Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр.Плевен, 12 Януари
2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети декември
две хиляди и петнадесета година в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №997 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Лидл България ЕООД енд КО”
КД със седалище и адрес на управление с.Равно поле 2129, общ.Елин Пелин,
обл.София, ул „З-ти март” №1, с ЕИК 131071587, представлявано от „Лидл
България” ЕООД, последното представлявано от Л.М.Х. и Б. В., против Предписание
№0000652/17.11.2015 год., издадено от главен инспектор към ОДБХ Плевен.
В жалбата се навеждат доводи, че актът е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на компетентност. Твърди се, че
бирата представлява „храна” съгласно разпоредбите на член 2 от Регламент (ЕО) №
178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за
установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на
храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за
определяне на процедури относно безопасността на храните и на член 2 от Закона
за храните. Сочи се, че видно от разпоредбите в Акта, административният орган е
спрял продажбата на продукти, които не са етикетирани в съответствие с
изискванията на Регламент № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за
предоставянето на информация за храните на потребителите, а са се намирали в
магазинната мрежа за продажба на дребно. Навеждат се доводи, че съгласно
цитираният Регламент 1169/2011, наименованията на алергените трябва да бъдат
отбелязани в списъка на съставките с графично оформление, което ги откроява от
останалите съставки. Според жалбоподателя с налагането на конкретните мерки
административният орган е целял защита здравето на потребителите, поради което,
независимо от основанията, посочени на бланката, използвана от административния
орган, счита, че същият реално е приложил мерки по чл.30 ал.1 т.8 от ЗХ, а не
по чл.30 ал.1 т.11 от ЗХ. Оспорва се компетентността на органа, издал
Предписанието. Жалбоподателят претендира на основание чл.172 ал.2 от АПК да се
отмени изцяло издаденото Предписание.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се представлява,
депозирал е писмено становище на л.25 от делото, в което е заявил, че не желае
назначаването на експертиза за установяване стойността на храните. По същество
моли за отмяна на оспореното предписание.
Ответникът по жалбата-главен инспектор контрол на храните към ОДБХ в съдебно
заседание се явява лично и заявява, че на 17.11.2015 г. е извършена проверка в
супермаркет Лидл на основание писмо вх.№ 4265 от 11.11.2015 г. и заповед на
директора на ОБДХ № 2135 от 11.11.2015 г., в които изрично е посочено кои
вериги магазини да се проверяват, кои видове и марки бира да се проверяват за
етикетиране и са упоменати мерките, които трябва да се предприемат– продаващите
се продукти с констатирани несъответствия да се описват по видове и количества
и незабавно да се отстранят от търговските вериги, като за отстраняване на
допуснатите нарушения да се връчат предписания на отговорните лица с определени
подходящи срокове за отстраняването им. Сочи, че процесната бира не отговаря на чл.21 от Регламент 1169 от 2011
г., който е във връзка с приложение № 2 от същия регламент - обявяване съдържанието на алергени, като в
случая в тази бира това е ечемика, който съдържа белтъка глутен. Този белтък
при хора, податливи на глутен, предизвиква алергична реакция, която причинява
газове, подуване на стомаха, запек, подагра, анемия, разширяване на корема и
др. Твърди, че мярката е по т.11, тъй като нарушението е свързано с
етикетирането до отстраняване на проблема. Сочи, че е предписано спиране на
продажбата до отстраняване на пропуска, а именно до момента, в който на етикета
бъде записано, че бирата съдържа глутен, който причинява посочените
разстройства, като думата следва да е изписана с различен шрифт. Моли съда да
потвърди издаденото предписание.
Ответникът е депозирал и
писмено становище, в което подробно излага своите съображения за
неоснователност на жалбата.
Административният
съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.11.2015 г. д-р Д.
К. – главен инспектор към ОДБХ Плевен, при направена проверка на
супермаркет „Лидл” 152100010 с адрес гр.Плевен, УПИ 56722 652 445, на
фирма „Лидл България ЕООД енд КО” КД, въз основа на Заповед № 4256 от
11.11.2015 г. на Директора на ОБДХ – Плевен, в присъствието на Г. К. Н. – зам.мениджър, е установила, че от цитираните в
посочената заповед марки бира се продава в обекта бира Perlenbacher, в която
данните от етикета не съответстват напълно с изискванията на нормативната база.
Установила е, че бирата Perlenbacher от 300 мл., годна до 09/2016, алк.4,9
vol., налична в количество 57 броя стекчета по 6 бутилки с документ за
произход Д № 31516993 от 26.10.2015 г.
не отговаря на изискванията на чл.21 ал.1 б.б за съставката „пивоварен ечемик” и чл.13 т.5
на етикета на бирата данните по чл.9 § 1 б.„а”, „д” и „к”, не са на едно
зрително поле (от Регламент 1169/2011). Установила е още, че в обекта се
предлага и бира Perlenbacher алк.4,9 vol. със срок на годност 01.08.2016 г. –
180 броя стекчета по 6 броя от 0,5 литра, придружен с документи за произход Д №
31514963 от 14.09.2015 г., етикетите на която не отговарят на чл.13 § 5 и чл.21
§ 1 б.б. При направената проверка е съставен Констативен протокол № 0009546.
Въз основа на извършената
проверка и съставения Констативен протокол, д-р К. – главен инспектор
към ОДБХ Плевен е издала Предписание № 0000652 от 17.11.2015 г., с което на
основание чл.30а, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.30 ал.1 т.11 от Закона за
храните е предписано да се спре продажбата на бира Perlenbacher ал.4,9 vol. от 0,5
л. с L 238B21, със срок на годност 01.08.2016 г., в количество 180 броя
стекчета по 6 броя бутилки и бира Perlenbacher ал.4,9 vol. от 0,5 л. с партида
L 237B21 и срок на годност 09/2016 в количество 570 броя стекчета по 6 броя
бутилки – до отстраняване на несъответствията по етикетирането.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е предписание. Законодателят не
е дал легална дефиниция на употребеното понятие "предписание". С
оглед на това и по аргумент от чл. 36, ал. 1
от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните
актове съдържанието на понятието трябва да бъде съответно на общоупотребимия
смисъл на думата. Съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София,
2008, предписание е писмена заповед, нареждане. Писмената заповед или
нареждането на административен орган е вид правомерно юридическо действие с
публично-правен характер. Когато последното засяга права и законни интереси на
адресата си, тъй като му възлага задължение - извършването на корективни
действия, които да доведат до спазване на нормативните изисквания за
етикетиране на процесната бира, за
адресата на акта възлагането на корективни мерки засяга, по смисъла на чл. 120, ал.
2 от Конституцията и чл. 147, ал.
1 АПК, негови права и законни интереси. За него е налице правен
интерес да установи предписаните му корективни мерки във връзка с етикетирането
на бирата съответстват ли на законовите изисквания или не. Изпълнението на
предписанията е осигурено с държавна принуда. Съгласно чл. 31, ал.
1, т. 1 ЗХ лицата, които произвеждат храни, са длъжни да изпълняват
предписанията на компетентните органи. Неизпълнението на предписание на
компетентен орган е възведено от законодателя в административно нарушение и
следователно е основание за налагане на административно наказание - чл. 47 ЗХ.
Видно от изложеното, оспореното предписание е издадено от административен орган
и е юридически израз на неговата дейност, то е едностранно волеизявление на
орган на държавна власт, издадено въз основа и в изпълнение на закона, което
пряко поражда правни последици в правната сфера на адресата. Тези
характеристики на оспореното предписание го определят като индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който по своята правна същност е една
принудителна административна мярка.
С оглед на гореописаните характеристики на оспореното
предписание, последното подлежи на обжалване, независимо, че това не е
предвидено от разпоредбата на чл.51 , ал.3 от ЗХ във връзка с чл.51, ал.1 и
ал.2 от ЗХ, според които е предвидено изрично да могат да бъдат оспорвани
единствено мерките по чл.30, т.5, т.6 и
т.8 от ЗХ (а настоящата според описаното в самото предписание правно основание
за издаването й е такава по чл.30, т.11 от ЗХ).
Съгласно чл. 120, ал.
2 от Конституцията на обжалване подлежат всички административни
актове, които засягат адресатите, освен изрично предвидените в закон.
Следователно, липсата на изрична законова разпоредба, която да допуска
оспорването на актовете по чл. 30, ал.
1, т. 11 сама по себе си не е
основание за недопустимост на оспорването. Напротив. Доколкото, с оглед на
гореизложеното, е безспорно, че процесното предписание засяга, по смисъла на чл. 120, ал.
2 от Конституцията, адресата и доколкото не е налице изрична
законова норма, която да забранява оспорването по съдебен ред, не са налице
основания да се приеме, че оспореният акт не подлежи на съдебен контрол. И
второ. Съгласно чл. 31, ал.
2, т. 1 ЗХ лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право
"да обжалват актовете на органите по този закон". Следователно налице
е и изрично, макар и общо, установено право на оспорване по съдебен ред на
предписанията от категорията на процесното. Оспореното предписание е връчено на
жалбоподателя на 17.11.2015 год., а жалбата против него е подадена на 30.11.2015
год.-в установения от АПК 14- дневен срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорването, поради което и на всички гореизложени основания е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
предписание е издадено от компетентен орган. Жалбоподателят и в първоначалната
жалба, и в хода на съдебното
производство чрез депозирано писмено становище поддържа оплакване за нищожност
на оспореното предписание като издадено от некомпетентен орган с оглед на
факта, че приложената принудителна административна мярка по своята същност
представлява такава по смисъла на чл.30, ал.1, т.8 от Закона за храните, а не
такава по чл.30, ал.1, т.11 от с.з., каквото правно основание е вписано в
самото предписание. Оплакването е неоснователно, по следните съображения:
Компетентността на органите, прилагащи мерките по ЗХ,
е регламентирана с разпоредбата на чл.51 от ЗХ. Съгласно чл.51, ал.1 и ал.2 ,
административните мерки по чл. 30, т. 5
и 6 се налагат със заповед на директора на ОДБХ или на РЗИ; мерките по чл. 30, ал.
1, т. 8 се налагат със заповед на: 1. ръководителите на органите по
ал. 1, когато стойността на храните е до 10 000 лв.; 2. изпълнителния директор
на БАБХ или главния държавен здравен инспектор, когато стойността на храните е
от 10 000 лв. до 100 000 лв.; 3. министъра на земеделието и храните или
министъра на здравеопазването, когато стойността на храните е над 100 000 лв. Компетентността
на органите да прилагат мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 се изразяват в това да спират реализацията на храни, които пряко
или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат
върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели. В
разпоредителната част на оспореното предписание е вписано : „да се спре продажбата на бира
Perlenbacher ал.4,9 vol. от 0,5 л. с L 238B21, със срок на годност 01.08.2016
г., в количество 180 броя стекчета по 6 броя бутилки и бира Perlenbacher ал.4,9
vol. от 0,5 л. с партида L 237B21 и срок на годност 09/2016 в количество 570
броя стекчета по 6 броя бутилки – до
отстраняване на несъответствията по етикетирането”. Т.е. разпоредено е
спиране на продажбата на съответната храна, но по никакъв начин не е
припокрито съдържанието на разпоредбата
на чл.30, ал.1, т.8, тъй като не е изпълнено кумулативното изискване за
разпореждане продуктите да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или
използвани за други цели. Не без значение е и факта, че никъде-нито в
съставения констативен протокол, нито в оспореното предписание , не е посочено,
че се касае за храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората,
каквото е изискването на чл.30, ал.1, т.8, а за храна, в която данните от етикета
не съответстват напълно с изискванията на нормативната база. В процесното
предписание е посочено, че е приложена
мярката по чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ, съгласно който текст компетентните органи
имат право да ограничат или забранят пускането на пазара на храни. Съобразно §1, т. 53 от ДР на ЗХ "пускане на
пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба,
или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не,
както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.
В случая описаната бира се е намирала в
търговския обект и е била предлагана за продажба. Чрез приложената мярка „ да
се спре продажбата …” е изпълнен именно
състава на разпоредбата на чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ във връзка с §1, т.
53 от ДР на ЗХ, тъй като е спряно пускането на пазара на бирата, изразяващи се
в спиране предлагането за продажба. Но не защото се касае за храни, които пряко
или косвено застрашават здравето на хората, а заради констатирани
несъответствия по етикетирането-до тяхното отстраняване. „Спиране продажбата”
(каквото е употребеното словосъчетание в оспореното предписание) и „Спиране
предлагането за продажба” (какъвто е смисъла на употребеното словосъчетание на
основание чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ във връзка с §1, т. 53 от ДР на ЗХ) са синтактични синоними на
законовоопределеното понятие, употребено в чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ- „забрана
пускането на пазара”на храни, защото изпълняват една и съща функция в
изречението и имат едно и също смислово значение. А то и в случая на „спиране”, и на „забрана” се изразява в това да се преустанови, да не
се допусне, да не се позволи продажбата на наличното количество храни, до
отстраняване на несъответствията по етикетирането. Ето защо оспореното
предписание е издадено от компетентен административен орган-главен инспектор по контрол на храните в съответната
ОДБХ, като последните осъществяват
дейността си на територията на съответната област, като според чл.30, ал.1,
т.21, т.26 и т.29 от Устройствения правилник на БАБХ : извършват контрол на съответствието на
качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти,
технологични документации, стандарти, разработени от браншови организации и
одобрени от компетентния орган; изготвят документи и актове, свързани с
дейността им; осъществяват и други
функции, възложени им с нормативен акт или със заповед от изпълнителния
директор, като конкретните им правомощия са посочени в чл. 30 от ЗХр.,
а разпоредбата на чл.28 от ЗХ ги определя като компетентни да осъществяват официален контрол в областта
на безопасността на храните.
Предписанието съдържа
всички реквизити, предписани от закона, включително фактически и правни
основания за издаването си, като конкретните предпоставки за приложената мярка са описани и в съставения констативен
протокол, връчен на представител на дружеството, което е допустимо съобразно
постановеното Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
Процесната мярка е приложена, тъй като в обекта се продава бира Perlenbacher, в която
данните от етикета не съответстват напълно с изискванията на нормативната база.
Бирата съставлява „храна” по смисъла на чл.2, ал.1 вр. с ал.2 от Закон за
храните. Бирата Perlenbacher от 300 мл., годна до 09/2016, алк.4,9 vol.,
налична в количество 57 броя стекчета по 6 бутилки с документ за произход Д № 31516993 от 26.10.2015 г. не отговаря на
изискванията на чл.21 ал.1 б”б” за съставката „пивоварен ечемик” и чл.13 т.5 на
етикета на бирата данните по чл.9 § 1 б.„а”, „д” и „к”, не са на едно зрително
поле (от Регламент 1169/2011). Разписано е в приложимия регламент, че при етикетиране
на определени вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост,
посочените данни следва да отговарят на следните изисквания: наименованието на веществото или продукта
съгласно списъка в приложение II
се подчертава с оформление, което ясно го отличава от останалите съставки в
списъка, например чрез шрифт, стил и цвят на фона. В случая е необходимо
обявяване съдържанието по предписания в регламента начин на алергени, какъвто в процесната бира е
ечемикът, съдържащ белтъка глутен, който при някои хора може да предизвика
алергични реакции, което изискване не е било спазено в конкретния случай. Данните, изброени в член 9,
параграф 1, букви а, д
и к
от цитирания регламент е следвало да бъдат поставени на едно и също зрително поле, а именно- наименование на храната; нетно количество на храната; по отношение на
напитки, съдържащи по-вече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното
обемно съдържание на алкохол.
Установено е на следващо място, че в обекта се
предлага и бира Perlenbacher алк.4,9 vol. със срок на годност 01.08.2016 г. –
180 броя стекчета по 6 броя от 0,5 литра, придружен с документи за произход Д №
31514963 от 14.09.2015 г., етикетите на която не отговарят на чл.13 § 5 и чл.21
§ 1 б”б”. Т.е. отново данните, изброени в член 9,
параграф 1, букви а, д
и к,
е следвало да се поставян на едно и също
зрително поле, като наименованието на веществото или продукта съгласно списъка
в приложение II
се подчертава с оформление, което ясно го отличава от останалите съставки в
списъка, например чрез шрифт, стил и цвят на фона.
Неизпълнението на горните посочени изисквания на
приложимия регламент правят
законосъобразно прилагането на съответната принудителна административна мярка -
до отстраняване на съответното несъответствие-предприемане на коригиращи
действия, свързани с етикетиране на бирата, в съответствие с целта на закона - приоритетна
защита на обществения интерес, гарантиране спазването на нормативните
изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и
интересите на потребителите и осигуряване прилагането на законодателството на
Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално
ниво.
Ето защо подадената жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен
съд-Плевен, VI състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лидл България ЕООД енд КО” КД със седалище и
адрес на управление с.Равно поле 2129, общ.Елин Пелин, обл.София, ул „З-ти
март” №1, с ЕИК 131071587, представлявано от „Лидл България” ЕООД, последното
представлявано от Л.М.Х. и Б. В., против Предписание №0000652/17.11.2015 год.,
издадено от главен инспектор към ОДБХ Плевен.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: