Р Е Ш Е Н И Е

№ 113 / 24 Март 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми март 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 37/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „Метал Груп Елит 2006” ЕООД – София, представлявано от управителя О.С.А. срещу Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация ( АУПВ) № 107-835/21.03.2015г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение №2/14.04.2015г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен, в частта относно определеното задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за 2013г. и 2014г. за имот, находящ се в Община Плевен, Източна индустриална зона.

Жалбоподателят твърди, че АУПВ и потвърждаващото го решение в обжалваната част са издадени без да са взети предвид всички фактически обстоятелства. Навежда твърдения, че в акта размерът на таксата не е определен по реда на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на територията за обществено ползване . Счита, че за да е налице задължение за заплащане на цялата такса, общината трябва да е престирала всички услуги. Твърди, че имотът, за който е издаден актът не е използван през периода 01.01.2013-31.12.2014 г., както и че на територията няма разположени съдове за битови отпадъци и през двете години не са извършвани услуги по събиране и транспортиране на такива отпадъци, както и услуги по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това и на осн. чл. 71,ал. 2 от ЗМДТ смята, че не дължи такса за битови отпадъци. На следващо място сочи, че при издаване на акта и постановяване на потвърждаващото го решение не е изследван въпросът предоставяни ли са услугите от общината. Моли да бъде отменен актът в обжалваните части.

Ответникът - Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен - решаващ орган по смисъла на чл. 159,ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П. оспорва жалбата. Навежда довод, че са представени достатъчно писмени доказателства, от които е видно както начинът на формиране на дължимите суми, така и решенията на ОбС-Плевен, които регламентират размера на ТБО за всяка отделна година и начинът за освобождаване от заплащането им чрез подаване на декларация за неползване на имота. Твърди, че жалбоподателят е собственик на сградата от 2012г., декларирал е придобиването й през 2015г. и не е подавал декларации за освобождаване от такса битови отпадъци. Счита, за установено, че са поставени общи контейнери.

С Решение № 230/10.01.2017г. по адм. д. № 14245/2015г. ВАС е отменил постановеното по жалбата Решение № 464/27.10.2015г. на Административен съд – Плевен ІІ състав по образуваното АД № 337/2015г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщане на делото, то е преобразувано под нов номер и разпределено за разглеждане на настоящия съдебен състав.

В мотивите си ВАС е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да укаже на касатора (Началник отдел „ПМДТ” при Община Плевен), че за фактическото предоставяне на трите услуги на адресата на АКТ № 107-835 не сочи доказателства. След изпълнение на това задължение и с оглед на ангажираните от касатора доказателства съдът следва да прецени законосъобразността на акта. ВАС е посочил в мотивите и че доказването на фактическото престиране на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне услугата. Наличието на договор за извършване на една от визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги (сметосъбиране и сметоизвозване) е само една индиция, че общината е създала материалноправните предпоставки за предоставяне на услугите. Такива доказателства не са и фактурите за извършеното от общината заплащане на цената по договора, както и актовете за отчитане на извършената дейност, в които единственото, което фигурира е „относителния дял” на извършената услуга в проценти и стойността на извършената работа.

Съобразно дадените от ВАС задължителни указания в мотивите на отменителното решение, съдът е указал на ответника на осн. чл. 171 ал.4 от АПК да посочи и представи доказателства за фактическото предоставяне на жалбоподателя на трите услуги през 2013г. и 2014г.: 1) сметосъбиране и сметоизвозване; 2) поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; 3) обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. В изпълнение на дадените указания ответникът е представил писмени доказателства.

При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа жалбата си. Счита, че събраните доказателства не доказват безспорно предоставянето на услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци и услугата по поддържане чистотата на територията на имота. Затова счита, че заплащането на услуги, които не са престирани е в нарушение на чл. 71 от ЗМДТ и моли за отмяна на АУПВ в обжалваната част. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прави възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът - Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” при Община Плевен поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че общината е предоставяла услугите, включени в такса „битови отпадъци” за района, където се намира имота. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 156 ал.1 вр. чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 9б от Закона за местните данъци и такси установяването и обжалването на актовете по установяване на местните данъци и такси се извършва по реда на чл. 4 ал.1- 5 от същия закон, който от своя страна препраща към реда по ДОПК. Съгласно чл. 4 ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионни актове е приложим и по отношение на другите актове, издавани по ДОПК от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред. Касае се за установяване на задължения по декларация с издаване на АУЗД по чл. 107 ал.3 от ДОПК. Съгласно чл. 107 ал.4 ДОПК актът подлежи на обжалване пред Директора на ТД на НАП, съответно на осн. чл. 4 ал.5 от ЗДМТ – пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който упражнява функциите на решаващ орган. За обжалването му пред съд не е предвиден друг ред, поради което приложим е чл. 156 ал.1 от ДОПК. Според разпоредбата ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

Същият ред се прилага и по отношение на АУЗД и следователно на обжалване пред съда подлежи АУЗД, който е потвърден с решението на решаващия орган – началника на отдел ПМДТ при Община Плевен.

Първоначално жалбата е подадена срещу решение № 2/2015 г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен, като в указания с определение № 551/07.05.2015 г. срок за посочване на обжалвания акт, със заявление, внесено с вх. № 1763/04.06.2015 г. жалбоподателят е заявил, че оспорва Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен.

Решението, с което е потвърден АУПВ е съобщено на 15.04.2015 г. Жалбата е подадена на 29.04.2015 г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Подадена е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С АУПВ № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК и подадена в отдел „Приходи от МДТ” - Община Плевен декларация по чл. 14 от ЗМДТ, срещу „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006” ЕООД София е установено публично общинско задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2013 г. и за 2014 г. Предмет на оспорване е определената ТБО за 2013 г. в размер на 1282,25лв. главница и 201,11 лв. лихва и определената ТБО за 2014 г. в размер на 1274,79 лв. главница и 70,61 лв. лихва за нежилищен имот –масивна монолитна сграда, находяща се в Източна индустриална зона гр. Плевен. В мотивите на акта се посочва, че облагаемата основа за определяне на ТБО за декларирания имот за 2013 и 2014 г. е сформираната измежду по-високата от декларираната отчетна стойност на обекта и изчислената данъчна оценка и е определена на 442 154,60 лв. за 2013 г. и 439 584 лв. за 2014 г. – данъчна оценка на имота. Размерът на дължимата ТБО е определен съгласно приети решения на ОбС- Плевен, а именно- 2,9 промила за 2013-2014 г. Установено е, че за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. от задълженото дружество не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за описания имот. Посочено е, че задълженията за ТБО са определени с оглед всеки един от компонентите на таксата съгл. чл. 62 и 63 ,66,ал. 1 от ЗМДТ, а именно: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци-контейнери,кофи и др.;събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В акта са указани начинът и сроковете за обжалването му по административен ред.

По подадената жалба срещу акта, Началник ОПМДТ Плевен се е произнесъл с Решение № 2/14.04.2015г., с което го е потвърдил, като е изложил съображения за неговата законосъобразност. Изрично е посочено, че жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 15 от Наредба 15 на ОбС-Плевен.

Със Заповед № РД-10-958/18.07.2011 г. на Кмета на Община Плевен са определени лицата- служители на общинската администрация, сред които са съставителят на АУПВ В. А. – главен експерт и М. Б.-А.- началник отдел, постановила Решение № 03/11.01.2013 г. Следователно процесният акт е издаден от компетентен орган, при упражнен от компетентен орган задължителен административен контрол.

От събраните по делото доказателства е установено, и не се оспорва от жалбоподателя , че облагаемата основа за определяне на ТБО на имота, предмет на оспорения акт за 2013 г. е 442 154,60 лв. , а за 2014 г.- 439 584 лв.

Дружеството - жалбоподател не оспорва размера на сумите по акта, с който е установено задължението за плащане на ТБО. Оспорва основанието за него . Не се спори и по факта, че в АУПВ размерът на ТБО е определен, като е изчислен с 2,9 промила върху облагаемата основа.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така формулирана разпоредбата е включена в мотивите на оспорения акт. В закона е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ- в годишен размер, с решение на Общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такси за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това разграничение е с оглед на това, че в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Местната ТБО се заплаща за трите вида услуги , визирани в чл. 62 ЗМДТ , като размерът се определя за всяка една услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В акта, с който се определят задълженията на съответния субект, таксата за битови отпадъци следва да е определена за всяка услуга поотделно. В конкретния случай, в мотивите на оспорения акт е посочено, че таксата е определена за трите вида услуги, но липсва разграничение на размера на дължимите суми за всяка една от тези услуги поотделно. Не е направено такова разграничение и в решението на горестоящия орган, който е посочил само процентното съотношение, но не и стойността на всеки един от компонентите. Такова разграничение е направено в представената от ответника в хода на съдебното производство Справка изх. № 1219/02.07.2015 г., след издаване на акта, затова не може да се счита като част от мотивите. От нея е видно как е изчислен размера на такса битови отпадъци по всеки един компонент поотделно. По делото е приложено и Решение № 401/14.12.2012г. на Общински съвет – Плевен (л.32-34), с което такса за битови отпадъци за 2013г. за нежилищни недвижими имоти на предприятия в строителните граници на гр. Плевен е определена в размер на 2,9 промила от по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота, определени са отделните компоненти на таксата: сметосъбиране и сметоизвозване – 30% от общата такса; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – 35 % от общата такса и чистота на териториите за обществено ползване – 35 % от общата такса. Определена е и честотата на извозване на съдовете за отпадъци в индустриалните зони на гр. Плевен – през 3,5 дни. Същите условия се запазват и за такса битови отпадъци за 2014г. съгласно Решение № 875/19.12.2013г. на Общински съвет – Плевен.

Затова според мотивите на ВАС допуснатото в АУЗД процесуално нарушение не е съществено, след като общият размер на трите услуги е посочен правилно, а съставните му части са установими, чрез прости аритметични пресмятания при определен от общинския съвет размер от 2,9 промила за трите услуги и съотношение на размера на таксата за трите услуги 30% (сметосъбиране и сметоизвозване), 35% (обезвреждане) и 35 % (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), които са обявени публично.

На осн. чл. 63,ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината. Според приложените към касационната жалба Заповед № РД – 10-1509/07.11.2012г. и Заповед № РД-10-1679/30.10.2013г. на Кмета на Община Плевен за 2013г. и 2014г. за всички имоти на физически и юридически лица в строителните граници на гр. Плевен, определени със застроително-регулационния план е определено, че ще се извършват услугите сметосъбиране, извозване, обезвреждане в депа за битови отпадъци, както и почистване на териториите за обществено ползване.

От съществено значение е обстоятелството дали услугите са реално предоставени, подлежащо на доказване със съответните официални документи - договори, отчети за извършена работа по място и време, месечни графици, справки за почистване, протоколи, с които са приети извършените работи и т.н. Ако някоя услуга не се предоставя, такса за нея не се дължи.

Поддържаното твърдение от жалбоподателя е, че услугите не са били предоставяни, тъй като не е ползвал имота и на територията му няма разположени съдове за битови отпадъци.

Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа за имотите, които няма да се ползват през цялата година и които не са основни жилища, което обстоятелство следва да се декларира с декларация по образец в срок от 1. октомври до края на всяка предходна година, съгласно действащите за всяка финансова година правила в местната Наредба № 17 на Общински съвет – Плевен – чл. 15 ал.5 т.2 вр. чл. 8 ал.5 от ЗМДТ. Такава декларация дружеството-жалбоподател не е подавало за 2013г. и 2014г. От друга страна в приложимата редакция на чл. 71 от ЗМДТ към бюджетната 2013 и 2014г. не се предвижда подобна възможност. Такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. А такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се събира, когато няма такива.

По отделните компоненти на услугата ВАС е дал конкретни указания по приложението на материалния закон. Затова за всички компоненти е необходимо ответникът да докаже, че общината реално е предоставяла услугата. Таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, ако реално е била предоставена. А таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или др. съоръжения не се събира, когато общината няма депа или др. съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

Съществува и възможността за определяне размера на таксата в хипотезата на чл. 67 ал.1 от ЗМДТ според количеството на битовите отпадъци, в който случай според чл. 16 от Наредба № 17 лицата декларират и заявяват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. Дружеството-жалбоподател „Метал Груп Елит 2006” ЕООД – София, ЕИК 201807689 не се е възползвало от тази възможност, видно от представените справки-списъци на предприятия в индустриалната зона, на които са предоставени съдове за отпадъци в индустриалната част на града, включително и за Източна индустриална зона, където се намира процесният имот. За производствените сгради на ул. „Гривишко шосе” № 6 друго юридическо лице – „Метал Груп Елит 2000” ЕООД, ЕИК 175038471 - София, чрез А. К. – свидетел по делото е декларирало и заявило ползване на 1 контейнер за 2013г. и 2014г. по реда на чл. 16 от Наредбата, по който начин за това дружество се определя такса смет според количеството генерирани отпадъци за собствените на това дружество производствени сгради. Но за процесното дружество, таксата се определя по общия ред – съгласно чл. 67 ал.2 от ЗМДТ.

Община Плевен е сключила Договор ИРО-115 от 07.09.1999г. за обществена поръчка с „Р.Е.Б. – Р.В.Е” на която е предоставила дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Плевен, определена със заповед на кмета и включваща всички места за организирано сметосъбиране. Срокът на договора е 15 години и обхваща и процесния период. Според Прил. № 4 към договора дейността за територията на гр. Плевен се извършва от фирмата-изпълнител, а дейността за останалите населени места се извършва от „Чистота” ЕООД като подизпълнител на обществената поръчка. Представени са актове за отчитане на извършената дейност по договора и фактури за сумите за плащане с изпълнител „А.С.А България” ЕООД, в които общо са посочени дейностите и стойността за плащане по месеци за 2013г. и 2014г., които доказват, че общината е извършила плащания за отчетените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договора.

От представените пътни листи на „Астон Сервиз” ООД и „Чистота” ООД и график на съдовете, обслужвани от „Чистота” ООД в гр. Плевен съгласно Договор от 01.10.1999г. се установява, че в района на предприятие „Вапцаров” в източна индустриална зона на гр. Плевен, където се намира процесния имот, са разположени 6 бр. контейнери тип „Бобър” с вместимост 1,1 м3 за общо ползване, които се обслужват 2 пъти седмично през 3,5 дни и следователно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била предоставяна от общината за района на процесния имот през 2013г. и 2014г.

По Договор за възлагане на обществена поръчка от 14.03.2009г. Община Плевен е възложила на „А.С.А. Шеле” ЕООД да извършва поддържане на чистотата – метене, миене и почистване на улици, тротоари, площадни пространства, спирки за обществен транспорт, подлези и почистване на отводнителни оттоци на гр. Плевен за район ІV за периода 2010г. – 2018г. вкл. района „Гривишко шосе”– общо 56 км., където са разположени общо 10 бр. чуг. кофи за смет и се извършва двукратно седмично ръчно почистване и автометене. Извършването на услугите автометене за района за 2013г. и 2014г. се доказва с приложени по делото пътни листове. Следователно услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване също е била предоставена от общината в района на процесния имот.

Видно от приложените актове за извършена работа, протоколи за количества извозени отпадъци на градско сметище и справка за кубици извозен отпадък на градско сметище и Договор от 17.01.2011г. за възлагане на обществена поръчка „третиране на битови и строителни отпадъци на сметище гр. Плевен” общината е предоставяла и услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за района на гр. Плевен.

Следователно общината е предоставяла за района на процесния имот и трите вида услуги, включени като компоненти при формиране такса битови отпадъци за 2013г. и 2014г.

Поради това определеният с АУПВ размер на такса битови отпадъци при определена основа от 442 154,60 лв. за 2013г. и определен общ размер на таксата от 2,9 промила е дължим общо и за трите услуги и възлиза на 1282,25 лв. За 2014г. при определена основа от 439 584 лв. и при определен общ размер на таксата от 2,9 промила е дължим общо и за трите услуги и възлиза на 1274,79 лв.

Задължението за такса битови отпадъци за 2013 и 2014г. е правилно установено с процесния АУПВ, в съответствие с материалния закон и целта му, при липса на съществени процесуални нарушения и е издаден от компетентен орган.

По тези съображения издаденият акт е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Метал Груп Елит 2006” ЕООД – София, представлявано от управителя О.С.А. срещу Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация ( АУПВ) № 107-835/21.03.2015г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение №2/14.04.2015г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен, в частта относно определеното задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за 2013г. в размер на 1282,25лв. главница и 201,11 лв. лихва и такса за битови отпадъци за 2014г. в размер на 1274,79 лв. главница и 70,61 лв. лихва за нежилищен имот – масивна монолитна сграда, находяща се в Източна индустриална зона гр. Плевен по данни от декларация ДК 14000863 / 27.02.2015г.

ОСЪЖДА „Метал Груп Елит 2006” ЕООД – София, представлявано от управителя О.С.А. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :