неговото издаване. Ето защо и това посочено в УП основание за отказ за подпомагане е незаконосъобразно.; 2). Ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено с т.4.4 буква З, във връзка с т.4.28 и т.4.7 от същия договор и чл.29 ал.3 от Наредба 9/2008 г. – не живее на постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност или в някоя съседна на тях община. От доказателствата по делото е установено, че бенефициентът от две години, считано от проверката през октомври 2016 год. назад е установено да живее в Белгия –такива писмени и устни сведения са дали както дядото и сестрата на бенефициента, така и служители на кметството в с.Козар Белене. Разпоредбата на т.4.28 от сключения договор №15/112/08302/06.11.2012 год. изисква ползвателят „да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях за срок от пет години след сключването на договора”. Формално това изискване е изпълнено, тъй като видно от приложените на л.14 и л.15 от делото удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес, считано от 20.01.2001 год. жалбоподателят е с настоящ адрес ***, а от 20.03.2001 год. –с постоянен адрес в същото населено място, като селата Малчика и Аспарухово, в които се извършва дейността също се намират на територията на община Левски. Според съда това изискване има за цел бенефициентът да живее постоянно на територията на общината, в която извършва дейността си, за да може да я осъществява ефективно. Вярно е, че за процесните 2015 год. и 2016 год. жалбоподателят е бил извън страната-в Белгия, но целта на тази разпоредба е била спазена, защото Т. е извършвал дейността си чрез пълномощника си в страната Р. Л., който включително е бил уведомен за проверката през октомври 2016 год. и е присъствал на същата. Данни, че последният е представител по пълномощие на бенефициента органът е имал и не е имало обективни пречки всички документи и информация във връзка с поетите ангажименти по договора да бъдат изискани от пълномощника и той да бъде уведомен за извършваните проверки, което очевидно през месец юли на същата година не е станало. В този смисъл е било и становището на органа в доклад на л.429 и сл. от делото, в който са описани обстоятелствата във връзка с отсъствие на Т. от страната, но е посочено,че водеща роля има установяването на факта поддържа ли бенефициента минимално изискуемия се размер на стопанството, което се установява с проверка. Т.е. изискването на разпоредбата на т.4.28 не е самоцелно, свързано е със задължението за изпълнение на основните ангажименти по договора-поддържане на земеделското стопанство в съответните размери съобразно предвиденото в бизнес плана. След като това изискване към датата на проверката – 13.10.2016 год. е било спазено, независимо че дейността не е осъществена лично от бенефициента, а чрез негов пълномощник (за какъвто няма забрана в закона и в подписания договор), не са били налице основания за отказ за извършване на второ плащане по договора.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски общо в размер на 1088,92 лева, от които 488,92 лева държавна такса за образуване на делото, заплатена с пл.документ на л.16 от делото; 300,00 лева депозит за ВЛ съгласно пл.документ на л.547 от делото и 300,00 лева поискано, реално заплатено и доказано с адв. пълномощно на л.514 от делото възнаграждение за един адвокат. Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно , предвид разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 и чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от Г.Т.Т. ***, Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/824/28.10.2016 год.на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд " Земеделие"-Плевен да заплати на Г.Т.Т. *** направените по делото разноски общо в размер на 1088,92 лева (хиляда и осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: