РЕШЕНИЕ
№ 66
Плевен, 22.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. , изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 10 по описа за 2017 година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.83, ал.6 и чл.58, ал.1, т.2 и т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Делото е образувано по жалба на Н.Ц.Б. ***, ЕГН **********,***,
против заповед рег.№249з/05.12.2016 г. на Началник Второ РУ-Плевен гл.инспектор
К., с която му е отказано да бъде издадено разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие.
В жалбата посочва, че със заявление вх.№339100-3359/2016 г. е
поискал издаване на разрешително за ползване на ловно оръжие. Получил е съобщение
№3391-7936/18.11.2016 г., че заявлението е необосновано и не отговаря на изискванията
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за съхранение, носене и употреба на „късо бойно
оръжие за самоотбрана“, каквото разрешение той не е искал, в заявлението си е
искал само разрешение за ловно оръжие. В отказа не се сочи, че е направено искане
за ловно оръжие, като за да бъде постановен, се сочи наличието на 6 броя
заявителски материали /ЗМ/, без дати, номера и пр., поради което заповедта е
немотивирана. Сочи, че ЗМ може да имат съвсем различен предмет, като не е
задължително въз основа на тях да са образувани наказателни производства. Представя
удостоверение от Окръжна прокуратура – Плевен /ОП/, че срещу него няма
образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер. Навежда твърдения за предубеденост на органа и
моли заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият- Н.Ц.Б. ***, се явява
лично и адв. М., който поддържа жалбата е намира заповедта за
незаконосъобразна. Намира, че липсват мотиви за отказа и реабилитацията
заличава факта, че лицето е осъждано.
Счита, че не са налице основания за отказ и моли за отмяна на акта и присъждане
на разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът- Началник Второ
РУ-Плевен, не се явява, представлява се
от юрк Ф., която намира заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен
органа, при спазване на административно-производствените правила. Счита, че са налице доказателства, че
лицето е осъждано три пъти и тези данни са налични в информационните бюлетини
на МВР и от свидетелството за съдимост и бюлетините към него и осъждането е
именно основание за отказ. моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Б. е подал заявление
вх.№339100-3359/02.11.2016 г. /л.30/, с което е поискал издаване на
разрешително за придобиване на един бр. гладкоцевно оръжие за лов. Към
заявлението са приложени декларация по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ /л.31/,
декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ /л.32/, свидетелство за съдимост
рег.№14380/ 25.10.2016 г. /л.33/, съгласно което Б. не е осъждан, удостоверение
от ОП-Плевен /л.34/, съгласно което срещу него няма образувани и неприключили
наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер, като е посочено, че същото му се дава, за да послужи за служба КОС;
Част от преписката е удостоверение от районна прокуратура /РП/ Плевен /л.35/,
съгласно което Б. е изтърпял наказание 6 месеца пробация, наложено му с присъда
по н.о.х.д. №2233/2008 г. на РС-Плевен, влязла в законна сила на 15.07.2008 г.,
с начало на наказанието 01.08.2008 г. и край на наказанието 01.02.2009 г.,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ в размер на 3 месеца,
наложено със същата присъда, с начало 22.06.2008 г. и край 22.09.2008 г.
Приложено е
удостоверение /л.36/, съгласно което Б. не е диспансеризиран в отделение за
диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания, а при преглед е без
клинични данни за психично разстройство и злоупотреба с алкохол и наркотични
вещества.
Приобщен е билет за
лов на името на Б. /л.37/, свидетелството му за основно образование /л.28/,
членска карта в Съюза на ловците и риболовците в България /СЛРБ - л.39/, копие
на лична карта /л.40/, документ за платена такса за придобиване на оръжие
/л.41/.
По подаденото заявление
са извършени проверки, приключили със справки от служители на МВР, както
следва: справка от мл.експерт С. /л.29/, съгласно която
срещу Б. има заведени 6 бр. заявителски материали /по чл.194, 325 и 345 от НК/,
1 бр. криминалистична регистрация и 2 бр. съдебни дела. Няма данни лицето да
злоупотребява с алкохол или с други упойващи вещества, не контактува с
криминално проявени лица и е психично здрав, в селото се ползва с добро име;
докладна записка от инспектор Х. от „КП“ при Второ РУ
/л.28/, съгласно която Б. е криминално проявен, осъждан. Има 6 броя
криминалистични регистрации и два броя съдебни дела по чл.345 и 195 НК.
Посочени са номерата на ЗМ, като следва: ЗМ № 1857/99 г. по чл.325 НК, №1856/99
по чл.286 НК, №1569/02 г. по чл.194 НК, №1546/03 г. по чл.325 НК, №1807/03 г.
по чл.170 НК, №704/08 г. по чл.343б НК. Посочено е също, че няма данни Б. да
употребява наркотични и упойващи вещества; докладна записка от мл.експерт КОС
Попов /л.27/, съгласно която документите, подадени от Б., са редовни, отговарят
на изискванията на ЗОБВВПИ. Съгласно тази записка, данни от ЗМ в
информационните фондове на МВР за отговорното лице не са открити.
След събирането на
тези справки и записки до Б. е изпратено съобщение №3391-7936/18.11.2016 г. /л.26/,
съгласно което заявлението подадено от него, е необосновано, като не отговаря
на изискванията на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, и е даден 7-дневен срок, в
който да се представят писмени доказателства относно необходимостта от издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие за
самоотбрана. Съобщението е получено на 18.11.2016 г., видно от отбелязването на
самото него, като няма данни във връзка със същото да са подавани от Б.
документи.
Началникът на Второ РУ
е издал процесната
заповед рег.№249з/05.12.2016 г.
/л.л.24,25/, с която е отказал да бъде издадено разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие. Посочил е, че срещу лицето има регистрирани 6 бр.
заявителски материали за престъпления от общ характер, че Б. не е представил
възражения и доказателства в предоставения му със съобщение №3391-7936/18.11.2016
г. срок. Цитирал е разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, и е посочил, че
заявителят не е обосновал към настоящия момент необходимост от издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, поради което на
основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ е постановил отказ. Тази заповед е предмет на
настоящето дело. Заповедта е връчена на 16.12.2016 г., видно от саморъчния подпис
на Б. на екземпляра от заповедта на л.25, а на 29.12.2016 г., видно от клеймото
на запазения пощенски плик на л.6, е подадена жалбата чрез органа. За пълнота
съдът отбелязва, че е подадена на същата дата и жалба по административен ред със
същото съдържание като жалбата пред съда /л.3, пощенски плик на л.13/. Въз
основа на чл.129, ал.1 АПК производството
е само пред съда.
След издаване на
заповедта до началника Второ РУ е постъпило писмо от зам.директор на ОД на МВР Плевен
/л.л.22,23/, съгласно което за Б. са регистрирани 7 ЗМ, като освен посочените
по-горе ЗМ е налице и ЗМ №1849/01.04.1994 г. ЗМ са изпращани до прокуратурата с
мнение за спиране, ПП, повдигане на обвинение или прекратяване поради частен
характер на деянието. Съгласно същото писмо, са налице данни за две присъди -
№49/1991 г. по описа на РС Плевен за престъпление по чл.345 НК – използване на
чужди контролни знаци МПС, с наложено наказание глоба 100 лева, и присъда
№102/1995 г. по описа на РС Севлиево по чл.195 НК – кражба, с наложено условно
наказание 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е постановена от компетентен орган, тъй като съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от
него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението. В случая заповедта е издадена от началника на ІІ РУ на
МВР-Плевен.
Заповедта е издадена
в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила , но при неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно чл.58, ал.1,
т.2 от ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за отказ, разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство
за умишлено престъпление от общ характер;
В разпоредбата на
чл. 58, ал.
1, т. 2 от ЗОБВВПИ
изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде
постановен благоприятен за заявителя акт, между които е изискването лицето да
не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да не е
започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1
от НК, реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща от общото правило уредба,
поради което въпреки данните в докладната записка на инспектор КП, справката от
мл.експерт С. и удостоверението от РП-Плевен за предходни
присъди, Б. се счита за неосъждан за нуждите на
ЗОБВВПИ. Същото е видно от приложеното актуално удостоверение за съдимост, издадено
с оглед оръжие-КОС /л.33/. В този смисъл е и съдебната практика - Решение №
16735 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2013 г., Решение № 3388 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 10069/2011 г.
Приобщеното след издаване на заповедта писмо от зам.директор ОД на МВР-Плевен също не може да обоснове извод
за наличието на предпоставките по тази хипотеза на закона. В съдебно заседание
от пълномощника на ответника бе представена справка за съдимост от 19.01.2017
година, в която е посочено, че лицето е осъждано и са посочени три дела, като
има отбелязване, че е реабилитиран на основание чл.88а, ал. 4 вр. ал. 1 , вр.
чл.82, ал. 1, т. 5 от НК на 25.10.2016 година т.е. към датата на издаване на
процесната заповед безспорно от събраните доказателства е видно, че Б. е бил
осъждан, но с оглед на изминалия период от време от осъжданията, по отношение
на същия явно е настъпила реабилитация, поради което в свидетелството за
съдимост е посочено, че не е осъждан. Началникът на Второ РУ Плевен не е
оспорил свидетелството за съдимост по установения ред, поради което съдът
приема, че Б. е неосъждан по смисъла на НК, като в процесната заповед като
основание за отказ не е посочено, че лицето е осъждано, а че има 6 броя
заявителски материали.
Посочените като
налични заявителски материали срещу Б. не могат да се приравнят на образувани
наказателни производства за умишлено престъпление от общ характер. Досъдебното производство е регламентирано от
НПК като част от наказателното производство - чл. 207 и сл.
от НПК, във връзка с чл. 23 от НПК. Съгласно чл. 212, ал.
1 от НПК то се
образува с постановление на прокурора, а в хипотезата на чл.212, ал.2 НПК – с
първото действие по разследването. В събраните по преписката материали липсват
каквито и да са твърдения, че по тези ЗМ с постановление на прокурора или с
първо действие по разследването е образувано наказателно производство, което е
на досъдебен или съдебен стадий, и не е приключило. Настоящият съд счита, че
дори да са образувани наказателни производства по тези ЗМ /за което няма
доказателства/, ако същите производства са прекратени, или по тях е постановена
присъда, или по друга причина не са вече висящи, съществуването на същите наказателни
производства в миналото не може да обоснове отказ на основание чл.58, ал.1, т.2
от ЗОБВВПИ, тъй като ЗМ не попадат в хипотезата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ
и заповедта е издадена при неправилно прилагане на закона.
Неправилно органът е
искал от заявителя доказателства относно необходимостта от издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие за самоотбрана /л.26/,
като в заповедта е посочил, че заявителят не е обосновал необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Не е
посочена в заповедта изрично съответната разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 /която
е цитирана, но не е посочен номерът й/, но видно от представените пред органа
доказателства, Б. е член на ловно сдружение - СЛРБ, и притежава билет за лов,
поискал е разрешение за 1 бр. гладкоцевно оръжие за лов, а не разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие за самоотбрана. Така
представените по преписката доказателства показват и доказват ловни цели по
смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, поради което твърденията на органа в
заповедта в обратен смисъл – за липса на доказване на необходимост от издаване
на разрешение, са в противоречие със събраните още по преписката доказателства,
а искането да представи доказателства за наличието на необходимост от късо
бойно оръжие за самоотбрана е в противоречие и с процесуалните правила,
доколкото заявление за издаване на разрешение за такова късо бойно оръжие не е
подавано.
Предвид
горепосоченото заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и следва
същата да се отмени, и тъй като съдът не
може да се произнесе по същество, на основание чл.173, ал.2 АПК преписката
следва да се върне на началника на Второ РУ Плевен за постановяване на нова
заповед, при съобразяване с мотивите на настоящето решение, като бъдат
съобразени всички изисквания на ЗОБВВПИ и се изложат мотиви. С оглед чл.174 от АПК
съдът следва да определи срок за произнасяне и счита, че това следва да стане в
срока по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ – едномесечен от влизане в сила на настоящето
съдебно решение.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че следва да присъда разноски в
размер на 10 лева –внесена държавна такса, като искането за присъждане на
разноски за адвокатска възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017 г на л. 50 по
делото е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, но не са представени
доказателства относно плащането му, а разноски са дължими само когато са реално
извършени.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2 ,
предл. второ вр. чл. 173, ал. 2 вр. чл. 174 от АПК, Административен съд-Плевен,
пети състав
РЕШИ:
Отменя заповед рег.№249з/05.12.2016 г. на Началник
Второ РУ-Плевен.
Връща делото на началник Второ РУ-Плевен за произнасяне
по заявление вх.№339100-3359/02.11.2016 г. на Н.Ц.Б., в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с мотивите му.
Осъжда ІІ РУ на МВР -Плевен , гр. Плевен ул. „
Тетевен” № 9 при ОД на МВР –Плевен да заплати на Н.Ц.Б. ***, ЕГН **********,***,
разноски в размер на 10 лева.
Оставя без уважение искането на Н.Ц.Б. ***, ЕГН **********,***
за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: