Р E Ш Е Н И Е

№ 27

гр.Плевен, 27 Януари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 999 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 869 от 04.11.2015 г., постановено по нахд № 2449/2015 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 35-0000385 от 23.07.2014 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, в частта, с която на Х.Т.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е намалил размера на наложената глоба на 500 лв., а в частта за наложеното на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, е потвърдил същото. Административното наказание глоба в размер на 1000 лв. е наложено на С. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ затова, че на 14.08.2015 г. около 12,00 часа на главен път 1-3 при км.67+022, като водач на товарен автомобил „Даф” с рег.№ А***МА и полуремарке с рег.№ А***ЕК извършва обществен превоз на товари /пшеница/ по маршрут Славяново – Варна с пътен лист № 67716 и лиценз № 8881, като при допустимо максимално натоварване на моторното превозно средство с две оси и полуремарке с три оси от 40000 кг в момента на проверката, видно от товарителница № 0065330 и кантарна бележка № 11027 от 14.08.2015 г., натоварването е 47820 кг – претоварване със 7820 кг.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Х.Т.С., който счита същото за неправилно и необосновано. Навежда доводи, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не са взети предвид подробно изложените в жалбата срещу НП доводи относно незаконосъобразността му. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за недопустимост на съдебното решение на постановено по друго, а не по обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.08.2015 година жалбоподателят управлявал товарен автомобил „ Даф“ с рег. № А *** МА с полуремарке с рег. № А *** ЕК. Движел се по републиканската пътна мрежа по главен път София - Русе. Около 12:00 часа в същия ден, на км 67+022 на главния път  - разклона за град Славяново, Плевенска област, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ОО“ АА“ Плевен. В хода на проверката били изискани документи на водача. Било установено, че същият извършва обществен превоз на товари – пшеница с лиценз № 8881 по маршрут град Славяново – град Варна. Водачът представил пътен лист № 67716, товарителница и кантарна бележка за превозвания товар. Въз основа на представените документи, служителите на ОО“АА“ Плевен установили, че превозваният товар превишава с 7 820 кг максимално допустимото натоварване на превозното средство, представляващо такова с две оси и ремарке, а именно 40 000 кг. Представената от водача кантарна бележка установила натоварване от 47 820 кг. Водачът не представил и контролен талон към свидетелство за управление на МПС. За така констатираните обстоятелства на жалбоподателя бил съставен акт за две административни нарушения – такова по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. А от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ  и нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП. Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на Х.С. и връчен му по надлежния ред, който го подписал без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционирало жалбоподателя с глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. А от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРР и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.

Съдът установил описаната фактическа обстановка от представените по делото писмени доказателства и въз основа разпита на свидетелите К. и Д., които приел за еднопосочни, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че към датата на проверката жалбоподателят е извършвал превоз на пшеница с лиценз № 8881 по маршрут град Славяново – град Варна. Превозът бил извършен с товарен автомобил „ Даф“ с рег. № А *** МА с полуремарке с рег. № А *** ЕК. Съдът приел за несъмнено установен и факта, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е бил натоварен с пшеница, за което свидетелства копие от кантарна бележка, в която същата е описана като вид и количество. Изложил мотиви, че товарен автомобил „ Даф“ с рег. № А *** МА с полуремарке с рег. № А *** ЕК  представлява моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси по смисъла на чл. 6 ал. 3 б. А от наредбата има максимално допустима маса за движение по пътища, отворени за обществено ползване 40 тона. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и направил извод, че към момента на проверката, жалбоподателят е извършвал превоз  с посочения по- горе  товарен автомобил на пшеница, надвишавайки общото тегло на автомобила от 40 000 кг с  7 820 кг, което е в разрез с правилото, установено в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП. При тези съображения съдът счел извършеното деяние за съставомерно, но приел, че при определяне размера на санкцията наказващият орган не е съобразил конкретната тежест на нарушението, факта, че жалбоподателя не е системен нарушител и направил извод, че наложената санкция от 1 000 лева следва да бъде намалена на 500 лева. В останалата част, НП за санкцията в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП съдът счел, че следва да бъде потвърдено.

По основателността на жалбата касационната инстанция съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че нахд № 2449/2015 на РС Плевен е образувано по жалба от С. с вх. № 52-00-22-5904/4/25.09.2015 год., подадена срещу Наказателно постановление №35-0000451/08.09.2015 год. на Началника на ОО”АА”-Плевен. Следователно, предмет на разглеждане пред РС Плевен по нахд № 2449/2015 е било Наказателно постановление №35-0000451/08.09.2015 год. на Началника на ОО”АА”-Плевен, с което е ангажирана отговорността на Х.Т.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв., и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решаващият съд е извършил всички необходими и допустими съдопроизводствени действия за разкриване на обективната истина, в това число е приобщил към делото административно наказателната преписка по издаване на НП , изслушал е свидетели, като е постановил решение, в мотивите на което е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е направил правни изводи. Независимо от това обаче, съдът е постановил недопустимо решение. Това е така, защото, видно от диспозитива на Решение № 869/04.11.2015 год. по нахд № 2449/2015 год., Районен съд – Плевен е постановил следното: Изменил е Наказателно постановление № 35-0000385 от 23.07.2014 година на Директора на РД „АА” – Плевен в частта, с която на основание чл.177 ал. 3 от ЗДвП на Х.Т.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. А от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, като е намалил размера на глобата от 1000 лева на 500 лева; потвърдил е Наказателно постановление № 35-0000385 от 23.07.2014 година на Директора на РД „АА” – Плевен в частта, с която на основание чл.183 АЛ. 1 Т. 1 ЗДП на Х.Т.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП. Следователно, съдът се е произнесъл по наказателно постановление, с жалба срещу което не е бил сезиран.

В производството пред районния съд не е представено и не е приложено наказателно постановление с цитирания в диспозитива на решението номер- № 35-0000385 от 23.07.2014 година, с което на С. да са наложени процесните административни наказания. Въззивният съд като краен резултат обаче, с диспозитива на обжалвания съдебен акт се е произнесъл по неприложено по делото Наказателно постановление, срещу което не е била подадена жалба.

С оглед изложеното, касационната инстанция счита, че Районен съд-Плевен се е произнесъл по законосъобразността на наказателно постановление, срещу което не е сезиран с жалба, поради което постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. След обезсилване на решението на Районен съд-Плевен, делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по предмета на жалбата, а именно законосъобразността на Наказателно постановление №35-0000451/08.09.2015 год. на Началника на ОО”АА”-Плевен, с което е ангажирана отговорността на Х.Т.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв., и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 869 от 04.11.2015 г., постановено по нахд № 2449/2015 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.