Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 179

 

гр. Плевен, 10 Май 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                           

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 5/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Плевен срещу Решение № 872 от 25.11.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1488/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 111а/30.03.2016г. на Началника на РУМВР – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.С.И. *** на осн. чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, затова че на 03.03.2016г. около 15.10ч. в гр. Д. Дъбник ул. „Н. Хикмет” пред дом * се установило, че подал недействителен сигнал на телефон 112, че е нападнат пред домът му, сигналът е подаден в 14.21ч. от моб.тел. 0***.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал единствено обясненията на жалбоподателя, без да съобрази останалите доказателства. Направил е неправилен извод, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е наказан. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – Н.С.И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е подал напълно реален сигнал, тъй като заплахата за саморазправа между двете семейства е била сериозна. След подаването на сигнала другата група се е оттеглила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно правилно съдът е приел, след обсъждане на всички доказателства по делото, че жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е наказан.

Показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетели по акта, писмените доказателства по делото – снети обяснения от участващите лица и докладни на полицейските служители потвърждават твърденията на жалбоподателя, че е възникнала свада между неговото семейство и фамилията М., като последните отправяли сериозни заплахи, насочени към здравето и живота им, но поради подаване на сигнал на тел. 112 нападателите се оттеглили и конфликтът бил преустановен, което било регистрирано при пристигането на място на полицейските служители половин час по-късно. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от представените в касационното производство писмени доказателства – извлечение от оперативната дежурна книга на РУМВР – Долни Дъбник за приемане на сигнали от тел. 112, в която е отбелязан  подаден сигнал от мобилен телефон на Н.С.И. за отправени заплахи за саморазправа, убийство и опасност от сбиване между двете фамилии. Следователно подаденият от жалбоподателя сигнал отговаря на действителната обстановка, не е неверен или заблуждаващ. Поради това правилно съдът е приел, че подаденият сигнал е достоверен, поради което жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна соченото нарушение на чл. 28 ал.1 от Закона за Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за което необосновано и незаконосъобразно е бил наказан. Разпоредбата на чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112 забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронно устройство и пускане на предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Съгласно втората алинея на същия член гражданите носят административно-наказателна отговорност по вид и размери, предвидени в закона  при нарушаване на забраната по ал.1. В НП е посочено, че наказанието се налага на осн. чл. 38 ал.1 пр.1 от същия закон, която разпоредба предвижда глоба в минимален размер от 2000 лв. за предаване на неверни съобщения чрез ЕЕН 112. Правилно съдът е приел, че в случая Н.И. не е извършил деяние, което да е съставомерно по посочения от наказващия орган законов текст и в този смисъл отговорността на жалбоподателя е била ангажирана незаконосъобразно и неправилно.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 872 от 25.11.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1488/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.