ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 306

гр. Плевен, 31 Март  2017 г.

 

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 40/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159, т. 5 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Био Селекшън” ЕООД, ЕИК 203538013 със седалище и адрес на управление гр. Никопол, представлявано от М.И.-В., срещу Заповед № 03-РД-892/29.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е одобрено заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0/02662 от 04.06.2015 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., в частта с която е намален интензитетът на помощта от 60% на 50%.   

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Посочва, че не е съгласен с посочените в оспорената заповед мотиви за намаляване на интензитета на помощта и счита същите за незаконосъобразни, тъй като противоречат на материалноправните разпоредби, не съответстват на целите на Наредба № 9/21.03.2015 г. и са изведени без да е взета под внимание фактическата обстановка, подробно описана от жалбоподателя. Сочи, че фактическата обстановка налага извода, че формалната смяна на собствеността на дяловете на „Био Селекшън” ЕООД, по никакъв начин не е довела до несъответствие с чл. 13, ал. 2, т. 1 във връзка с §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/21.03.2015 г., тъй като и лицето учредител на дружеството и лицето, придобило дяловете, изцяло отговарят на всички изисквания на цитираните разпоредби. Сочи, че в оспорената заповед не се съдържат подробни мотиви за отказа, а само е цитирана разпоредбата на §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/21.03.2015 г., поради което не е ясно на кои точно изисквания не отговаря „Био Селекшън” ЕООД. Счита, че посочените мотиви за намаляване на интензитета на помощта противоречат на разпоредбата на чл. 2, §1, б.”н” от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент на съвета, както и на Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент на съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за въвеждане на преходни разпоредби. Моли да бъде отменена оспорената заповед в частта, с която заявеният по проектно предложение интензитет на помота е намален от 60% на 50%. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат А.С. от САК с пълномощно на л. 712 от делото. Моли да бъде уважена изцяло жалбата. Счита, че с намаляването на интензитета на помощта позовавайки се на разпоредбата на §1, т. 22, изречение трето от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Министерство на земеделието и храните изцяло едностранчиво и формалистично е постъпило, без да бъде взето предвид определението за „млад земеделски стопанин” в изречение първо от същата точка. Счита, че Държавен фонд „Земеделие” не се позовава на приложимото общностно право, а имено Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., където са заложени критериите на които трябва да отговаря този земеделски производител. Представя писмена защита, както и списък на разноски. Прави възражение за недопустимост на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А.И. с пълномощно на л. 713 от делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата като недопустима, респективно като неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На първо място съдът следва да се произнесе по направено възражение за недопустимост на жалбата, направено от ответника с писмо  вх. № 877/13.03.2017г. /л.696/. В последното се сочи, че жалбата е просрочена и съдебното производство е недопустимо, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като  жалбоподателя се е ползвал от възможността да оспори Заповед № 03-РД-892/29.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” през министъра на земеделието и храните, като жалбата в МЗХ е била получена на 01.04.2016г., а министърът се е произнесъл на 11.11.2016г. със заповед № РД-20-547, с която е оставил жалбата без уважение. Ответникът счита, че при съобразяване на тълкувателно решение № 6/30.06.2015г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ВАС на Република България се налага извод, че жалбата е недопустима, като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Възражението е основателно  и следва да бъде уважено.

Предмет на делото е Заповед № 03-РД-892/29.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е одобрено заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0/02662 от 04.06.2015 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., в частта с която е намален интензитетът на помощта от 60% на 50%.   Същата, в посочената част, е била оспорена пред министъра на земеделието и храните от жалбоподателя с жалба вх. № 01-2600/1967/23.03.2016г. /л.580/. Жалбата е получена от министъра на земеделието и храните на 01.04.2016 г. според посочване в заповед № РД20-547/11.11.2016г., с която той се е произнесъл по жалбата /л.699/, като я е оставил без уважение. Съгласно чл. 97, ал.1 от АПК, когато горестоящият административен орган е едноличен, какъвто е настоящия случай, той е длъжен в двуседмичен срок да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. При заявление от Министъра на земеделието и храните, че жалбата на „Био селексън“ ЕООД е постъпила при него на 01.04.2016 г., то посоченият срок за произнасяне тече от тази дата и изтича съответно на 15.04.2016 г., но Министърът се е произнесъл едва на 11.11.2016 г., т.е почти седем месеца след определения от закона срок за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК.

Съгласно чл. 97, ал.5 от АПК, когато компетентният да се произнесе по жалбата орган не се произнесе в срок по ал.1 на чл. 97 от АПК, то засегнато от акта лице може да подаде жалба пред съда. Срокът за подаване на последната се определя от чл. 149, ал.3, предл. последно от АПК и срокът е преклузивен, т.е. с изтичането му правото на жалба се погасява. Чл. 149, ал.3, предл. последно от АПК определя, че когато органът не се е произнесъл, срокът за подаване на жалба пред съда започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящия административен орган. В настоящия случай това е 15.04.2016 г. и от тази дата започва да тече срокът за оспорване пред съд на неблагоприятния за лицето първоначален административен акт. Срокът е 14-дневен и изтича на 29.04.2016 г., който обаче е бил неприсъствен ден и следователно, срокът би се счел за спазен, ако жалбата е подадена в първия работен ден след 29.04.2016г., като това за 2016 г. е бил 2 май 2016 г., но жалбата е подадена едва на 01.12.2016 г. Седем месеца след като правото на жалба е било погасено.

Следователно жалбата е просрочена и недопустима за разглеждане, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Този извод е в съгласие с т.2 от тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 на ВАС на Република България, която гласи: „Съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена на основание чл. 143, ал.4 от АПК. Възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 /ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./. Съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т.4  - при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Налице е материален интерес в размер на 52069,24 лева разликата между претендирания и одобрения процент интензитет на помощта и следователно дължимото възнаграждение възлиза на 2092,07 лева /две хиляди деветдесет и два лева и седем стотинки/.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи, е неоснователно предвид тълкувателно решение № 3/13.02.2010 г., по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС на Република България, което е в обратния смисъл.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 5  и чл. 143, ал.4 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Био Селекшън” ЕООД, ЕИК 203538013 със седалище и адрес на управление гр. Никопол, представлявано от М.И.-В., срещу Заповед № 03-РД-892/29.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е одобрено заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0/02662 от 04.06.2015 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., в частта с която е намален интензитетът на помощта от 60% на 50%.  

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 40 по описа на Административен съд Плевен за 2017 година.

ОСЪЖДА „Био Селекшън” ЕООД, ЕИК 203538013 със седалище и адрес на управление гр. Никопол, представлявано от М.И.-В. да плати в полза на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 2092,07 лева /две хиляди деветдесет и два лева и седем стотинки/, като разноски по административно дело № 40 по описа на Административен съд Плевен за 2017г.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: /п/