Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 88 / 13 Март 2017 г.

гр. Плевен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

       

        Секретар: Д.Д.

         Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева  административно дело № 1004  по описа за 2016  година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД, ЕИК 200157402,  гр. Варна, представлявано от управителя В.М. против Заповед № РД-08-1500/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен, в частта и, с която на осн. чл. 30, ал. 1 от договор № 151171/01.04.2016 г. и във връзка с извършена проверка по заповед на Директора на РЗОК Плевен и съставен констативен протокол № 120/17.09.2016 г., на жалбоподателя са наложени  санкции, както следва: 1. По т. І.1  от Констативен протокол, за едно нарушение  на чл. 15, ал. 1 от ИД /индивидуален договор/ №  151171/01.04.2016 г. – финансова неустойка в размер на 50,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 9, б. „а” от ИД №  151171/01.04.2016 г.; 2. По т. І.2. от Констативния протокол, за един брой нарушение  на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ИД  №  151171/01.04.2016 г. финансова неустойка в размер на 50,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 5, б. „а” от ИД №  151171/01.04.2016 г.; 3. По т. ІІ.1 от Констативния протокол, за пет броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД № 150999/29.04.2014 г. финансова неустойка в размер на 250 лв., съгласно чл. 35, ал. 1, т. 5, б. „а” от ИД № 150999/29.04.2014 г. Общо 350 лева.

           Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като съществено нарушение на процесуалните правила, на първо място сочи, че проверката е извършена в нарушение на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Инструкцията на Управителя на НЗОК, тъй като заповедта за  назначаване на проверката не е връчена и е нарушено правото на проверявания да се запознае с материалната и териториалната компетентност на  проверяващите и обхвата на делегираните им права. Не е индивидуализирано проверяваното лице. В оспорената заповед и в заповедта за извършване на проверка не е вписан адреса на управление на дружеството и законния му представител. Счита, че констативният протокол /КП/ трябва да бъде адресиран до дружеството, а не до конкретния търговски обект. Твърди, че в констативния протокол не е вписано името на един от присъствалите на проверката - експерта от НЗОК, нито същият е подписал КП. Решението на Арбитражната комисия по подаденото възражение е немотивирано. На следващо място счита, че  е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение  за преценката дали е извършено нарушение. Конкретно по т. 1 от Заповедта навежда доводи, че липсва описание на каквато и да било фактическа обстановка. От описаното в оспорения акт ”установено несъответствие в последователността на изпълнение на рецептурни бланки” не е ясно какво точно е проверено в базата данни на софтуера и относимостта му към чл. 15, ал. 1 от договора. Не е ясно в какво точно се изразява нарушението. Липсва изложение на фактическа обстановка, поради което липсват факти, които да бъдат предмет на доказване. Това води до нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - неспазване формата на издадения акт. Във връзка с нарушението по т.1 от заповедта навежда довод и за отменен чл. 47б  от Наредба № 4, към която препраща чл. 15, ал. 1 от ИД. Твърди, че чл. 47б от Наредбата е отменен с решение на ВАС  по адм.д. № 1240/2015 г. на 17.05.2016 г. - преди издаване на оспорената заповед, а решението на тричленния състав е потвърдено от петчленен с решение № 11742/03.11.2016 г. по адм.д. № 6871/2016 г. Счита, че не съществува задължение с описаното в заповедта съдържание и отговорността за неизпълнение на такова задължение е ангажирана незаконосъобразно. Навежда довод и за материална незаконосъобразност на наложената санкция, тъй като описаното в констативния протокол не е нарушение по чл. 15, ал. 1 от ИД във вр. с чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4. Счита, че магистър-фармацевтът, в конкретния случай  е изпълнил задължението си да въведе информацията от рецептите в отчета пред НЗОК в базата данни в момента на отпускане на лекарствените продукти.  Описаната в заповедта фактическа обстановка се крепи на голословни предположения, които не се подкрепят с безспорни доказателства. По т.2 от оспорената заповед прави възражения по повод обстоятелството, че Арбитражната комисия не е разгледала извършеното нарушение и не е взела отношение по него. Развива доводи за липса на отчетена и по тази причина незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, поради което не следва да се налага санкция, тъй като не е нарушен ИД.  Рецептурната бланка не е представена пред РЗОК за заплащане и не попада в обхвата на ИД, тъй като  е извън обхвата на чл. 262 от ЗЛПХМ. По т. 3 от заповедта  счита, че липсват мотиви и обоснованост, твърденията са голословни и недоказани. Никъде в заповедта не е посочено кои рецептурни бланки са изпълнени в нарушение на договора. Посочено е единствено, че е допуснато нарушение на 5 бр. рецепти, като те не са индивидуализирани, не е посочено и кога е извършено нарушението.  Счита, че вменяването на задължения на магистър-фармацевта за преценка на продължителността на лечението на ЗОЛ надхвърля задълженията му по индивидуалния договор.  Твърди, че за конкретния  лекарствен продукт  продължителността на лечението е до 12 месеца при определени условия- след всяко поставяне на стент, след остър МИ с или без ST елевация. Счита, че лишено от логика е вменяването на задължение на фармацевта за преценка необходимостта от прием на лекарствения продукт, след като  същият е предписан от лекуващия лекар, който единствено е запознат с това дали при конкретното ЗОЛ не е налице някоя от горните предпоставки. Предвид изложеното, моли  да  бъде отменена заповедта в частта й, с която е наложена санкция „финансова неустойка” в размер на 350 лв.

         Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата. Твърди, че от събраните доказателства се установява наличие на визираните в констативния протокол нарушения на ИД. По възраженията срещу констативния протокол се е произнесла Арбитражната комисия и основателно Директорът на РЗОК, с оглед наличието на  изцяло потвърдени констатации и действия, в условията на обвързана компетентност е приложил санкциите. Същите са правилно определени на възможния минимум. В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Моли да бъде потвърдена заповедта, и да се присъди на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

        Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

       От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

       Между страните са сключени Договори за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК както следва: Договор /ИД/№ 150999/29.04.2014 г. със срок на действие от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. /чл. 38 от договора/, приобщен на л.л.89-103 от делото и Договор /ИД/ № 151171/01.04.2016 г. със срок на действие от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. /чл. 45 от договора/, приобщен на л.л.104-112 от делото. И по двата договора регистрационния номер на аптеката в РЗОК Плевен е 150186.

          Административното производство по издаване на оспорвания акт е започнало със Заповед № РД-08-1115/16.09.2016 г. /л.65/, издадена на осн. чл. 26, чл. 27 и чл. 44 от ИД  № 151171/2016 г. и чл. 72, ал. 9  от ЗЗО, с която Директорът на РЗОК-Плевен е наредил да бъде извършена финансова проверка на “ПЛЕВЕНФАРМА” ООД гр. Варна с адрес на аптеката гр. Плевен, бул. „Г.Кочев” № 39А и ръководител маг. фармацевт Р. Ц. по изпълнение на договори: № 150999/29.04.2014 г. и № 151171/01.04.2016 г., сключени с РЗОК-Плевен. Със същата заповед е разпоредено проверката да бъде извършена от финансов инспектор С. Г., с участието на В. П. - главен експерт в НЗОК. На л.115 от делото е приобщена заповед №РД-25-267/02.09.2016 г. на Управителя на НЗОК, с която се нарежда да се извършат финансови проверки в РЗОК Плевен и РЗОК Русе с участието на служители от НЗОК – С. Г. Г. и В. Т. П..

          Въз основа на извършената проверка по заповедта на директора на РЗОК е издаден констативен протокол № 120/17.09.2016 г., подписан от  финансов инспектор С. Г. /л.л.66-68/.

         В т. І.1. от протокола е отразено, че в момента на проверката са селектирани две рецептурни бланки, предписани и изпълнени на 16.09.2016 г. След съпоставка с аптечния софтуер е установено несъответствие в последователността на  изпълнение на рецептурните бланки както следва: рецептурна бланка с № 2030024554 е изпълнена в 09.20 ч. на 16.09.2016 г., а рецептурна бланка с № 2030024557 е изпълнена  в 09.12 ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ИД № 151171/2016 г.

          В т.І.2. от протокола е отразено, че при проверка на рецептурните бланки за отпуснати лекарствени средства и консумативи от списъка за работа с НЗОК е открита рецепта с № и дата на изпълнение 24555/16.09.2016 г., без да е поставен подпис на маг. фармацевт, с което е нарушен чл. 13, ал. 4, т. 4 от ИД № 151171/2016 г.

          В т. ІІ.1. от протокола е отразено, че при проверката по повод изготвена справка, която съдържа данни за нарушение на условията и реда за подписване и отпускане на лекарства, съгласно ИД № 150999/2014 г. е установено, че  аптеката е допуснала отпускане на лекарствени продукти на ЗОЛ с продължителност на лечението над 12 месеца. Лекарствен продукт с код НЗОК ВF 241 е отпускан в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код I20.8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца. Първото му предписване е от 30.09.2014 г., а отпускането е осъществено по рецептурна бланка, изпълнена на 30.09.2014 г. В табличен вид е посочен начинът на  отпускане на лекарствения продукт от 25.10.2015 г. до 22.03.2016 г. Посочено е също така, че РЗОК е изплатил  сумите по т. ІІ.1. с бюджетни нареждания, първото от които е на 11.12.2015 г., а последното от 09.05.2016 г., и всички нареждания са подробно индивидуализирани. Подробно са индивидуализирани в таблица номерата на рецептите, които са изпълнени след 12-месечния срок. Посочено е също така, че с обстоятелствата описани по-горе е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД 150999/29.04.2014 г.

          Така съставеният констативен протокол е  връчен на  ръководителя на аптеката на 17.09.2016 г., видно от саморъчно поставения подпис.

         Срещу констативния протокол е подадено възражение в. № 56-00-260/26.09.2016 г. /л.л.38-44/ до Директора на РЗОК, който е изпратил същото по компетентност на Арбитражната комисия. Последната се е произнесла с Решение № 5/25.10.2016 г. /л.л.30,31/, с което са потвърдени констатациите, направени в Констативен протокол № 120/17.09.2016 г. Арбитражната комисия се е произнесла с мотивирано решение по  констатациите в т. І.1 и т. ІІ.1 от Констативния протокол. По възражението срещу констатациите по т. І.2. от КП, арбитражната комисия не е постановила решение. От приложения протокол от заседанието на комисията /л.л.32-35/ се установява, че възражението по т. І.2 от КП не е било поставено на обсъждане.

         Въз основа на  съставения констативен протокол и при съобразяване с решението на арбитражната комисия, Директорът на РЗОК Плевен е издал оспорената в настоящето производство Заповед № РД-08-1500/28.10.2016 г. /л.л.36,37/, с която е наложил санкции на „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД Варна, собственик на аптека с адрес гр. Плевен, бул. „Г.Кочев” № 39А и ръководител маг. фармацевт Р. Ц. както следва:

           По т. І.1 от Констативния протокол, за един брой нарушение  на чл.

15, ал. 1 от ИД № 151171/01.04.2016 г.- финансова неустойка в размер на 50,00 лв. съгласно чл. 42, ал. 1, т. 9, б. „а” от ИД № 151171/01.04.2016 г.;

          По т. І.2. от Констативен протокол, за един брой нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ИД №  151171/01.04.2016 г. финансова неустойка в размер на 50,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 5, б.” а” от ИД №  151171/01.04.2016 г.;

          По т. ІІ.1. от Констативен протокол, за пет броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД № 150999/29.04.2014 г. финансова неустойка в размер на 250 лв. съгл. чл. 35, ал. 1, т. 5, б. „а” от ИД № 150999/29.04.2014 г.

          По делото са приобщени справка за отпуснатите лекарства  на пациент Б. Х. К. /л.54/, от която е видно, че в периода 30.09.2014 г. – 22.03.2016 г. са и отпускани лекарства с МКБ код I20.8 и лекарство с код BF241, като след 25.10.2015 г. аптека с код 150186 пет пъти е отпускала това лекарство; рецепта № 24554 /л.55/, и разпечатка от която е видно, че същата рецепта е изпълнена в 09.20 часа на 16.09.2016 г. /л.56/; разпечатка, от която е видно /л.57/, че рецепта 24557 е изпълнена на 16.09.2016 г. в 09.12 часа; рецепта 24555 /л.58/, в която има подпис на лице, получило отпуснатите лекарства, но няма подпис на отпусналия лекарствата; справка на л.59 за петте случая на отпускане лекарство на пациент в нарушение на колона „Ограничения в предписването“ на Приложение 1 на ПЛС, като са налице отпускания от аптека 150186, като тези пет случая са подробно индивидуализирани; приобщени са и рецептите за тези 5 отпускания /л.л.60-64/, като от същите е видно, че е предписван ЛП BRILIQUE табл. от 90 мг.

 Заповедта е връчена на жалбоподателя чрез пълномощник на 01.11.2016 г., видно от отбелязването на приложения по делото екземпляр.

          На 11.11.2016 г. срещу  заповедта е подадена жалба по административен ред до Управителя на НЗОК /л.л.76-83/ от пълномощника на управителя на дружеството П. Д. /пълномощно на л.л.84,85/. Жалбата е изпратена на 14.11.2016 г. от директора на РЗОК и е постъпила на 17.11.2016 г. при управителя на НЗОК, видно от представеното писмо на л.75 от делото. По така подадената от жалба не е налице произнасяне от Управителя на НЗОК в 14-дневен срок от постъпването и, както и към 31.01.2017 г., което се установява от писмо от НЗОК /л.74/. С оглед липсата на произнасяне от управителя на НЗОК в законоустановения срок – до 01.12.2016 г. включително, до съда е подадена от управителя на „ПЛЕВЕНФАРМА” ООД Варна процесната жалба - вх. № 56-300/13.12.2016 г., поради което настоящият съд намира, че жалбата е подадена в срок, от  заинтересована страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Обжалва се подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, предвид Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 г. по т. д. № 3/2007 г. на Общото събрание на съдиите при ВАС. В същото се посочва, че заповедта на директора на Районната здравноосигурителна каса, с която се налага санкция на собственика на аптека за нарушения на договора между него и здравната каса за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия или диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Предмет на производството по настоящето дело е  Заповед № РД-08-1500/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен, с която на жалбоподателя са наложени имуществени санкции за извършени нарушения по ИД №  151171/01.04.2016 г. и ИД № 150999/29.04.2014 г.

Непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Непосредственият и предварителният контрол по изпълнение на договорите с НЗОК се осъществява и по повод изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, съгласно изричната разпоредба на чл. 72, ал. 9 ЗЗО.

Според чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 9 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В процесния случай това е действащата към момента на проверката и понастоящем ИНСТРУКЦИЯ № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК /по-долу Инструкцията/, издадена от управителя на НЗОК, в която са разписани условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 9 от ЗЗО. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО и инструкцията на директора на НЗОК е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, като за неспазването им са предвидени санкции.  

Съгласно чл. 14 от Инструкцията, когато аптеката не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, директорът на РЗОК има право да приложи санкциите предвидени в индивидуалния договор. Санкциите са посочени в чл.15 и са два вида: 1. финансова неустойка и 2. прекратяване на договора.

Настоящият съдебен състав преценява оспорваната заповед като такава издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Същата е издадена в предвидената в АПК писмена форма, като е мотивирана с приобщения по делото констативен протокол от проверката, на който изрично се позовава. Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че същата заповед не е мотивирана с оглед липсата на фактически основания /липса на фактическа обстановка/. В заповедта ясно са посочени трите вида нарушения – първото, изразяващо се в несъответствие в последователността на изпълнение на рецептурни бланки /рецепти/, като са посочени номерата и часовете им; второто, изразяващо се в наличието на рецептурна бланка, по която са отпуснати лекарства, има подпис на получател, но не е подписана от магистър-фармацевт; и третото, изразяващо се в изпълнение на 5 рецепти по отношение на лице, за което е надвишен 12-месечния период на отпускане на лекарственото средство, като са сочи, че тава отпускане е в нарушение на Приложение №1 към позитивния лекарствен списък /ПЛС/.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът съобразява следното:

Не са налице нарушения на процесуалните правила и специално на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Инструкцията. Съгласно чл.7, ал.1 от Инструкцията, Управителят на НЗОК може със заповед да разпореди извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Заповедта съдържа: правните и фактическите основания за издаването й; служителите на НЗОК, които ще участват в проверката; задачата, вида и срока на проверката, както и РЗОК, на чиято територия тя ще се извърши. В случая такава заповед е приобщена по преписката /л.115/, като в заповедта на директора на РЗОК и изрично е посочено, че е налична такава заповед, и тя е точно индивидуализирана като Заповед №РД-25-267/02.09.2016 г. на Управителя на НЗОК. Съгласно чл.7, ал.2 от Инструкцията, на основание заповедта на управителя на НЗОК, директорът на РЗОК издава заповед, която съдържа: правните и фактическите основания за издаването й; служителите на НЗОК, както и контролните органи на РЗОК, които ще участват в проверката; аптека/и - обект/и на проверката, задачата, вида и срока на проверката. Видно от заповед № РД-08-1115/16.09.2016 г., в същата е налице така изискуемото съдържание. Екземпляр от тази заповед съгласно чл.8, ал.2 от Инструкцията се връчва на ръководителя на аптеката - обект на проверката или на лице, работещо в нея. Не е необходимо тази заповед за проверка да се връчва на управителя на търговското дружество. Проверката не е на самото дружество, а само на съответната аптека, и не е необходимо в заповедта за проверка да е вписан адреса на управление на дружеството и законния му представител. Съгласно чл.7, ал.3, изр.първо от Инструкцията, за извършената проверка се съставя констативен протокол от длъжностни лица от РЗОК-контрольори. В случая в съответствие с тази разпоредба КП е съставен само от служителя на РЗОК. С приложение №1 към Инструкцията е одобрен образец за КП, от който е видно, че същият се съставя в екземпляри за РЗОК и за проверявания обект. По тази причина правилно екземпляр е връчен на ръководителя на аптеката, а не на управителя на търговското дружество. Съгласно Инструкцията в констативния протокол не следва да се вписва името на присъствалия на проверката експерт от НЗОК, нито същият следва да го подписва. Съгласно чл.7, ал.3, изр.второ от Инструкцията, длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад, като се прилага чл. 6, ал. 2 от същата Инструкция. Съгласно тази разпоредба докладът се съставя в екземпляри само за директора на РЗОК и управителя на НЗОК. Дали в случая такъв доклад е съставен, е без значение по делото, доколкото от същия не могат да се доказват каквито и да са обстоятелства по отношение на дружеството и няма как съдържанието на същия да се отрази на правата му. Вярно е, че в решението на Арбитражната комисия по подаденото възражение не са посочени мотиви по отношение на второто посочено в КП нарушение. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото на обжалване пред настоящия съд подлежи именно заповедта на директора на РЗОК, с която се налагат санкции, а не арбитражното решение. Не е налице соченото  нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото са събрани доказателства за всички факти и обстоятелства по отношение на сочените нарушения.

По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразява следното:

По т. І.1  от Констативен протокол, за едно нарушение на чл. 15, ал. 1 от ИД №  151171/01.04.2016 г., за което е наложена финансова неустойка в размер на 50,00 лв. съгл. чл. 42, ал. 1, т. 9, б. „а” от същия ИД, съдът съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ИД №  151171/01.04.2016 г. изисква „Изпълнителят се задължава да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера при спазване на изискванията на чл.47б, ал.2 от Наредба №4.“ Става въпрос за НАРЕДБА № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Посочената разпоредба на чл.47б, ал.2 е имала съдържание към датата на подписване на този ИД „Въвеждането на информацията по ал. 1 се извършва в момента на отпускане на лекарствените продукти в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевта, който отпуска лекарствените продукти.“ Разпоредбата на чл.47б, ал. 1, към която е налице препращане, е изисквала „При отпускане на лекарствени продукти по чл. 47а рецептите и протоколите се отчитат пред НЗОК чрез въвеждане на информацията, съдържаща се в тях в електронна база данни. Изискванията към софтуерната база данни, обработваща рецептите и протоколите, се определят съвместно от представители на НЗОК и на Българския фармацевтичен съюз по реда на чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване.“ Целият чл.47б от Наредба №4 е отменен с решение на ВАС, публикувано в ДВ, бр.91/2016 г., като тази отмяна на чл.47б е влязла в сила към настоящия момент, макар да не е била в сила към датата на издаване на процесната заповед. Във връзка с това съдът съобразява, че съгласно чл.45, ал.16 от ЗЗО „Условията и редът по ал. 15 /на чл.45 от ЗЗО/ се обнародват в "Държавен вестник" от управителя на НЗОК.“ Същите са обнародвани в ДВ, бр. 22 от 22.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г. до 31.03.2017 г., изм. и доп., бр. 49 от 28.06.2016 г. под наименованието: УСЛОВИЯ И РЕД за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК /по-долу Условията/. Към тези условия, въпреки че са били влезли в сила към датата на подписване на ИД, в този договор има общо препращане. Следва да се посочи, че в същите Условия чл.21, ал.1 изисква: „Изпълнителят се задължава да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера при спазване на изискванията на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4.“ Следователно и в този нормативен акт е налице препращане към отменената към настоящия момент разпоредба на чл.47б, ал.2 от Наредба №4.

В тази връзка съдът отбелязва, че в ИД, както и в ЗЗО и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не е уреден въпросът следва ли да се потвърди санкция, наложена за нарушение на разпоредба, която разпоредба е отменена преди влизане в сила на санкцията за нейното нарушение. Съдът съобразява, че общ принцип в правото е да се отмени невлязлата в сила санкция, когато нормата, за чието нарушаване е наложена санкцията, е отменена преди влизане в сила на санкцията. Този принцип се извлича например от нормите на чл.2 от Наказателния кодекс и чл.3 от Закона за административните нарушения и наказания. Винаги спрямо извършилия престъпление или административно нарушение се прилага по – благоприятния закон. Когато едно правно изискване бъде отменено, за нарушението му преди отмяната не може законосъобразно да се наложи наказание след тази отмяна, тъй като това би означавало, че се прилага по-неблагоприятния закон. И ако това важи за престъпление, което е деяние с най-висока степен на обществена опасност, същото с още по-голямо основание следва да важи за нарушение на разпоредба от ИД. Видно от санкцията в случая – 50 лева, деянието явно не се отличава с висока обществена опасност. По тази причини наказанието му тази част следва да се отмени.

  По т. І.2. от Констативния протокол, за един брой нарушение  на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ИД  №  151171/01.04.2016 г. е наложена финансова неустойка в размер на 50,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 5, б. „а” от същия ИД; Посочената като нарушена разпоредба на 13, ал. 4, т. 4 от ИД гласи: „Изпълнителят се задължава да попълва следните данни в рецептурната бланка в момента на отпускане на ЛП 4. Подпис на изпълняващия рецептата магистър – фармацевт, УИН на отпускащия магистър-фармацевт, трите имена и данните от документа за самоличност на приносите ля на рецептата и печат на аптеката.“ В случая се твърди, че не е налице подпис на магистър-фармацевт, което се установява и доказва от приложеното копие на рецептата. Основните възражения на жалбоподателя от гледна точка на материалния закон се изразяват в това, че след като по тази рецептурна бланка не е налице заплащане, не се налага санкция, в съответствие с чл.42, ал.2 от ИД и чл.16, ал.2 от Инструкцията. Така направеното възражение е основателно. Съгласно чл.42, ал.2 от ИД, „В случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция". Разпоредбата на чл.16, ал.2 от Инструкцията гласи: „В случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция.“ Когато по рецептурната бланка липсва плащане, санкция не може да се наложи. Доколкото в случая няма нито твърдения, нито доказателства, че рецептурната бланка е заплатена от РЗОК, санкцията е незаконосъобразно наложена и следва да се отмени. РЗОК дори не твърди, че по отношение на тази рецепта е налице заплащане. По тези причини наказанието и в тази му част следва да се отмени. Съдът отбелязва, че това основание за отмяна – незаплащане по съответната рецептурна бланка, е налице и по отношение на първото нарушение, доколкото за него няма данни да е било извършено плащане от страна на РЗОК.

По т. ІІ.1 от Констативния протокол, за пет броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД № 150999/29.04.2014 г. е наложена финансова неустойка в размер на 250 лв. – за пет отделни нарушения по 50 лв. всяко, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 5, б. „а” от този ИД. Сочената като нарушена разпоредба на чл.6, ал.1, т.4 от този ИД гласи: „Рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя и в следните случаи: 4. При несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП и определената доза за прием, и другите общи изисквания по предписване на ЛП, МИ и ДХ;“ Сочи се в КП, че лекарствения продукт с код НЗОК ВF 241 е отпускан на едно и също лице в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код I20.8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца.

Посоченото като нарушено Приложение №1 към ПЛС се поддържа и актуализира съгласно чл.7, ал.2 от НАРЕДБА за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като съгласно чл.7, ал.3 от същата наредба, ПЛС се обявява на интернет страницата на Съвета /става въпрос за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти/.

Видно от Приложение №1 на този списък, достъпно в интернет, и там при АТС код В01АС24 за лекарствения препарат BRILIQUE табл. от 90 мг /който ЛП е посочен в приложените 5 броя рецепти/ съществува 
„Ограничение в начина на предписване при различни индикации: Продължителност на лечението - до 12 месеца след всяко поставяне на стент, след остър МИ с или без ST елевация.“ Видно от така поставеното ограничение, за чието нарушаване е наложена санкция, същото ограничение не е абсолютно. Медикаментът се прилага до 12 месеца, обаче след всяко поставяне на стент след всеки миокарден инфаркт, независимо от вида му, този срок отново започва да тече. Аптеката няма информация /и няма правен механизъм да получи такава/ на кое лице кога е поставен стент след получен миокарден инфаркт. Видно от ИД №150999/29.04.2014 г., за да се отпуснат лекарства, в аптеката се представят рецептурната бланка, рецептурната книжка /при хронични заболявания/, документ за самоличност на приносителя им, евентуално протокол и копие от същия. В аптеката не постъпват епикризи, амбулаторни листи или други документи по отношение на съответното лице, от които аптеката в лицето на магистър-фармацевта да може да направи извод, че стент е поставен преди повече от 12 месеца. По тези причини направеното възражение по отношение на неправилно приложение на материалния закон в случая е основателно. Ако ограничението беше абсолютно – че продължителността на лечението с BRILIQUE табл. от 90 мг е максимум за срок от 12 месеца във всички случаи, наказанието щеше да бъде правилно наложено. В случая обаче това не е така, тъй като от представените рецепти и рецептурна книжка за отпускане на лекарството не може да се установи дали и кога е поставен стент след прекаран миокарден инфаркт – в същите не се съдържа такава информация.

         С оглед на изложеното, заповедта в оспорената и част е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

        Така мотивиран съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-1500/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен в частта й, в която е наложена санкция в общ размер на 350 лева.

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: