РЕШЕНИЕ 55

гр. Плевен, 10 Февруари 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 993/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба на Д.Б.М. *** срещу Заповед № СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг относно отпусната месечна добавка за едно дете в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. на основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а, ал.2  от ППЗСПД, като се оспорва началната дата на отпускане на помощта.

Жалбоподателката счита обжалвания акт, в обжалваната му част, за неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 8д и чл. 9, ал.6 от ЗСПД, като според нея е следвало помощта да бъде отпусната с начална дата - 01.10.2012г.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. П. К. *** с пълномощно на л. 18 от делото. Моли да бъде отменена горепосочената заповед в частта й за началната дата за отпускане на помощта и бъде задължен административния орган да опусне помощта с начална дата - 01.10.2012г.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг, редовно призован, не се явява, не се представлява.  В придружително писмо оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Жалбоподателката е подала молба-декларация с вх. № СП-02-2953/30.10.2015 г., до директора на Д"СП"- Ч.Бряг, за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от ЗСПД. В същата е декларирала, че е осигурена.

Не се спори по делото, че синът на жалбоподателката – Й. М. И. е роден на ***г. и има трайно намалена работоспособност 72% съгласно експертно решение /ЕР/ на териториална експертно лекарска комисия /ТЕЛК/ втори състав към УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД, гр. Плевен № 3443/08.10.2015г. /л.5 от делото/. Датата на инвалидизацията на детето е 10.08.1998г., а вида на експертизата е преосвидетелстване. По делото е представено и предходно ЕР № 1082/24.04.2007г. на ТЕЛК-педиатрична, където е била определена 50 % трайно намалена работоспособност, също при вид на експертизата – преосвидетелстване на лицето.

С оспорената заповед № СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг е била отпусната месечна добавка на жалбоподателката за едно дете в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. на основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а, ал.2  от ППЗСПД. В придружително писмо изх. № 11-25/27.11.2015г. /л. 1 от делото/, административният орган е посочил, че жалбоподателката не е подавала молби по чл. 8д от ЗСПД в периода от 2010 година до подаването на молбата от 30.10.2015г.

Законодателят е изброил изчерпателно видовете семейни помощи в чл. 2 от ЗСПД и е определил, че те са еднократни и месечни. В месечните семейни помощи са включени и месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане /чл. 2, ал.3, т.3 от ЗСПД/. Право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания -  чл. 8д, ал.1, т.1 от ЗСПД. Правото на тази добавка се предоставя независимо от дохода на семейството- чл. 7, ал.8 от ЗСПД. Реда за упражняване на правото е определен в чл. 24а от ППЗСПД, посочен като правно основание за издаване на заповедта, предмет на настоящото производство.

Създадена е нова ал.6, на чл. 9, обнародвана ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28. 07.2015 г., определяща началния момент, от който се отпуска помощта а именно: "месечната добавка по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на решението. В случая определена датата на инвалидността в решението е 10.08.1998г., т.е тя е предхождаща правната норма на чл.9, ал.6 от ЗСПД, както и на чл. 8д от същия закон, с изменението на който с ДВ бр. 15 от 23.02.2010г. е създадено правото на този вид семейна помощ. Самият административен  орган е  посочил /л. 1 от делото/, че жалбоподателката не е упражнила правото си на по чл. 8д в периода от 2010 година /влизане в сила на разпоредбата/ до подаване не молбата декларация от 30.10.2015г. ЕР определящо инвалидността на детето на жалбоподателката е издадена на 08.10.2015г., а молбата-декларация е подадена в същия месец, следователно изискването на чл. 9, ал.6 от ЗСПД е спазено. Нормата на чл. 9, ал.6 от ЗСПД не въвежда други ограничения или изисквания към правото по чл. 8д от същия закон, не е предвиден и погасителен давностен срок, в който да се подаде искането за отпускане на месечната добавка (освен тримесечния от датата на решението на ТЕЛК), когато същата се претендира за минал период.

Ответникът в становището си в придружителното писмо към жалбата сочи, че правно основание за отпускане на помощта с начална дата 01.10.2015г. е чл. 24б, ал.4 от ЗСПД. Това обаче не е посочено в самата заповед, което е процесуално нарушение на изискванията за форма и съдържание за заповедта – чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно  чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД - при спазване на сроковете и на условията по чл. 9, ал. 6 от ЗСПД  в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечната добавка се отпуска от 1-во число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаването й, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която да води до отпадане на правото. Нормата изисква възобновяване на вече отпусната месечна помощ, която е била прекратена, поради отпадане на основание за получаването й. Настоящият случай не е такъв, по данни от самия административен орган /л.1 от делото/, правото по чл. 8д от ЗСПД не е било упражнено от обнародване на правната норма през 2010 година до подаване на молбата-декларация през 2015г., поставила началото на настоящото административно производство по ЗСПД. Вярно е, че в случая е проведена медицинска експертиза за преосвидетелстване на детето, което обаче не е свързано с вече осъществено изплащане на добавка по чл. 8д от ЗСПД, съответно с отпадането й, с прекратяване й поради изтичане на срока или с възобновяването й.  Както беше посочено по-горе изкисванията на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД са били спазени, а датата на инвалидността е определена от 10.08.1998 г. и следва да се приложи втората хипотеза посочена в чл. 9, ал.6 от ЗСПД, като датата на месечната добавка се определи 3 години назад, считано от месеца на издаване на решението. Нормата на чл. 9, ал.6 от ЗСПД е била влязла в сила, при постановяване на оспорваната заповед и административният орган е следвало да се произнесе при спазването й, относно началната дата на отпускане на месечната добавка.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но в нарушение на изискването за посочване на пълното правното основание за издавена на заповедта и при нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена в оспорената и част, а  преписката върната на ответника за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг относно отпусната месечна добавка за едно дете с трайни уреждания на Д.Б.М. *** в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. на основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а, ал.2  от ППЗСПД, в частта й относно определената началната дата на отпускане на помощта.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен бряг за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение в 14 -дневен срок след влизането му в сила.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                                          СЪДИЯ: