РЕШЕНИЕ № 159

гр. Плевен, 20 Април  2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 2/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Н.К.Х. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0374-000277/06.11.2016 г. на Мл. автоконтрдльор в РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, с която й е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Жалбоподателката иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че не управлявала автомобил. Посочва, че контролните органи са дошли в Центъра за спешна помощ, където тя е била на легло, силно депресирана поради семейни проблеми. Посочва още, че е била на антидепресанти и в изключително тежка стресова ситуация, припаднала е в центъра и много неща не си спомня. Сочи, че никой пред нея не е заявявал, че трябва да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Моли да бъде отменена оспорената заповед.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – В. Г. В. – младши автоконтрольор при РУ – Червен бряг към ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Предмет на спора е заповед за прилагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Издател на заповедта е – мл. контрольор – В. В. от РУ-Червен бряг при ОД на МВР Плевен. Съгласно заповед № 316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л. 29 от делото/ са определени длъжностните лица, който могат да издават заповеди за прилагане на ПАМ.  В тази заповед са определени в йерархична последователност 9 категории длъжностни лица, който могат да издават заповеди за прилагане на ПАМ, като под т. 1 са Началниците отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен, а под т. 9 са служителите, заемащи длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към отдел Охранителна Полиция при ОД на МВР Плевен и РУ на МВР Плевен. Издателят на спорната заповед попада именно в т. 9 от посочената заповед, следователно по принцип има компетентност на издава заповеди с такъв предмет. В конкретния случай обаче, той е и длъжностното лице, който е съставил и акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, послужил за фактическо основание за издаване на спорната заповед. По този начин ответникът по настоящото дело е участвал в две качества в производството по издаването на оспорената заповед – като актосъставител – първоначално и като издател на акта в последствие. Съставяйки АУАН ответникът вече и е изградил  становище по случая, а именно че е налице нарушение по ЗДвП и за това е съставил АУАН. Следователно не е безпристрастен, тъй като има вече формирано мнение по казуса. Основен принцип при осъществяването на всяко административно производство е административния орган да осъществява дейността си самостоятелно и безпристрастно /чл. 10 от АПК/. Този принцип е нарушен винаги, когато едно и също лице е едновременно издател на административния акт и преди това е участвал в друго качество в административно производство, предхождащо издаването на крайния акт, какъвто в случая се явява актосъставителя съставил АУАН, който е фактическо основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП. За да се избегне нарушаването на принципа за самостоятелност и безпристрастност при осъществяване на административната дейност заповед № 316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на МВР Плевен предвижда толкова много длъжностни лица, на който е възложено издаването на заповеди за прилагането на ПАМ. В случая е допуснато грубо нарушение принципа на самостоятелност и безпристрастност, заложен в чл. 10 от АПК и това е опорочило издаването на спорната  заповед и същата следва да бъде отменена.

За пълнота, съдът намира в случая правилно е установена фактическата обстановка и е било налице фактическо основание за издаване на спорната заповед съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Нормата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство, установяващо концентрацията на алкохол или да даде кръв за медицинско изследване /между няколко алтернативни хипотези по точка „б“/.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че обективираната в АУАН бл. № 750924 от 06.11.2016 г. фактическа обстановка, а именно: че на 06.11.2016г. около 16:30 чака жалбоподателката като водач на лек автомобил /индивидуализиран в АУАН и спорната заповед/ е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство дрегер 7410, с фабричен № 0273, както и че не носи свидетелство за управление, контролен талон и регистрационен талон на МПС, отговаря на действителното положение и правилно установена. От разпита на свидетеля очевидец, посочен и в АУАН, като такъв – Х.И. се установява, че жалбоподателката в посочения ден и час е била в видимо нетрезво състояние, разстроена, боса, по чехли и халат, но е управлявала, посочения автомобил и свидетелят я е видял да го паркира в близост до МБАЛ, където е носил службата по охрана на избора секция № 40 при изборите за президент, проведени на 06.11.2016г. Спомня си ясно, че когато колегите са я проверявали, тя е припаднала. Съдът кредитира с доверие тези свидетелски показания, тъй като бяха изложени покойно и уверено от свидетеля, като съдът отчита и обстоятелството, че поради особения ден и пост на свидетеля /да охранява изборния процес в конкретната секция в близост до мястото на нарушението/ спомените са му ярки и пълни, поради което съдът ги приема за обективни и достоверни. Освен това те кореспондират със защитната теза на жалбоподателката – че е била в центъра за спешна помощ много разстроена и депресирана и е  припаднала, както и със събраните писмени доказателства от центъра за спешна помощ /л.15-18 от делото/ - фиш за спешна медицинска помощ и извадка от амбулаторен дневник. От фиша за спешна помощ се установя още, че жалбоподателката не е повикала спешна помощ на адрес, тъй като липсва такова отбелязване във фиша, следователно тя е отишла там на място, няма твърдения в жалбата, че някой я е закарал там, но е налице твърдения, че жалбоподателката не си спомня много неща от този ден. Поради посоченото съдът кредитира с доверие показанията на св. Хр. И., че жалбоподетлката лично е управлявала автомобила, посочен в АУАН сама, слязла е от него и е влязла сама в центъра за спешна помощ.

Заповедта е издадена в предписаната от закона, писмена форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването й, но при постановяването е допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, като не е съобразен принципа заложен в чл. 10 от АПК, както беше посочено по-горе и това налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът е направил искане за присъждане на направените в делото разноски за пътни разходи /молба вх. № 730/27.02.2017г, л.25 от делото/. При този изход на делото, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти  състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0374-000277/06.11.2016 г. на Мл. автоконтрдльор в РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, с която на Н. К. Х. *** е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на мл. контрольор – В. В. от РУ-Червен бряг при ОД на МВР Плевен - ответник за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.                                                                                                                                                                    СЪДИЯ: /п/