Р E Ш Е Н И Е

№ 37

гр.Плевен, 6 Февруари 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1006 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 147 от 10.11.2016 г. г., постановено по анд № 146/2016 г., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 15-0000405 от 12.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „ХАДЖИ К. – Р.К.“, с ЕИК 106063581, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул. ***, представляван от Р.М.К., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.1 ал.2, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ затова, че при извършена проверка на място в обект хотел „Филис“, намиращ се на ул. „М.Боев“ № 54 в гр.Кнежа на 15.06.2016 г. в 14,30 часа и при документална проверка на същия на 24.06.2016 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно: допуснал е до работа като „готвач“ в кухнята на обекта на 15.06.2016 г. в 14,30 часа лицето В. В. И., с ЕГН **********, без да сключи с него трудов договор в писмен вид, като е представен трудов договор с лицето от дата 17.06.2016 г. – след проверката на място в обекта.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен чрез юрисконсулт Р.И., която счита същото за неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „ИТ“ по безспорен начин и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Намира, че неправилно районен съд постановява своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Твърди, че не са правилни изводите на решаващия съд, че са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, т.к. от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано извършеното нарушение. Сочи, че от свидетелските показания на контролните органи, осъществили проверката, става ясно, че са заварили на работното място сам в обекта лицето В. В. И. да предоставя работна сила като готвач в работещ обект, пълен с хора, без наличието на други готвачи и обслужващ персонал в кухнята. Намира за неоснователни възраженията, направени относно попълнената от В. В. И. декларация, т.к. видно от бланката в нея няма подвеждащи понятия и използване на термини, характерни за трудово правоотношение и същата е написана на достъпен и разбираем език. Твърди, че при преценката на събраните доказателства за условията на труд инспекторът не се е позовал само на декларацията, а всички доказателства, събрани в производството, са обсъдени в тяхната съвкупност и инспекторът е приел, че работодател е жалбоподателят, защото установените условия на полагане на труд сочат това. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание за касатора се явява директорът на Д”ИТ”-Плевен Б. П., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП-предмет на контрол.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – ЕТ „ХАДЖИ К. *** се явява представляващия едноличния търговец Р.К. и адвокат В. К. от Адвокатска колегия – Плевен, които оспорват жалбата, като считат същата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 15.06.2016 год. около 14:30 ч. в гр. Кнежа служители при Инспекция по труда гр. Плевен извършили проверка в хотел „Филис“, находящ на ул. „Марин Боев“ № 54, стопанисван от наказания ЕТ. В обекта свидетелите установили три лица. Едно от тях –св.В. В. И. се намирало в кухнята на хотела. Служителите на Дирекция „ИТ“ – Плевен не възприели същият да е облечен със специално работно или униформено облекло, както и да извършва точно определена дейност. Според св. А., в момента на проверката В. И. бил с престилка и правел някакви заготовки, готвил, извършвал характерна работа за кухнята, а според св. П. – същият бил на мивката, нещо миел, извършвал някаква трудова дейност в помещението. И двамата свидетели са категорични, че по същото време в кухнята нямало други лица. Нямало е и клиенти в ресторанта на хотела. Представляващият жалбоподателя не бил на място в обекта. Там бил негов син, който заявил, че отговаря в момента за този обект. Служителите на ИТ – Плевен разяснили на заварените в хотела лица значението на проверката, след което им предоставили да попълнят декларации по образец. Такава, собственоръчно попълнил и св. В. И., в която отразил, че работи при едноличния търговец от 15.06.2016 год. (датата на извършване на проверката), на длъжност готвач, с работно време от 13:00 ч. до 17:00 ч., без сключен трудов или граждански договор. Св. И. не е посочил в декларацията размер на получавано трудово възнаграждение. В точка 7 от декларацията записал, че е поел ангажимент към работодателя за пробна работа и устно обяснил на свидетелите А. и П., че е дошъл да се пробва за работа като готвач, като не се знае дали ще започне работа на тази длъжност.

За установеното на 15.06.2016 год. бил съставен констативен протокол. По покана на контролните органи, на 24.06.2016 год. в Инспекция по труда – гр. Плевен била извършена документална проверка на ЕТ, в хода на която на собственика бил връчен препис от съставения по-рано констативен протокол. От своя страна, последният представил трудов договор от 17.06.2016 год., с който от същата дата И. бил назначен на длъжност „Готвач“, с шифър по класификатора на длъжностите 51202001, с основно месечно трудово възнаграждение 275.00 лв., на непълно работно време – 4 часа. Контролните органи квалифицирали извършеното деяние като нарушение по чл. 1, ал.2 от КТ и във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ , изразяващо се в това, че работодателят е допуснал на работа на 15.06.2016 год. в 14:30 ч. В. И., работещ като готвач в кухнята на обекта, без да сключи с него трудов договор в писмен вид. Актът бил предявен на собственика на ЕТ и последният го подписал с писмено обяснение/възражение, че И. в деня на проверката е показвал своите умения по готварство, за да се види дали може да работи по специалността. Получил препис от АУАН. Описаната в АУАН фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган, който издал НП въз основа на съставения акт, с което на основание чл. 416, ал.5 и във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на едноличния търговец е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на показанията на свидетелите А., П. и И., които намерил за последователни, логически свързани и взаимно допълващи се с оглед личните им възприятия, както и въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал писмени доказателства .

Въз основа на събраните доказателства съдът констатирал наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание. Според РС по делото не било установено по безспорен начин в момента на проверката лицето И. каква конкретна дейност, характерна за длъжността „готвач“, е извършвал – приготвял заготовки, готвел, извършвал характерна работа за кухнята, както съобщила свидетелят А. или е бил на мивката, нещо миел, извършвал някаква трудова дейност, според показанията на св. П., или както св. И. твърдял, когато проверяващите влезли в обекта, стоял до мивката. Съдът направил извод, че не е установено по несъмнен начин, че на инкриминираната дата лицето е престирало работна сила и че към момента на проверката завареното от контролните органи в кухнята лице е упражнявало именно професия готвач. Единствено установено по делото според съда било, че същото лице не е сключвало трудов договор с жалбоподателя. Съдът взел саморъчно подписаната от св.И. декларация, че е поел ангажимент към работодателя за пробна работа, без сключен трудов или граждански договор с него и в която декларация е въвел длъжност „готвач“, място на работа, работно време, но не е въвел почивни дни; почивки в работния ден; получавано /месечно, седмично или др./ възнаграждение за полаган от него труд – все съществени елементи от трудовото правоотношение.

Съдът изложил мотиви, че трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. Въз основа на това направил извод, че въпросът за нарушаването на чл. 62, ал. 1 от КТ е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя – предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане и работно време. Съдът приел, че в конкретния случай административнонаказващият орган не е описал всички релевантни факти, които да очертават фактическите предели на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението. Не е посочено какво АНО е приел за осъществено – допуснатото до работа лице при какви условия полага труд /с отразяване на начало и край на работното време, полагани и уговорени почивки/, в какво се изразява фактическата ангажираност на лицето. Изписването „работодателят е допуснал до работа на 15.06.2016 год. в 14:30 ч. лицето, работещо като „готвач“ в кухнята на обекта“, не изпълва според РС откъм съдържание дължимата обстоятелствена обосновка на констатациите на административния орган, доколкото не онагледява съдържателност на конкретна дейност, обвързана като престация на труд с обичайните елементи на трудовото правоотношение, в т.ч. уговорено възнаграждение /чрез въвеждане на парична сума/.

Съдът направил извод, че като не е описал посочените обстоятелства, контролният орган е преклудирал възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита в пълен обем. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира решението за правилно, при следните коригиращи мотиви: С оспореното пред РС наказателно постановление ЕТ е наказан за извършено нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, затова, че допуснал е до работа като „готвач“ в кухнята на обекта на 15.06.2016 г. в 14,30 часа лицето В. В. И., с ЕГН **********, без да сключи с него трудов договор в писмен вид. Съгласно посочените за нарушени текстове, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Със сключването на трудов договор се установява правния статут на работника или служителя, който в основната си част е уреден от закона. Необходимите условия, за които страните трябва да постигнат съгласие за включването им в трудовия договор и без наличието на които в съдържанието на последния той ще бъде недействителен, ерго-съществените обстоятелства, които следва да са налични и установими, за да се счете, че едно правоотношение е трудово, макар и работодателят да не е изпълнил задължението си да облече това правоотношение между страните в писмена форма, са разписани в чл.66, ал.1 от КТ. Тези необходими условия са мястото на работа, характера на работа, трудовото възнаграждение и длъжността.

Мястото на работа е териториално определеното пространство, където работникът предоставя на работодателя работната си сила и където той полага труда си, като този елемент на ТПО е установен безспорно от контролните органи . Според саморъчно подписаната декларация от И. на л.16 от делото на РС и според показанията н свидетелите А., П. и И., дадени в съдебно заседание, в случая работното място на В. И. е било в хотел „Филис”, находящ се в гр.Кнежа и стопанисват от ЕТ”Хаджи К.”.

Характерът на работата е трудовата функция на работника, която се определя от предмета на дейността, която работникът извършва, от естеството на работа и от условията, при които той я изпълнява. Предметът на дейност се обуславя от съдържанието на трудовите операции, които работникът трябва да изпълнява в рамките на трудовата си функция. С оглед на този извод на касационната инстанция, последната не приема съображенията на решаващия съд, че по делото не било установено по безспорен начин в момента на проверката лицето И. каква конкретна дейност, характерна за длъжността „готвач“, е извършвал – приготвял заготовки, готвел, извършвал характерна работа за кухнята, както съобщила свидетелят А. или е бил на мивката, нещо миел, извършвал някаква трудова дейност, според показанията на св. П., или както св. И. твърдял, когато проверяващите влезли в обекта, стоял до мивката. На тези основания РС направил извод, че не е установено по несъмнен начин, че на инкриминираната дата лицето е престирало работна сила и че към момента на проверката завареното от контролните органи в кухнята лице е упражнявало именно професия готвач. Според касационната инстанция „готвач”  е професия на работник, който приготвя храни в заведения за обществено хранене, най-често ресторанти, като участва в производството на готварска продукция сам или под ръководството на друг готвач, като спазва технологията на готварското производство, отговаря за количеството и качеството на вложените продукти в готварската продукция в съответствие с установените рецепти и не на последно място носи отговорност за качеството на технологичния процес и хигиената при приготвянето на храната и нейните вкусови качества. В този аспект предметът на дейност на „готвача” се определя от всички онези трудови операции, които работникът трябва да изпълнява в рамките на трудовата си функция, за да постигне крайния резултат. Т.е. необходимо е готвачът не само да приготвя храни, но да измива вложените в храните продукти, да ги реже, настъргва, обработва механично, топлинно и т.н., за да се получи накрая един готов продукт. В този смисъл показанията на свидетелите А. и П. не си противоречат, а всеки от тези свидетели е възприел отделни трудови операции, които И. е извършвал в рамките на трудовата си функция, за да се получи един краен продукт- св. А. е възприела И. да приготвя заготовки, да готви, а св.П. е възприел И. „ на мивката, нещо миел”, което , както беше изяснено по-горе е допустима операция в рамките на трудовата функция „готвач”. А и следва да се има предвид съществения факт, че самият И. не отрича, напротив-собственоръчно е написал в декларацията, че е нает за пробна работа като „готвач”. Вече самото естество и обем на работа определят колко и кои точно са тези трудови операции-дали работникът ще отдели повече време на заготовките, дали на измиването на продуктите, дали на нарязването и т.н. В този смисъл касационната инстанция приема за безспорно доказан и установен и вторият елемент, за да се счете правоотношението за трудово, а именно,че характерът на работата , конкретната трудовата функция на И. се е свеждала до приготвяне на храна, чрез всички онези подготвителни и съпътстващи действия, обуславящи изготвянето на крайния продукт, предназначен за поднасяне на клиентите.

Длъжността е вписана от самия И. в подписаната от него декларация, а именно „готвач”, поради което е безспорно установена по делото.

Касационната инстанция намира обаче, че не е доказан от АНО последният елемент, характеризиращ съществуването на трудовото правоотношение като такова, макар и то да не е оформено в писмен вид съгласно изискванията на закона, а именно-уговорено между страните трудово възнаграждение. Както е посочил в самата декларация на л.16 от делото на РС св.И., така се установява и от показанията на св. А. и П., че им е било съобщено от И., че той е поел ангажимент към работодателя за пробна работа. В декларацията липсва посочено уговорено трудово възнаграждение за полагането на труд, макар и работната сила да се предоставя , за да се установи годността на работника за извършване на работата, респ. ако работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. В посочените хипотези това не се извършва безвъзмездно, тъй като самият закон е предвидил възможност за сключване на трудов договор със срок за изпитване както в полза на работника, така и в полза на работодателя, срещу заплащане на определено възнаграждение за положения труд. (чл.70 от КТ). Липсата на уговорка или поне на доказателства за наличието на такава за заплащане на каквото и да било възнаграждение за полагания от И. труд, било то за определен период, или за свършване на определена работа, или дори за пробния период на работа, според настоящия състав на съда дисквалифицират съществуващото между работодателя (наказаното лице)и работника (В. И.) правоотношение като трудово, тъй като контролните органи не са установили наличието на този обективен елемент на всяко трудово правоотношение. Такава констатация е направил и решаващия състав на РС, поради което неговото решение като валидно, допустимо и правилно с посочените коригиращи мотиви, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 10.11.2016 г. г., постановено по анд № 146/2016 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.