О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 8

гр. Плевен, 03.01.2017г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на трети януари 2017г. в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 1020/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред Районен съд-Плевен е било образувано гр.д. № 8376/16 г. по жалба на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против Заповед № РД – 12-537/24.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 37м, ал. 4,т. 2 и т.4 във вр. с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и §15,ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ бр. 61 от 11.08.2015г./ се прекратява договор № 15от 22.03.2013 г. между Община Плевен и оспорващия, с предмет - отдаване под наем на земеделски земи-пасища и мери – общинска собственост.

С определение № 5087/14.12.2016 г., районният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Плевен, като е приел, че в случая кметът на общината действа като орган на власт в изпълнение на изискване на закона, а не като равнопоставен гражданско-правен субект. Затова качеството на автора на оспорения акт, както и съдържанието му изключва приложението на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и следователно по отношение на тези актове се прилага общия режим на оспорване, а именно пред съответния административен съд по реда на АПК.

Настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на Административен съд – Плевен като първа инстанция, а на Районен съд – Плевен на основание §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Съгласно § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, издаден с правно основание чл. 37м ал.4 т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ за прекратяване на сключен с общината договор за аренда на земеделска земя – пасище, мера, поради това, че договорът не е приведен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ, изразяващо се в липса на регистрация в Интегрираната информационна система на БАБХ, като собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни.

Процедурата по прекратяването на договорите е смислово и логически свързана с процедурата по чл. 37и от същия закон относно реда за предоставяне на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд за отдаване под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интеграционната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, където изрично е указано, че акта може да се обжалва в 14-дневен срок пред Районния съд.

И следователно не попада в изключенията от принципа на общата подсъдност, въведен с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК, за които изключения само се отнася Тълкувателно постановление № 2/2014г.на ВКС и ВАС в т.10 и т.11.

Т.10 от ТП касае жалби срещу актове на общинския съвет по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ за откриване процедура по отдаване под наем на имоти – земи по ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за сключване на договор за наем със спечелилите участници, защото оспорването е по реда на чл. 45 ал.3-12 от ЗМСМА, произтичащо от естеството и съдържанието на обжалвания акт и автора му, а именно акт на орган на местното самоуправление.

Т.11 от ТП касае жалби срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34 ал.3 от ЗСПЗЗ, препращащ към реда по чл. 65 от ЗОбС, поради което е прието, че също е налице изключение от общата подсъдност, въведена с §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Районният съд неправилно е приложил по аналогия ТП № 2/ 2014г. на ВКС и ВАС и по отношение на акта, предмет на делото, каквато аналогия не съществува. Разпоредбата на чл. 37м ал.4 т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ е самостоятелна и не съдържа препратки към други процедури от ЗОбС или ЗМСМА, за да е приложима логиката на тълкувателното решение и спрямо настоящия спор. Относно позоваването на съдебна практика по сходни казуси – към момента практиката на смесените състави е противоречива, а настоящият състав не споделя виждането, на което се е позовал районният съд.

Следва да се изхожда от целта на разпоредбата на §19 ал.1 от ЗИД на АПК и нейното систематично място ( в ЗИД на АПК, а не в ЗИД на ЗСПЗЗ, както погрешно е посочил РС), а тя е да разтовари ВАС като касационна инстанция от разглеждането на жалби по постановени решения от първоинстанционните административни съдилища с предмет индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и няма връзка с характера на издаваните актове и дали те съдържат гражданско-правен елемент или не, поради което естеството на акта не е от съществено значение за подсъдността. Разпоредбата определя като подсъдни по реда на АПК на районните съдилища като първа инстанция, съответно на административните съдилища като касационна инстанция всички индивидуални административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт е Районният съд - Плевен, пред който е била първоначално предявена жалбата. Делото е неподсъдно на Административният съд –Плевен като първа инстанция и затова следва да се повдигне спор за подсъдност с Районен съд-Плевен.

Водим от горното и на основание чл.135, ал.5 вр. чл.135, ал.4 от АПК, Административен съд –Плевен

ОПРЕДЕЛИ :

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд-Плевен и Районен съд-Плевен по жалбата на „Агро Маркс” ЕООД-Плевен против Заповед № РД – 12-537/24.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1020/ 2016 год. по описа за на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото на ВАС за разглеждане от смесен състав по чл. 135,ал. 4 от АПК за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

С Ъ Д И Я: