ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22

гр.Плевен, 10.01.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:                                          

                                           Председател: Юлия Данева

                                                      Членове: Елка Братоева

  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно-наказателно дело № 11 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.229 и сл. от АПК.

         Образувано е по частна жалба на С.Х.В. ***, против Определение №1159 , постановено в открито съдебно заседание на 20.12.2016 год. по анд №3114/2016 год.

         В жалбата се твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят твърди, че на 08.12.2016 год. му е връчено съобщение за доброволно изпълнение с изх.№С160015-048-0057335/05.12.2016 год., издадено от НАП, офис Плевен, с което е уведомен за образувано срещу него изпълнително дело под №160030543/2016 год., като задължението по него е единствено по НП №15-234/28.12.2012 год. на ИАРА. Сочи, че това НП не му е връчвано, затова се е снабдил с негово копие от изпълнителното дело и установил, че в него е отбелязвано връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както и че НП е влязло в сила на 24.02.2015 год. РС приел именно тази дата като дата на влизане в сила на НП, без да са налице доказателства за проведена процедура по този текст. По-нататък според жалбоподателя РС приел, че в съдебното производство са представени доказателства, от които се установява, че към 18.03.2015 год. НП е било получено от жалбоподателя, като за В. останало неясно въз основа на кои доказателства съдът е формирал извода си, че НП е връчено на жалбоподателя именно на тази дата. Твърди, че адресът му е известен, той е един и същ както по лична карта, така и съвпада с посочения в акта и в НП и не е променян. Твърди още, че липсват доказателства АНО да е правил опити да връчи НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспореното определение и да бъде възстановен срока за обжалване на същото.

         Ответникът по касационната жалба, на когото е изпратен препис от същата, не е изразил становище.

        Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

        С Наказателно постановление №15-234/28.12.20012 год. на  Началник сектор „Рибарство и контрол” Плевен , на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.22, ал.1 от ЗРА затова, че на 30.09.2012 год. при проверка от контролните органи на ИАРА е установено, че в с.Бохот на микроязовира на 600 м. северно от селото В. е заварен да извършва любителски риболов, като в момента на проверката въдицата (пръчката) е въведена в действие и е в работно положение във водата, в момента на проверката В. не е представил валиден билет за любителски риболов.

        Според отбелязването в самото НП, „лицето не е открито на посочения адрес. Връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Влязло в сила на 24.02.2015 год.”, като под отбелязването са положени подпис и печат на ИД Н-к отдел РК Е. К..

       Съставен е протокол  от 05.02.2015 год. от комисия от служители на ИАРА, в който протокол е отбелязано, че е направено обявление на публично място гр.Плевен, ул „Васил Левски” №1 (сградата на ОАПС), ет.3 съгласно чл.50 за следните лица: , като под №33 е посочен С.Х.В., на който са изписани трите имена, адреса, отбелязано е НП №234/28.12.2012 год., глоба-200 лева.

      До жалбоподателя е изпратено и съобщение за доброволно изпълнение изх.№С160015-048-0057335/05.12.2016 год.от публичен изпълнител на НАП, ТД Велико Търново, офис Плевен, но същото няма доказателства дали и на коя дата е връчено на В..

       В делото се съдържа и екземпляр на НП, на който е поставен печат на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен и е изписан вх.№6353/18.03.2015 год., без да са налице данни какво удостоверява този печат.

       Против НП  В. е подал жалба до Районен съд-Плевен, в която е посочил , че е узнал за НП на 08.12.2016 год., когато му е било връчено съобщението за доброволно изпълнение, с което е бил уведомен за образуваното изпълнително дело. Оспорва процедурата по връчване на \НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като твърди, че никога не е променял адреса си. В самата жалба против НП, в която е изложил и доводи по съществото на спора, е направил и нарочно искане на основание чл.186 от НПК да бъде възстановен срока за обжалване на НП. С жалбата е поискал отмяна на НП.

        По подадената жалба против НП, в Районен съд град Плевен е образувано анд №3114/2016 год.

        Съдията-докладчик по делото е  насрочил делото и е провел едно съдебно заседание, на което е прекратил производството по делото поради недопустимост на подадената жалба. Съдът е приел като доказателство копие от НП № 15-234 от 28.12.2012 г., върху което има печат на НАП с дата 18.03.2015 г. Направил извод, че това е и датата според, която жалбоподателят е получил НП. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, според която нарушителят може да обжалва постановлението, което му е издадено в 7-мо дневен срок от получаването му. НП № 15- 234 от 28.12.2012 г. според наказващия орган е влязло в сила още на 24.02.2015 г., тъй като не е намерен нарушителят на адреса. Макар към настоящия момент да не били представени от страна на наказващия орган безспорни доказателства, че същият е търсен, не е намерен и НП е влязло в сила на 24.02.2015 г., то в проведеното съдебно заседание били представени доказателства, че на 18.03.2015 г. вече е било получено НП от страна на жалбоподателя . Съдът направил извод, че жалбата, която е подадена в ПлРС на 14.12.2016 г. е просрочена с повече от година и половина. Ето, защо оставил същата без разглеждане, като недопустима и прекратил съдебното производство по НАХД № 3114/2016 г. по описа на ПлРС.

         Касационната инстанция не споделя изводите на РС Плевен, предвид че същите са направени при непълнота на доказателствата и необосновано на събраните такива по делото.

В Наказателното постановление е извършено отбелязване, че същото е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, според която разпоредба, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Липсват данни за това, наказващият орган да е изпращал свои служители, които да са се опитали, но да не са успели да връчат НП. По делото не са представени доказателства кои лица, кога и колко пъти са посетили адреса. Липсват протоколи от посещение на адрес,  или докладни записки за извършени такива действия, или каквито и да е други писмени документи в тази насока. Едва след извършването на такива действия е възможно да бъде приложена разпоредбата на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН. По делото не са представени доказателства, че В. е бил търсен на посочения адрес и не е бил открит. Частният жалбоподател не е посочил на наказващия орган друг адрес, а адресът и в АУАН, и в НП, и в жалбата до ПРС, и до настоящия съд е един и същ и не е бил променян, поради което преценката на ПРС, че НП е влязло в сила на датата на отбелязването в НП-24.02.2015 год. е неправилна и направена, без да са събрани надлежни доказателства от съда за редовно провеждане на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Неправилна и необоснована на събраните по делото доказателства е и преценката на ПРС, че НП е влязло в сила на датата на отбелязването върху печата, поставен от НП върху НП-18.03.2015 год., тъй като на тази дата НП било получено от наказаното лице. Неясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че входящият номер от печата 6353 от дата 18.03.2015 год., който е входящ номер на документ в НАП , удостоверява датата на получаване от В. на това НП. Съдът не е изследвал какво удостоверява този входящ номер и е приел безкритично, че това е датата на връчване на НП. Още повече, че в подадената жалба наказаното лице е твърдяло и в настоящата продължава да твърди, че за НП е узнал на датата на получаване на съобщението за доброволно изпълнение, изпратено му за събиране на глобата по процесното НП. Съдът включително не е изследвал, като не е изискал доказателства от НАП, офис Плевен на коя дата е получено съобщението за доброволно изпълнение от В., което или е връчено по пощата с обратна разписка , или лично на адрес или по друг предвиден в ДОПК начин, като за връчване на съобщението е следвало от НАП да изиска съответни удостоверителни документи, което не е сторил.

Не е ясно и какво удостоверява съставения от служители на ИАРА протокол по чл.50 от ДОПК и съставлява ли той документ, удостоверяващ надлежно връчване чрез обявление на НП на жалбоподателя и по реда на коя процедура е съставен. Това обстоятелство също е следвало да бъде изследвано от съда.

На последно място, още в жалбата против НП В. е направил искане по реда на чл.186 от НПК, приложим субсидиарно в производството пред РС в производствата по обжалване на НП на основание чл.84 от ЗАНН, да бъде възстановен срока за обжалване на НП, по което искане РС-Плевен също не се е прознесъл, след като е констатирал просрочие на жалбата.

Ето защо атакуваното определение за прекратяване на делото като неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на районен съд, който следва да събере доказателства  дали е проведена процедура по чл.58, ал.2 от ЗАНН във връзка с връчване на оспореното НП-всички докладни, протоколи и други документи, включително като изиска становище от АНО в каква връзка е съставен протоколът на л.16-17 от делото и какви действия удостоверява той; да събере доказателства какво удостоверява отбелязания върху НП вх.№6353/18.03.2015 год. и доказателства относно връчване на НП  от органите на НАП на В.; доказателства от органите на НАП на коя дата е връчено съобщението за доброволно изпълнение на жалбоподателя. След като събере всички тези доказателства, съдът следва да направи обоснована преценка  относно срока за подаване на жалбата против НП и ако прецени, че жалбата е просрочена и производството по нея е недопустимо , да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване за НП, ако възстанови същия-да се произнесе по основателността на жалбата.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ протоколно определение №1159 от съдебното заседание на  20.12.2016 год. на ПРС, постановено по анд №3114/2016 год. на Районен съд-Плевен.

         ВРЪЩА делото на същия състав на съда за следващи процесуални действия съобразно мотивите на постановеното определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       

2.