Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

169 / 28 Април 2017 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен  съд-Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:                                       

                                                                      Председател:  Катя Арабаджиева         

при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 1001  по описа на съда  за 2016  година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

         Образувано е по жалба на „ВИВАФАРМ 2014” ООД, ЕИК 202943222,  гр. Варна, представлявано от управителя В.М. против Заповед № РД-08-1497/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен, в частта й, с която на осн. чл. 30, ал. 1 от договор № 151196/01.04.2016 г. и във връзка с извършена проверка по заповед на Директора на РЗОК Плевен и съставен констативен протокол № 115/17.09.2016 г. /КП/, на жалбоподателя са наложени  санкции, както следва: 1. По т.1  от Констативен протокол, за дванадесет нарушения  на чл. 6, ал. 1, т.4 от ИД /индивидуален договор/ №  151027/30.04.2014 г. – финансова неустойка в размер на 600,00 лв., съгл. чл. 35, ал. 1, т. 5, б. „а” от ИД №  151027/30.04.2014 г.; 2. По т.2. от Констативния протокол, за четири броя нарушения  на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД    151196/01.04.2016 г. финансова неустойка в размер на 200,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 6, б. „а” от ИД №  151196/01.04.2016 г.

           Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като съществено нарушение на процесуалните правила на първо място сочи, че проверката е извършена в изпълнение на заповеди на директора на РЗОК и на управителя на НЗОК, като заповедта на управителя на НЗОК не е връчена. При извършената проверка е присъствал представител на НЗОК, но същият не е описан в констативния протокол като участващ в проверката, нито е подписал КП, което е в нарушение на чл.28, ал.3 вр. чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от ИД. Не определен периода на проверката, като финансовите инспектори са надхвърлили компетентността и правомощията си. Трябвало е изрично да им е възложен контрол по предходния договор, каквото възлагане не е налице. Конкретно по т. 1 и т.2 от заповедта навежда доводи, че липсват мотиви и обоснованост. По отношение на възможността магистър –фармацевтът да проследи предишните отпускания на лекарствените продукти сочи, че същият няма право да оспори предписаното лечение. Решението на Арбитражната комисия по подаденото възражение счита за немотивирано, като не са обсъдени представените от дружеството доказателства за необходимостта от продължаване на лечението на ЗОЛ за по-дълъг период. Твърди, че изпълнителят по договора има задължението по чл.3, ал.3 от същия договор, но не и задължението по чл.12, т.3 от Указание № РД-16-19/25.04.2014 г. за работа с лекарствения списък на НЗОК /по-долу Указание/, което не е във връзка със сочената като нарушена разпоредба на чл.6, ал.1, т.4 от ИД. Счита, че вменяването на задължения на магистър-фармацевта за преценка на продължителността на лечението на ЗОЛ надхвърля задълженията му по индивидуалния договор. Твърди, че за конкретния  лекарствен продукт  продължителността на лечението е до 12 месеца при определени условия - след всяко поставяне на стент, след остър МИ с или без ST елевация. Счита, че е лишено от логика  вменяването на задължение на фармацевта за преценка необходимостта от прием на лекарствения продукт, след като същият е предписан от лекуващия лекар, който единствено е запознат с това дали при конкретното ЗОЛ не е налице някоя от горните предпоставки. Твърди, че дружеството не може да носи отговорност за преценката на продължителността на предписване на лекарствен продукт, което е в тежест на лекуващия лекар. Такова задължение не е вменено на дружеството с ИД. Предвид изложеното, моли да бъде отменена заповедта в частта й, с която са наложени санкции „финансова неустойка” общо в размер на 800 лв.

         Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Твърди, че на пациентката са поставяни стентове през октомври 2012 г. и през октомври 2013 г., като за отпускане на лекарствения препарат след всяко поставяне за срок от 12 месеца /общо 24 месеца/ не е налагана санкция, а санкция е наложена за следващите 16 отпускания. Твърди, че аптечният софтуер е направен така, че да следи за отпускането на броя лекарствени продукти, за които има ограничения в ПЛС, като според фармацевтите от арбитражната комисия при превишаване на бройката периода светва червено и няма как да не се види, че отпускането е неправомерно. В представени писмени бележки допълнително твърди, че заповедта на управителя на НЗОК няма самостоятелно значение, доколкото посоченият в нея служител не извършва самостоятелно проверка, а има контролно-методична функция по отношение на служителя в РЗОК. По тази причина КП не е подписан от служителя на НЗОК, доколкото той не извършва непосредствен контрол върху самата аптека. Позовава се на  чл.8, ал.1 и ал.2 от Инструкцията, според който заповедта за проверка е връчена на ръководителя на аптеката или на лице, работещо в нея, а не на представител на дружеството. По отношение на срока на проверката, сочи, че след като същата е по двата ИД, обхваща периода на действие на последните. Твърди, че възраженията пред арбитражната комисия са подробно разгледани. Твърди, че са отпуснати общо 40 опаковки, като всички са предоставени от същата аптека /макар че преди това аптеката е била с различен собственик/. Санкцията е за последните 16 отпускания, които са след изтичане на 12 месеца от поставянето на втория стент. Сочи, че разпоредбата на чл.12, т.3 от Указанието е възпроизведена в чл.6, ал.1, т.4 от ИД №151196/.01.04.2016 г., с оглед на което е посочена като правна квалификация в оспорената заповед. Подробно са индивидуализирани 16-те случая, по които е наложена санкция, като сочи, че по всеки един от тях е налице плащане от РЗОК. Моли да се отхвърли жалбата, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

        Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

           Между страните са сключени Договори за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК както следва: Договор /ИД/№ 151027/30.04.2014 г. със срок на действие от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. /чл. 38 от договора/, приобщен на л.л.82-96 от делото, като с допълнителни споразумения към него №4 /л.л.137-139/, и №6 /л.л.140-141/ срокът на този ИД е удължен до 31.03.2016 г.; Договор /ИД/ № 151196/01.04.2016 г. със срок на действие от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. /чл. 45 от договора/, приобщен на л.л.73-81 от делото. И по двата договора регистрационния номер на аптеката в РЗОК Плевен е 150220.

          Административното производство по издаване на оспорвания акт е започнало със Заповед № РД-08-1093/15.09.2016 г. /л.51/, издадена на осн. чл. 26, чл. 27 и чл. 44 от ИД  № 151196/01.04.2016 г. и чл. 72, ал. 9  от ЗЗО, с която Директорът на РЗОК-Плевен е наредил да бъде извършена финансова проверка на “ВИВАФАРМ 2014” ООД гр. Варна с адрес на аптеката гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 192 и ръководител маг. фармацевт Т. М. Р. по изпълнение на договори: № 151027/30.04.2014 г. и № 151196/01.04.2016 г., сключени с РЗОК-Плевен. Със същата заповед е разпоредено проверката да бъде извършена от финансов инспектор Н. П., с участието на С. Г. Г. - главен експерт в НЗОК. На л.49 от делото е приобщена заповед №РД-25-267/02.09.2016 г. на Управителя на НЗОК, с която се нарежда да се извършат финансови проверки в РЗОК Плевен и РЗОК Русе с участието на служители от НЗОК – С. Г. Г. и В. Т. П..

          Въз основа на извършената проверка по заповедта на директора на РЗОК е издаден констативен протокол № 115/17.09.2016 г., подписан от  финансов инспектор Н. П. /л.л.52-54/.

           В т. 1 от протокола е отразено, че аптеката е допуснала отпускане на лекарствени продукти на ЗОЛ с продължителност на лечението над 12 месеца. Лекарствен продукт с код НЗОК ВF 241 е отпускан в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код I20.8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца. Първото му предписване е от 27.09.2012 г., а отпускането е осъществено по рецептурна бланка, изпълнена на 28.09.2012 г. Посочено е, че първото отпускане е станало от същата аптека, но към онзи момент същата е имала различен рег.№ и различен собственик. В табличен вид е посочен начинът на отпускане на лекарствения продукт от 08.04.2015 г. до 07.03.2016 г., общо 12 отпускания. Посочено е също така, че РЗОК е изплатил  сумите по тези отпускания с бюджетни нареждания, като първото е извършено на 19.05.2015 г., последното е от 15.04.2016 г., и всички нареждания са подробно индивидуализирани. Подробно са индивидуализирани в таблица номерата на рецептите, които са изпълнени след 12-месечния срок. Посочено е още, че с обстоятелствата, описани по-горе е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД 151027/30.04.2014 г.

В т. 2 от протокола е отразено, че аптеката е допуснала отпускане на лекарствени продукти на ЗОЛ с продължителност на лечението над 12 месеца. Лекарствен продукт с код НЗОК ВF 241 е отпускан в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код I20.8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца. Първото му предписване е от 27.09.2012 г., а отпускането е осъществено по рецептурна бланка, изпълнена на 28.09.2012 г. Посочено е, че първото отпускане е станало от същата аптека, но към онзи момент същата е имала различен рег.№ и различен собственик. В табличен вид е посочен начинът на отпускане на лекарствения продукт от 07.04.2016 г. до 07.07.2016 г., общо 4 отпускания. Посочено е още, че РЗОК е изплатил  сумите по тези отпускания с бюджетни нареждания, като първото е извършено на 19.05.2016 г., последното е от 18.08.2016 г., и всички нареждания са подробно индивидуализирани. Подробно са индивидуализирани в таблица номерата на рецептите, които са изпълнени след 12-месечния срок. Посочено е още, че с обстоятелствата, описани по-горе, е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД 151196/01.04.2016 г.

Така съставеният констативен протокол е  връчен на  ръководителя на аптеката на 17.09.2016 г., видно от саморъчно поставения подпис.

         Срещу констативния протокол е подадено възражение в. № 56-00-236/21.09.2016 г. /л.л.21-24/ до Директора на РЗОК, който е изпратил същото по компетентност на Арбитражната комисия. Последната се е произнесла с мотивирано Решение № 3/25.10.2016 г. /л.л.11-13/, с което са потвърдени констатациите, направени в т.1 и т.2 от Констативен протокол № 115/17.09.2016 г. Посочено е, че при несъответствие с ограниченията в лекарствения списък, магистър – фармацевтът е длъжен да не изпълни рецептата и да я върне на приносителя и, каквото е изискването на чл.12, т.3 от Указанията. Като не е спазил това изискване, изпълнителят е нарушил по т.1 и т.2 съответно изискването на чл.6, ал.1, т.4 от ИД №151027/30.04.2014 г. и на чл.6, ал.1, т.4 от ИД №151196/01.04.2016 г. 

Въз основа на  съставения констативен протокол и при съобразяване с решението на арбитражната комисия, Директорът на РЗОК Плевен е издал оспорената в настоящето производство Заповед № РД-08-1497/28.10.2016 г. /л.л.17,18/, с която е наложил санкции на „ВИВАФАРМ 2014” ООД Варна, собственик на аптека с адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 192 и ръководител маг. фармацевт Т. М. Р., както следва:

1. По т.1  от Констативен протокол, за дванадесет нарушения на чл. 6, ал. 1, т.4 от ИД №  151027/30.04.2014 г. – финансова неустойка в размер на 600,00 лв., съгл. чл. 35, ал. 1, т. 5, б. „а” от ИД №  151027/30.04.2014 г.;

2. По т.2. от Констативния протокол, за четири броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ИД    151196/01.04.2016 г. финансова неустойка в размер на 200,00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 6, б. „а” от ИД №  151196/01.04.2016 г.;

Общо 800,00 лева.

          По делото са приобщени справка за отпуснатите лекарства на същия пациент - Маргарита Вълчева Танчева /л.31/, от която е видно, че в периода 28.09.2012 г. – 08.08.2016 г. са й отпускани лекарства с МКБ код I20.8 и лекарство с код BF241, като от 13.05.2014 г. само аптека с код 150220 е отпускала това лекарство – 28 пъти; справка на л.32 за 16-те случая на отпускане лекарство на пациент в нарушение на колона „Ограничения в предписването“ на Приложение 1 на ПЛС за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2016 г., като са налице отпускания от аптека 150220, като тези случаи са подробно индивидуализирани; приобщени са и рецептите за тези 16 отпускания /л.л.33-48/, като от същите е видно, че е предписван ЛП BRILIQUE табл. от 90 мг.

 Част от преписката са и два катетеризационни протокола /л.л.27,28/, от които е видно, че на ЗОЛ Маргарита Вълчева Танчева на 14.09.2012 г. и на 02.10.2013 г. са поставяни стентове; епикриза /л.29/ за първото поставяне на стент; амбулаторен лист /л.30/ с дата 30.09.2015 г., от който е видно, че на същата пациентка е изписано и лечение с Брилик 2х90 мг.

По делото е приобщено копие от Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък /ПЛС/ в частта му относно лекарствения препарат BRILIQUE табл. от 90 мг в действащата редакция към момента на всяко отпускане на ЛП по съответната от 16-те рецептурни бланки /л.л.97-111/.

Заповедта но директора на РЗОК, с която се налагат санкциите, е връчена на жалбоподателя чрез пълномощник на 01.11.2016 г., видно от отбелязването на приложения по делото екземпляр.

          На 11.11.2016 г. срещу заповедта е подадена жалба по административен ред до Управителя на НЗОК /л.л.64-69/ от пълномощника на управителя на дружеството П. Д. /пълномощно на л.л.70,71/. Жалбата е изпратена на 14.11.2016 г. от директора на РЗОК и е постъпила на 17.11.2016 г. при управителя на НЗОК, видно от представените писма на л.72 и л.118 от делото. По така подадената от жалба не е налице произнасяне от Управителя на НЗОК в 14-дневен срок от постъпването и, както и към 31.01.2017 г., което се установява от писмо от НЗОК /л.117/. С оглед липсата на произнасяне от управителя на НЗОК в законоустановения срок – до 01.12.2016 г. включително, до съда на 09.12.2016 г. /пощенски плик на л.10/ е подадена от управителя на „ВИВАФАРМ 2014” ООД Варна процесната жалба, регистрирана с вх. № 56-298/13.12.2016 г. от РЗОК, поради което настоящият съд намира, че жалбата е подадена в срок, от  заинтересована страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

Обжалва се подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, предвид Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 г. по т. д. № 3/2007 г. на Общото събрание на съдиите при ВАС. В същото се посочва, че заповедта на директора на Районната здравноосигурителна каса, с която се налага санкция на собственика на аптека за нарушения на договора между него и здравната каса за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия или диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Предмет на производството по настоящето дело е  Заповед № РД-08-1497/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен, в частта й, с която на жалбоподателя са наложени имуществени санкции за извършени нарушения по ИД №  151027/30.04.2014 г. и ИД №  151196/01.04.2016 г.

Непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Непосредственият и предварителният контрол по изпълнение на договорите с НЗОК се осъществява и по повод изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, съгласно изричната разпоредба на чл. 72, ал. 9 ЗЗО.

Според чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 9 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В процесния случай това е действащата към момента на проверката и понастоящем ИНСТРУКЦИЯ № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК /по-долу Инструкцията/, издадена от управителя на НЗОК, в която са разписани условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 9 от ЗЗО. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО и инструкцията на директора на НЗОК е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, като за неспазването им са предвидени санкции.  

Съгласно чл. 14 от Инструкцията, когато аптеката не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, директорът на РЗОК има право да приложи санкциите,  предвидени в индивидуалния договор. Санкциите са посочени в чл.15 и са два вида: 1. финансова неустойка и 2. прекратяване на договора.

Настоящият съдебен състав преценява оспорваната заповед като такава,  издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Същата е издадена в предвидената в АПК писмена форма, като е мотивирана с приобщения по делото констативен протокол от проверката, на който изрично се позовава. Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че същата заповед не е мотивирана с оглед липсата на фактически основания. В заповедта ясно е посочен видът нарушения – изразяващи се в изпълнение на 16 рецепти по отношение на лице, за което е надвишен 12-месечния период на отпускане на лекарственото средство, като се сочи, че това отпускане е в нарушение на Приложение №1 към ПЛС. Посочено е, че 12 от тези нарушения са по време на действие на ИД №  151027/30.04.2014 г., 4 са по време на действие на ИД №  151196/01.04.2016 г.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът съобразява следното:

Не са налице нарушения на процесуалните правила, като са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Инструкцията. Съгласно чл.7, ал.1 от Инструкцията, Управителят на НЗОК може със заповед да разпореди извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Заповедта съдържа: правните и фактическите основания за издаването й; служителите на НЗОК, които ще участват в проверката; задачата, вида и срока на проверката, както и РЗОК, на чиято територия тя ще се извърши. В случая такава заповед е приобщена по преписката, като в заповедта на директора на РЗОК изрично е посочено, че е налична такава заповед, и тя е точно индивидуализирана като Заповед №РД-25-267/02.09.2016 г. на Управителя на НЗОК. Липсва задължение тази заповед да бъде връчвана, доколкото съгласно чл.7, ал.2 от Инструкцията, на основание заповедта на управителя на НЗОК, директорът на РЗОК издава заповед, която съдържа: правните и фактическите основания за издаването й; служителите на НЗОК, както и контролните органи на РЗОК, които ще участват в проверката; аптека/и - обект/и на проверката, задачата, вида и срока на проверката. Видно от заповед № РД-08-1093/15.09.2016 г., в същата е налице така изискуемото съдържание. Екземпляр от тази заповед на директора на РЗОК съгласно чл.8, ал.2 от Инструкцията се връчва на ръководителя на аптеката - обект на проверката или на лице, работещо в нея. Не е необходимо тази заповед за проверка да се връчва на управителя на търговското дружество. Проверката не е на самото дружество, а само на съответната аптека, и не е необходимо в заповедта за проверка да е вписан адреса на управление на дружеството и законния му представител. Видно от приобщения по делото екземпляр, заповедта е връчена, като е поставен подпис и е сложен печат на аптеката. В заповедта за проверка на директора на РЗОК е посочен срок на проверката – три работни дни, като видно от съдържанието на заповедта, се проверява изпълнението и по двата ИД /настоящия и предходния/, което означава, че финансовият инспектор е длъжен да извърши проверка на цялостното изпълнение на тези ИД от датата на влизане в действие на първия ИД до момента на извършване на проверката. Тъй като изрично е посочено, че проверката е по отношение и двата ИД, твърденията, че проверяващият служител е излязъл от рамките на своята времева компетентност, са неоснователни. Съгласно чл.7, ал.3, изр. първо от Инструкцията, за извършената проверка се съставя констативен протокол от длъжностни лица от РЗОК-контрольори. В случая в съответствие с тази разпоредба КП е съставен само от служителя на РЗОК. С приложение №1 към Инструкцията е одобрен образец за КП, от който е видно, че същият се съставя в екземпляри за РЗОК и за проверявания обект. По тази причина правилно екземпляр е връчен на ръководителя на аптеката, а не на управителя на търговското дружество. Съгласно Инструкцията, в констативния протокол не следва да се вписва името на присъствалия на проверката експерт от НЗОК, нито същият следва да го подписва. Съгласно чл.7, ал.3, изр.второ от Инструкцията, длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад, като се прилага чл. 6, ал. 2 от същата Инструкция. Съгласно тази разпоредба докладът се съставя в екземпляри само за директора на РЗОК и управителя на НЗОК. Дали в случая такъв доклад е съставен, е без значение по делото, доколкото от същия не могат да се доказват каквито и да са обстоятелства по отношение на дружеството и няма как съдържанието на същия да се отрази на правата му.

По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразява следното:

Доколкото като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 4 от двата ИД /които разпоредби са с еднакво съдържание/, съдът ще изложи мотиви относно спазването на двете разпоредби едновременно. Сочените като нарушени разпоредби на чл.6, ал.1, т.4 и от двата ИД гласят: „Рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя и в следните случаи: 4. При несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП и определената доза за прием, и другите общи изисквания по предписване на ЛП, МИ и ДХ;“ Сочи се в КП, че лекарствения продукт с код НЗОК ВF 241 е отпускан на едно и също лице в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код I20.8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца.

Посоченото като нарушено Приложение №1 към ПЛС се поддържа и актуализира съгласно чл.7, ал.2 от НАРЕДБА за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като съгласно чл.7, ал.3 от същата наредба, ПЛС се обявява на интернет страницата на Съвета /става въпрос за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти/.

Видно от Приложение №1 на този списък, което по делото е приобщено на хартиен носител в съответната му част, и там при АТС код В01АС24 за лекарствения препарат BRILIQUE табл. от 90 мг /който ЛП е посочен в приложените 16 броя рецепти/ съществува „Ограничение в начина на предписване при различни индикации: Продължителност на лечението - до 12 месеца; за I20 - след поставяне на стент, след остър МИ с или без ST елевация.“ Това ограничение е в тази редакция по време на отпускане на ЛП и по 16-те рецептурни бланки. Видно от така поставеното ограничение, за чието нарушаване е наложена санкция, същото не е абсолютно. Медикаментът се прилага до 12 месеца, обаче след всяко поставяне на стент и след всеки миокарден инфаркт, независимо от вида му, този срок отново започва да тече. Аптеката няма информация /и няма правен механизъм да получи такава/ на кое лице кога е поставен стент, кога това лице е получило миокарден инфаркт. Видно и от двата ИД, за да се отпуснат лекарства, в аптеката се представят рецептурната бланка, рецептурната книжка /при хронични заболявания/, документ за самоличност на приносителя им, евентуално протокол и копие от същия. В аптеката не постъпват епикризи, амбулаторни листи или други документи по отношение на съответното лице, от които аптеката в лицето на магистър-фармацевта да може да направи извод, че стент е поставен преди повече от 12 месеца, или че миокарден инфаркт е прекаран преди повече от 12 месеца. По тези причини направеното възражение по отношение на неправилно приложение на материалния закон в случая е основателно. Ако ограничението беше абсолютно – че продължителността на лечението с BRILIQUE табл. от 90 мг е максимум за срок от 12 месеца във всички случаи, наказанието щеше да бъде правилно наложено. В случая обаче това не е така, тъй като от представените в аптеката документи /рецепти, рецептурна книжка и пр./ не може да се установи дали и кога е поставен стент, кога е прекаран миокарден инфаркт – в същите документи не се съдържа такава информация. Следва да се посочи, че по преписката са събрани доказателства за два поставени стента, но липсват твърдения за липса на прекарани миокардни инфаркти. Доколкото аптеката няма правен способ да получи информация относно наличието на заболявания и интервенции /поставяне на стент/ на пациента, противоречи на добросъвестността и справедливостта да и бъде наложена санкция затова, че не е съобразила срока на отпускане на ЛП с обстоятелства, за които няма начин да знае. Във връзка с това според съда  твърдението на процесуалния представител на ответника в писмените бележки, че членовете на арбитражната комисия са заявили, че при превишаване на периода от 12 месеца в компютъра на аптеката светва червено, са недоказани. В решението на арбитражната комисия такова твърдение няма. И ако такава възможност съществува за аптеката, остава открит въпросът защо такава възможност няма РЗОК, доколкото РЗОК е продължила в продължение на 16 месеца да заплаща за отпуснатите ЛП, след като се твърди, че е имало възможност да се установи, че отпускането е извън срок.

            За пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент достъпното в интернет приложение №1 от ПЛС по отношение на същото лекарство има малко по-различно съдържание, а именно съществува „Ограничение в начина на предписване при различни индикации: Продължителност на лечението - до 12 месеца след всяко поставяне на стент, след остър МИ с или без ST елевация.“ Това ново съдържание на ограничението е същото по смисъл, но е по-ясно, доколкото ясно посочва, че след всеки миокарден инфаркт и след всяко поставяне на стент започва да тече нов 12-месечен период за отпускане на лекарствения продукт.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Решението на Арбитражната комисия по подаденото възражение е мотивирано, но изложеното в него тълкуване на материалния закон е неправилно, доколкото след всяко поставяне на стент, и след всеки миокарден инфаркт тече нов 12- месечен период, който аптеката няма как да знае кога е изтекъл, тъй като не получава медицинска информация за това /каквато информация има лекуващият лекар, изписващ ЛП/. Изпълнителят по ИД има задължението по чл.12, т.3 от Указание № РД-16-19/25.04.2014 г. за работа с лекарствения списък на НЗОК, и което Указание е във връзка именно с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от ИД.

С оглед на изложеното, заповедта в оспорената и част е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

        Така мотивиран съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-1497/28.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр.Плевен в частта й, с която на „ВИВАФАРМ 2014” ООД, ЕИК 202943222 е наложена санкция в общ размер на 800 лева.

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                  

СЪДИЯ: