РЕШЕНИЕ № 55
гр.
Плевен, 10 Февруари 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 993/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 8д от Закона
за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано
е по жалба на Д.Б.М. *** срещу Заповед № СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг относно отпусната
месечна добавка за едно дете в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева
от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. на основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а,
ал.2 от ППЗСПД, като се оспорва
началната дата на отпускане на помощта.
Жалбоподателката
счита обжалвания акт, в обжалваната му част, за неправилен, незаконосъобразен и
постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 8д и чл. 9, ал.6 от ЗСПД, като
според нея е следвало помощта да бъде отпусната с начална дата - 01.10.2012г.
Жалбоподателката
е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адв. П. К. *** с пълномощно на л. 18 от делото. Моли да бъде отменена
горепосочената заповед в частта й за началната дата за отпускане на помощта и
бъде задължен административния орган да опусне помощта с начална дата -
01.10.2012г.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Червен бряг, редовно призован,
не се явява, не се представлява. В
придружително писмо оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за неоснователна.
Жалбоподателката е
подала молба-декларация с вх. № СП-02-2953/30.10.2015 г., до директора на
Д"СП"- Ч.Бряг, за получаване на еднократна помощ за отглеждане на
дете с трайни увреждания по чл. 8д
от ЗСПД. В същата е декларирала, че е осигурена.
Не се спори по
делото, че синът на жалбоподателката – Й.
М. И. е роден на ***г. и има
трайно намалена работоспособност 72% съгласно експертно решение /ЕР/ на
териториална експертно лекарска комисия /ТЕЛК/ втори състав към УМБАЛ „д-р Георги
Странски” ЕАД, гр. Плевен № 3443/08.10.2015г. /л.5 от делото/. Датата на
инвалидизацията на детето е 10.08.1998г., а вида на експертизата е
преосвидетелстване. По делото е представено и предходно ЕР № 1082/24.04.2007г.
на ТЕЛК-педиатрична, където е била определена 50 % трайно намалена
работоспособност, също при вид на експертизата – преосвидетелстване на лицето.
С оспорената заповед
№ СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Червен бряг е била отпусната месечна добавка на жалбоподателката за едно дете в
размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева от 01.10.2015г. до 31.10.2017г. на
основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а, ал.2
от ППЗСПД. В придружително писмо изх. № 11-25/27.11.2015г. /л. 1 от
делото/, административният орган е посочил, че жалбоподателката не е подавала
молби по чл. 8д от ЗСПД в периода от 2010 година до подаването на молбата от
30.10.2015г.
Законодателят е
изброил изчерпателно видовете семейни помощи в чл. 2 от
ЗСПД и е определил, че те са еднократни и месечни. В месечните семейни
помощи са включени и месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане
/чл. 2, ал.3, т.3 от ЗСПД/. Право на месечна добавка за деца с трайни
увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не
по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни
увреждания - чл. 8д, ал.1, т.1 от ЗСПД. Правото на тази
добавка се предоставя независимо от дохода на семейството- чл.
7, ал.8 от ЗСПД. Реда за упражняване на правото е определен в чл. 24а от
ППЗСПД, посочен като правно основание за издаване на заповедта, предмет на
настоящото производство.
Създадена е нова
ал.6, на чл. 9, обнародвана ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28. 07.2015 г., определяща
началния момент, от който се отпуска помощта а именно: "месечната добавка
по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от
1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в
решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на
решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на
решението. В случая определена датата на инвалидността в решението е
10.08.1998г., т.е тя е предхождаща правната норма на чл.9, ал.6 от ЗСПД, както
и на чл. 8д от същия закон, с изменението на който с ДВ бр. 15 от 23.02.2010г.
е създадено правото на този вид семейна помощ. Самият административен орган е
посочил /л. 1 от делото/, че жалбоподателката не е упражнила правото си
на по чл. 8д в периода от 2010 година /влизане в сила на разпоредбата/ до
подаване не молбата декларация от 30.10.2015г. ЕР определящо инвалидността на
детето на жалбоподателката е издадена на 08.10.2015г., а молбата-декларация е
подадена в същия месец, следователно изискването на чл. 9, ал.6 от ЗСПД е
спазено. Нормата на чл. 9, ал.6 от ЗСПД не въвежда други ограничения или
изисквания към правото по чл. 8д от същия закон, не е предвиден и погасителен
давностен срок, в който да се подаде искането за отпускане на месечната добавка
(освен тримесечния от датата на решението на ТЕЛК), когато същата се претендира
за минал период.
Ответникът в становището си в
придружителното писмо към жалбата сочи, че правно основание за отпускане на
помощта с начална дата 01.10.2015г. е чл. 24б, ал.4 от ЗСПД. Това обаче не е
посочено в самата заповед, което е процесуално нарушение на изискванията за
форма и съдържание за заповедта – чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД - при спазване на
сроковете и на условията по чл.
9, ал. 6 от ЗСПД в случаите на
преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечната добавка се отпуска от
1-во число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаването й, при
условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в
степента на трайно намалената работоспособност, която да води до отпадане на
правото. Нормата изисква възобновяване на вече отпусната месечна помощ, която е
била прекратена, поради отпадане на основание за получаването й. Настоящият
случай не е такъв, по данни от самия административен орган /л.1 от делото/,
правото по чл. 8д от ЗСПД не е било упражнено от обнародване на правната норма
през 2010 година до подаване на молбата-декларация през 2015г., поставила
началото на настоящото административно производство по ЗСПД. Вярно е, че в случая
е проведена медицинска експертиза за преосвидетелстване на детето, което обаче
не е свързано с вече осъществено изплащане на добавка по чл. 8д
от ЗСПД, съответно с отпадането й, с прекратяване й поради изтичане на
срока или с възобновяването й. Както
беше посочено по-горе изкисванията на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД са били спазени, а
датата на инвалидността е определена от 10.08.1998 г. и следва да се приложи
втората хипотеза посочена в чл. 9, ал.6 от ЗСПД, като датата на месечната
добавка се определи 3 години назад, считано от месеца на издаване на решението.
Нормата на чл.
9, ал.6 от ЗСПД е била влязла в сила, при постановяване на оспорваната
заповед и административният орган е следвало да се произнесе при спазването й,
относно началната дата на отпускане на месечната добавка.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но в нарушение
на изискването за посочване на пълното правното основание за издавена на
заповедта и при нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което
следва да бъде отменена в оспорената и част, а
преписката върната на ответника за ново произнасяне при съобразяване на
мотивите на настоящото решение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ СП-02-2953 от 09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Червен бряг относно отпусната месечна добавка за едно дете с трайни уреждания
на Д.Б.М. *** в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева от 01.10.2015г. до
31.10.2017г. на основание чл. 8 д от ЗСПД и чл. 24а, ал.2 от ППЗСПД, в частта й относно определената началната дата на отпускане на
помощта.
ВРЪЩА административната
преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен бряг за
ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение в 14 -дневен срок след
влизането му в сила.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: