Р E Ш Е Н И Е

№ 34

гр.Плевен, 6 Февруари 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 13 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 968 от 21.12.2016 г. г., постановено по анд № 2900/2016 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 1350 от 15.09.2016 г. на Заместник кмет на Община Плевен, с което на А.М.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.28 и чл.16 т.1 от Наредба № 14 за търговска дейност на територията на Община – Плевен /приета с решение № 410/08.11.2001 г., решение № 818/23.03.2006 г., изм.р-е № 1282/27.11.2014 г. на ОбС – Плевен/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.16 т.1 от Наредба № 14 на Общински съвет – Плевен за търговската дейност на територията на Община Плевен затова, че на 18.08.2016 г. около 14,00 часа в гр.Плевен, ж.к. Сторгозия до бл.61 извършва търговска дейност на открито със зеленчуци /дини, пъпеши и домати/ извън стационарните търговски обекти и пазарите, като съдът е намалил размера на глобата от 1000 на 200 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.М.М., която моли съда да отмени изцяло наложената глоба, т.к. няма финансова възможност да заплати същата, сочи, че е финансово затруднена, получава малка инвалидна пенсия, с която много трудно преживява.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания, по същество моли съда да отмени наложената глоба, сочи, че е много болна, едва се движи и е получила кръвно от притеснение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Община Плевен, се представлява от юрисконсулт П. П., която оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.08.2016 г. около 14,00 часа била извършена проверка, при която е установено, че в гр. Плевен, жк „Сторгозия”, до бл.61, А.М. извършва търговска дейност на открито със зеленчуци /дини, пъпеши и домати/ извън стационарните търговски обекти и пазарите. Горното било обективирано от дл.лица в АУАН №153/18.08.2016 г. Въз основа на АУАН Заместник Кмет на Община издал оспореното НП № 1350/15.09.2016г. Описаната фактическа обстановка съдът установил от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели С. и И..

Съдът приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове. Констатирал, че описаното в АУАН нарушение е квалифицирано в издаденото въз основа на него процесно НП като такова по чл. 16 т. 1 от Наредба №14 за търговската дейност на територията на Община – Плевен, съобразно която „Забранява се търговия на открито със зеленчуци, хранителни стоки, галантерия, текстилни изделия, обувки и промишлени стоки извън стационарните търговски обекти и пазарите освен в случаите, за които е издадено нарочно Разрешение по реда на Наредба № 15 на ОбС-Плевен“. Съдът направил извод, че описанието на конкретното нарушение е правилно, съответно е на цифровата квалификация и е свързано с факта, че М. е извършвала търговска дейност на открито със зеленчуци, което не се оспорва. При издаването на НП също е конкретизирана забраната на Наредба № 14 - чл.16 т.1 с оглед на правомощията на наказващият орган при липсата на промяна във фактическите констатации, с което и правото на защита е гарантирано. Направил извод, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение. Относно определения размер на наказание съдът взел предвид санкционната разпоредба, която предвижда глоба в размер от 200 до 2500 лв. за физически лица, а за ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. и направил извод, че наложеното наказание на М. от 1000 лева е в средния предвиден размер, както и че би следвало на жалбоподателя да се наложи административно наказание не повече от минималния предвиден размер – 200 лева, тъй като няма данни за извършване други административни нарушения, а също и предвид липсата на данни за по-добро материално положение. На това основание намалил размера на глобата от 1000 на 200 лева.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Както правилно е отчел и решаващия състав на съда, продажбата на хранителни продукти, каквито са установените зеленчуци-дини, пъпеши и домати , ако не се осъществява на регламентираните затова места и по установения ред, може да доведе до неблагоприятни последици, тъй като крие потенциална опасност за здравето на потребителите. Липсата на финансови възможности за издръжка, което впрочем не е доказано от касатора с надлежни доказателствени средства, а се съдържат единствено твърдения в тази насока, не може да оправдае поведение, което в е в разрез с установените правила. Ето защо решаващият състав, отчитайки тези факти, е достигнал до правилен извод за съставомерност на вмененото деяние и правилно е преценил, че липсват доказателства за налагане на наказание над установения затова от закона минимален размер. Намалявайки наложеното наказание до неговия минимум, съдът е постановил едно правилно и справедливо решение, обосновано на събраните по делото доказателства. Същото следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 968 от 21.12.2016 г. г., постановено по анд № 2900/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.