РЕШЕНИЕ

186

Плевен, 10.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 16 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

 

 

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.82 от Закона за водите /ЗВ/.

Делото е образувано по жалба на „МиМ Агенция“ ЕООД, ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 55, вх.”К”, ет.6, ап.11, с управител И. В. М., чрез процесуалния си представител адвокат А.С.Б. от САК, против Решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, за отнемане на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. с титуляр „МиМ Агенция“ ЕООД, поради системно нарушаване на условията на разрешителното.

 В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което моли същото да бъде отменено. Подробно сочи фактическата обстановка, а именно: че „МиМ Агенция“ ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Директора на БДДР на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение на Директора на БДДР № ПВ1-00187/12.06.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 724/22.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610011/19.05.2012 г, като водовземането е от Сондаж Р-1 хг на находище на минерална вода – изключителна държавна собственост – „Чифлик” № 95 от Приложение № 14, т.2 на Закона за водите и е свързано с водоснабдяването на спа-хотел „Фея” – с.Чифлик. Сочи, че първоначалният разрешен годишен воден обем е 9460,8 кв.м./годишно, като разрешеният средноденонощен дебит е 0,3 л/сек., а в последствие с решение на Директора на БДДР е увеличен разрешеният годишен воден обем на 19395 кум.б./годишно, а разрешеният средноденонощен дебит – на 0,615 л/сек. В отговор на молба и Заявление с вх. № ПВ1-00232/14.12.2013 г. от „МиМ Агенция”, Директорът на БДДР е издал Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610011/19.05.2012 г., с което е потвърдил изрично изпълнението на условията на Разрешителното от страна на титуляра му и е увеличил разрешения годишен воден обем на 23500 куб.м./годишно, а разрешеният средноденонощен дебит – на 0.745 л/сек. Във връзка с надвзетото над разрешения годишен обем водно количество за 2014 и 2015 г. е образувана административно-наказателна преписка и на оспорващия е съставен АУАН № 1001/07.11.2016 г., въз основа на който е издадено НП № 924/08.12.2016 г. от Директора на БДДР, което е обжалвано. Оспорващият излага подробни доводи за нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното решение. Счита, че Директорът на БДДР е следвало да изпълни предвидената в АПК и ЗВ законова процедура по издаване на административния акт като е длъжен да уведоми за него заинтересованите граждани и организации (чл.24, предл.1-во и чл.26, ал.1 от АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения (чл.34, ал.1 и 3 от АПК), с което същият е нарушил императивните разпоредби при издаването на административния акт. С това нарушение е възпрепятствана възможността на оспорващия за упражняване на правото на защита, което се счита за тежък процедурен порок. В тази връзка сочи трайна съдебна практика на Върховен административен съд. На следващо място сочи нарушения на Директора на БДДР на специалните правила, предвидени в Закона за водите и нормативните актове, свързани с него, като не е извършил надлежна проверка и не е съставен Констативен протокол, с който да даде предписания, като определи срокове за изпълнение на предписанията от страна на „МиМ Агенция”. Сочи, че обжалваното Решение за отнемане на Разрешителното за водовземане е издадено в противоречие с материалния закон. Счита, че не е налице нарушение на Разрешителното в частта със задълженията предоставяне на информация от собствен мониторинг, тъй като декларация по 194б от ЗВ за 2012 г. и годишни доклади на основание чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2012 г. и 2013 г. са представени надлежно и в установените срокове на БДДР. Директорът на БДДР изрично е установил и заявил пред „МиМ Агенция”, че последното е изпълнявало надлежно задълженията си по Разрешителното и е представило всички необходими документи, в това число декларации и отчети, за които в обжалваното Решение за отнемане на Разрешителното се твърди, че изобщо не са предоставяни от „МиМ Агенция”. На следващо място твърди, че не е налице нарушаване от страна на „МиМ Агенция” на определените в Разрешителното разрешени количества годишен воден обем за водовземане от минерални води. Не спори, че е налице превишаване на иззетите количества минерална вода за 2012 г., но това нарушение не е извършено от „МиМ Агенция”, а се дължи на множество аварии по водопровода, за които БДДР е надлежно информирано и с оглед на тези аварии е направено искане за увеличаване на разрешения годишен воден обем по Разрешителното и в тази връзка е издадено от Директора на БДДР Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610011/19.05.2012 година. Сочи, че в периода от м.септември 2013 г. до м.април 2016 г. многократно е установявано кражба на минерална вода от тръбопровода, за което БДДР е уведомявана, както и че са подавани жалба до Окръжна прокуратура - Ловеч и РПУ – Троян, за което представя доказателства. В тази връзка сочи, че в отговора от Инспектората към МОСВ изрично е констатирано бездействието на БДДР и множеството нарушения, допуснати от БДДР във връзка с разглежданите казуси и многобройните сигнали и жалби, подавани от „МиМ Агенция” по отношение на кражбите на минерална вода. Твърди, че е заплащал редовно дължимата такса по ЗВ не само за действително иззетото количество, но и таксата за откраднатото количество минерална вода. В заключение счита, че не е налице нарушение на условията на Разрешителното и разпоредбите на ЗВ за представяне на информация от провеждания собствен мониторинг, доколкото посочените документи и информация са надлежно представени в законоустановените срокове на БДДР; не е налице системно неизпълнение на определения в Разрешителното годишен воден обем в периода 2012 – 2015 г., доколкото същото се дължи на надлежно установени от компетентните органи кражби на минерална вода от водопровода на „МиМ Агенция”; не е налице основанието по чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ за отнемане на Разрешителното за водовземане. Моли за отмяна на решението.

Ответникът – Директорът на БДДР - Плевен представя  възражение в съпроводителното писмо към изпращане на жалбата, в което намира същата за неоснователна и недоказана, тъй като актът е издаден при спазване на административно-производствените правила, като е извършил проверка по документи, като е доказано по безспорен начин, че е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от разрешителното и нарушаване на условията, при които е издадено и самото разрешително. Правилно е посочена разпоредбата на чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ като правно основание. Изразява несъгласие с твърдението на оспорващия, че е нарушено правото му на защита, тъй като процедурата по отнемане на разрешително не предвижда уведомяване на титуляра на разрешителното. Извършена е проверка по документи от експерти на БДДР – Плевен, при която е съставен констативен протокол № 1-ГА-28/30.09.2016 г., в който са обективирани факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на параметрите и условията на разрешителното. Твърди, че в БДДР – Плевен няма постъпили писма от страна на „МиМ Агенция” ЕООД, с които да са представени декларация по чл.194б от ЗВ за 2012 г. и годишни доклади на основание чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2012 г. и 2013 година. Счита твърденията на оспорващия за недоказани, а от там и цялата жалба за недоказана и неоснователна. Моли да се потвърди решението на Директора на БДДР.

В съдебно заседание оспорващият - „МиМ Агенция” ЕООД чрез представляващ И. В. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се представлява. С получена по факс молба процесуалният представител поддържа жалбата, моли да отмяна решението на директора на БДДР – Плевен,присъждане на разноски и прилага списък на разноските.

В съдебното заседание ответникът - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен, редовно уведомен, се представлява от юрк.М., с пълномощно по делото. Счита, че административният акт е правилен и законосъобразен. Представените доказателства и по-специално становището, са неотносими към спора. Счита, че процедурата по издаване на акта е спазена и следва Решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура – Плевен, конституирана като страна в открито съдебно заседание на 20.04.2017 г., се представлява от прокурор Антонова. Счита, че жалбата е основателна и моли да се постанови решение, с което да бъде отменено решението на Директора на БДДР – Плевен, тъй като по отношение на неспазване на условия от 2012 година е следвало такава проверка да бъде извършена при последното изменение на разрешителното през 2013 година и към датата на издаване на процесното решение не следва да се санкционира дружеството, а по отношение на второто нарушение на условията на разрешителното – системно ползване на минерална вода над разрешеното количество са представени данни относно нерегламентирано ползване на минерална вода и количествата над разрешените са надлежно заплатени.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

„МиМ Агенция” ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г. /л.140-146/, изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. от сондаж № Р-1хг, находище „Чифлик” - № 95 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите.

С Решение № 764/22.05.2012 г. разрешителното за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г. е изменено и преномерирано на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., като е и увеличено разрешеното водно количество на 19395 куб.м./год.

С Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. отново е увеличено разрешеното водно количество на 23500 куб.м./год.

На 30.09.2016 година при проверка по документи от гл. експерт в дирекция „Контрол” при БДДР –Плевен  е установено, че оспорващият не е представил декларация по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и годишни доклади по чл. 48 от ЗВ за 2012 г и 2013 г. и е налице превишен разрешения годишен воден обем(л. 103).

На л. 106 по делото е приложено предложение на гл. експерт в дирекция „Контрол” при БДДР-Плевен за отнемане на разрешителното.

Изготвен е доклад от инж. М.-директор на дирекция „Контрол” при БДДР-Плевен до директора на БДДР-Плевен, с който се подкрепя предложението за отнемане на разрешителното на дружеството.

С решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /л.л.98-100/ е констатирано, че „МиМ Агенция” ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г., като в същото разрешително са поети редица задължения. Посочено е, че съгласно разрешителното в Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг“ – т.2.1.2 и т.2.1.3 на Раздел 2 от II следва дружеството да предоставя на директора на БДДР, в срок до 31 януари на следващата година информация за определяне на дължимата такса и до 31 март на следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното; в Раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода” – да водовзема максимално годишно водно количество в размер на 19395 куб.м./годишно за 2012 г. и Раздел „Параметри на разрешеното водовземане” т.”Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода” да водовзема максимално годишно водно количество в размер на 23500 куб.м./годишно за 2013 – 2015 година. Констатирано е превишаване на разрешения годишен воден обем, посочен в издаденото разрешително и съгласно представените от дружеството декларации по чл.194б от ЗВ и справки – отчети за отнети водни количества, а именно: за 2012 г., съгласно представен отчет за ползваните количества е иззето водно количество – 24537 м³ (0.778 л/сек.), при разрешен годишен воден обем - 19395 м³ (0.615 л/сек.); за 2013 г., съгласно декларация по чл.194б от ЗВ и отчет е иззето водно количество - 27463 м³ (0.87 л/сек.), при разрешено годишен воден обем - 23500 м³ (0.745 л/сек.) за 2014 г., съгласно представен отчет, е иззето водно количество - 30326 м³ (0.96 л/сек.), при разрешено годишен воден обем - 23500 м³ (0.745 л/сек.); за 2015 г., съгласно декларация по чл.194б от ЗВ и отчет, е иззето водно количество - 25482 м³ (0.81 л/сек.), при разрешено годишно водно количество - 23500 м³ (0.745 л/сек.). Посочено е, че надвишеното годишно водно количество за 2012 г. е 5142 м³ или 0.16 л/сек.; за 2013 г. надвишеното годишно водно количество е 3963 м³ или 0.13 л/сек.; за 2014 г. надвишеното годишно водно количество е 6826 м³ или 0.22 л/сек.; и за 2015 г. надвишеното годишно водно количество е 1982 м³ или 0.06 л/сек. Общото надвишено годишно водно количество е 17913 м³ или средно 0.57 л/сек. Посочено е, че в БДДР – Плевен не са постъпвали декларации по чл.194б от ЗВ за 2012 г. и годишен доклад на основание чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2012 г. и за 2013 г. и системно е надвишавано разрешеното годишно водно количество, посочено в административния акт. За констатираните несъответствия са предприети действия по търсене на административно-наказателна отговорност, като БДДР – Плевен е изпратила на дружеството покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение с изх. № 5936/20.10.2016 година. На основание тези неизпълнения са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ и с решението е отнето Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 година. Това решение е предмет на настоящето дело. Същото е подписано от Петър Димитров – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район”.

Представени са на л. 108 по делото писмо с вх. № 5849/27.11.2014 година на БДДР, гр. Плевен от управителя на дружеството , с което се представят декларации по чл. 194б от ЗВ за 2011 и 2012 г. , коригирана декларация по чл.194б от ЗВ за 2013 година, копия на дневници за 2008 г – 2013 г., годишен доклад за изпълнение на условията и копия на платежни нареждания за платени такси по ЗВ за 2010г. -2013 г., като на л. 110 е декларацията за 2012 година, а на л. 111 е тази за 2013 година  и доклад за 2008 г. – 2013 г. вкл. на л. 116 по делото. Тези документи не са подадени в срок до 31 януари респ. 31 март на следващата година за съответните години, но според съда доказват изпълнение на условията по разрешителното.

Приети са като доказателства по делото – писмо от БДДР Плевен  от 24.04.2014 г. л. 38 по делото, в което се уведомява дружеството, че е констатирано ползване на минерална вода от „Соната” –Вълеви къщи и се напомня на дружеството, че негово задължение е да поддържа в изправност системата и да не позволява нерегламентирано ползване.

На л. 50 и сл. по делото са представени доказателства от дружеството именно -жалба с изх. № 255/19.06.2014 г. до РПУ – Троян /л.51/, жалба с изх. № 257/20.06.2014 г. до РПУ – Троян /л.52/, жалба с изх. № 258/21.06.2015 г. до РПУ – Троян /л.53/, жалба с изх. № 19/21.09.2015 г. до РПУ – Троян /л.54/,  постановление от 26.06.2014 г. на Павлинка Кръстинова – и.д.окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Ловеч /л.55-56/, постановление с изх. № 828/14 от 24.06.2015 г. за спиране на наказателно производство от Районна прокуратура – Ловеч /л.57-59, с оглед нерегламентирано ползване на минерална вода и предприети действия от дружеството по сезиране на компетентните органи – РУ на МВР гр. Троян, за да се установи това нерегламентирано ползване.

Представено е удостоверение  на л. 251 по делото от РУ на МВР Троян, в което се посочва, че на 18.04.2016 година е образувано досъдебно производство № 160/2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 3 вр. чл.194, ал. 1 от НК, за това, че от неустановена дата до 18.04.2016 година в с. Чифлик, курортен комплекс „Чифлика” пред входа на къща за гости „Елора” чрез използване на специален начин отнел от водпоровода на хотел „Фея” , собственост на „МиМ Агенция” ЕООД топла минерална вода , като към момента на издаване на удостоверението разследването не е приключило.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Процесното решение е връчено на представител на дружеството на 09.11.2016 г., видно от обратната разписка на л.96, като на 24.11.2016 година е подадена жалба срещу решението пред министъра на околната среда и водите –л. 80 по делото, чрез БДДР Плевен и с оглед писмо на л. 156 по делото жалбата се изпраща на АС Плевен за разглеждане в общо производство с жалбата на дружеството, подадена на 04.01.2017 г. чрез административния орган до Административен съд Плевен и съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл.79а, ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия като в т.3  е посочено нарушаване условията на разрешителното. В случая органът по чл.52, ал.1 от ЗВ е директорът на БДДР, който е издал отнетото с процесното решение разрешително.

Съдът намира, че решението е издадено в установената писмена форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила , в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Органът е посочил като приложима цитираната по-горе разпоредба на  чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, съгласно която може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при нарушаване на условията на разрешителното. Посочил е конкретни нарушения на условията на разрешителното, като ги е възпроизвел дословно - до 31 януари на следващата година  не представя информация за определяне на дължимата такса  за 2012 и 2013 година и до 31 март на следващата година не представя  доклад за изпълнението на условията в разрешителното  - за 2012 и 2013 година и в Раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода” – да водовзема максимално годишно водно количество в размер на 19395 куб.м./годишно за 2012 г. и Раздел „Параметри на разрешеното водовземане” т.”Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода” да водовзема максимално годишно водно количество в размер на 23500 куб.м./годишно за 2013 – 2015 година..

По отношение на установеното непредставяне на информация за определяне на дължимата такса за водовземане за 2012 и 2013 година съдът намира, че са ангажирани доказателства от ноември 2014 година, че макар и след договорените срокове в разрешителното са представени декларации по чл.194б от ЗВ за 2012 г и 2013 година и именно въз основа на тях е заплатена дължимата такса, която не се спори, че е заплатена и дори за отчетените количества над разрешените. Представен  е и доклад за изпълнение на разрешителното на л. 108 по делото за периода 2008 г. – 2013 г. този доклад  и декларациите за ползван обем са представени на 27.11.2014 година с оглед входящ номер на Басейнова дирекция –ДР, гр.Плевен и те действително са представени след срока- 31 януари и 31 март , но това не следва да се приема като неизпълнение на задълженията и условията по разрешителното и органът е следвало при издаване на оспореното решение да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи отношение към издаване на акта , а като не е извършил тази преценка е допуснал съществено нарушение на чл. 35 от АПК и по този начин неправилно е приложил закона, като е приел, че е налице нарушение на условията на разрешителното.

Органът при издаване на акта е нарушил и чл. 26 от АПК, тъй като не е уведомил дружеството, че започва производство по отнемане на разрешителното и в случая това е съществено нарушение, тъй като дружеството при своевременно уведомяване ще ангажира доказателствата, представени пред съда и органът след преценката им следва да постанови акта си.

Съдът намира, че не е налице и второто констатирано неизпълнение на условията на разрешителното – водовземане над разрешеното количество. По делото са представени доказателства относно наличие на досъдебно производство при РУ на МВР Троян относно нерагламентирано ползване на минерална вода именно от водопровода на дружество. Съгласно чл.141, ал. 1 от ЗВ дружеството следва да осигури техническата изправност на съоражението – вопопровода и да не допуска нерегламентирано ползване, но с оглед съвкупната преценка на представените доказателства съдът приема, че дружеството, макар  и да е налице измерено количество над разрешеното, е предприело всички действия при констатиране на ползване на минерална вода от вододпровода му от неизвестно лице – сезира РУ на МВР Троян , уведомява МОСВ, подава множество жалби ,като заплаща и цялото количество използвана минерална вода  - разрешено количество и превишението. След издаване на разрешителното през 2008 година, то е изменено многократно, като с последното изменение от 27.05.2013 година разрешеният воден обем е 23 500 куб.м годишно, именно с оглед нерегламентирано ползване.  Налице е превишаване на водовземането, но в случая органът неправилно е приел, че дружеството е осъществило това водовземане, тъй като от доказателствата, се установява, че има данни за кражба на минерална вода от водопровода на дружеството и не следва според съда същото да бъде санкционирано с отнемане на разрешителното, тъй като са предприети действия по сезиране на компетентните органи, а и количествата потребена вода са заплащани редовно и в пълен обем и са декларирани от дружеството т.е. въпреки наличието на нерегламентирано ползване от неизвестен извършител, дружеството е предприело необходимото за отстраняването му и административният орган е следвало да отчете тези доказателства при постановяване на акта.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено и несъответствие с целта на закона за устойчиво, балансирано и справедливо ползване на водите (чл. 2, ал. 1 от ЗВ) от субектите, които са титуляри на разрешително и изпълняват своите задължения.

Предвид горепосоченото решението, макар и постановено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма,  но в нарушение на административно производствените правила, несъответствие с материалния закон и целта на закона, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото , искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че БДДР-Плевен, гр. Плевен , ул. „Чаталджа” № 60 следва да заплати на „МиМ Агенция“ ЕООД, ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 55, вх.”К”, ет.6, ап.11, с управител И. В. М. разноски в размер на  600 лева – 50 лева държавна такса за образуване на делото  и 600 лева възнаграждение за адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 68 по делото и фактура от 16.01.2017 година и преводно нареждане от 16.01.2017 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, пети състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, за отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с решение № 764/22.05.2012 г. на разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с решение № 20-МВ/27.05.2013 г. с титуляр „МиМ Агенция“ ЕООД,.

Осъжда БДДР-Плевен, гр. Плевен , ул. „Чаталджа” № 60  да заплати на „МиМ Агенция“ ЕООД, ЕИК 110507070, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 55, вх.”К”, ет.6, ап.11, с управител И. В. М. разноски в размер на 550 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

                                              

        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: