Р  Е Ш Е Н  И  Е

№ 67

гр. Плевен, 22 Февруари.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен  съд-Плевен, шести  състав, в публично съдебно  заседание на втори февруари  две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                                

                                                                 Председател: Катя Арабаджиева

 при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия  Арабаджиева  административно дело № 1027 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

         Образувано е по жалба от К.М.И. ***, против Заповед №УРИ 316з-3442/07.12.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Твърди, че не е извършил вменените му с оспорената заповед нарушения. Сочи, че при издаване на заповедта са допуснати процесуални нарушения. Според жалбоподателя заповедта е издадена в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като в описателната част на заповедта не са описани  мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено вмененото му нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, като не е посочено по какъв начин и къде е преотстъпил  униформената си фуражка и въз основа на какви доказателства е установено това, както и как е направен извод за виновното му поведение. Твърди, че не е преотстъпвал униформеното си облекло на никого и не е давал съгласие то да бъде използвано за изготвяне на снимки, които да бъдат показвани в социалните мрежи. Счита още, че не е нарушил разпоредбата на чл.33 от Наредбата за униформеното и работно облекло за служебно ползване в МВР, тъй като в Наредбата няма предписани правила  за специално  съхранение на използваното  от служителите на МВР униформено или  служебно облекло, поради което е възможно без негово знание и съгласие да е използвана за снимка, впоследствие  публикувана в социалната мрежа. Счита, че не е налице нарушение и на етичните правила за поведение  на служителите в МВР, посочени в т.19, т.20 и т.31 от ЕК, тъй като на посочената в заповедта дата не е нанасял удари, с които да причини отоци и кръвонасядания по лицето на лице от с.Ясен. Твърди, че не е извършил и това му вменено нарушение, установено въз основа на сигнал  на лицето, което твърди, че е пострадало и което е лично заинтересовано да навреди на жалбоподателя, защото счита, че И. е причината приятелката му да не общува с това лице. Счита, че незаконосъобразно му е наложено наказание порицание за нарушение  на чл.194, ал.2,т.1 от ЗМВР, на основание чл.200, ал.1, т.2. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.                                                                          

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява  от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.95 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира да му бъдат присъдени направените поделото разноски.

Ответникът по жалбата -  Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен  в съдебно заседание  се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.96 от делото, която излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, по същество моли съда да я отхвърли, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

            Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

            До Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” в МВР е постъпил сигнал от Н. П. Г. (л.41 от делото) за отправяни срещу него закани с престъпление от полицейски служител на име К.. Сигналът е изпратен от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност” по компетентност на РП-Плевен с писмо на л.39. С писмо вх.№316000-16514/17.05.2016 год. на л.38 от делото прокурор в РП-Плевен е уведомил Директора на ОД на МВР Плевен за образувана в РП-Плевен преписка по сигнал от Н. П. Г., който е съобщил за отправяни закани с престъпление срещу него от лице на име К.-квартален на с.Търнене и с.Дисевица. Разпоредено е да се извърши проверка и да се установи самоличността  на полицейския служител. Върху писмото има поставена резолюция да се изготви заповед за комисия, която да извърши проверка. На 20.05.2016 год.  Директорът на ОД на МВР-Плевен е издал Заповед №УРИ 316з-1386 на л.45, с която е разпоредил да се извърши проверка по изнесеното в сигнала, съдържащо данни  за отправяни закани с престъпление срещу личността  от страна на полицейски служител от Второ РУ-Плевен към лице от с.Ясен;  разпоредено е при данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина да се предприемат съответни мерки; проверката е възложена на поименно определена Комисия от служители в МВР, като за резултатите от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 15.06.2016 год. Снети са обяснения от Н. П. Г. и Й. В. Г.. Последната в обясненията си е дала сведения и за снимка, на която Г. позира с полицейска шапка и пистолет и за които съобщава, че са притежание на приятеля й К.И., направена в неговия личен автомобил На л.48 и л.51 са приложени обясненията на Г. и копие на направената снимка. Снети са обяснения и от А. В. Б., П. Б. Г., В. Д. Б. и от Н. П. Г. по повод следващ инцидент, находящи се на   л.52-60 от делото, като към обясненията на Н. Г. има приложена медицинска документация от преглед при лекар , от която се установява наличие на отоци и кръвонасядания по лицето, за които е съобщил, че са получени по повод  нанесени му удари. Изготвена е докладна записка  рег.№3391р-3601/27.05.2016 год.  от Началник Второ РУ Плевен до Директора на ОД на МВР Плевен на л.65, в която е докладвано  за заведена преписка във връзка с постъпил сигнал от Н. П. Г. за възникнал проблем в района на жилищен блок, по повод на който са снети обяснения от Й. В. Г., приложени към докладната записка, от които се установява, че последната е в близки отношения с жалбоподателя, преди време са правили снимки  в автомобила му с неговата шапка и пистолет, озаглавени „Нежна полиция”, като снимката е била публикувана. Снети са обяснения и от Ц. Н. Л.. С Писмо рег.№316000-19046/10.06.2016 год. на л.68 Директорът на ОД на МВР Плевен  е изискал от РП-Плевен  да бъде удължен срока за извършване на възложената му проверка, който, видно  от документ на л.69 е бил удължен с 30 дни. Ст.инсп. М. от своя страна е поискал от Директора на ОД на МВР Плевен удължаване на срока за извършване на проверка от назначената със заповед комисия, като върху писмото е поставена резолюция :”Разрешавам в законоустановения срок”. Дадени са сведения от жалбоподателя (л.72-75)

            Изготвена е справка с рег.№316р-20655/28.07.2016 год. на л.33-35, в която е описан постъпилия сигнал против жалбоподателя, към който са приложени обясненията на Н. П. Г. и А. Б. и запис на оптичен носител, съдържащ аудиозапис. Описано е още в справката, че във връзка с постъпилия сигнал е сформирана комисия със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен, която е извършила проверка на изнесените в сигнала данни и е възприела следната фактическа обстановка: Н. Г. от с.Ясен е имал връзка с Й. Г. от с.Ясен, с която е съжителствал на съпружески начала до края на 2015 год. След този период взаимоотношенията им се влошили и следствие на няколко инцидента се е наложила намесата на полицията в лицето на жалбоподателя, който бил квартален на населеното място. При тези обстоятелства по данни на тъжителя бившата му приятелка Й. Г. започнала връзка с К.  И., но по данни от самия тъжител Й. Г. продължила да се вижда и да поддържа отношения и с него. Предвид че Й. Г. криела връзката си с  жалбоподателя, Н. Г. заснел с телефона си лек автомобил марка „Мерцедес”, който спирал от известно време в близост до адреса им в с.Ясен, за който впоследствие разбрал, че е на К.И. и го изпратил по „Вайбър” на бившата си приятелка, за да се увери дали това е колата на новия й приятел. Горното станало достояние на жалбоподателя и по негово настояване пред работодателя на Г. е организирана среща между тях на паркинг в района на хипермаркет „Хоум макс” Плевен. По време на тази среща К.И. бил с полицейска униформа и е отправил закани за саморазправа в присъствието на работодателя на Г. затова, че Г. „не е оставил на мира” момичето, с което има връзка и заради това, че е снимал колата му. Опитал се да му нанесе удар в лицето, но по данни на Г. работодателят му го спрял. В началото на м.април 2016 год. Н. Г. станал неволен свидетел на спор между дядото на Й. Г. и съсед на Г.-В. Б. относно паркомясто пред блока, заето от автомобила на К.И., докато последният е бил в дома на Г.. Жалбоподателят се намесил в спора, като първоначално се скарал с Б. от терасата, но впоследствие слязъл пред блока заедно с Г. и я накарал да премести колата му. Същата при маневра назад причинила ПТП, удряйки паркирания в непосредствена близост автомобил на Б. в предната му част. Свидетел на случая била и друга съседка от блока. Виждайки, че Н. Г. е свидетел  на инцидента, започнал да го убеждава да се махне от там и да се прибира. Н. Г. заедно с негов приятел и съсед –А., се прибрали в дома му, като след около 10 минути на входната врата го потърсили И. и Г.. Жалбоподателят започнал да му крещи и да го заплашва с насилие и убийство, които заплахи Г. възприел като заплахи за живота му. Заплахите били записани от А. в мобилния му телефон. На следващата вечер докато Г. е бил на работа като охрана на авто-паркинг в с.Ясен, отново бил посетен от И. и още две лица и отново бил заплашван. На 19.05.2016 год. за пореден път К.И. посетил тъжителя на работното му място заедно с Г., държал се подигравателно с него и го заплашвал.

В хода на проведен с Г. допълнителен разговор същият заявил, че му е известно, че Й. Г. е качила във „Фейсбук” профила си снимка, на която е с униформената шапка и пистолет на К.И.. От лицето било снето допълнително сведение относно възникналия на 26.05.2016 год. инцидент пред входа на блока, където живее, при който К.И. му нанесъл няколко удара с юмрук в  лицето. Посочил конкретни свидетели на случилото се  и приложил медицински документи за извършен медицински преглед и образно изследване, както и медицинско удостоверение, в което е освидетелстван за телесните му наранявания – кръвонасядане и оток по лицето. От снетото писмено обяснение от Й. Г. станало ясно, че има връзка с жалбоподателя и че качената във „Фейсбук” снимка е направена с шапката и пистолета на К.И. от нея самата, като полицейските атрибути са й предоставени от И., но той не е участвал при заснемането.

В Справката са направените следните констатации: 1. От доказателствата за отправяне заплахи от К.И. към Н. Г. са налице данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.2 вр. с ал.1 от НК; 2. Относно причинената лека телесна повреда на Н. Г. вследствие от нанесения му от И. побой, за да е съставомерно деянието по чл.131, ал.1, т.2, следва да е извършено при или по повод изпълнение на службата или функцията му, каквито данни не са налице; 3 Относно данните за преотстъпване на служебно оръжие  и атрибути от полицейска униформа от К.И. на трето лице полицейският служител заявил, че притежава регистрирано газово оръжие, наподобяващо по модел пистолет „Макаров”, а относно полицейската шапка не заявил нищо; 4. Относно данни за причиненото ПТП по вина на И., липсват достатъчно данни за извършено нарушение от същия, като е направен извод, че пострадалото лице Б.  не е спазил установения от закона ред за поведение при ПТП, вследствие на което на нито един от участниците не може да се вменява административнонаказателна отговорност.

На основание горните направени констатации, Комисията е приела, че данните по т.1 от проверката  следва да се заведат в регистъра за ЗМ при ОД на МВР- Плевен ;  констатациите по т.2, т.3 и т.4 са основание за търсене на дисциплинарна отговорност от И., поради което копие от материалите са изпратени на сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР –Плевен за становище по отношение на дисциплинарната отговорност, на Районна прокуратура Плевен относно данните за извършено престъпление и на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР.

Дадено е становище от Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР Плевен, на който справка е била изпратена и  който след запознаване е констатирал пропуски в работата на комисията-например  необсъждане от комисията на оптичния носител, съдържащ запис с отправяни закани; липса на проверка  на информацията, че е подаван сигнал на телефон 112 по повод скандалите между Г. и И.; липса на проверка за регистрирано газово оръжие на И. и визуално сравнение на оръжията; непоискване на справка от служители на ДВС-МВР, които са били информирани за случая; липса на  квалификация на деянията, извършени от И., от назначената комисия. Направено е предложение преписката да бъде върната на комисията  за провеждане на обстойна проверка. Върху становището на л.31 има поставена резолюция „Запознат и съгласен с предложението”. Издадена е Заповед №УРИ 316з-2358/26.08.2016 год. от Директора на ОД на МВР Плевен, с която е разпоредено извършването на допълнителна проверка за доизясняване на изнесените в становището предварителни данни; при констатиране на нарушения на служебната дисциплина същите да бъдат квалифицирани съобразно разпоредбите на ЗМВР. Проверката е възложена на поименно определена комисия, на която заповедта е връчена лично срещу подпис.

Въз основа на изпратените в РП-Плевен материали по преписката  е издадено Постановление №В-2933/04.08.2016 год. за отказ да се образува досъдебно производство. В същото е описано, че на 26.05.2016 год. И. отишъл до дома на Й. Г. в с.Ясен и когато последната отворила вратата на жилището си, кучето й излязло навън. Г. се уплашила, че то ще отиде на улицата и тръгнала да го гони, спънала се по стълбите и с главата си счупила стъклото на входната врата на блока. Тъй като цялата била в кръв от удара, се прибрала вкъщи. Десет минути по-късно двамата с К.И. напуснали жилището  и се отправили към „Бърза помощ”. Когато слезли пред блока, там бил бившият приятел на Г.-Н. Г., който видял, че Г. е в кръв и попитал защо И. я е бил. Между Г. и И. възникнал конфликт, двамата започнали взаимно да се бутат, след което И. ударил Г. с ръка в лявата част на лицето. Това станало в присъствието на живущи на адреса. Г. и И. се качили в автомобила на жалбоподателя и се отправили към „Бърза помощ”. На място пристигнал полицейски екип. Направен е извод в постановлението, че твърденията на Г. за нанесен му удар от И. се подкрепят от обясненията на присъствалите на  мястото В. Б. и П. Г., както и от данните в представеното от Г. медицинско удостоверение, удостоверяващо отоци и кръвонасядания по лицето. След анализ на събраните материали е направен извод, че чрез  нанасяне на удар в областта на лицето от К.И. на Н. Г., на последния са причинени отоци и кръвонасядане по лицето, довели до болка и страдание-престъпление по чл.130, ал.2 от НК-лека телесна повреда, но това престъпление се преследва по тъжба на пострадалото лице. На това основание е постановен отказ да се образува досъдебно производство.

По преписката са приложени още: Заявление с вх.№4462/25.04.2014 год. от И. до Началника на Първо РУ за придобиване на неогнестрелно оръжие-газов пистолет; Сведение с рег.№3391-5978/02.09.2016 год. от К.И., в което той е заявил, че пистолетът и фуражката от снимката са негови, като пистолетът не е служебния, а личен газов пистолет, който притежава законно, като фуражката и личния му пистолет са използвани единствено за снимка; Протокол рег.№3391-5976/02.09.2016 год., в който е обективирано, че И. е предоставил на комисията служебния и личния  си пистолет за оглед, които са били заснети, като снимките са приложени на л.19 и 20 от делото; Експертна справка №33/12.09.2016 год. от инспектор при БНТЛ Плевен, който е изследвал снимката, на която Г. е заснета с пистолет и фуражка и служебното оръжие на И.. От изследването е направено заключение, че върху предоставената за изследване снимка от Г. е заснет стандартен боен пистолет „Макаров”, но не е възможно да се установи и идентифицира конкретно заснетия боен пистолет; приобщено е и сведение от гл.инсп. Ц. М., който е приел писмения сигнал от Г., както и сигнала от 26.05.2016 год. , по повод на което е посетил мястото на произшествието и е дал сведения относно установените от него данни.

Изготвена е справка с рег.№3391р-7396/02.11.2016 год. на л.12-13 от делото от назначената със Заповед №рег.№316з-2358/26.08.2016 год. комисия, в която са направени следните констатации: посочено е, че оптичният носител на записа не е могъл да бъде прегледан поради местонахождението му в РП Плевен; изпратено е писмо до Национална система 112 относно данни за подадения сигнал от Г., но до момента на справката отговор не е получен; относно сравнение и установяване на конкретното оръжие на снимката, предоставена от Г. е изискана справка от служба „КОС” и от приложените заявление и извадка от регистър е установено, че И. притежава газов пистолет; от снетото от И. обяснение е установено, че той е предоставил не служебния, а личния си пистолет за снимката; от представения от И. служебен пистолет за оглед и сравнение и извършена балистична справка е установено, че върху предоставената за изследване снимка от Г. е заснет стандартен боен пистолет „Макаров”, но не е възможно да се установи и идентифицира конкретно заснетия боен пистолет; приобщено е по преписката и писменото сведение от гл.инсп. М. ; приобщено е и постановлението на РП Плевен за отказ да се образува досъдебно производство. От извършената проверка и събраните материали са направени следните  изводи: 1. От балистичната справка се установява категорично, че И. е преотстъпил неправомерно служебното си оръжие на друго лице в нарушение на чл.8, ал.1 от Инструкция №8121з-533/12.05.2015 год. за условията и реда за носене на служебно оръжие; 2.  От снетите писмени сведения от И. и Г. и двамата посочват, че униформената фуражка на снимката е на И., който неправомерно е преотстъпил униформената си фуражка на друго лице в нарушение на чл.33 от Наредба №8121з-1010/24.08.2015 год. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР; 3. Нанасянето на лека телесна повреда от И.  на Н. Г., което не е извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения на И.,  е в нарушение  на етичните правила за поведение , визирани в ЕК за поведение на държавните служители от МВР-чл.19, чл.20, чл.31. Направен е извод и по трите пункта, че И.  е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР, поради което е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.2 и т.12 от ЗМВР. Върху справката има поставена резолюция от 09.11.2016 год. - „За отношение по т.2 и т.3”

Изпратена е до И. покана за даване на писмени обяснения рег.№316р-32359/21.11.2016 год. на л.11, с което са поискани такива относно установените деяния по т.2 и т.3 от справка с рег.№3391р-7396/02.11.2016 год. Поканата е връчена на И. на 22.11.2016 год. Видно от сведение рег.№3391р-8053/23.11.2016 год. на л.10 от делото, И. е отказал да даде писмени обяснения. Отправена е до И. следваща Покана рег.№316р-33309/29.11.2016 год. на л.9 за подписване на протокол за отказ от даване на писмени обяснения, в която отново са описани констатираните деяния по т.2 и т.3 от справката и е указано на И., че ако не се яви за подписване на протокол за отказ от даване на писмени обяснения на конкретно посочените дата и място и да бъде изслушан във връзка с констатираните деяния, това ще се счита за отказ от даване на такива. В  Протокол рег.№316р-33583/30.11.2016 год. на л.8 е обективиран отказ на И. да даде писмени обяснения. Изготвен е и Протокол рег.№316р-33584/30.11.2016 год. на л.6 за изслушване на И., в което последният саморъчно е посочил, че не желае да дава допълнителни сведения и се е подписал. Изготвена е кадрова справка  с данни за назначаването на И. в системата на МВР, заеманите длъжности, предоставените му награди-общо пет броя „писмена похвала” и констатация за липса на налагани дисциплинарни наказания.

 Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №УРИ 316з-3442/07.12.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, за следните констатирани нарушения: В противоречие с разпоредбата на чл.33 от Наредба №8121з-1010/24.08.2015 год. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, през периода месец април-месец май 2016 год. на неустановено място преотстъпил  униформената си фуражка на лице от гр.Плевен, което използвало същата за снимка, публикувана в социалната мрежа „Фейсбук”, както и че в нарушение на етичните правила за поведение  на държавните служители в МВР-т.19, т.20 и т.31, на 26.05.2016 год. около 20,00 часа в с.Ясен, обл.Плевенска, в извънработно време  нанесъл удар в областта на лицето на жител ***, вследствие на което му причинил отоци и кръвонасядания по лицето. Посочено е, че описаните действия представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 и т.4  от ЗМВР, за които на основание чл.200, ал.1, т.2 и т.12 се налага дисциплинарно наказание „порицание”. Описано е, че за констатираните две нарушения на служебната дисциплина, установени в справки с №№ 316р-20655/28.07.2016 год. и 3391р-7396/02.11.2016 год. и становище рег.№316р-21802/10.08.2016 год., на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.2 и т.12 и чл.204, т.3 от Закона за МВР, на И. е наложено дисциплинарно наказание  „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на служителя на 13.12.2016 г., видно от отбелязването на гърба на л.4 от делото и предвид датата на подаване на жалбата против същата – на 22.12.2016 год., последната се явява допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, дисциплинарни наказания  се налагат със заповеди от  ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Видно от удостоверение на л.83 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед -07.12.2016 год. И. е бил служител на младша изпълнителска длъжност, тъй като е заемал длъжността  младши полицейски инспектор  във Второ РУ-Плевен при ОД на МВР Плевен - структура по чл.37 от ЗМВР, а дисциплинарно – наказващият орган е заемал длъжността -Директор на ОД на МВР Плевен и в това си качество като ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е имал правомощието да налага всички дисциплинарни наказания по чл.197 от ЗМВР , в т.ч. и „порицание”, за служители на младши изпълнителски длъжности.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Не съставлява нарушение на формата на акта непосочването в оспорената заповед и по двата пункта на дисциплинарното обвинение на имената на лицата Й. Г. и Н. Г., които са свързани с вменените нарушения-първата , на която е била предоставена  униформената фуражка от И. и вторият-на когото е бил нанесен удар и причинени телесни увреди от И.. Съдът прави този извод, вземайки предвид,че ДНО в оспорената заповед се е позовал на справки с №№ 316р-20655/28.07.2016 год. и 3391р-7396/02.11.2016 год. и становище рег.№316р-21802/10.08.2016 год, в които се съдържат подробни сведения както относно имената, така и относно съпричастността и ролята на  тези две лица във връзка с  вменените на И. нарушения. В тези справки и становище са описани всички елементи на вменените дисциплинарни простъпки–времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. Ясно и недвусмислено са  описани изпълнителните деяния и същите съставляват неразделна част от административната преписка. Ето защо постановяването на акта в съответствие с изискването в чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактически и правни основания се обосновава  с наличието на фактически основания в съставените справки (които при това са връчени лично срещу подпис на жалбоподателя), обобщаващи резултатите от възложените и извършени от помощния орган проверки, което е допустимо с оглед  ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени в съпътстващи документи, съставени в административното производство по неговото издаване.

На следващо място, според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая първите данни за вменените на И. простъпки е  постъпването на писмо от Районна прокуратура-Плевен вх.№316000-16514/17.05.2016 год. до Директора на ОД на МВР Плевен, с което  е било възложено на Директора на ОД на МВР Плевен да извърши проверка  по сигнала на лицето Н. П. Г..

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушенията, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя са "открити" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на  датата, на която последната изготвена справка с рег.№3391р-7396/02.11.2016 год.  е постъпила при ДНО – в случая на дата 09.11.2016 г., на която дата на справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни и категорични данни относно  извършените от И. деяния. В тази справка от м.ноември 2016год., въз основа на данните от предходно изготвената справка с рег. №316р-20655/28.07.2016 год. и въз основа на допълнително извършената проверка, възложена със Заповед №УРИ316з-2358/26.08.2016 год. и допълнително събрани доказателства при тази допълнителна проверка, са установени по категоричен  начин деянията, вменени на И.. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й - 07.12.2016 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят е бил запознат със съдържанието и на двете изготвени справки с №№ 316р-20655/28.07.2016 год. и 3391р-7396/02.11.2016 год., на 22.11.2016 год., видно от отбелязването върху гърба на л.13 и л.32 от делото . Действително, в хода на проведеното производство  И. не е давал писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, но това е станало поради отказ на И. да даде такива, видно от сведение и протокол на л.8 и л.10 от делото, след като надлежно е бил поканен за даване на обяснения и/или изслушване с покани на л.9 и л.11 от делото, които жалбоподателят е получил лично срещу подпис.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие  с приложимия закон.

С оспорената заповед И. е наказан с дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, за следните констатирани нарушения:

1.                 В противоречие с разпоредбата на чл.33 от Наредба №8121з-1010/24.08.2015 год. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, през периода месец април-месец май 2016 год. на неустановено място преотстъпил  униформената си фуражка на лице от гр.Плевен, което използвало същата за снимка, публикувана в социалната мрежа „Фейсбук”. Съдът намира, че така вмененото нарушение е доказано от събраните по делото доказателства. В приобщеното на л.66 от делото обяснение от лицето Й. В. Г., написано и подписано саморъчно на 26.05.2016 год. Г. съобщава, че  с жалбоподателя са си правили снимки с неговата шапка и неговия пистолет в неговата кола и снимката е озаглавена „Нежна полиция”; съобщава още, че снимката е публикувана преди месец и половина.Черно-бяло копие на снимката е приобщено на л.51 от делото, като видно от протокол за доброволно предаване на л.49-50 от делото Г. е предала  на ст.инсп. Б. М. 1 бр.цветна фотоснимка с размери 12/21 см., отпечатана върху хартиен лист формат А4. В същия протокол се съдържат саморъчно написани и подписани от Г. обяснения, че снимката е направена от Г. („селфи”) преди месец и половина (датата на протокола е 27.05.2016 год.) и съобщава, че на нея позира с оръжието и полицейската шапка на приятеля си К.И. в неговия личен автомобил, който по време на тази снимка не е присъствал в автомобила. По делото на л.48 е приобщено още едно обяснение от Й. Г., подписано от същата без данни на коя дата е написано, в което Г. съобщава, че „…във Фейсбук е с на К. шапката и пистолета, но не е направена с цел да се правя на полицай, а просто за снимката. Снимката е направена от мен „Селфи” в колата на приятеля ми К. преди месец и половина….”. В проведеното съдебно заседание на 02.02.2017 год. по искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката Й. Г., която съобщава, че с жалбоподателя са „гаджета”, че снимката с шапката  е много стара, правена е много отдавна-преди 3-4 години, шапката е на неин приятел, не на жалбоподателя. Съобщава още, че е давала сведения за тези обстоятелства, като при предявяване от съда на обясненията й на л.66 от делото Г. заявява, че тя е написала същите, но твърди-„това ме накараха да го напиша полицаите във Второ РПУ” Твърди, че тогава е била уплашена и е искала по-бързо да си тръгне, затова е написала, каквото са й казали. Твърди, че два пъти е била „викана” в полицията-един път в дирекцията и един път във Второ РПУ. Когато е била „накарана” да даде обясненията  относно снимката твърди, че в стаята е имало общо четири човека заедно с нея. Твърди още, че не е предавала никога на полицията снимка на хартиен носител, каквато се намира по делото.

Настоящият състав на съда не кредитира с доверие свидетелските показания на Й. Г., дадени в съдебното заседание на 02.02.2017 год., по следните съображения: Тези показния, коренно противоположни по съдържание с дадените обяснения при извършваната проверка в хода на дисциплинарното производство, са дадени малко над осем месеца след депозиране на първоначално  дадените сведения и обяснения , при хипотеза, когато св.Г. вече е наясно с образуваното и приключило срещу И. дисциплинарно производство, при което му е било наложено дисциплинарно наказание. Както тя самата съобщава, същата се намира в близки отношения с И., според показанията й двамата са „гаджета”, т.е. те са приятели, имат връзка, базирана на любовно влечение, поради което от една страна съдът приема, че тя е заинтересована спора, в който страна е приятелят й,  да приключи  с позитивни за него последици. От друга страна дадените в съдебното заседание показания от нейна страна противоречат на всички останали приложени по делото доказателства, свързани  и изясняващи обстоятелството чия е предоставената й униформена фуражка. В рамките на извършената проверка по дисциплинарното производство Г. трикратно е давала обяснения, саморъчно написани и подписани , в които категорично е заявила, че на снимката на л.51  се е снимала с шапката на К.И.. Съдът не кредитира с доверие и показанията на Г. в частта, в която тя заявява, че тези обяснения във връзка с шапката е написала , след като е била принудена да даде точно тези обяснения от присъстващите в стаята четирима човека и предвид уплахата й и желанието й бързо да си тръгне. За да не кредитира показанията на св.Г. и в  тази част, съдът съобрази,  че само в един от случаите на дадено обяснение, и видно от докладна записка на л.65 от делото, обясненията са изписани лично от Г. в присъствието на  заместник-директор главен инспектор П. Е., Началник сектор „Вътрешна сигурност”, главен инспектор Ц. М. и прокурор в Районна прокуратура З. Л.. В останалите два от общо три пъти на депозиране на писмени обяснения няма доказателства същите да са снемани в присъствието на сочените лица, напротив –от протокола за доброволно предаване на л.49-50 се установява, че Г. доброволно е предоставила на органите на полицията копие на снимката и отново е дала обяснения в същия смисъл като тези , приобщени на л.66. В тези останали два случая, Г. не е съобщила да е давала обясненията си в присъствието на полицейски служители, но обясненията й отново са били в смисъл , че шапката е на жалбоподателя. Нещо повече- трикратно дадените писмени обяснения в рамките на проверката, кореспондират с дадените от  самия жалбоподател при тази проверка обяснения. На 02.09.2016 год. жалбоподателят К.И. е дал сведение с вх.№3391-5973 на л.22 от делото, в което саморъчно е написал, че пистолетът и фуражката от снимката са негови, като пистолетът не е служебния, а личния му газ сигнален пистолет, който законно притежава и е регистриран. Обяснява още, че фуражката и пистолетът са използвани само за снимка не на обществено място, пистолетът не е насочван срещу хора и не е гърмяно с него. Обяснението е подписано от И.. Ето защо съдът приема, че  дадените  от свидетелката показания в проведеното съдебно заседание не се подкрепят, а се опровергават от всички останали събрани по делото доказателства и са дадени единствено с цел да подкрепят защитната теза на жалбоподателя, поради което не се кредитират от съда с доверие. При тези обстоятелства, на база събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че през периода месец април-месец май 2016 год. на неустановено място жалбоподателят е преотстъпил  униформената си фуражка на лицето Й. В. Г. от гр.Плевен, което използвало същата за снимка, публикувана в социалната мрежа „Фейсбук”.

Констатираното деяние съставлява нарушение на разпоредбата на чл. чл.33 от Наредба №8121з-1010/24.08.2015 год. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, съгласно който текст служителите от МВР, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, са задължени да спазват установения ред и правила за неговото носене, като се забранява  продажбата, преотстъпването, предоставянето, заемането и залагането на униформени облекла, символи и отличителни знаци, въведени за структурите на МВР, на други лица, институции и организации. Униформената фуражка е  част от „униформено облекло” по смисъла на чл.33 от Наредбата. Съгласно чл.3 от Наредбата, видът на униформеното облекло, получавано като лично вещево доволствие, е  строева/парадна униформа;  специална униформа. Видът на работното облекло за служебно ползване е  тактическа униформа;  специално облекло;  униформено облекло за курсанти от АМВР. Като ал.3 на същия текст определя, че елементите на видовете униформено и работно облекло се определят съгласно приложение № 1. В приложение 1 към чл.3, ал.3 от Наредбата, по раздел ІІ., т.1., б.”ж” е предвидено, че униформено облекло за служителите, заемащи ръководна длъжност със
специфично наименование – комисар, старши и главен инспектор, изпълнителска длъжност със специфично наименование инспектор и младши изпълнителска длъжност със специфично наименование младши експерт и младши инспектор (каквато длъжност заема И.), получавано като лично вещево доволствие са: строева/парадна униформа – мъжка с цвят и надпис за съответната структура , в която се включва и   фуражка. Ето защо фуражката , като част от униформеното облекло, попада в предметния обхват на изискванията и забраните на чл.33 от Наредбата, поради което  преотстъпването на същата на друго лице, независимо от целите, за които е направено това, съставлява нарушение на този текст от Наредбата. Нарушаването на изискванията и забраните на чл.33 от Наредба   №8121з-1010/24.08.2015 год. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, която съставлява подзаконов нормативен акт, изпълва хипотезата на правната норма на чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.

2.                 В  нарушение на етичните правила за поведение  на държавните служители в МВР-т.19, т.20 и т.31, на 26.05.2016 год. около 20,00 часа в с.Ясен, обл.Плевенска, в извънработно време  нанесъл удар в областта на лицето на жител ***, вследствие на което му причинил отоци и кръвонасядания по лицето. Това нарушение също се доказва от събраните по делото доказателства. Обстоятелствата във връзка  с конкретно вмененото нарушение по този пункт се доказват от : обясненията на Н. П. Г. от 30.05.2016 год. на л.59-60;  сведения от П. Б. Г. от 27.05.2016 год. на л.54-57 от делото; сведения от  А. В. Б. от 30.05.2016 год. на л.52-53. Данните в снетите от посочените лица писмени сведения и обяснения са надлежни доказателства по смисъла на чл.37, ал.1 от АПК, удостоверени  посредством  допустимите от чл.39, ал.1 от АПК доказателствени средства –обяснения на страните и сведения по смисъла на чл.44, ал.1 и ал.2 от АПК, които се дават писмено. Тези писмени сведения и обяснения са събрани редовно в административното производство, поради което и на основание чл.171, ал.1 от АПК имат сила и пред съда. Съдът е зачел доказателствената сила на тези обяснения и сведения, поради което не е счел за необходимо да изслуша и непосредствено свидетеля Н. П. Г., по аргумент от чл.171, ал.1, изр.2 от АПК, и на това основание е оставил без уважение искането на жалбоподателя за разпит на това лице.Следва да се има предвид, че обясненията и сведенията на тези лица се подкрепят и от приобщените по делото медицински документи на л..61-64, от които се установява, че при прегледа на Н. Г. са видни отоци и кръвонасядания по лицето, които е възможно да бъдат получени по начин и  време, както се съобщава и са довели до болка и страдание. Съвкупната преценка на цитираните доказателства налага извод за съда за нанесени от жалбоподателя телесни увреди на лицето Н. Г. на 26.05.2016 год. при обстоятелствата и на мястото, сочени от далите сведения лица, довели до болка и страдание у Г.. С тези си действия И. е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР-чл.19, чл.20 и чл.31. Правилно поведението на И. в този случай е прието от ДНО като  неспазване на  правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят, който е полицейски служител, макар и в  процесния случай да не е извършил нарушението в това си качество и при или по повод изпълнение на  служебните си задължения, е задължен да не нарушава авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи,  да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността, при стриктно спазване на закона, да зачита основните права и свободи на гражданите и да утвърждава принципите на правова държава. Полицейският служител е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, дори в случай, че бъде провокиран за извършване на  нарушение, а не сам да нарушава законите и да влиза в саморазправа. Не следва у обществото да се създава усещане за  липсата на чувство за дълг и отговорност от страна на лица, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, което е нарушение на служебната дисциплина и според разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 12 от ЗМВР  за него се налага дисциплинарно наказание "порицание".  Етичният кодекс съгласно чл. 150, ал.1 от ЗМВР се обнародва в ДВ, което е сторено в бр.67/12.08.2014 г., при което жалбоподателят като държавен служител в структурата на МВР е имал възможността и задължението да се запознае с него, поради което не е необходимо да се представят доказателства от административния орган , установяващи запознаване на наказаното лице с правилата на ЕК. Въпреки това в проведеното съдебно заседание И. е заявил, че е запознат с разпоредбите на ЕК.

Правилно ДНО е преценил, че се касае за виновно извършени нарушения на служебната дисциплина и предвид данните от кадровата справка за предоставяни на И.  пет награди „писмена похвала” и липса на други дисциплинарни простъпки, правилно е наложил дисциплинарно наказание „порицание” за минимално предвидения от закона срок –шест месеца.

Ето защо настоящият състав на съда преценява  оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу същата жалба следва да бъде отхвърлена .

При този изход на делото и предвид направеното искане от пълномощника на ответника , на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100 (сто) лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закон за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и  ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  К.М.И. ***, против Заповед №УРИ 316з-3442/07.12.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

ОСЪЖДА К.М.И. *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят  на страните. 

 

                                                                      

 

С Ъ Д И Я :