ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 723

гр.Плевен, 04.07.2017 г.

Административен съд - гр. Плевен, четвърти състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 40 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по част от жалба на „Био селекшън“ ЕООД, с ЕИК 203538013 и седалище в гр. Никопол с управител М.Г.И.-В. искане за изменение на определение № 306/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. на Административен съд – Плевен в частта за разноските.

Жалбата е разгледана от Върховен административен съда /ВАС/, който с определение № 6227/18.05.2017г., постановено по адм. дело № 5528/2017 г. е оставил в сила определение № 306/31.03.2017 г. постановено по адм.дело № 40/2017 г. по описа на Адм. съд – Плевен в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Био селекшън“ ЕООД срещу заповед № 03-РД-892/29.02.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в частта с която делото е прекратено. Делото е върнато на Адм. съд – Плевен за произнасяне по жалбата „Био селекшън“ ЕООД в частта й относно искането за изменение на определението в частта на присъдените разноски.

Страната, претендира, че размерът на разноските следва да е по-нисък и съобразен със нормата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплъщането на правна помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ за защита по дела с определен правен интерес и възнаграждението следва да се определи в диапазона от 100 до 300 лева.

Искането е допустимо за разглеждане.

По същество същото е основателно.

Съдът е дал възможност на ответника да се произнесе по искането с разпореждане № 2027/25.05.2017 г. /л.86 от делото/. Ответникът не се е възползвал от правото си на становище и/или възражение. Съдът като взе предвид искането за изменение на решението в частта за разноските, намира:

Съдът се е произнесъл по основния съдебен спор с определение № 306/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. на Административен съд – Плевен, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. С отделен диспозитив съдът е осъдил жалбоподателя да плати в полза на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 2092,07 лева като разноски по адм. дело № 40/2017 г. на Адм. съд – Плевен. Разноските са присъдени съгласно чл. 143, ал.4 от АПК и предвид Тълкувателно решение № 3/13.02.2010г., постановено по тълк. дело № 5/2009г. на ВАС. Размерът им е определен съгласно чл. 8, т4 от Наредба № 1 за определяне на минималното дължимо адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че в случая не правилно е приложил правилото на чл. 143, ал.4 от АПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От мотивите на посоченото тълкувателното решение, изрично е прието, че е налице непрецизност на цялата разпоредба на чл. 143 АПК като резултат не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл. 144 АПК. Мълчанието на законодателя относно дължимостта на разноски от страна на оспорващия при защита на органа от юрисконсулт води до заключение, че се касае именно за неуреден от АПК случай. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г./. Последната нормата е процесуална и има незабавно действие, доколкото не е предвидено друго във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПрП/ при дела с определен материален интерес, каквото е настоящото дело. Според разпоредбата /чл.25/ от НЗПрП по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 300 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна и включва участие в проведеното съдебно заседание, посочване и представяне на доказателства, изразяване на становища в хода на съд.заседание по процесуалните действия на жалбоподателя и т.н Следва да се вземе предвид, че обемът на представите материали и доказателства е над 700 страници. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено максимално предвиденото възнаграждение в чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо определение № 306/31.03.2017г. в частта му за разноските следва да се измени като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ разноските в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да се намалят на 300 лв.

Водим от изложените мотиви Административен съд – Плевен, четвърти състав и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 306/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. на Административен съд – Плевен в частта за разноските, като постановява: ОСЪЖДА „Био Селекшън” ЕООД, ЕИК 203538013 със седалище и адрес на управление гр. Никопол, представлявано от М.И.-В. да плати в полза на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 300 /триста/ лева, като разноски по административно дело № 40 по описа на Административен съд Плевен за 2017г.

Определението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: /п/