Р Е Ш Е Н И Е

№ 580 / 04 Декември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На петнадесети ноември 2017 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 36/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на А.К.К. *** срещу Областна дирекция на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., от които 5 000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи средствата, които три години е плащал за транспорт и 5 000 лв. – за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, разочарования и унижение, в резултат на незаконосъобразните действия на служители на ОД на МВР – Плевен, с които е бил лишен от право да управлява МПС без правно основание повече от три години от м. февруари 2013г. до м. март 2016г. Претендира и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски. Твърди, че СУМПС е било отнето в началото на 2013г., а Заповед № 20026/04.02.2013г. на Началник сектор ПП ОДМВР – Плевен за налагане на ПАМ – отнемане на СУМПС е връчена едва на 16.03.2016г. След обжалване заповедта е била отменена като незаконосъобразна с Решение на АС – Плевен по адм.д. № 299/2016г. по описа на съда.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на иска и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Излага доводи, че липсват писмени и други доказателства за настъпили вреди в резултат на отменената заповед и невръчването й, а видно от справката на водача същият е управлявал МПС за процесния период. Съжителстващото с него лице също е управлявало автомобил, а детето му е родено след исковия период. Счита, че МВР е изпълнило задълженията си като е търсило К. на посочения постоянен адрес, при липса на данни същият да е пребивавал на друг адрес. При явяването на К. в Сектор „Пътна полиция“ заповедта му е била връчена. Действително заповедта за отнемането на СУМПС е била отменена, но не е доказано ищецът да е претърпял вреди в тази връзка. Ако е претърпял някакви вреди, то те са изцяло по вина на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер предвид процесуалното поведение на ищеца.

Прокурорът дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан. Не са доказани твърдяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Предлага да се отхвърли иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, защото в нейната структура се намира административният орган – Началник Сектор ПП, издал отменената Заповед № 20026/04.02.2013г. и от чиито незаконосъобразни действия се претендират вреди.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства се установява следното:

Със Заповед за ПАМ № 20026/04.02.2013г. на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен, издадена на осн. чл. 171 т.4 от Закона за движение по пътищата е иззето свидетелството за управление на МПС на К., поради това че са му отнети всички контролни точки, изгубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне СУМПС в съответната служба на МВР.

Видно от Справка Рег. № 1970/08.02.2013г. на Първо РУ на ОД на МВР – Плевен мл. пол. инсп. М. е посетила посочения в заповедта адрес – гр. Плевен, ул. *** за връчване на заповедта на К.. Проведен бил разговор с живеещата на адреса Й. А., която заявила, че К. не живее на адреса повече от пет години. При направена допълнителна справка в масивите на ОД на МВР – Плевен се установило, че лицето няма актуализирана адресна регистрация. Поради това справката, ведно със Заповедта за ПАМ е изпратена за сведение и по компетентност на Сектор ПП при ОД МВР – Плевен.

Заповедта е връчена на К. на 16.03.2016г., след което той я обжалвал и с влязло в сила Решение № 369/27.07.2016г. на Административен съд – Плевен, постановено по АД № 299/2016г. по описа на съда, заповедта била отменена като незаконосъобразна.

Видно от справка за водача К. и приложен АУАН № 2743/25.08.2013г. (бл. № 080238) със съставянето на акта на 25.08.2013г. е било отнето СУМПС на ищеца.

От справка от НБДН е видно, че той е с постоянен и настоящ адрес *** от 08.11.2001г. и не е сменял адресната си регистрация. Й. А. К., живуща на адреса, е негова майка, но тя не е приела заповедта и не е посочила друг адрес за връчване.

Според показанията на св. М., през процесния период К. ***. Но не е променил адресната си регистрация и не е съобщил друг адрес за връзка с администрацията. Видно е, че съжителстващото с К. лице – Н.С.Н. е с различен адрес от този на ищеца и според показанията на св. М. е съжителствала с К. на трети адрес ***.

През процесния период - от издаването на заповедта на 04.02.2013г. до връчването й на 16.03.2016г. К. не е променял адреса си, но фактически не е било възможно да бъде открит на него. Не се доказват твърденията на ищеца, че за тези три години многократно е посещавал администрацията на КАТ, за да пита докога трябва да чака заповедта и кога ще му бъде върнато СУМПС. Доказателства в тази връзка не са ангажирани.

Поради това съдът приема, че по-късното връчване на заповедта е в резултат на неговото поведение, а не се дължи на незаконосъобразно действие на администрацията на ОД на МВР – Плевен, както се твърди в исковата молба.

СУМПС фактически не е било отнето с издаването на заповедта, а повече от 6 месеца по-късно, когато е иззето със съставения на 25.08.2013г. акт за извършено нарушение по ЗДвП, затова че управлявал МПС без да е заплатил наложено наказание „глоба“ и следователно отнемането е извършено на посоченото в акта правно основание.

Н. също притежава СУМПС и е управлява МПС през процесния период, видно от справка за водач, според която на 18.11.2015г. й е издаден фиш за нарушение по ЗДвП. Детето – С. А. К., плод на съжителството между К. и Н. е родено на ***г. Следователно Н. също е имала възможност да управлява МПС, а детето е родено след посочения исков период. Поради което се опровергават твърденията на ищеца, че след раждането на детето му през 2015г. е бил принуден да плаща на приятели, за да го кара на ежемесечни консултации и при нужда – на лекар, което било изключително унизяващо положение, тъй като не бил полезен дори на семейството си.

Св. М. твърди, че многократно е возил ищеца през процесния период, както със собствения си автомобил, така и с негов автомобил, като К. е разполагал с няколко автомобила – един „Фолксваген голф“ и джипче някакво на негов приятел, и е заплащал на свидетеля превоза или бензина, различно – по 20, 30, 50 лв. приблизително 2-3 пъти седмично. Превозвал го е по следните поводи – ходили за риба, тъй като бил взел големия язовир в Кайлъка и го возил да взимат риба и да я карат нагоре-надолу. Карал е колите на прегледи, на майстори. Според справки от информационната система на МВР – нито К., нито Н. са притежавали собствени автомобили през процесния период.

Показанията на св. М. в тази си част са лаконични, неконкретни, непоследователни, откъслечни и непълни. Те не се подкрепят от други писмени или гласни доказателства по делото. А и поради близките приятелски отношения с К., съдът не им дава вяра.

Недоказани са твърденията, че К. през процесния период е бил управител и едноличен собственик на търговско дружество и към процесния период имал сключен договор за наем на язовир „Кайлъка“ за риборазвъждане и спортен риболов, както и че е заплащал суми на други лица за превоз във връзка с дейността. Тези факти подлежат на доказване с писмени доказателства, каквито ищецът нито е посочил, нито представил за доказване наличието, както и размера на претендираните имуществени вреди. Поради това изцяло недоказани са твърденията, че липсата на СУМПС през процесния период е създала пречки и затруднения при извършване на търговската му дейност. Липсват доказателства както за претърпени имуществени вреди, така и за понесени неимуществени вреди в тази връзка.

В случая е налице отменен като незаконосъобразен акт - Заповед № 20026/04.02.2013г. на Началник сектор ПП ОДМВР – Плевен за налагане на ПАМ, но по-късното й връчване не се дължи на незаконосъобразно действие на администрацията на ответника. Не са доказани и твърдяните имуществени и неимуществени вреди.

В заключение, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер, поради липса на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно - не са налице претърпяни имуществени или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт и действия и бездействия на администрацията на ответника по повод връчването на заповедта.

Неоснователен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и вр. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ в полза на ответника – ОД на МВР - Плевен, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.К.К. *** срещу ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., от които 5 000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи средствата, които три години е плащал за транспорт и 5 000 лв. – за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки, разочарования и унижение, в резултат на незаконосъобразните действия на служители на ОД на МВР – Плевен, с които е бил лишен от право да управлява МПС без правно основание повече от три години от м. февруари 2013г. до м. март 2016г. , както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ищеца А.К.К. *** да заплати на ответника – Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :