РЕШЕНИЕ

№ 131

град Плевен, 7 Април 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1019/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски” № 1, срещу решение № 925/09.12.2016 г. по н.а.х.д. № 2351/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен по безспорен начин, както и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно в мотивите си за отмяна на процесното наказателно постановление счита, че е налице съществено процесуално нарушение като в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува и поради тази причина, отменя незаконосъобразно процесното наказателно постановление. Сочи се, че ако нарушението констатирано от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” осъществява състав на престъпление наказващият орган е щял да прекрати административно наказателното производство и да изпрати преписката в прокуратурата, но в конкретния случай, нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ не е състав на престъпление. Твърди се, че наказващият орган е санкционирал работодателя, за обстоятелството, че е допуснал лице до работа, без трудов договор, както и че досъдебното производство е образувано на друго основание, свързано с нарушение на здравословни и безопасни условия на труд, довели до смърт на работник. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен, което е в противоречие с материалния и процесуалния закон и да постанови решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът - Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски” № 1, се представлява от юрк Р.И., която заявява, че поддържа изцяло подадената от тях касационна жалба, като моли съдът да я уважи, въз основа на доводите, изложени в нея. Моли да се съдът да отмени акта на Районен съд – Плевен като неправилен и незаконосъобразен и да постанови своето решение, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – Земеделски производител И. В. Г. от гр. Плевен, ул. „Цар Иван Шишман” № 30, се явява лично, като моли съдът да потвърди решението на Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-0000219/25.08.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на Земеделски производител И. В. Г. от гр. Плевен, ул. „Цар Иван Шишман” № 30, за това, че при извършена проверка на място на 07.07.2016 г. в 11.30 часа, в обект „зеленчукова градина”, намиращ се в гр. Долна Митрополия в местността „Над линията”, стопанисван от ЗП И. В. Г. е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал до работа общ работник в гореописаното землище-А. С. С., без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудово-правни-няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма-нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. На основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Правилно е прието от съда, че административно-наказващият органа е нарушил чл. 33, ал. 1 от ЗАНН и не е следвало да бъде образувано административно-наказателното производство, тъй като с оглед Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по т.дело№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС за извършване на едно и също деяние е налице наказателно преследване преди да бъде образувано административно-наказателно производство и следва административно-наказателното производство да бъде прекратено.

Съгласно нормата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи никой може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В същата е уреден международния принцип за правото на невъзможност за повторно осъждане или наказание, като съществено за приложението му е дали повдигнатото обвинение в рамките на проведеното административнонаказателно производство попада под термина "наказателно производство" по Конвенцията, както и дали фактите на извършеното деяние са еднородни. По отношение на първото изискване следва да се посочи, застъпеното в множество решения, становище на ЕСПЧ относно това, какво следва да се разбира под израза "наказателно производство" /вж. решение от 21.02.1984 г. по делото Йозтюрк срещу Федерална Република Германия, решение по делото Енгел и др./. Потвърждавайки автономния характер на понятието за "наказателно обвинение", съдът за всеки случай преценява дали "административното нарушение", е било "престъпление" по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. Първото, което следва да се установи, е дали според правната система на ответната държава текстът, определящ състава на въпросното нарушение, се отнася към наказателното право. След това се разглежда характерът на нарушението и накрая - характерът и тежестта на наказанието.При тези отправни точки на преценка, спрямо казуса по делото е видно, че по националното право извършения от ответника по касация акт се третира като престъпление /правната му квалификация е без значение/ и като административно нарушение.

На второ място, според утвърдения от ЕСПЧ критерий за приложение на чл. 4, т.1 от Протокол № 7, съдът се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и взима предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение /вж. Решение от 14.01.2010 г. по делото на Ц Ц срещу България по жалба № 2376/2003 г., Решението на съда по делото Sergey Zolotukhin v. Russia no.14939/03, ECHR 2009. и др./. Приема се, че когато административно-наказателното и наказателно производство са основани на едни и същи факти, то след образуване на първото по време производство, ангажиране на другия вид отговорност води до нарушаване на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията. Нещо повече, в решение от 23.10.1995 г. на Съда по делото Градингер срещу Австрия, съдът е приел, че ще има нарушение на чл. 4 от Протокол № 7 и в случаите, когато административното нарушение съдържа само един от аспектите на деянието, наказуемо по наказателния закон, стига осъжданията да се основават на едно и също поведение на дееца. Нормата на чл. 4 от Протокола се прилага дори , когато срещу лицето просто е било водено наказателно производство, без то да е завършило с осъдителна присъда. В съответствие с изложеното и доколкото по несъмнен начин е установена идентичност на фактите, то решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 925/09.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2351/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.