РЕШЕНИЕ

№ 93

град Плевен, 14 Март 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 21/2017 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.С.Д. ***, срещу решение № 902/05.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2164/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че същият е постановил решението си в нарушение на приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Посочва, че съдът не е кредитирал с доверие дадените от него обяснения и показанията на свидетеля Ж. С., че касаторът не е управлявал автомобила. Твърди, че съдът не е взел под внимание обстоятелството, че свидетелят изрично сочи, че автомобилът е негова собственост по документи. Счита, че неправилно съдът е установил, че собствеността на автомобила е била прехвърлена от Е. М. на касатора. Твърди, че в конкретния случай е безспорно установено, че МПС, с което е извършено нарушението и за което е констатирано, че не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е собственост на Е. М.. Излага доводи, че законодателят е предоставил възможност на водачите-несобственици да сключат договор, но не е вменил това в тяхното задължение. Сочи, че в конкретния случай, административната отговорност на водача е ангажирана за това, че касаторът не е сключил договор за задължителната „Гражданска отговорност”, а не за това, че управлява МПС, без да носи документ за сключена задължителна застраховка. Твърди, че районният съд се е ограничил единствено с разпит на собственика на автомобила, а именно Е. М., без да бъде изискана и направена по служебен ред справка за наличие на валидна сключена „Гражданска отговорност”, особено с оглед на противоречивите и неубедителни доказателства, събрани по делото. Навежда доводи, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че е налице „маловажен случай”  на административно нарушение, тъй като за посоченото в наказателното постановление нарушение за управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност” има представено доказателство за сключен валиден договор, което обосновава липсата или незначителността на вредните последици и се явява ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Посочва, че  е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в процедурата по налагане на административно наказание, тъй като обжалваното наказателно постановление е издадено от неоправомощено лице. Твърди, че същото е упълномощено със заповед № 313з-770/18.03.2013 г., което е ясно и добре видимо в предоставеният му екземпляр от наказателно постановление № 16-0938-001452/16.05.2016 г., издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, което не съответства с номера и годината на завереното копие от заповед № 316з-770/18.03.2016 г. посочено в решението на Районен съд-Плевен. Сочи, че това упълномощаване е по реда на чл. 320, ал. 2 от КЗ(отм.), който към момента на издаване на наказателното постановление е бил отменен с влезлия в сила от 01.01.2016 г. Кодекс за застраховането. Моли съдът да отмени решене № 902/05.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2164/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, респективно да се постанови и отмяна на обжалваното наказателно постановление № 16-0938-001452/16.05.2016 г., издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание касаторът –  М.С.Д. ***, се явява лично. Заявява, че поддържа касационната си жалба и моли съдът да отмени решението на районния съд и наказателното постановление, тъй като счита, че същите не са правилни.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 16-0938-001452/16.05.2016 г., издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с което на М.С.Д., за това, че на 05.05.2016г. в 14:00 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия” ул. „Цар Самуил” срещу магазин „ЛИДЛ“ управлявал и паркирал лек автомобил, марка „БМВ320 И“с рег. № Р *** РН, собственост на Е. М., като за моторното превозно средство не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лв.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено извършване на нарушението от лицето – управление на автомобил, който не е собственост на водача, без да е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на 05.05.2016 година, датата на която е установено нарушението. Представените доказателства за сключена такава на 05.05.2016 година но в 15.01 часа са неотносими, тъй като към14.00 часа на 05.05.2016 година - датата на проверката и установяване на нарушението не е налице изпълнение на това задължение от Д..

Съдът намира, че не са допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт, като първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е изложили мотиви относно кредитирането им, както и мотиви относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, които напълно се споделят.

Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като по делото  на л. 15 по нахд № 2164/2016 г. на РС-Плевен е представена заповед № Рег. № 316з-770 от 18.03.2016 година, издадена на основание чл. 647, ал. 2 от КЗ, с която се оправомощава началник на сектор „пътна полиция” при ОД на МВР Плевен да издава наказателни постановления по чл. 647, ал. 2 от КЗ. Тази заповед  е посочена в НП и се доказва материалната компетентност на административно-наказващия орган.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 902/05.12.2016 г., постановено по н.а.х.д.  № 2164/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.