РЕШЕНИЕ 102

гр. Плевен, 16 Март 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 14 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Л.Х. ***, срещу решение № 166/23.11.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д № 178/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1048/26.08.2016 година на  Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Д.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН му е наложена глоба по чл. 266, ал. 1, предл. 9 от Закона за горите в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно. Касаторът счита, че изводът на първоинстанционния съд е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени доказателства и разпита на свидетелите. Счита, че с оглед заявеното от свидетеля М. М. в съдебно заседание, че дървата са с кръгла марка, но не знае какво пише на тази марка, удостоверяването на самия факт, че марката е кръгла означава, че същите са надлежно маркирани, тъй като другите марки, като контролната горска марка е осмоъгълник, производствената марка е триъгълник. Сочи, че след като марката е кръгла е категорично ясно, че е общинска марка, т.е. дървата са маркирани по надлежния ред. Счита, че не са събрани и обсъдени всички доказателства по делото поотделно и в своята съвкупност, ако бяха събрани в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е щял да стигне до друг правен извод. Сочи, че по делото има представени оригинали на превозни билети и с тях се доказва, че дървесината е законно добита на територията на Община Угърчин – с. Сопот, тъй като в самите превозни билети общинската марка е описана, на превозните билети има положен подпис от П. И. – общински горски служител и са собственоръчно написани от него и маркирани от него. Посочва още, че превозните билети са два, защото с единия билет дървесината се изкарва до претоварна станция, а вторият билет се издава въз основа на първия за да се натовари на МПС и се закара на адрес, което може да се докаже и от предоставените на съда снимки на GPS България с маршрут на автомобила от с. Сопот до с. Староселци. Сочи, че от снимките е видно, че маршрута на автомобила съвпада с времето на издаване на превозния билет, което доказва, че става въпрос за същата дървесина, за която е издаден превозен билет и която е натоварена. Посочва, че изложените доказателства не са обсъждани от решаващия съд, което означава, че съдебният акт е без мотиви. Моли да бъде отменено оспореното решение или алтернативно, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, да му бъде наложено наказание в минимален размер от 50 лева.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Счита, че не са взети предвид фактите, че свидетелят М. Х. казва, че дървата, които му е доставил, са имали кръгла марка и този факт влиза в противоречие с казаното от актосъставителя В., че дървата не са маркирани. Посочва, че са представени на съда доказателства, че дървата са били с превозен билет и маркирани по закон. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, както и наказателното постановление и моли да бъдат отменени.

Ответникът – Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва решението на първоинстанционния съд да бъде изменено като бъде намалено наказанието към предвидения в закона минимум.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

         Касаторът е санкциониран, за това че на 18.08.2016г. в землището на с. Староселци, общ. Искър на ул. „Георги Димитров“ № 9 извършва продажба на 4 пр.куб.м дърва за огрев от благун и цер на лицето М. Х. М. без дървесината да е маркирана с контролна горска марка – нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ.

         Решаващият съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не са допуснати съществени процесуални нарушения при ангажирането на административно наказателната отговорност на лицето, правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което е потвърдил НП.

Решението е неправилно.

Изводът на решаващия съд, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин не съответства на събраните по делото доказателства.

Налице е противоречие между събраните гласни доказателства, като от една страна св. А.В. – актосъставител и  от друга на св. М.М.. Първият твърди, че дървесината стоварена на адреса не е била маркирана, докато другият свидетел твърди, че дървата са били маркирани с кръгла марка. Съдът не е изложил мотиви относно това противоречие, напротив приема, че показанията на свидетелите са непротиворечиви. Третият свидетел св. Я.П. не дава сведения относно наличието или не на марка на дървесината, а свидетелства относно притежаването на превозен билет, следователно показанията му не са полезни относно установяването на обективната истина относно факта била ли е или не маркирана дървесината, стоварена пред адреса посочен в НП. Съдът не е изложил мотиви приема ли за достоверни показанията на св. М.М. относно наличието на марка на стоварената пред дома му дървесина и какъв според съда е нейният вид. Липсата на такива мотиви на съдебния акт е касационно основание по чл.348, ал. 3, т.2 от НПК вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, което е наведено и в касационната жалба. Без изясняване на тези въпроси не може да се приеме, че е налице съответствие между мотивите и диспозитива на оспореното съдебно решение, както и точно и пълно установена фактическа обстановка.

Освен това, настоящият състав на съда счита, че извършването на нарушението не е било установено категорично още от административно наказващия орган. Пред същия е било подадено възражение, по съставения АУАН /л. 16 от н.а.х делото/, в което жалбоподателят е изложил твърденията си за неправилно установена фактическа обстановка в АУАН и наличието на общинска горска марка № 05 върху дървесината и наличието на превозни билети, посочил е и че св. М. М. може да установи тези факти. Няма произнасяне от страна на административно наказващият орган по така направено възражение, което е нарушение на задължението му по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и също не е отчетено от съда. Нещо повече санкциониращия орган не е събрал и представил пред съда и другите доказателства, които са представени ведно с възражението по опис в същото, не е извършил и проверка относно твърдения в възражението маршрут на превозното средство, с което са транспортирани дървата с оглед установяване на факта от къде са натоварени  с в какъв вид марка е следвало да бъдат маркирани.

Решаващият съд, като не е отчел посочените пропуски и пороци при установяване на нарушението и налагането на административното наказание е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което не се основава на събраните по делото доказателства и е в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 166/23.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 178 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2016 г.  и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1048/26.08.2016 година на  Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Д.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН му е наложена глоба по чл. 266, ал. 1, предл. 9 от Закона за горите в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.