Решение по Административно дело 985/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 42

гр.Плевен, 5 Февруари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №985 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Районна здравноосигурителна каса с адрес гр.Плевен, ул „Княз Александър Батенберг” I”№7, представлявана от М.Т.М., чрез юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, против Решение №2153-14-38/05.11.2015 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№4023-14-1#2/15.10.2015 год. от Директора на РЗОК Плевен и са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. на главен инспектор по осигуряването.

В жалбата се сочи, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона. Твърди, че в КП и дадените задължителни предписания контролният орган е приел, че крайната дата на осигурителния период е 09.06.2011 год.-това е датата, на която влиза в сила крайния съдебен акт, с който уволнението на М. е признато за незаконно. Сочи, че разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО указва, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно-от датата на уволнението до възстановяването им на работа и за този период се дължат осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Не спори, че уволнението на М. е признато за незаконно, но счита, че след като лицето е работило по срочно трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс, в този случай времетраенето на трудовото правоотношение е винаги с определен срок и не може да се трансформира в безсрочно. Този срок изтича на 17.05.2010 год. и това е срокът, в който служителят е могъл да бъде възстановен на работа. Твърди, че в конкретния случай в съдебния спор не е разглеждан иск за възстановяване на незаконно уволнения служител на длъжността, която е заемал преди уволнението, но дори и да е поискал възстановяване на работа, след изтичането на тригодишен срок, съдът не може да постанови решение, с което да възстанови лицето на длъжността, която е заемало преди уволнението, защото е налице друго правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.325, т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок, което е обективно и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Сочи, че това е и срокът, в който лицето е имало качеството на осигурено лице. Твърди, че в рамките на този срок и за работодателя е съществувало задължението да внася осигурителни вноски. Лицето е следвало да получава трудово възнаграждение до 17.05.2010 год. и върху това възнаграждение се дължат осигурителни вноски. С изтичането на срока на трудовия договор двете престиращи страни се освобождават от насрещни престации, тъй като в противен случай ще се стигне до плащане на възнаграждение и/или осигурителни вноски по прекратено трудово правоотношение. Счита, че тъй като се касае за конкурсно правоотношение, като последен ден не следва да се посочва 09.06.2011 год. и счита, че осигурителни вноски не се дължат за периода след 17.05.2010 год. Счита, че идеята на законодателя е да се обезщети лицето за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение и през което време не е получавало трудовото си възнаграждение. Но този размер при срочно трудово правоотношение е в рамките на оставащия срок на трудовия договор. В противен случай ще се стигне до хипотеза, в която осигурителят следва да внесе осигурителни вноски върху трудово възнаграждение по прекратено ТПО. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът-Директорът на ТП на НОИ Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р., която моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди като правилно и законосъобразно решение № 2153-14-38/05.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и задължителните предписания № ЗД-1-14-000068184/02.10.2015 г. на С. И. Х.. Позовава се на доводите в оспореното решение, с които административният орган е счел, че трябва да бъде подадена информация в Регистъра на осигурените лица. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от КСО, административният орган счита, че тя трябва да бъде приложена така, както е предвидена от законодателя. В посочения период от време, от датата на уволнение до възстановяването му на работа, се дължат вноски за сметка на осигурителя и по Наредба № Н-8 следва да се подаде информация в РОЛ. Гл. инспектор не е задължен да внася осигуровки, а само да подаде информация в регистъра на осигурените лица. Същите възражения са направени в хода на административното производство и са обсъдени в решението.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Със Споразумение №3/15.05.2007 год. работодателят РЗОК-София е възложил на служителя В. Д. М. да работи на длъжността „Директор РЗОК в РЗОК Плевен. Правоотношението е възникнало въз основа на проведен конкурс за заемане на длъжността. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 17.05.2007 год.

От решение №479/27.10.2010 год., постановено по в.гр.д. №658/2010 год. на Плевенския окръжен съд се установява, че горното правоотношение между страните е било прекратено със заповед №43/15.12.2009 год. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Прекратяването на правоотношението е обжалвано от М. пред ПРС, който с решение №1211/21.06.2010 год. по гр.дело №913/2010 год. по описа на ПРС е признал на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно уволнението на В. Д. М., извършено със Заповед №43/15.12.2009 год. на и.д. директор на НЗОК и отменил същата заповед като незаконосъобразна. Със същото решение съдът е осъдил НЗОК да заплати на М. сумата от 4 800 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 15.12.2009 год. до 15.04.2010 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-12.02.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2400 лева, представляващи разноски по делото. Против решението на ПРС е била подадена въззивна жалба пред Плевенски ОС, който се е произнесъл с решение №479/27.10.2010 год. по в.гр.д. №658/2010 год., с което е потвърдил решението на ПРС. По жалба на НЗОК, ВКС се е произнесъл с Определение №815/09.06.2011 год. по гр.д.№134/2011 год., с което не е допуснал касационно обжалване на решението на ОС Плевен по гр.д. №658/2010 год.

На 12.09.2015 год. М. е подал до Директора на ТП на НОИ Плевен искане с вх.№4023-14-1, с което е поискал да бъде извършена проверка на осигурителя РЗОК-гр.Плевен във връзка с неподадени данни в РОЛ за периода от месец декември 2009до месец юни 2010 год. Със заповед №ЗР-5-14-00067347/30.09.2015 год. ръководителят на ТП на НОИ е възложил извършването на проверка по разходите на ДОО на РЗОК-гр.Плевен. Въз основа на извършената проверка е съставен констативен протокол №КП-5-14-00068190/02.10.2015 год. При проверката са установени обстоятелствата във връзка с уволнението на М. и отмяната на последното като незаконно с влязло в сила решение. Контролният орган е приел, че на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението до възстановяването им на работа и за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, като съгл. ал.5 вноските са в размерите за фонд „Пенсии” и са върху възнаграждението по трудово, служебно или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнение-чл.1а, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Описано е още в КП, че осигурителните вноски са дължими от страна на осигурителя, а с незаконното уволнение М. се счита за осигурено лице и считано от датата на постановяване на определението на ВКС-09.06.2011 год. възниква задължение за осигурителя да внесе дължимите осигурителни вноски и да подаде съответната информация в РОЛ. Посочено е в КП, че е без значение факта, че М. не е възстановен на работа на длъжността, която е заемал преди уволнението, тъй като той е осигурено лице. Сочи се, че КТ дава възможност за избор на работника дали да се върне на предходната работа или само да установи незаконосъобразността на уволнението си. Направен е извод, че затова времето , през което лицата по чл.4, ал.1, т.1 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж, а в този период на лицата се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. На това основание е счетено, че периодът 15.12.2009-09.06.2011 год. следва да се зачете за осигурителен стаж на М. и осигурителят РЗОК Плевен да подаде липсващите данни в РОЛ, в които е посочен и осигурителния доход.

Издадени са задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. от контролен орган в ТП на НОИ Плевен, с които на осигурителя РЗОК-Плевен е предписано да подаде данни в РОЛ по декл.обр.№1 за В. М. за периода 15.12.2009-09.06.2011 год., както следва : в т.12-вид осигурен, за целия период да се посочи 18-уволнение, признато за незаконно; в т.14-ден, от който осигуряването е възникнало да се посочи дата 15.12.2009 год.; в т.15-последен ден в осигуряване да се посочи дата 09.06.2011 год.; в т.16.1-дни с осигурителни вноски за м.12.2009 год. да се посочат 11 дни, за м.юни 2011 год. да се посочат 7 дни, а за останалия период да се посочат пълни месеци; в т.21-осигурителен доход, върху който се дължат вноски за м.12.2009 год. да се посочат 872,74 лева, за м.юни 2011 год. да се посочат 555,38 лева, а за останалите периоди да се посочат 1666,24 лева за всеки месец. Даден е 10 дневен срок за изпълнение на предписанието, което е било връчено на Директора на РЗОК Плевен на 02.10.2015 год. Против задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. е била подадена жалба с вх.№4023-14-1#2/15.10.2015 год. до Директора на ТП на НОИ Плевен, по която последният е постановил и оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-38/05.11.2015 год. , с което е отхвърлена жалба с вх.№4023-14-1#2/15.10.2015 год. от Директора на РЗОК Плевен и са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. на главен инспектор по осигуряването. Органът е изложил мотиви, че на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа и за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а незаконно уволненото лице се счита за осигурено лице, доколкото уволнението е признато за незаконно с приложените съдебни решения. От датата на постановяване на определението на ВКС-09.06.2011 год. уволнението се счита за незаконно и следват последиците на чл.9, ал.3, т.2 от КСО - осигурителят да внесе дължимите осигурителни вноски и да подаде надлежна информация в РОЛ. Счита, че е без значение факта, че М. не е възстановен на работа на длъжността, която е заемал преди уволнението, тъй като той е осигурено лице.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 10.11.2015 год., видно от разписка на л.7 от делото, а жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок-на 24.11.2015 год., от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.108, ал.1 т.3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт; задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма; Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е допълнена с ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., като е предвидено, че задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма (наименована "Спорове"). С изменението на нормата е въведен задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, като това решение (а не задължителните предписания) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Следователно, законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК). В този смисъл е Решение № 5378 от 17.04.2014 г. по адм. д. № 1686/2014 на Върховния административен съд.

Решението е издадено от компетентен по смисъла на КСО орган. Съгласно чл.117, ал.1, т.3, от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Именно такива са обжалваните задължителни предписания изх.№ №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. на гл.инспектор по осигуряването Х., потвърдени с процесното решение на Директора на ТП на НОИ. Това решение на директора подлежи на обжалване пред Административния съд.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК, като е спазена предписаната от закона форма. Решението е постановено при съблюдаване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Безспорно по делото е, че М. е работил по срочно трудово правоотношение за срок от три години, считано от 17.05.2007 год., като е уволнен преди изтичане на тригодишния срок- на 15.12.2009 год. Безспорно е и , че уволнението на М. е било признато за незаконно със съдебно решение, влязло в законна сила на 09.06.2001 год. Основният спорен по делото въпрос е следва ли да се счита М., уволнението на който е признато за незаконно от съда, за осигурено лице и на това основание да му бъдат внесени дължимите осигурителни вноски, за периода от 15.12.2009 год. (датата на незаконното уволнение) до 09.06.2011 год. (дата на влизане в сила на решението на съда, признало незаконното уволнение), или до 17.05.2010 год.(датата, на която изтича тригодишния срок на сключения срочен трудов договор) и за кой от двата периода - 15.12.2009 год. - 09.06.2011 год. или 15.12.2009 год. - 17.05.2010 год. , следва да се подадат данни в РОЛ. За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето: през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Горната разпоредба определя като релевантен КРАЕН момент за зачитане на осигурителния стаж и внасяне на осигурителни вноски при признаване на уволнението за незаконно-датата на възстановяване на уволненото лице на работа. В конкретния случай обаче , от приобщените по делото доказателства се установява, че М. не е предявил иск пред съда по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа и съответно –при липса на искане, не е възстановен. Ето защо поради тази обективна даденост, следва да се установи кой е релевантния краен срок, до който следва да се подаде информация в РОЛ -17.05.2010 год.-датата на изтичане на сключеното тригодишно споразумение или 09.06.2011 год.-датата на влизане в сила на съдебното решение, признало уволнението на М. за незаконно. За да отговори на този въпрос, съдът счита, че следва да изходи от същността на иска за възстановяване на предишната работа, който се предявява принципно на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. С този иск се предявява правото уволнения работник или служител да бъде възстановен на предишната си работа, т.е. на същата работа, която е изпълнявал преди уволнението. По своята правна природа това е едно субективно преобразуващо право, откъдето следва и конститутивния характер на иска, с който това право се предявява- да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника и работодателя. Затова и решението на съда, с което искът за възстановяване на работа се уважава, има конститутивно действие - със сила на пресъдено нещо то води до възстановяване на прекратеното трудово правоотношение, което е съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд, в т.ч. и относно срока на сключения договор. Правоотношението обективно може да се възстанови в случаите на безсрочни трудови договори, защото действието им не е ограничено с определен срок. Съдът намира, че правоотношението може да бъде възстановено дори и в случаите на закриване на цялото или на част от предприятието или съкращаване на съответната длъжност, защото при това положение макар да не може реално да се упражнява трудова дейност, за работника ще настъпят известни благоприятни последици : ново уволнение с предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и чл.221, ал.1 от КТ. А в случаите, когато длъжността на предишната работа е съкратена или в поделението, в което тя се намира е проведено закриване на част от предприятието, възстановяването на работа може да има и други благоприятни последици - ако работодателят отново уволни работника, той трябва да се съобрази със закрилата по чл.333 от КТ, да извърши подбор по чл.329 от КТ и др., в резултат на което може да се окаже невъзможно и недопустимо от гл.т. на закона уволнение на съответния възстановен работник. Настоящият състав счита, че възстановяване на предишната работа е допустимо да се постановява от съда и в случаите, когато ищецът междувременно е навършил пенсионна възраст за получаване на пенсия за ОСВ, когато е придобил или получава пенсия за ОСВ по чл.68 от КСО и когато му е призната степен на инвалидност.

Единственото изключение от това принципно правило е когато е предявен иск за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта е отменена, но междувременно, докато трае съдебния процес и при постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, какъвто е настоящия случай. Защото това е нов факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Него съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. В тази хипотеза , поради изтичане на срока, трудовият договор между страните би бил прекратен на някои от предвидените в чл.325, т.3-5 от КТ основания. Ето защо материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник не съществува, защото не може да се възстанови нещо, което вече, към момента на произнасянето на съда, не съществува. Самата идея за възстановяване на работа логически предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. В разглеждания случай тъкмо това не е налице. Затова в тези случаи искът за възстановяване на работа би следвало да се отхвърли.

С оглед на горното следва да се приеме, че за осигурителен стаж следва да се приеме единствено времето (за което време се дължи внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни в РОЛ), от датата на незаконното уволнение (в случая15.12.2009год.) до датата на изтичане на срока на сключения срочен трудов договор (в случая 17.05.2010 год.), независимо от по-късната дата на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно, защото трудовото правоотношение е съществувало в определен срок, предхождащ съдебното решение , признаващо незаконното уволнение и съдът няма правомощие да възстановява работника на предишната работа след изтичането на този срок. Следователно, за периода след изтичане срока на срочния трудов договор, поради несъществуване на трудовото правоотношение и невъзможността същото да бъде възстановено, не се дължи плащането на осигурителни вноски, не се дължи подаване на информация и в РОЛ.

Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата против задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. от контролен орган в ТП на НОИ Плевен, с които на осигурителя РЗОК-Плевен е предписано да подаде данни в РОЛ по декл.обр.№1 за В. М. за периода след 17.05.2010 год. до 09.06.2011 год., следва да бъде отменено. В тази част следва да се отменят и задължителните предписания.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-38/05.11.2015 год. , с което е отхвърлена жалба с вх.№4023-14-1#2/15.10.2015 год. от Директора на РЗОК Плевен и са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. на главен инспектор по осигуряването.

ОТМЕНЯ задължителни предписания №ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 год. от контролен орган в ТП на НОИ Плевен, с които на осигурителя РЗОК-Плевен е предписано да подаде данни в РОЛ по декл.обр.№1 за В. М. за периода след 17.05.2010 год. до 09.06.2011 год.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: