Решение по Административно дело 1030/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 85

гр.Плевен, 10 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1030 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 109 от 16.11.2016 г. г., постановено по нахд № 346/2016 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 1337 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч. Със същото на Л.Д.Л. ***, ЕГН **********, на основание чл.275 ал.1 т.2; чл.266 ал.1 пр.първо от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.; отнети са в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр.бензиномоторен трион „Хускварна 372ХР“, с фабричен № 033700747, с шина и верига, с пазарна стойност 400 лева и му е определено да заплати обезщетение в размер на 100 лева в полза на СЗДП ТП „ДГС-Плевен“ и паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението в размер на 100,76 лева, за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите затова, че на 11.05.2016 г. в землището на с.Телиш, община Червен бряг, отдел 70, подотдел „ц“, имот с кадастрален № 705004, държавна горска територия, сече с моторен трион „Хускварна 372ХР“ четири пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от цер, с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от инж.П. П. Б. – директор на РДГ – Ловеч, чрез юрисконсулт В. Г. Г., който счита същото за незаконосъобразно и необосновано поради мотивите на съда, с които не се кредитира изложената от служителите, констатирали нарушението, фактическа обстановка. Според касатора в хода на съдебното следствие са събрани безспорни доказателства относно авторството на деянието и обосновано на нарушителя е потърсена административно наказателна отговорност. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от РС – Червен бряг.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Л.Д.Л. се представлява от адв.П.К. *** с пълномощно от първата инстанция, който развива подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с НП № 1337/21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч е ангажирана административнонаказателната отговорност на Л. затова че на 11.V.2016г. в землището на с. Телиш, община Червен бряг, отдел 70, подотдел „ц“ имот с кадастрален № 705004, държавна горска територия сече с моторен трион „Хускварна 372 ХР“ 4 пр.м. сурови дърва за огрев от цер, с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка - нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5, от Закона за горите, като му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. на основание чл. 266, ал.1 пр.7 Закона за горите. Със същото наказателно постановление били отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. бензинов моторен трион „Хускварна 372 ХР“, с ф. № 033700747 с шина и верига. В хода на съдебното следствие съдът разпитал свидетелите П. К., Ц. П. и Р. Г. , от които установил, че св. К. и П. са служители на държавно горско стопанство, като на 11.05.2016г. около 18.00 часа са били на работа със служебния автомобил в района на местността „Хумата“, където се събират землищата на три села. Чули шум от моторен трион. Спрели автомобила и пеш тръгнали в посока шума от триона. Нямало дървета и храсти, които да им пречат на видимостта. Видели около четири лица, които им били непознати. Един от тях режел дърва с моторен трион, а другите ги събирали на купчина „фигура“. Наблюдавали ги в продължение на няколко минути, след което се представили на лицата и им поискали позволително за сечта. При това тяхно действие всички се разбягали в различни посоки, като успели да заловят жалбоподателя, а на место останал и още един от групата. Така изложената фактическа обстановка не била кредитирана от съда по следните съображения: Жалбоподателят е неизвестен на служителите на ДГС, както по време на проверката, така и в съдебно заседание. В хода на констатиране на нарушението и съставяне на АУАН не се е случило нищо необичайно, което да провокира детайлен спомен у К. и П., които ежедневно извършват такива проверки – за период от 11-ти май до момента. Според РС служителите твърдели подробности по проверката, без дори да са поискали да им се предяви акта, за да разберат за кой случай става въпрос. Тези обстоятелства сериозно разколебавали съда относно фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, вида на нарушението и участието на жалбоподателя при извършването му. Тези колебания на съда се подкрепили и от показанията на свидетеля Г., който РС счел за абсолютно безпристрастен към случая и страните по делото и от чиито показания установил, че е бил едно от лицата, установени на мястото, не е избягал от горските, но и спрямо него не е реализирана наказателна отговорност. От така анализираните доказателства съдът счел , че не може да бъде направен единствен и обоснован, безспорен извод, че жалбоподателят е автор на деянието, за което е санкциониран. Липсата на безспорни доказателства за авторство на деянието според РС изключва административно наказателната отговорност и на това основание съдът отменил оспореното НП.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че липсват безспорни доказателства, че именно жалбоподателят и настоящ ответник по касационната жалба е извършител на нарушението. Решаващият съд е събрал относимите към делото доказателства, чрез които се установяват фактите и обстоятелствата, имащи значение за разкриване на обективната истина, но е направил неправилни изводи.От приетите за установени факти от районния съд може да се направи еднозначен извод, че административното нарушение е извършено от лицето, сочено като нарушител, на мястото, посочено в акта и че това нарушение е доказано посредством събраните по делото доказателства. Този извод се обосновава от приложените писмени доказателства и от разпитаните свидетели.

Противно на направения от решаващия съд анализ на приобщените по делото доказателства, от същите, и по –конкретно от показанията на разпитаните свидетели П. К. и Ц. П. се установява, че на процесната отразена в акта за нарушение дата е била извършена проверка в местността „Хумата”, в която се събират землищата на селата Радомирци, Рупци, Телиш и Девенци. Контролните органи, които са се движили със служебен автомобил, са спрели, тъй като са чули звук от моторен трион и са тръгнали по посока на звука. Актосъставителят К. при разпита си в съдебно заседание съобщава, че са забелязали лицето да извършва сеч с моторен трион, като свидетелят по акта конкретизира, че са забелязали жалбоподателя да извършва сеч с трион. За останалите три-четири лица и двамата свидетели твърдят, че са събирали отрязаната дървесина на метрови секции и са я редили на фигури в гората. И двамата свидетели са категорични, че своите констатации са направили, след като няколко минути са наблюдавали, след което са отишли при Л.. И двамата категорично съобщават, че след поискване от тяхна страна, наказаното лице не е представило позволително за сеч, а отрязаната дървесина не е била маркирана. Тези констатации са намерили отражение в съставения от св. К. акт за нарушение против Л., приложен на л.9 от делото, който не е вписал никакви възражения в него-нито е възразил против факта, че е извършвал сеч на немаркирана дървесина на мястото и по времето, отразени в акта, нито е посочил, че моторната резачка е негова собственост и след като я е предоставил на лицата, установени да извършват сеч, единствено е дошъл в гората, за да си прибере резачката, както съобщава свидетелят Г.. Ето защо решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на св.Г., които се опровергават от останалите събрани по делото доказателства и не установяват различна от описаната в акта и в НП фактическа обстановка. При тези данни по делото, подкрепени с убедителни доказателства, се налага единственият възможен извод, че на 11.05.2016 год. в землището на с.Телиш, общ.Червен бряг, отдел 70, подотдел „ц”, в имот с кад.№705004, Л. е бил установен да сече с моторен трион „Хускварна 372 ХР” сурови дърва за огрев от цер, които са били наредени на фигура и след като са били измерени с рулетка е установено, че са четири пространствени кубически метра и дължина един метър, като същите не са били маркирани с контролна горска марка. Процедурата по извършване на сеч в горски територии е уредена в Закона за горите и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните (Наредбата). Съгласно чл. 45 от Наредбата, сечите в горите се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари. Необходимо условие за извършване на законосъобразна сеч е насаждението да е маркирано, освен при провеждане на сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите и да е налице издадено позволително за сеч. Законът допуска и изключения от тези изисквания като същите са подробно описани в Наредбата, но те не касаят настоящия случай. Съгласно чл. 47 от Наредбата, при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. В настоящия случай са били отсечени само немаркирани съгласно закона дървета в размер на 4 пр.куб.м. По този начин ответникът по касационната жалба е нарушил забраната на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите за сеч на немаркирани дървета, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по този текст на закона. За това нарушение законът е предвидил налагането на административно наказание „глоба” на физическо лице, на основание чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ, в размер от 50(петдесет) лева до 3000 (три хиляди) лева. Административно-наказващият орган е наложил глоба в размер на 250 (двеста и петдесет ) лева, която, с оглед извършването на сечта без издадено позволително от същото лице и количеството отсечена дървесина, се явява определено около и малко над минимално предвидения размер за този вид нарушение, поради което е съответно на тежестта на извършеното нарушение и справедливо. Ето защо в частта на наложената глоба отменителното НП решение на РС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което НП в тази част да бъде потвърдено.

С Наказателното постановление е разпоредено още отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението-един брой бензиномоторен трион „Хускварна 372 ХР” с фабричен номер 033700747 с шина и верига и с пазарна стойност 400 лева, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН на отнемане в полза на държавата подлежат вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Съответният закон в случая е Законът за горите. В чл. 273, ал. 1 от същия е предвидено отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението, независимо чия собственост е, освен ако се установи, че са използвани независимо и против волята на собственика. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. Законът за горите не предвижда възможност да не се допуска отнемане на тези вещи при несъответствие на тяхната стойност с характера и тежестта на административното нарушение. Принципът, въведен с разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, в случая е неприложим, тъй като в специалния закон, какъвто в случая в ЗГ е предвидено друго. В него липсва правна норма, която да не допуска отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението при несъответствие на стойността им с тежестта и характера на административното нарушение. При това положение не е необходимо установяването на техния размер и съпоставянето им с тежестта на деянието. Независимо от това АНО е определил в самото НП стойността на отнетия бензиномоторен трион на 400 лева, която стойност очевидно е съответна и съразмерна от своя страна и на характера, и на тежестта на административното нарушение най-вече с оглед количеството на добитата дървесина. Видно от описанието на нарушението в НП и посочените като нарушени норми на ЗГ, както и от санкционната правна норма, въз основа на която са наложени административните наказания, ответникът по касационната жалба е санкциониран за извършване на сеч в нарушение на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Моторният трион очевидно е послужил за рязането на дървесина, за каквото нарушение е и санкциониран със санкционната норма на чл. 266, ал. 1, предл. 1 от ЗГ, като няма данни трионът да е собственост на друго лице, не на наказаното. Ето защо и постановеното с НП отнемане в полза на държавата на един брой бензиномоторен трион „Хускварна 372 ХР” с фабричен номер 033700747 с шина и верига и с пазарна стойност 400 лева, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е законосъобразно и НП и в тази част също следва да бъде потвърдено, след отмяна на оспореното решение в тази част.

Правилно и законосъобразно е определено по пункт III, т.1 с НП и обезщетение в полза на държавата в размер на 100 лева. Същото е определено на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, съгласно който за нанесени щети върху гори и земи от горския фонд при сеч и извоз на обла дървесина, дърва за горене и вършина, виновните лица заплащат обезщетения съгласно приложението на Наредбата. Според съда с изсичането на немаркирана дървесина от държавната горска територия е нанесена щета на същата по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Наредбата, за която се дължи обезщетение по смисъла на т.1 от същия текст. Тези обезщетения са предвидени за възмездяване на щети, нанесени върху гори и земи от горския фонд, причинени с деяния, които съставляват административни нарушения на Закона за горите и на Правилника за прилагане на Закона за горите, каквото е процесното констатирано, поради което Наредбата е приложима в този случай . С Приложение №1 към чл.5 са определени конкретните размери на обезщетението, а именно- за дърва с мярка пространствен кубически метър -25 лева , вкл. за цер, акация и липа. Предвид, че е констатирано изсичане на четири пространствени куб.м. дърва , по 25 (двадесет и пет лева) , правилно размерът на обезщетението е определен на 100 (сто) лева. Ето защо НП и в тази част следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция счита, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно единствено в частта по пункт III, т.2, с който е присъдена паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението- четири пр. куб.м. дърва за огрев от цер в размер на 100,76 лв. (сто лева и седемдесет и шест стотинки). Съгласно посочения текст на чл.275, ал.2 от ЗГ, глобите, имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението, с изключение на сумите, за които се прилага чл. 273, ал. 9, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. В случая органът е приел, че предметът на нарушението - четири пр. куб.м. дърва за огрев от цер, липсва, поради което е постановил жалбоподателят да заплати паричната им равностойност. Видно е от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта за нарушение, че на мястото на констатиране на нарушението процесните дърва са били налични и са били наредени на фигура, но поради липса на техническа възможност контролните органи не са иззели намерената дървесина (арг.: показанията на св.П. в с.з.). Следователно, дървесината , която е била изсечена, не „липсва” по смисъла на чл.275, ал.2 от ЗГ, а неизземването й от контролните органи не се дължи на поведение на жалбоподателя.Ето защо в тази част - по пункт III, т.2, НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

РС-Червен бряг в мотивите на оспореното решение е направил извод, че НП следва да бъде отменено изцяло, след като е изложил съображенията си затова, но в диспозитива на същото решение при описание на отмененото НП е посочил единствено наложената със същото глоба и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението. Ето защо, касационната инстанция следва да отмени изцяло решението, чийто диспозитив е непълен и след отмяната на решението да се произнесе по същество, като потвърди НП по пунктове I, II и III, т.1 и отмени НП в частта по пункт III, т.2.

Неоснователни са направените възражения пред касационната инстанция от пълномощника на ответника. Липсата на посочване в акта за нарушение на имената на останалите лица, които са били намерени заедно с Л. да сечат дървесина не съставлява нарушение, тъй като по данни от показанията на контролните органи в момента на проверката тези лица са се разбягали и обективно контролните органи не са могли да установят тяхната самоличност и да снемат сведения за обстоятелствата във връзка с нарушението. Показанията на контролните органи не са опровергани от Л., напротив при разпита си в съдебното заседание свидетелят Г., разпитан по искане на наказаното лице съобщава също , че останалите намиращи се на мястото на нарушението лица са се разбягали .

Неоснователни са и останалите възражения, свързани с издаване на две НП за едно и също нарушение. Предмет на производство по анд №346/2016 год., отменено с решението, което се оспорва в настоящото производство, е Наказателно постановление № 1337 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на Л.Д.Л. ***, ЕГН **********, на основание чл.275 ал.1 т.2; чл.266 ал.1 пр.първо от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.; отнети са в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр.бензиномоторен трион „Хускварна 372ХР“, с фабричен № 033700747, с шина и верига, с пазарна стойност 400 лева и му е определено да заплати обезщетение в размер на 100 лева в полза на СЗДП ТП „ДГС-Плевен“ и паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението в размер на 100,76 лева, за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите затова, че на 11.05.2016 г. в землището на с.Телиш, община Червен бряг, отдел 70, подотдел „ц“, имот с кадастрален № 705004, държавна горска територия, сече с моторен трион „Хускварна 372ХР“ четири пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от цер, с дължина един метър, немаркирани с контролна горска марка.

Към настоящото дело е приложено производството по анд №347/2016 год., също на РС-Червен бряг. Делото е образувано по жалба от Л.Д.Л. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 1338 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на Л. на основание чл.275 ал.1 т.2; чл.266 ал.1 пр.първо от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите затова, че на 11.05.2016 г. в землището на с.Телиш, община Червен бряг, отдел 70, подотдел „ц“, имот с кадастрален № 705004, държавна горска територия, сече с моторен трион „Хускварна 372ХР“ четири пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от цер, с дължина един метър, без писмено позволително по образец.

Т.е., налице са две отделни нарушения-сеч на немаркирана дървесина и сеч без издадено писмено позволително, които са санкционират на различно основание с отделни санкции, независимо че става въпрос за едни и същи обстоятелства във връзка с нарушението касателно мястото, времето и предмета на нарушението. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

От друга страна, по приложеното към настоящото анд №347/2016 год. е допусната грешка от решаващия съд, който е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 1338 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, но както в мотивите на постановеното съдебно решение №112/25.11.2016 год. по анд №347/2016 год., така и в диспозитива на същото съдът е отменил не Наказателно постановление № 1338 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с жалба срещу което е бил сезиран , а оспореното по анд №346/2016 год.- Наказателно постановление № 1337 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, произнесеното решение по което е предмет на касационна проверка в настоящото производство. Решението по анд 347/2016 год., видно от отбелязването върху същото на гърба на л.27 е влязло в законна сила на 14.12.2016 год. Допуснатата грешка от съдебния състав по анд №347/2016 год. не променя обективно съществуващите факти и не води до извод, че НП №1337/2016 год. е отменено по това дело. НП №1337/2016 год. не е било предмет на проверка по анд №347/2016 год. и съдът не е имал правомощие да се произнася по неговата законосъобразност. Погрешното посочване в диспозитива на решението по това дело, че се отменя НП №1337/2016 не налага извод, по посочената причина, че е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 109 от 16.11.2016 г. г., постановено по анд № 346/2016 г.на Районен съд – Червен бряг и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1337 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч в частта , с която на Л.Д.Л. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите , на основание чл.275 ал.1 т.2; чл.266 ал.1 пр.първо от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН :

По пункт I, т.1 е наложено административно наказание глоба на основание чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ в размер на 250 лв.;

По пункт II, т.1. са отнети са в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр.бензиномоторен трион „Хускварна 372ХР“, с фабричен № 033700747, с шина и верига, с пазарна стойност 400 лева, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ;

По пункт III, т.1. е определено да заплати обезщетение в размер на 100 лева в полза на СЗДП ТП „ДГС-Плевен“, на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1337 от 21.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч в частта, в която е постановено Л.Д.Л. ***, ЕГН ********** да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението:4(четири) пр.куб.м. дърва за огрев от цер в размер на 100,76 лева(сто лева и седемдесет и шест стотинки).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.