РЕШЕНИЕ № 299

гр. Плевен, 5 Юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 1012/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.37м, ал.4, т.2 и т.3 вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. §15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ – ДВ, бр.61/2015 г.

Образувано е по жалба на „Агро Маркс“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Асен Халачев“ № 22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т., против Заповед № РД-12-520/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратен договор № 21/22.03.2013 г., сключен между Община Плевен и жалбоподателя. Договорът е прекратен на основание чл. 37м, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и §15, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като считат, че същата е издадена при съществени административни процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Счита, че със сключения договор № 21/22.03.2013 г. не се е предвиждала възможност за едностранно прекратяване на ангажимента от страна на административния орган. Сочи, че оспореният акт е издаден от оправомощен от закона орган със съответни компетенции и в тази насока не прави оспорвания, но счита същият за незаконосъобразен, тъй като посочените в него разпоредби от ЗИД на ЗСПЗЗ, използвани като основание за прекратяване на договора, се намират в противоречие с правото на ЕС и с вътрешното право и като такива, не могат да породят правните последици, преследвани с обжалваната заповед. Счита също, че разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е противоречива, както и че на същата е придадена обратна сила, с което се нарушава чл. 14 от Закона за нормативните актове и Регламент 1307/2013 г. на ЕС. Посочва, че при сключване на договора за наем с Община Плевен е поел доброволно ангажимент да поддържа наетите площи – пасища и мери в добро агроекологично състояние за срок от пет години и то без животни, а с горецитираната разпоредба едностранно се прекратява срокът на действие на договора и се променят условията, при които е сключен като жалбоподателят е задължен на основание §15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да стане животновъд, за да продължи да ползва поддържаните от него пасища и мери, които е приел в съответствие с изискванията на ЕС по ПРСР, Мярка 214 „Агроекология“ и Регламент на съвета /ЕС/ 1698/2005 г. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони. Счита, че по своята същност §15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационен. Счита, че посочените основания в процесната заповед се намират в противоречие и с Делегиран регламент /ЕС/ № 639/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълване на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правилата за директни плащания на земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. Счита, че са налице няколко основни недостатъка при издаване на процесната заповед, а именно: неспазване на процедурата по ЗСПЗЗ, което води до порочността й, същите пречат по безспорен начин да бъде установена действителната фактическа обстановка, поради което протоколът не може да бъде годно основание за започнало и започване на административно производство и за издаване на последвали документи. Сочи, че протоколът представлява административен акт, който следва да съдържа определени реквизити - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в случая липсвата мотиви е съществено процесуално нарушение, тъй като лишава съда от възможността да установи дали, актът е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл. 146, т. 5 от АПК. Сочи, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 37м от ЗСПЗЗ, а процедурата обективирана в протокола от 09.02.2016 г. е на основание чл. 37и от ЗСПЗЗ, като не става ясно какъв е вида на процедурата. Счита, че ако процедурата е по чл. 37и от ЗСПЗЗ, то определянето на площта следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат изложени в протокола, като в процесния случай това изискване на закона не е спазено, а комисията единствено е посочила бланкетно, каква площ се разпределя на всеки кандидат без да се мотивира. Счита, че е нарушено императивното изискване на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, което води до липса на мотиви от страна на комисията за начина на разпределяне на процесните имоти, като липсата на мотиви затруднява осъществяването на предвидения в закона съдебен контрол. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на обжалвания акт, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като видно от протокола и материалите по представената административна преписка, комисията не е определила необходимата за всеки кандидат площ за пасища, в оспореният протокол комисията единствено е посочила площите пасища, които се разпределят на всеки кандидат. Счита, че поради липсата на мотиви в оспорения протокол, съдът не може да установи спазването на нормата на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ако се приеме, че необходимата за всеки един площ пасища е в размер на различни декари, а разпределените площи са в размер на различни декари, то е ясно, че нормата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е достигната, но липсват данни дали са били налице свободни за разпределяне площи в други землища или е бил изчерпан общия поземлен фонд. Моли оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени разноски и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят „Агро Маркс“ ЕООД, гр. Плевен е бил редовно призован за откритото съдебно заседание чрез представляващият дружеството Х.И.Т.. Същият се явява лично и моли да не му се прекратява договорът, тъй като няма да може да изпълни поетите ангажименти по Европейски програми и ще бъде санкциониран не по негова вина.

Ответникът – Кметът на Община Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.Й. - Началник отдел „Правно и нормативно обслужване” при администрацията на Община Плевен с пълномощно на лист 14 от делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана и да бъде потвърдена издадената Заповед № РД-12-520/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на процедурата уредена в Глава 5 от ЗСПЗЗ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК / заповедта е връчена на лицето на 31.10.2016г., видно от известие за доставяне, приложено на л.67 от гр.д. 8374/2016 на РС- Плевен, а жалбата срещу нея е депозирана на 10.11.2016 г., видно от входящия номер и дата, поставени от деловодството на административния орган/ от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Жалбата е депозирана първоначално пред Районен съд – Плевен, където е било образувано гр.дело № 8374/2016 г. Същото е приключило с определение № 4819/30.11.2016г., като производството по делото е прекратено, а делото е изпратено на Административен съд Плевен по подсъдност, където е образувано настоящото дело. Съдът е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал.4 и ал. 5от АПК и е изпратил спорът на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния да се произнесе съд между РС-Плевен и Адм. съд - Плевен. С определение № 26/03.04.2017г., постановено по адм. дело № 15/2017г. смесения петчленен състав на ВКС и ВАС е определил, че компетентен да се произнесе е Административен съд – Плевен.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта, предмет на спора е издадена от Кмета на община Плевен и следователно е издадена от компетентен по степен, место и материя административен орган. Съгласно §15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.61 от 2015 г./, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". В случая е налице първата хипотеза, доколкото се прекратява договор по отношение на имоти от общинския поземлен фонда /ОПФ/, сключен преди 24.02.2015 г.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Правното основание за издаването й е чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата сочи, че кметът на общината, прекратява договора за наем, след преценка на всички данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ. Неоснователно е, в тази връзка, възражението на жалбоподателя за несъобразяване на заповедта с фактическото положение. Всъщност между страните няма спор по фактите. Дружеството-жалбоподател е наемател по, прекратения със спорната заповед, договор за наем на земеделска земя – пасища и мери, точно индивидуализирани в заповедта и находящи се в землището на с. Бръшляница, общ. Плевен. Договорът е сключен между жалбоподателя и Община Плевен на 22.03.2013г., т.е договорът е сключен преди 24.02.2015г. Не е спорен между страните и фактът, че дружеството не притежава изискуемия за наетите площи брой животни съгласно новите разпоредби на ЗСПЗЗ – в случая няма никакви регистрирани животни в съответното землище. Административният орган е установил /протокол от 16.02.2016г., л. 14-18 от гр.дело/, че Агро маркс“ ЕООД е регистрирал животновъден обект № 0649520033 в землището на с. Брестовец с 1 брой говедо. Управителят на дружеството жалбоподател, потвърди в съдебно заседание, че притежава само това животно. Налага се извод, че ответникът правилно е установил относимите факти и е мотивирал с тях от фактическа страна издадената заповед. Следователно спорната заповед съдържа правни и фактически основания за издаването й и съдът намира, че отговаря на изискванията на закона за съдържание на заповедта.

Измененията на ЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, бр.61/2015 г., изискват наемателите на пасища да имат регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни /приравнени на животински единици/, за да могат да запазят правата си на наематели.

Както беше посочено по-горе дружеството-жалбоподателя има животновъден обект в землището на друго селище /с.Брестовец/, и то само 1 говедо в него. Разпоредбата на § 2з. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2014 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ, "Животинска единица" дава легално определение на понятието, като сочи че по смисъла на този закон „животинска единица" е условна единица за приравняване на броя на различните видове и категории животни, както следва: 1. един кон над 6-месечна възраст, един бивол и едно говедо над двегодишна възраст се равнява на една животинска единица; 2. говедо или бивол на възраст от 6 месеца до две години се равнява на 0,6 от животинска единица; 3. една овца или една коза се равнява на 0,15 от животинска единица. Съгласно чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, “Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.” Изводът от посочените правни норми е, че дружеството би имало право да продължи да е наемател, ако притежава необходимия брой животни в съответното землище. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател не притежава никакви животни в землището на с. Бръшляница и поради тази причина не може да продължи да бъде наемател на пасища и мери от ОПФ, находящи се в това землище. Съгласно §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, “Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.” Законодателят е предвидел дълъг срок, в който наемателите по вече сключени договори за наем на общински пасища и мери да вземат мерки за да отговарят на новите изисквания на закона. След като жалбоподателят не е предприел необходимите марки, за да отговори на изискванията на закона, то следва да понесе и последиците, които законът е предвидил в този случай – прекратяване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, кметът на общината, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по сключените договори, съгласно ал.2 на чл. 37м от ЗСПЗЗ, се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. По делото е приложена по преписката справка, която, отговаря на тези изисквания, утвърдена е със заповед на директора на БАБХ, издадена на 02.02.2016 г., непосредствено преди проверката. Следователно ответникът е спазил изискването на закона да извърши проверка съгласно посочената по-горе правна норма.

В хода на тази проверка по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ и установеното от извършената по реда на чл. 37м, ал.2 от ЗСПЗЗ справка от БАБХ за регистрираните към 1 февруари 2016 година на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ обстоятелства по чл. 37м, ал.2 от ЗСПЗЗ, е било установено, че в землището на с.Бръшляница, където се намират наетите пасища, жалбоподателят няма регистриран животновъден обект. С оглед на това обстоятелство е препоръчано да се прекрати договорът с него. Посочено е, че е налице регистриран от жалбоподателя животновъден обект, находящ се в село Брестовец, като в същия е налице 1 говедо, и за същото ще се участва в разпределението през 2016 г.

Налице е съответствие с материалния закон на издадената заповед и законосъобразно е прекратен сключеният с жалбоподателя договор за наем № 21 от 22.03.2013 година, тъй като дружеството не притежава изискуемия по новите разпоредби на ЗСПЗЗ брой животни, за да има право да е наемател на пасища и мери, находящи се в землището на с. Бръшляница.

Неоснователно е възражението по жалбата, че прекратяването на наемния договор е в противоречие с поети от жалбоподателя по отношение на имотите ангажименти, свързани с изискванията на ЕС. Такова последици ще настъпят, само в случай, че заповедта за прекратяване на договора за наем влезе в сила преди изтичането на срока на договора. Освен това по делото липсват доказателства, че за пасищата и мерите, предмет на договора за наем, са поети ангажименти по проекти и програми на ЕС.

Направено е и възражение, че разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационна и по тази причина се намира в противоречие с правото на ЕС, и специално Регламент 1307/2013 и чл.2, т.1 от Делегиран Регламент №639/2014. Възражението е неоснователно при следните съображения: съгласно чл.10 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“. ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл.18. В жалбата не е посочено, че въз основа на някои от тези защитени признаци дружеството- жалбоподател е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Нито има твърдения или доказателства, че неговият управител е поставен в такова положение въз основа на някои от тези признаци. Изискването за наличие на регистриран животновъден обект със съответен брой животни се отнася до всички лица и е независимо от посочените по-горе признаци в ДФЕС, поради което според съда в случая не е налице дискриминация. Съгласно чл.2, §1 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 639/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, „Държавите членки прилагат настоящия регламент в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията, като същевременно се насърчават устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата.“ Няма доказателства, че дружеството е третирано неравнопоставено, доколкото от приложения протокол на комисията е видно, че не само това дружество не отговаря на условията за наличие на животни, за всеки наемател на земеделски земи от ОПФ е посочено, че следва да остане в сила договор за наем само, когато има регистриран животновъден обект със съответен брой животни, с лицата, които имат по-малък брой – следва да се сключи анекс за намаляване на площите по договор, а за тези лица, които нямат въобще животни в съответното землище – да се прекратят договорите. С оглед на изложеното не е налице неравно третиране, доколкото преценката е направена въз основа на съпоставка между животинските единици и наетата площ, като за всички лица в положението на жалбоподателя /непритежаващи животни/ е направено предложение за прекратяване на техните договори. Налага се извод, че всички сходни случай са третирани еднакво.

Жалбоподателят счита още, че протоколът на комисията /л.14-18 от гр. делото/ представлява самостоятелен административен акт. Твърдението е неправилно и несъответства на характера на документа. Този протокол има подготвителен характер. В него са обективирани фактите, които да се подведат под правните норми и е част от мотивировката на оспорената заповед. Окончателният акт е заповедта на кмета на общината, предмет на делото и именно тази заповед подлежи на оспорване и точно от тази възможност се е възползвал жалбоподателя и е образувано настоящото дело. Протоколът не подлежи на самостоятелно обжалване, а установените с него факти могат да се оспорват в съдебното производство по оспорването на заповедта на кмета на общината. Неоснователно е и възражението, че съставилата протокола комисия не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите в протокола. В таблица за всеки кандидат, който има животни в съответното землище, е посочен съответния вид, брой и възраст на притежаваните животни, животинските единици, на които отговарят, общия брой животински единици, максимално позволената площ в дка с оглед на съответните животински единици, предоставената площ от ОПФ и е направен съответен извод. По отношение на лицата, които нямат животни в съответното землище, е посочен в табличен вид съответният номер на договор и дата на сключване, ползвателя по него, ползваната земя и землище, като е посочено, че съответните лица не са привели договорите в съответствие с изискванията на закона с оглед регистрация на животновъден обект със съответен брой животни.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на община Плевен е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на Кмета на община Плевен за присъждане на разноски. Следва да се присъдят такива в размер на 100 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Асен Халачев“ № 22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т., против Заповед № РД-12-520/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратен договор № 21/22.03.2013 г., сключен между Община Плевен и жалбоподателя.

ОСЪЖДА „Агро Маркс“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Асен Халачев“ № 22, с ЕИК 200960175, представлявано от Х.И.Т. *** сумата от 100 /сто/ лева, като разноски по адм. дело № 1012 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година.

Решението подлежи на оспорване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: /п/