РЕШЕНИЕ 114

гр. Плевен, 14 Март 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 983/2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. чл. 45, ал.3 във вр. с чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на Н. Й. Н. и С.Й.С., чрез адв. Г. С. от САК срещу Решение № 1040/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг.

Иска се отмяна на оспорвания акт, като незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че по същество оспореното решение представлява отказ за издаване на административен акт по § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ. бр. 62/2010г.) във вр. с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. От фактическа страна твърденията се свеждат до това, че по преписка № 477 при Поземлена комисия Червен бряг с Решение 10В/24.02.1997г. била възстановена собствеността на имот от 21.4 дка на Т. Г. Х., наследодател на оспорващия. От този размер реално били възстановени 19,511 дка. За останалите 1,89 дка с Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК Червен бряг било определено оспорващият да бъде обезщетен с компенсаторни бонове. Последното решение било прогласено като нищожно с Решение 76/21.06.2013г. по гр. д. 214/2013г. по описа на РС Тетевен. По повод съдебното решение било прието Решение вх. 987/31.03.2015г. по § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от Общински съвет Червен бряг. Същото решение било върнато за преразглеждане със заповед РД-29-08/14.04.2015г. от Областен управител на Област Плевен. По повод последната с Решение № 1040/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг било отказано да се издаде акт по § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ. бр. 62/2010г.).

Моли за отмяна на оспореното решение на Общински съвет и присъждане разноските по делото.

 

Оспорващият е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира разноски по делото.

Ответникът – Общински съвет Червен бряг се представлява от адв. П. от САК, която излага в писмени бележки съображения за неоснователност на оспорването и прави възражение за прекомерност на разноските по делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес и в срока по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. По аргумент от чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ решението на Общинския съвет се връчва по реда на АПК на лицата по чл. 45д от правилника. Съгласно чл. 61 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. По делото не се спори, че Решение № 1040/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг не е било връчено съобразно цитираните правила. От приложения на л. 76 от делото препис–извлечение на  Решение № 1040/30.04.2015г. се установява, че не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорено същото. При горните съображения и доколкото жалбата е депозирана на 19.05.2015г. пред РС Червен бряг, настоящият състав намира, че същата е подадена в срок.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания,  съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

С Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК Червен бряг е определено на Т. Г. Х. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 1.890 дка III категория с Решение 10А от 11.07.1996г. по чл. 19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Определено е обезщетяване с компенсационни бонове на обща стойност 1134 лева. С Решение 76/21.06.2013г. по гр. д. 214/2013г. по описа на РС Тетевен е прогласена нищожността на Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК Червен бряг. С вх. 96-00-1/02.02.2015г. в Общински съвет Червен бряг е внесено предложение от началник общинска служба “Земеделие” за предоставяне на имот по КВС, землище на гр. Червен бряг, като обезщетение при изпълнение на съдебно Решение 76/21.06.2013г. по гр. д. 214/2013г. на РС Тетевен. С предложение от Комисията по земеделие, гори и водно стопанство е дадено съгласие от имот с 235028, с площ от 12,361 дка, землище на гр. Червен бряг да бъде отделена площ от 1,890 дка, като обезщетение за изпълнение на съдебното решение. Направено е предложение с вх. 096-00-1(1) от 16.02.2015г. от Кмета на общината до Общински съвет да се приеме предложението на началника на ОСЗ и Комисията по земеделие, гори и водно стопанство. С Решение 987 по протокол 46 от 31.03.2015г. Общински съвет Червен бряг по т. 2 е дадено съгласие от имот с 235028, с площ от 12,361 дка, землище на гр. Червен бряг да бъде отделена площ от 1,890 дка, за обезщетение при изпълнение на съдебното решение по преписка на наследниците на Т. Г. Х. (Решение 76/21.06.2013г. на РС Тетевен). Със Заповед РД-29-08/14.04.2015г. на Областен Управител на Област Плевен е върнато за ново обсъждане в Общински съвет Червен бряг Решение 987 по протокол 46 от 31.03.2015г., като са изложени мотиви за неговата незаконосъобразност. С Решение № 1040 по протокол 47/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА във вр. с писмо вх. 08-00-8/17.04.2015г. и Заповед РД-29-08/14.04.2015г. на Областен Управител е отменено Решение 987 по протокол 46 от 31.03.2015г.

Именно Решение № 1040 по протокол 47/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг е предмет на настоящето производство.

При постановяване на оспореното решение са спазени правилата по чл. 45, ал. 4 - 9 от ЗМСМА, по отношение на инициатор на производството и срок за произнасяне. Съгласно цитираните разпоредби Областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. В случая касае се за акт на Общински съвет, по който в законоустановения срок се е произнесъл Областният управител и съответно е върнал акта за ново обсъждане. Върнатият за ново обсъждане акт се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му, според ал. 7 на чл. 45 от ЗМСМА, което изискване е спазено. Съгласно чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. Видно от приложеното на л. 73-74 копие от протокол 47, от общия брой общински съветници 29, с поименно гласуване с 24 гласа “ЗА” е прието оспореното Решение № 1040. Следователно и това изискване на разпоредбата е спазено.

Не са спазени обаче общите правила за издаванена административен акт по чл. 35 и 36 от АПК, специалните разпоредби за приемане на решение по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ. бр. 62/2010г.) във вр. с чл. 45ж във вр. с чл. 45д от ППЗСПЗЗ, задължителните указания в Заповед РД-29-08/14.04.2015г. на Областен Управител – да се приеме решение в съответствие с нормативната уредба.

Самото Решение № 1040 по протокол № 47/30.04.2015г. не е мотивирано, като съображения за приемане на конкретното решение не може да се извлече от изказванията на общинските съветници, което всъщност е само едно. От препис-извлечение на Решение № 1040 (л. 76) се установява единствено, че оспореното решение е прието защото Областния управител е върнал за ново обсъждане Решение № 987/31.03.2015г. Последното по същество представлява липса на мотиви, което винаги е съществено процесуално нарушение. Индивидуалните административни актове следва да са мотивирани, като към тях следва да са посочени фактическите и правни основания, довели до издаването им. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът - издател на акта, черпи упражненото от него право. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на изводите на административния орган. Липсата им, не само не позволява индивидуализирането им, но и препятства проверката на съда относно фактическите констатации и правилното приложение на материалния закон.

Както бе посочено по-горе съгласно чл. 35 от АПК - индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Разпоредбата на чл. 36 от АПК задължава административния орган да събира доказателствата служебно, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.

Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ. бр. 62/2010г.)  Неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Според ал. 2 на същия параграф Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Разпоредбите на Глава III на ППЗСПЗЗ указват реда и условията, при които се произнася Общинския съвет по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1,2,3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно ал. 2 Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Горното, пренесено на плоскостта на конкретния казус и съобразено със задължението за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, налага следните изводи: Общинският съвет е задължен, при условията на обвързана компетентност да издаде акт по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Условието за започване на производството по вземане на решение от Общински съвет, по същество издаване на административния акт, е наличие на мотивирано искане от Общинската служба по земеделие до кмета на общината, който от своя страна да внесе предложение до Общински съвет. В случая направено е мотивирано искане с вх. 96-00-1/02.02.2015г. до кмета на общината, който с вх. 096-00-1(1)/16.02.2015г. е внесъл същото в Общински съвет Червен бряг за приемане на решение. Общинският съвет, в качеството си на колективен административен орган, е следвало да прецени дали искането е правилно обосновано и основателно, съответно да приеме решение или мотивирано да откаже.

Самото искане на началник ОСЗ е правно обосновано с § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и фактически основано на съдебно Решение 76/21.06.2013г. по гр. д. 214/2013г. по описа на РС Тетевен, с което е прогласена нищожността на Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК Червен бряг. С последното се определя като обезщетение на Т. Г. Х. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 1.890 дка III категория с Решение 10А от 11.07.1996г. по чл. 19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като е определено обезщетяване с компенсационни бонове на обща стойност 1134 лева.

Нищожните административни актове, както правилно е посочено в Заповед РД-29-08/14.04.2015г. на Областен Управител, не пораждат правните последици, към които са насочени. В случая обаче, нищожният административен акт Решение 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК Червен не е породил право на определеното обезщетение - компенсационни бонове на обща стойност 1134 лева, а не както е прието в заповедта на Областния Управител правото на собственост. Правото на собственост е признато с предходно Решение 10А от 11.07.1996г. на ПК Червен бряг, цитирано в последващото нищожно такова.

Следователно, коректното правно основание на  мотивирано искане до кмета на общината на ОСЗ Червен бряг  е по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010г.). Аргумент в тази насока е и липсата на реквизити по чл. 45ж, ал. 1 изр. 2 от ППЗСПЗЗ към мотивираното искане от началник ОСЗ Червен бряг. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че указанията в Заповед РД-29-08/14.04.2015г. на Областен Управител да се приеме решение в съответствие с нормативната уредба, е насочено към установяване на действителната фактическа обстановка и прецизиране на правното основание за приемане на решение от Общински съвет Червен бряг.

При гореизложените съображения Административен съд Плевен в настоящият състав намира, че Решение № 1040 по протокол № 47/30.04.2015г. на Общински съвет Червен бряг е незаконосъобразно, прието при допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на мотиви, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато като преписка на Общински съвет Червен бряг за произнасяне съобразно задължителните мотиви на съдебното решение. При новото разглеждане на преписката, Общинският съвет следва да съобрази и мотивирано да изложи има ли основание за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, съобразно изискванията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010г.), като при необходимост да изиска от ОСЗ Червен бряг доказателства за  признати права на Т. Г. Х. и преписка за обезщетяване 477/02.04.2001г., както и други относими за случая административни актове.

При този изход на делото основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Същата следва да бъде уважена в размер на 300 лева, съгласно договор за защита и съдействия на л. 99 от делото и 10 лева държавна такса. Липсват каквото и да е основание или доказателства за разликата между установената сума от 310 лева и претендираните по списък по чл. 80 от ГПК 910 лева. Нещо повече, по делото не се е явявал процесуален представител. Видно от протоколи от о.с.з. 11.01.2016г. и 15.02.2016г. оспорващият Н. Й. Н. се е представлявал сам, при все, че договорът за правна защита на л. 99 от делото предвижда процесуално представителство от адвокат Г. С. от САК, за което именно е бил изплатен хонорар от 300 лева. В тази връзка основателно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Не е налице реално участие на процесуален представител в съдебни заседания по делото, като последното е сведено до изпращане на жалби и становище по пощата и факс, както и представяне на такива от оспорващия Н..

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040/30.04.2015г. по т. 26 от протокол № 47/30.04.2015г.  на Общински съвет Червен бряг, с което е отменено решение № 987/31.03.2015г. на ОбС – Черевен бряг.

ВРЪЩА делото като преписка на Общински съвет Червен бряг за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение в срок от 14 дни от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Общински съвет Червен бряг да плати в полза на Н. Й. Н. с ЕГН ********** *** и С.Й.С. *** сумата от 310 /триста и десет/ лава като разноски по административно дело № 983 по описа на съда за 2015г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Й. Н. с ЕГН ********** *** и С.Й.С. *** за присъждане на разноски по делото за разликата между претендираните 910 /деветстотин и десет/ лева и уважените 310 /триста и десет/ лева.

         Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в Република България в срок от 14 дни от съобщаването му.

                                              

 

                                                                                  СЪДИЯ: /п/