Р Е Ш Е Н И Е

№ 51 / 10 Февруари 2017 г.

гр.Плевен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, IІ-ри състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СЕКРЕТАР:Д.Д.

ПРОКУРОР: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева административно дело № 20 по описа за 2016 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Образувано е по искова молба на М.Й.К. *** срещу Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора-Плевен за периода 2007-2013г. /уточнен с молба вх. № 3777/19.12.2013г./, през който е изтърпявал наложеното му наказание. Като конкретни основания сочи лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения и причинен от това психически тормоз, като ги развива подробно в допълнителна молба, според която се изразяват в наличие на гризачи, мухъл в банята, липса на вентилация, по-малко от 4 кв.м. площ на един лишен от свобода в спалното помещение. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума. По същество, чрез процесуалния си представител адв. М. *** поддържа исковата молба . В подадени писмени бележки развива доводите си за нейната основателност, като счита, че искът е основателен, независимо от завишения размер на исковата претенция. Моли да бъде уважен и да бъде присъдено обезщетение по справедливост.

Ответникът- Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ в подадена писмена защита оспорва исковата молба. Счита, че е неоснователна и недоказана. Не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора-Плевен. Навежда довод, че разпоредбата на чл. 43,ал. 3 от ЗИНЗС , според която минималната жилищна площ за един лишен от свобода е 4 кв.м., влиза в сила от 01.01.2019. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства исковата молба е неоснователна, тъй като от заключението на вещите лица следва извод за липса на причинно-следствена връзка между изтърпяването на наказанието и неговата лека умствена изостаналост. Моли да бъде отхвърлен иска, алтернативно, ако съдът го приеме за основателен, присъденото обезщетение да бъде съобразено с чл. 52 от ЗЗД, тъй като исковата претенция е изключително завишена.

Административен съд-Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба, съответно допълнена и уточнена, е частично допустима. Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от действия и бездействия /каквито се твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/. Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Към датата на първоначалния момент, за който ищецът претендира причиняване на вреди/ 2007г./ , и до 01.06.2009г. действа разпоредбата на чл. 19 и чл. 19а от Закон за изпълнение на наказанията/ЗИН/ отм. бр. 25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г./, според която разпоредба Министерството на правосъдието осъществява общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност, и е юридическо лице. Според цитираните разпоредби, ГДИН е осъществявал прякото ръководство на местата за лишаване от свобода и е административно звено към МП, но няма юридическа самостоятелност. Т.е., за периода от 2007г./ начален момент на исковата претенция/ до 01.06.2009г., който период е включен в общия период на исковата претенция, надлежен ответник е Министерството на правосъдието. За така посочения период ищецът е насочил исковата си претенция срещу ненадлежен ответник/ГДИН/, поради което, за този период исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и производството-прекратено. Съгласно влезлия в сила на 01.06.2009г. чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГДИН, която е юридическо лице. Следва извод, че за периода от 01.06.2009 г. до 02.12.2013 г./датата на подаване на исковата молба/, исковете претенция е насочена срещу надлежен ответник и е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът - ГДИН е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГДИН е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца К., причинени през периода от 01.06.2009 г. до 02.12.2013 г./датата на подаване на исковата молба

Искът за обезщетението за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, който съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, а местната подсъдност е съобразно чл.204, ал.4 от АПК.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за претърпени вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора-Плевен , както и от условията в същия затвор, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от същата администрация.

Производството по настоящето дело е образувано, след като с решение № 228/11.01.2016г., постановено по адм.д. № 6664/2014 г. на ВАС е отменено решението на Административен съд-Плевен, постановено по адм.д. № 1149/2013 г. , с което исковата претенция на К. е отхвърлена.

С така постановеното решение ВАС е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото решаващият съд да установи релевантните за спора факти и прилагане на правилата за тежест на доказване, в хипотезата, когато се прилагат стандартите за установяване нарушение на ЕКПЧ спрямо лица, лишени от свобода. По отношение на твърденията в исковата молба за лоши битови условия, ВАС е дал указания за неоснователно ограничаване възможността за тяхното установяване поради отказ да бъде разпитан поискания от ищеца втори свидетел, в резултат на което първият решаващ съд не е изложил ясна позиция намира ли твърденията на ищеца за доказани.

Що се отнася ди твърдяната от ищеца недостатъчна жилищна площ и въпроса дали тя причинява вреди на лишения от свобода, както и по какъв начин следва да се доказват тези вреди ВАС е изложил ясна и категорична позиция в светлината на юриспруденцията на ЕСПЧ по редица дела, вкл. и пилотни такива. В отменителното решение на ВАС е проследена трайно установената практика на ЕСПЧ, според която лицата, лишени от свобода попадат в обхвата на конвенцията, а нарушение на чл. 3 ЕКПЧ ще има спрямо тях , когато причиненото страдание излиза извън неизбежния елемент на страдание в резултат на определена форма на законно отношение или наказание. При преценка на нарушение на основни права и свободи по Конвенцията, означава да се изхожда от положението на личността и дали същата е станала жертва на нарушение по ЕКПЧ. Във връзка с приложение на нормите на Конвенцията, е установен и стандарт на доказване, при който доказателствената тежест не лежи върху ищеца , а за нарушение на абсолютни права, каквото е правото по чл. 3 ЕКПЧ, нарушението винаги предполага настъпване на вреди. В случая, следва да се приложи принцип на кумулативния ефект от условията върху лицето.

При съобразяване с така .дадените указания, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

От заключението на назначената и приета при първоначалното разглеждане на делото / адм.д. № 1149/2013г./ съдебно-техническа експертиза се установява, че килията, която е обитавал ищецът К. е с обща площ от 11,40 кв.м. и в нея са настанени 4 човека, които спят на четири легла на два етажа. В единия ъгъл има заградено пространство с размери 1,40 на 1,10 м., в което има тоалетна с мивка. Установява се още, че е осигурено парно отопление с панелни радиатори, дограмата на прозорците е дървена и не винаги добре уплътнена. Установява се още, от същата експертиза, че помещението е на предпоследния етаж и на тавана личат петна от течове на вода.Подът на килията е с протрит балатум, на места с дупки. Хигиената на помещението е на различни нива в другите, посетени от в.л. помещения. Естественото осветление е достатъчно и в нормата на чл. 113,ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. /Правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони/.

От разпита на св. А. Д. се установява, че същият е изтърпявал наказание в затвора Плевен на същия етаж, като хигиенно битовите условия са под всякаква критика, и много по-лоши от тези в други затвори. Няма постоянно течаща вода.Намират се на един и същи етаж с осъдени на доживотен затвор. Баня има веднъж седмично. В столовата-хлебарки. В банята има мухъл.

Свидетелят Р.Г. *** е от 29.12.2011 г. , не е бил в едно спално помещение с ищеца , но е виждал килията му- 117 килия на първи етаж. Твърди, че е обитавана от повече от 10 човека, може и 15. Леглата са били на два етажа. Тоалетната и мивката са били разбити, няма вода, влага до половината на стените, хлебарки. В столовата имало мишки и врабчета.

От назначената комплексна психолого-психиатрична медицинска експертиза се установява, че ищецът М.К. се води в ДН към ОДНБЗП при УМБАЛ Плевен с ЛАК 15/1991 г. с диагноза: лека умствена изостаналост, няма нарушение, или е налице леко нарушение в поведението. На поставения въпрос дали поставянето на ищеца в конкретните условия на затвора през периода 2007-2013г. е довело до причиняване на трайни психически увреждания, експертизата отговаря отрицателно, като установява, че не се констатират трайни психически увреждания при ищеца. Като крайно заключение, лекарите твърдят, включително и при разпита пред съда, че леката умствена изостаналост на ищеца е вродена и не се асоциира с престоя му в затвора. На въпроса дали е налице причинно-следствена връзка между поведението му и пребиваването в затвора, отговорът е отрицателен, като д-р Т. счита, че не може да бъде намерена такава връзка. Няма вреди върху психическото му здраве, нито нещо, което да е довело до задълбочаване на дисхармоничните черти на характера му. Отрицателните му преживявания са в резултат на личностната структура.

При така събраните доказателства, по отношение на отделните твърдения, изложени исковата молба,до датата на предявяването й, съдът съобразява следното:

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно: незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност , настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По-конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

Съдът намира, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че действително, през процесния период хигиенно- битовите условия, при които е изтърпявал наказанието си К. не са били на необходимото равнище. Наличието на неизправни санитарни уреди/ разбити мивка, тоалетна/, липсата на постоянно течаща вода, влага по стените и изронен под се установява от разпитания като свидетел Р.Г. и частично от съдебно-техническата експертиза. Съдът приема, че така установените лоши битови условия се дължат на бездействието на администрацията на затвора, тъй като отстраняването им е нейно задължение. От друга страна обаче, за да са налице предпоставки за присъждане на обезщетение е необходимо да са установени в условия на кумулативност прътърпени неимуществени вреди, както и причинна връзка между тях и незаконосъобразните бездействия. Вредата е отрицателна последица, която засяга неблагоприятно имуществената и/или неимуществената сфера на увредения. В случая се претендират причинени неимуществени вреди, състоящи се в психически тормоз и емоционален дискомфорт. От една страна, тези твърдения не са доказани от ищеца по несъмнен начин, тъй като установяването на горните обстоятелства, свързани с недобрите битови условия, не означава автоматично, че са налице причинени вреди. Не се установяват факти, от които да се приеме, че горните условия са причинили подлежащи на обезщетение неимуществени увреждания върху ищеца. Отделно от това, дори и да са налице негативни обстоятелства в неимуществената му сфера, то те не са в пряка и непосредствена връзка с пребиваването му в затвора и условията в него. Заключението на съдебно-психологично-психиатричната експертиза категорично изключва причинна връзка между душевното състояние на ищеца и условията в затвора, като се отчете фактът, че при изтърпяване на наказанието всеки един човек е поставен в ситуация, която предполага тревожност, т.е. негативни изживявания. Но не е налице обстоятелство, което да е допринесло за задълбочаване на дисхармоничните черти на характера на ищеца. Впрочем, видно е от това заключение и от документите по делото, че ищецът е диспенсеризиран с установено психиатрично заболяване още през 1991 г.- нещо, което няма никаква връзка с пребиваването му в затвора.

От гореизложеното следва извод, че липсват основания за присъждане на обезщетение за причинени на К. неимуществени вреди поради лоши битови условия в затвора, тъй като такива вреди не са установени, а доколкото е налице душевен дисбаланс, той не е в пряка и непосредствена връзка от установените лоши условия, произтичащи от бездействието на ответника. Следва в тази част искът да бъде отхвърлен.

Съобразно задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното му решение, от така изложените доводи следва да се изключат обстоятелствата, свързани с нарушенията по чл. 3 от ЕКПЧП , във връзка с недостатъчната жилищна площ, при наличието на която недостатъчност е изтърпявал наказанието си К.. Както е указал ВАС, и в съответствие с трайната практика на ЕСПЧ, за нарушения на абсолютните права, каквото е правото по чл. 3 на ЕКПЧ, нарушението винаги предполага настъпване на вреди. Т.е., при доказана недостатъчна жилищна площ, не подлежи на доказване дали тя причинява вреди на лишения от свобода, както и по какъв начин следва да се доказват тези вреди. От анализа на практиката на ЕСПЧ, направен в отменителното решение на ВАС следва извод, че нарушението винаги предполага настъпване на вреди. Следва извод, че в частта, с която се претендират неимуществени вреди, настъпили от недостатъчно жилищна площ, искът е основателен и следва да бъде уважен, при прилагане принципа на справедливост и съразмерност с настъпилите вреди. В тази връзка съдът счита, че искът е завишен, При определяне на размера на обезщетението, съдът, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложим на осн. §1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за ищеца, намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 2000/две хиляди/ лв. , в какъвто размер искът се явява основателен и доказан. В останалата част , над 2000 лв. до 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на М.Й.К. *** срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора-Плевен за периода от 2007г.до 01.06.2009г. поради недопустимост на същата и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.К. с ЕГН ********** сумата 2000 / две хиляди/ лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06. 2009г- до 02.12.2013 г., произтичащи от недостатъчна жилищна площ – нарушение по ЕКПЧ, като за разликата над 2000 лв. до 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: