ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1

гр.Плевен, 03.01.2017 год.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на трети януари   две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                                      Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1021 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Пред Районен съд-Плевен  е било образувано гр.д. № 8373/16 г. по жалба на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против Заповед № РД – 12-524/18.10.2016 г.  на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 37м, ал. 4,т. 2 и т.4 във вр. с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и §15,ал. 3 от ПЗР към ЗИД  на ЗСПЗЗ/ДВ бр. 61 от 11.08.2015г./  се прекратява договор № 18 от 22.03.2013 г. между Община Плевен и  жалбоподателя, с предмет - отдаване  под наем на земеделски земи-пасища и мери – общинска собственост, подробно описани в оспорената заповед.

 С определение № 5087/14.12.2016 г., районният съд е прекратил  производството  и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Плевен, като е приел, че в случая кметът на общината действа като орган на власт в изпълнение на изискване на закона, а не като равнопоставен гражданско-правен субект. Затова качеството на автора на оспорения акт, както и съдържанието му изключва приложението на § 19 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и следователно по отношение на тези актове се прилага общия ред на оспорване, а именно пред съответния административен съд по реда на АПК.

Настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на Административен съд – Плевен като първа инстанция, а на Районен съд – Плевен на основание §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Съгласно § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, издаден с правно основание чл. 37м ал.4 т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ за прекратяване на сключен с общината договор за аренда на земеделска земя – пасище, мера, поради това, че към момента на сключване на договора жалбоподателят не притежава пасищни животни, а същият е поел задължение да поддържа пасищата в добро земеделско и екологично състояние.

Процедурата по прекратяването на договорите е смислово и логически свързана с процедурата по чл. 37и от същия закон относно реда за предоставяне на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд за отдаване под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интеграционната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, където изрично е указано, че актът  може да се обжалва в 14-дневен срок пред Районния съд.

И следователно не попада в изключенията от принципа на общата подсъдност, въведен с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК, за които изключения само се отнася Тълкувателно постановление № 2/2014г.на ВКС и ВАС в т.10 и т.11.

Т.10 от ТП касае  жалби срещу актове на общинския съвет по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ за откриване процедура по отдаване под наем на имоти – земи по ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за сключване на договор за наем със спечелилите участници, защото оспорването е по реда на чл. 45 ал.3-12 от ЗМСМА, произтичащо от естеството и съдържанието на обжалвания акт и автора му, а именно акт на орган на местното самоуправление.

Т.11 от ТП касае жалби срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34 ал.3 от ЗСПЗЗ, препращащ към реда по чл. 65 от ЗОбС, поради което е прието, че също е налице изключение от общата подсъдност, въведена с §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Районният съд неправилно е приложил по аналогия ТП № 2/ 2014г. на ВКС и ВАС и по отношение на акта, предмет на делото, каквато аналогия не съществува. Разпоредбата на чл. 37м ал.4 т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ е самостоятелна и не съдържа препратки към други процедури от ЗОбС или ЗМСМА, за да е приложима логиката на тълкувателния акт и спрямо настоящия спор.

Следва да се изхожда от целта на разпоредбата на §19 ал.1 от ЗИД на АПК и нейното систематично място, като се има предвид, че тази разпоредба  няма връзка с характера на издаваните актове и дали те съдържат гражданско-правен елемент или не, поради което естеството на акта не е от съществено значение за подсъдността. Разпоредбата определя като подсъдни по реда на АПК на районните съдилища като първа инстанция, съответно на административните съдилища като касационна инстанция всички индивидуални административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ.

В този смисъл са определение № 8124 от 01.07.2016г. по адм. д. № 7134/2016г., VІІІ отд. на ВАС, определение № 57 от 01.09.2016г. по адм. дело № 57/01.09.2016г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, определение№ 60 / 21.09.2016 по адм. дело  51/2016 на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че  компетентен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт  е  Районен съд - Плевен, пред който е  била първоначално подадена жалбата. Делото е неподсъдно на  Административният съд –Плевен като първа инстанция и затова следва да се повдигне  спор  за подсъдност с Районен съд-Плевен.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.5  вр. чл.135, ал.4 от АПК, Административен съд –Плевен, шести състав

 

ОПРЕДЕЛИ  :  

 

ИЗПРАЩА делото на смесен петчленен състав по чл. 135,ал. 4 от АПК от съдии на ВКС и ВАС, който да определи кой е компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против Заповед № РД – 12-524/18.10.2016 г.  на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 37м, ал. 4,т. 2 и т.4 във вр. с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и §15,ал. 3 от ПЗР към ЗИД  на ЗСПЗЗ/ДВ бр. 61 от 11.08.2015г./  се прекратява договор № 18 от 22.03.2013 г. между Община Плевен и  жалбоподателя, с предмет - отдаване  под наем на земеделски земи-пасища и мери – общинска собственост, подробно описани в оспорената заповед.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно  дело №1021 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на страните.

 

 

С Ъ Д И Я: