РЕШЕНИЕ 

№ 154

 

гр.Плевен, 19 Април 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова-Кучева

                                               ЧЛЕНОВЕ:Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

 

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура –Плевен, като разгледа докладваното  от съдия Иванова административно дело № 1026 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано въз основа на протест  от прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен, против чл. 21а, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет гр. Левски с решение № 274/01.03.2005 година изм. решение № 197/30.10.2008 година.

В протеста се сочи, че протестираната норма – чл. 21а, ал. 1 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата) е приета в противоречие с чл.14, ал. 6 пр. второ от ЗОС, в който е записано, че поземлени имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и др. , свързани с изграждането, ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура за срока на ремонтно-строителни дейности могат  да се отдават под наем само на търговски дружества, а не и на еднолични търговци, както е предвидено в протестираната норма. Посочва се, че чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата противоречи на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, тъй като само на собственика на законно построена сграда, реализирал правото на строеж може да бъде продадена земя –частна общинска собственост, а не и на лица, които са придобили право на строеж върху общинска земя за построяване на жилищна или друг вид сграда, каквато възможност е уредена в чл. 38, ал. 3 от Наредбата и разширяване на кръга на субектите, които могат да придобият общинската земя  е незаконосъобразно. Моли да бъдат отменени протестираните норми от Наредбата.

В съдебно заседание – за протестиращия  прокурор от ОП-Плевен се явява прокурор Йорданка Антонова, която  поддържа протеста и счита, че протестираните норми противоречат на ЗОС и следва да бъдат отменени , като бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.

В съдебно заседание ответникът – Общински съвет Левски не се  представлява.

В съдебно заседание за контролиращата страна -Окръжна прокуратура – Плевен се явява прокурор Шарков, който дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства протестът е основателен.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна: 

Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е приета на заседание на Общински съвет Левски на 01.03.2005 година с решение № 274 , като „ за” са гласували 19 общински съветници и един е гласувал „въздържал се”.

Наредбата е приета по предложен проект от кмета на Община Левски, който е внесен в Общински съвет Левски на 02.02.2005 година.

По делото е представено предложение от постоянна комисия по бюджет, икономика, търговия и услуги и приватизация на общинско имущество от м. февруари 2005 година (л. 69 ) до общински съвет, в което се посочва, че е разгледан проекта  и същата се внася за обсъждане в Общински съвет.

Протестираната норма на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата е приета през 2005 година.

Протестираната норма на чл. 21а  на Наредбата е приета  през 2008 година с решение № 197 от 30.10.2008 година , което е подкрепено от 19 общински съветника. Предложението за изменение на Наредбата и създаване на нов чл. 21а и други изменения в Наредбата е внесено от кмета на Община Левски на 13.10.2008 г. (л. 81).

По делото е представена на л. 90 покана от 24.10.2008 година за свикване на заседание на ОбС-Левски на 30.10.2008 г. до общинските съветници и е посочен дневен ред.

Представено е и становище на ПК по административно-правни въпроси, обществен ред и етика (л. 91) относно предложените промени през 2008 г.

Представен е Правилник за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация от декември 2003 година, който е относими към приемането на Наредбата през 2005 година.  В глава ІХ е регламентиран редът за внасяне, обсъждане и приемане на проекти за решения и други актове на общинския съвет.

Представен  е и Правилник за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация от януари 2008 година, в който в глава ІХ е регламентирана процедурата по приемане, изменение на наредби  и други актове.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.10/2017 г. на "Държавен вестник" /л.146 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл. 21а, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбта). Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК.

С оглед чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Протестираната норма на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 е приета през 2005 година и следва да се съобрази съответствието й със закона към момента на приемането им, а именно към 01.03.2005 година, а протестираната норма на чл. 21а ,ал. 1 е приета на 30.10.2008 година и именно към този момент следва да се прецени съответствие със закона.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Левски, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Наредбата е издадена на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА и е приета на заседание на 01.03.2005 г. с  необходимото мнозинство от гласове на общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27 ал.4 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правно основание за приемане, а именно чл.21 ал.2 от ЗМСМА. При приемане на наредбата през март 2005 година съдът намира, че е спазена процедурата, тъй като предложението е внесено на 02.02.2005 година, обсъдено е ПК и е изразено становище през м. февруари 2005 година , след което е прието решението за отмяна на действащата наредба и е приета новата. 

Към 01.03.2005 година чл. 21а не съществува, тъй като същият е приет едва на 30.10.2008 година, но протестираната норма на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 са със следната редакция - ал. 1 „Продажбата на земя –частна общинска собственост се извършва от кмета на общината без търг или конкурс на физически или юридически лица, собственици на законно построена сграда или придобили право на строеж върху общинска земя –УПИ или поземлен имот в урбанизирана територия на общината. В ал. 3 се регламентира, че правата по ал. 1 имат лицата, придобили право на строеж върху общинска земя за построяване на жилищна, вилна или друг вид сграда. Съгласно чл. 35 ,ал. 2 от ЗОС към 01.03.2005 година (сега ал. 3 ) продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 т.е. с наредбата следва да се регламентира начинът за продажба без търг или конкурс на собственика на законно построена сграда върху земята -частна общинска собственост – процедура, необходими документи и други, а не да се разширява кръгът на лицата, които могат да придобият собственост без търг или конкурс - носителите на право на строеж и именно по отношение на тази нова категория субекти нормите на наредбата се явяват незаконосъобразни. Законът определя правоимащите лица и не може с подзаконов нормативен акт-наредба, който се издава за прилагане на разпоредбите от ЗОС, да се разширява кръгът на правоимащите лица. Обществените отношения в случая са уредени със законова норма и именно по отношение на собственика на законно построена сграда върху земята -частна общинска собственост се предвижда облекчен режим за придобиването й –без търг или конкурс, като е недопустимо с подзаконов акт да се разширява кръга на субектите.

            Предвид горепосоченото съдът намира, че протестирания чл. 38 ал. 1 в „частта „или придобили право на строеж върху общинска земя – урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизирана територия на общината” и ал. 3 в цялост, са незаконосъобразни тъй като противоречат на нормативен акт от по-висока степен – чл. 35 , ал. 2 от ЗОС към датата на приемането им .
            По отношение на разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от Наредбата съдът намира, че същата следва да бъде отменена в частта относно „едноличните търговци”. Тази норма е приета на заседание на Общински съвет на 30.10.2008 година и има следното съдържание – „ С решение на общинския съвет на търговски дружества и еднолични търговци могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими като терени за временно използване,за спомагателни  и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането , ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжносто лице”.

В конкретната хипотеза обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила преди приемане на протестираната норма . Съгласно чл. 99, ал. 1 от Правилника (редакция към 2008 година) председателят на Общински съвет разпределя проектите между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника в общински съвет има  6 постоянни комисии, като е представено  по делото становище на ПК по административно-правни въпроси, обществен ред без дата, като становището е подписано от председателя, но не е посочено дата на провеждане на обсъждане, а и становището представлява повторение на внесеното предложение от кмета на Община Левски. Не са ангажирани доказателства за обсъждане от другите 5 постоянни комисии, не са предоставени мотивирани становища, липсват доказателства за определяне на водеща комисия, която съгласно чл. 99, ал. 1 от Правилника се произнася със становище, не са ангажирани доказателства  и за спазване на чл. 67, ал. 2 от Правилника, съгласно който най-малко пет дни преди заседание председателят на общинския съвет информира обществеността за предстоящото заседание, като обявява дневния ред, дата, час , място на провеждане на заседанието на определено място в Общината.

Допуснато е и нарушение на чл.26 ал.2 от ЗНА, съгласно която норма преди внасяне на проект за нормативен акт заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му да се запознаят с него и да правят евентуални възражения и предложения. По делото не са представени доказателства в тази насока, а напротив с писмо от 24.03.2017 г на л. 157 по делото председателят на Общински съвет –Левски посочва, че не разполагат с доказателства в тази насока. Това изискване на закона е императивно и с него се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12 ал.1 от АПК. С посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26 ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт.  Тези изисквания на закона не са били спазени, което е особено съществено нарушение на процесуалните правила и съставлява самостоятелно основание на отмяна на нормата в протестираната й част.

             Съдът намира, че така приетия чл. 21а, ал. 1 от Наредбата относно едноличните търговци е в противоречие с чл. 14, ал. 6 от ЗОС в редакцията към 2005 година. Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗОС (редакция към 2005г.) с решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности.  Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В ЗОС изрично са посочени субектите, на които могат да се отдават под наем поземлени имоти в изчерпателно изброени хипотези и това са -  юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза  и на търговски дружества, като редът се определя именно с наредба от общинския съвет. В случая с протестираната норма в частта „ и еднолични търговци”  се разширява кръгът на субектите и то в противоречие със законовата норма и същата е незаконосъобразна в случай, че не бе приета при допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. С оспорените текстове от наредбата Общинският съвет е създал нова и неуредена в по-високия по степен нормативен акт предпоставки за отдаване под наем на поземлени имоти и продажба на земя-частна общинска собственост. Въвеждането на такива условия с протестираните разпоредби е в противоречие с материалния закон и  не е необходимо за постигане целите на закона, които са да се създаде сигурност  и да се гарантира справедливо разпореждане с общинска собственост именно след решение на общинския съвет , но по отношение на субектите, посочени в закона.

Предвид горепосоченото чл. 21а, ал. 1 от  Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество  в частта „и еднолични търговци”   и чл. 38, ал. 1 в частта „или придобили право на строеж върху общинска земя – урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизирана територия на общината” и ал. 3  в цялост следва да се отменят.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.  143, ал. 1 вр. чл. 196, от АПК Общински съвет –Левски следва да заплати на Окръжна прокуратура –Плевен  разноски в размер на 20 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя разпоредбите на чл. 21а, ал. 1 от  Наредба№ 4  за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в частта „и еднолични търговци”   и чл. 38, ал. 1 в частта „или придобили право на строеж върху общинска земя – урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизирана територия на общината” и в цялост чл. 38 , ал. 3  от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение №274/01.03.2005 г..

Осъжда Общински съвет –Левски да заплати на Окръжна прокуратура –Плевен разноски в размер на 20 лева

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Левски за обнародва по начина, по който е обнародвано оспореното решение, като се представят доказателствата пред Административен съд –Плевен за изпълнение на това задължение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.