РЕШЕНИЕ № 100

гр. Плевен, 16 Март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 22 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление – Долни Дъбник към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 910/07.12.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1487/2016 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 110А/30.03.2016 година на  Началник на РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, с което на Н.И.Т., ЕГН ******* *** на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, с това, че в АУАН е записано, че жалбоподателят е нарушил чл. 28, ал. 2 от ЗНССПЕЕН, а в НП е отразен като нарушен – чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, което разминаване в цифровото изписване на нарушението в АУАН и НП е попречило на Н.И.Т. ефективно да организира защитата си. Касаторът посочва, че не споделя становището на съда, тъй като нарушената в АУАН правна норма правилно е посочена в НП, с което е упражнено правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно да издаде наказателно постановление и при допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Сочи, че в случая по нарушението, което е конкретизирано точно след словесното му описание, няма възражения от нарушителя, подписал акта, а напротив – той го е подписал без каквито и да е възражения , а не е направил такива и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, т.е. той не е възразил срещу констатациите за извършеното от него деяние. Сочи, че АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително и описание на нарушението, което е изложено по начин, който не препятства възможността на нарушителя да разбере какво е повдигнатото му фактическо обвинение, такова описание е налице и в атакуваното НП и същото е идентично с изложеното в АУАН. Моли да бъде отменено оспореното решение, както и да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Н.И.Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС-Плевен е отменил спорното НП, като е приел, че при установяване на административното нарушение и при постановяване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно с АУАН е повдигнато административно нарушение по чл. 28, ал.2 от ЗНССПЕЕН, която правна норма според съдът не съдържа правило за поведение, нарушението на което да е обвързано със санкция, а в НП е прието, че е налице нарушение на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, която въвежда забрана, с която лицата следва да съобразяват поведението си. Допуснатото нарушение според съд е ограничило правото на защита на санкционираното лице до степен, че НП е определено като незаконосъобразно.

Решението на съда е правилно.

Правилно решаващият съд е определил допуснатото нарушение като съществено и ограничаващо правото на защита на лицето.

Разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН изисква като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени с описаното в акта деяние. Това изискване не е самоцелно, то има значение за: преценка за материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, изпълнение на законовите изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, очертаване кръга на доказателственорелевантните факти и доказателствените източници, преценка на приложимия давностен срок и не на последно място осигуряване възможността на нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на администретивното обвинение. Неизпълнението на това законово изискване – неточното му изпълнени или липсата на единство между текстовото и цифровото формулиране на административното обвинение винаги се е определяло като съществено процесуално нарушение Неточното посочване на нарушената правна норма безспорно пречи на лицето да разбере точно в какво е обвинено, да направи навреме възражения и представи доказателства в тяхна подкрепа, въобще да организира навреме и адекватно защитата си. Възраженията в касационната жалба в тази връзка са неоснователни.

Достигайки до сходни изводи решаващия съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което съответства на събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

По направеното искане за присъждане на разноски в полза на касатора, то такива не се дължат съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 910/07.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1487 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

ОТХЪВРЛЯ искането за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.