РЕШЕНИЕ
№ 91

град Плевен, 14 Март 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 23/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, срещу решение № 933/13.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2600/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, се че наказателно постановление № 16-0256-000336/16.10.2016 г. на началника на РУ-Долна Митрополия е правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди се, че извършеното от Г.С. е безспорно доказано, видно от приложената по делото административно-наказателна преписка. Излагат се доводи, че издаденият АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното постановление, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително и описание на нарушението, което е изложено по начин, който не препятства възможността на нарушителя да разбере какво е повдигнатото му фактическо обвинение и нормата, под която същото е субсумирано. Посочва се, че такова описание е налице и в атакуваното наказателно постановление и същото е идентично с изложеното в АУАН. Твърди се, че не са налице процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е нарушено правото на жалбоподателя на възражение в тридневен срок от подписването на АУАН. Сочи се, че административно-наказващият орган няма задължение да изисква писмени обяснения срещу съставения акт, тъй като даването на такива е право на нарушителя в административно-наказателното производство и затова, липсата им в административната преписка, не означава нарушаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт. Излагат се доводи, че е неправилно заключението на първоинстанционния съд, че в хода на проведеното административно-наказателното производство е било нарушено правото на нарушителя на защита, тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач. Посочва се, че ЗАНН не предвижда задължително участие на преводач в административно-наказателното производство-във фаза на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Противно на становището на първоинстанционния съд, се счита, че субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. Като неприложима се посочва нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, както и нормата на чл. 6, § 3, б.”а” от Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Посочва се, че въпреки липсата на задължение от страна на административно-наказващия орган при установяване на нарушението и при предявяване на наказателното постановление, Г.С. е бил придружен от водач-преводач от фирмата, която го е наела, а именно: Г. В. Г.. Излагат се доводи, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, доказват по категоричен начин факта, че в хода на установяване на нарушението и при съставянето на акта, жалбоподателят е изпълнявал точно дадените му от органите на реда, чрез преводача Г. Г., устни разпореждания. Посочва се, че фактът, че жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е обжалвал в срок и аргументирано така издаденото му наказателно постановление доказва, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото му на защита, понеже е чужд гражданин. Счита се, че не е налице нарушено право на защита, а оспореният административен акт е законосъобразен, поради което решението на Районен съд-Плевен, с което процесното наказателно постановление е отменено, е неправилно и следва да бъде отменено. Моли се съдът, да постанови решение, с което да отмени решението от 13.12.2016 г. на Районен съд-Плевен.

В съдебно заседание касаторът –  РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Г.С., не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 16-0256-000336/16.10.2016 г. на началника на РУ-Долна Митрополия, с което на Г.С., за това, че на 16.10.2016 г., около 10.55 часа в община Долна Митрополия, на път Трети клас № 118, между Долна Митрополия и с. Победа, управлява зърнокомбайн CLAAS LEXION-770 С РЕГ. № MU FG-778 като изхвърля или оставя на пътя предмети или вещества застрашаващи другите участници, управлява ППС предназначен за превоз на товари, състав от ППС С2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона, по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, движи се с ППС с размери, маса и ли натоварване на ос, надвишаващи нормите, както и с товар представляващ опасност за движението-нарушения на чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия и на основание чл. 179, ар. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева, на основание чл.  179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП-глоба в размер на 3000 лева и на основание чл. 177, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Неправилно първоинстанционният съд е приел , че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като не е осигурен преводач на наказаното лице при съставяне на АУАН и НП. Изложил е доводи, че това право е част от правото на всяко лице на справедлив процес, закрепено в разпоредбата на ЕКПЧОС и Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2010 г..В конкретния случай е приел за безспорно, че лицето не владее български език, а АУАН му е предявен на български език. Дори и АУАН да е бил предявен на нарушителя на разбираем за него език, или чрез преводач, в какъвто смисъл са показанията на актосъставителя А. и свидетеля Д., този факт документално не е отразен по никакъв начин, нито пък наказаното лице е посочило факта на разбираем за него език, че е запознат със съдържанието му, за което се е разписал. В тази връзка направил извод, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява обстоятелството, на какъв език е извършен преводът на АУАН, като същото обстоятелство е следвало да бъде отразено в самия АУАН, както и от кое лице е извършено това процесуално действие. Ето защо, и доколкото по делото се установява, че жалбоподателят не е български гражданин и по делото няма данни той да владее български език /а това не може да се презюмира/ съдът счел, че органите за контрол и регулиране на движението е следвало при предявяването и връчването на АУАН да приложат разпоредбата на чл.90 ал.1 от НПК – да назначат преводач на нарушителя, като в АУАН изрично е следвало да бъде отбелязано, кое лице като преводач и на какъв разбираем за нарушителя език го е запознал със съдържанието на акта. Неосигурявайки възможност на нарушителя да разбере фактическото си и юридическото обвинение, органите за контрол и регулиране на движението са възпрепятствали законово гарантираното право на нарушителя да изложи възраженията си по смисъла на чл.43 ал.3 изр.2 от ЗАНН, да представи доказателства, както и да организира защитата си в цялост, което съдът приел за съществено и непоправимо нарушение. Направил извод, че това е възпрепятствало законово гарантирано право на нарушителя да организира в цялост защитата си по вмененото му обвинение, а нарушаването на правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано по какъвто и да е начин в хода на проведеното съдебно производство и обуславящо на самостоятелно основание отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция намира, че не е налице нарушаване на правото на защита. В жалбата до РС-Плевен, с която се иска отмяна на атакуваното НП, с което е санкциониран ответникът по касационната жалба, единственото основание е липсата на превод на съставения акт и  издаденото НП на родния му език или на друг разбираем за него език . Безспорно е, че нарушителят е словенски гражданин и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, настоящият състав споделя единствено извода на решаващия съд, че в Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред ПРС НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Споделя се и извода, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице, в какъвто смисъл е преценката на РС-Плевен. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на словенския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес. 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че ответникът по касация, макар и словенски гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели П. А. и П. Д., които категорично и без колебание съобщават, че наказаното лице  е било съпровождано от представител на работодателя, който е заявил пред контролните органи, че комбайните са с немска регистрация и водачите са чужденци. Контролните органи обяснили на съпровождащото лице, че ще бъдат съставени актове, че водачът е изкарал кал на пътя, че няма валиден винетен стикер и че управлява  ППС над допустимата ширина без разрешение на стопанина на пътя и това съпровождащо лице  е обяснило на наказаното лице и на други водачи на комбайни, които също са били наказани, за съставянето на акт за тези нарушения. Полицейските органи съобщават пред съда, че лицето, съпровождало комбайните,  е говорил с наказаните лица на английски език, обяснявал им всичко по документите. В същия смисъл са и приложените на л.11 и л.12 от делото писмени сведения, дадени от контролните органи, неоспорени и необорени от страните. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушенията,  които е извършил водачът, са му били съвсем ясни още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език.

На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.  Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице  да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство  наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, последното от което е сторил.  

С оглед горепосоченото намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и на второ място-на това основание , че не е допуснато  съществено нарушение на правото му на защита. Вменените нарушения на чл.5, ал.1, т.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП са съставомерни и доказани от събраните по делото доказателства и  за тях законосъобразно са определени санкции в абсолютен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.  второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 933/13.12.2016 г., постановено по н.а.х.д.  № 2600/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 16-0256-000336/16.10.2016 г. на началника на РУ-Долна Митрополия.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                      2.