РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Плевен, 8 Януари 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Д.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 982 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Луковит, представлявана от И. Д.
Г. – кмет на Община Луковит, против Решение № 810/21.10.2015 г. на Районен съд
/РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2150/2015 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 046/10.08.2015 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Плевен, с което на Община Луковит, представлявана
от И. Д. Г. – кмет на Община Луковит, е наложена на основание чл. 200, ал. 1,
т. 29 от Закона за водите /ЗВ/ имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, за това че на 01.04.2015 г., при извършена проверка в РИОСВ – Плевен, е
констатирано, че Община Луковит не е провела собствен мониторинг на отпадъчни
води за
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като недопустимо
и неправилно поради противоречие със закона. Касаторът счита, че постановеното
решение от РС – Плевен следва да бъде обезсилено, поради факта, че е
постановено от некомпетентен съд, тъй като образуваното първоинстанционно дело
е образувано в нарушение на правилата за местната компетентност, като съгласно
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, делото е подсъдно на съда, в чийто район е било
извършено нарушението. Сочи, че видно от констатираните факти в АУАН № 046/2015
г. на РИОСВ – Плевен, действията са извършени в с. Тодоричене, общ. Луковит, в
този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН счита, че делото е
било подсъдно на РС – Луковит, поради което производството пред РС – Плевен е
следвало да бъде прекратено и изпратено на компетентния съд. На следващо място
счита, че РС – Плевен е следвало да отмени НП като неправилно, издадено при
неправилно прилагане на материалния закон, тъй като е посочена санкционна норма
несъответстваща на описаното. Сочи, че от описаната в НП фактическа обстановка,
не става ясно за какво точно е санкционирана Община Луковит – дали за това, че
не извършва собствен мониторинг на водите или за това, че не изпълнява
условията в издаденото разрешително. Посочва, че извършването на мониторинг е
част от условията на разрешителното, но е вярно същото така, че двете хипотези
се санкционират самостоятелно. Счита, че РС – Плевен е формирал своите правни
изводи без да обърне внимание на подробно изложените възражения относно
констатациите залегнали в издаденото НП. Сочи, че неправилното и неточно
посочване, както и непосочването изобщо на необходимите реквизити на НП
обуславят незаконосъобразността на издаденото НП и са предпоставка за неговата
отмяна. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и не се касае за маловажен случай. Касаторът
уточнява, че адресат на предвидената норма съгласно ЗВ е ВиК оператор и в този
смисъл е недопустимо да бъде наложена санкция на Община Луковит, тъй като
същата не се явява адресат на визираната правна норма, която възлага
правомощията на съответното компетентно лице. Посочва, че съгласно ЗВ
управлението на ВиК системите и съоръженията за пречистване на отпадъчни води
се извършва само и единствено от ВиК оператор с оглед обстоятелството, че за
нормалното им функциониране е необходим класифициран персонал с подходящо
специално образование. Моли оспореното решение да бъде обезсилено като
недопустимо или алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – РИОСВ – Плевен, редовно призован за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
За да потвърди наказателно
постановление № 046/10.08.2015г. на Директора на
РИОСВ-Плевен, РС Плевен е приел от фактическа страна, че при извършена проверка
на 01.04.2015г. служители на РИОСВ-Плевен констатирали, че Община Луковит,
Област Ловеч не е провела собствен мониторинг на отпадъчните води за 2014г., за
което бил съставен констативен протокол № 1-ЕС/01.04.2015г. в който било констатирано, че Община Луковит, има
издадено Разрешително № 13710068/15.03.2013г. и не е представила в РИОСВ-Плевен до 31.03,.2015г.
доклад за 2014г.относно изпълнение на условията по разрешителното, съгласно чл.
48, ал. 1, т. 2 от ЗВ, като към същият не са представени резултати от проведен
мониторинг на отпадъчните води за 2014г. На 17.06.2015г. била извършена
проверка в Община Луковит, обективирана в КП № В-ЕС-16/17.06.2015г., при която било установено, че не
са представени резултати от извършен собствен мониторинг. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение № 046/26.06.2015г., с които било вменено на общината
нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 и ал. 5 във вр. с чл. 200, ал. 1 от Закона за
водите /ЗВ/. По съставения акт било издадено оспореното наказателно
постановление. За да потвърди последното, РС Плевен приел, че в хода на административно
наказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения,
в обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението било точно описано, с дата и
място на извършване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установявало извършеното нарушение, поради което правилно била
ангажирана отговорността на нарушителя. Санкцията била правилно
индивидуализирана, доколкото същата е в минимално предвидения за нарушението
размер, като в просения случай не бил приложим института на чл. 28 от ЗАНН
маловажен случай.
Така постановеното съдебно
решение е неправилно и следва да бъде отменено.
От описателната част на АУАН № 046/01.04.2015г., преповторена в НП № 046/10.08.2015г. се установява, че при извършени
проверки в РИОСВ-Плевен и в Община Луковит, било установено, че за същата има
издадено Разрешително № 13710068/15.03.2013г. за заустване на отпадъчни води от канализационна
система с пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на с. Тодоричане,
Община Луковит във водоприемник Дере, десен приток на р. Златна Панега.
Установява се също, че Общината не е представила в РИОСВ-Плевен до 31.03.2015г.
доклад за 2014г. относно изпълнение на условията на Разрешително № 13710068/15.03.2013г., съгласно чл. 48, ал. 1, т. 12 от
ЗВ, както и че не са представени резултати от собствен мониторинг. Съгласно
описаната фактическа обстановка от АУАН и НИ, при извършената проверка на място
в Община Луковит, обективирана в КП № В-ЕС-16/17.06.2015г. отново не са представени резултати от извършен
собствен мониторинг. Така описаното представлява неизпълнение на задължението
по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ – в срок до 31 март на следващата отчетна година
предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на
издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната
регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на
условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по
чл. 117 от ЗООС, докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1,
т. 5 от същия закон, което нарушение се санкционира по чл. 200, т. 44 от ЗВ. В
случая административнонаказващият орган е поставил равенство между
“непредставяне на доклад (резултати) за мониторинг” и неизвършване на мониторинг,
което вече се санкционира по чл. 200, т. 29 от ЗВ. Такова равенство обаче е
недопустимо и не намира основание в ЗВ – неизвършването на мониторинг се
осъществява с липсата на конкретни фактически действия – химически анализи на
водата, наблюдения, огледи и опити на мястото на заустване на водите и други,
подходящи, а непредставянето на резултатите от тези действия е съвсем отделно
ново действие. Включително е възможно реално да е извършен мониторинг, а резултатите от него да не са
представени в доклад въобще или да са представени след определения от закона
срок. Възможно е и обратното да е представен в срок доклад и някакви резултати
от мониторинг, но той да не е действително извършен или да не се отнасят за
този воден обект. Посоченото само потвърждава извода, че това са две отделни
нарушения, които следва да се установят и докажат самостоятелно от контролните
органи и да се санкционират поотделно. В случая е налице неточно описание в НП
на извършено нарушение като двете нарушения са смесени, има пълна неяснота за
какво точно се санкционира касатора, като представените доказателства и
по-голямата част от описанието в НП се отнасят до непредставянето на доклад за
резултатите от проведен мониторинг, но посочената санкционна правна норма – чл.
200, т.29 от ЗВ се отнася не до непредставянето на доклад в установения от
закона срок, а до неизвършването на мониторинг. Следователно налице е вътрешно
противоречие в описателната част на НП /нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/
от една страна и от друга противоречие между описаното нарушение и посочената
правна квалификация между който следва да е налице единство и
непротиворечивост. С оглед посоченото издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Достигайки
до извод, различен от настоящия, РС Плевен е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
Относно възражението за недопустимост на съдебното
решение, съдът намира същото за неоснователно. Действително за нарушение на чл.
200, т.29 от ЗВ компетентен да се произнесе е районния съд по местоизвършване
на нарушението. Последното в случая би било с. Тодоричене, общ. Луковит, където
следва да се извършва мониторинга и
съответно компетентен би бил районен съд Луковит. В случая обаче
описанието на нарушението сочи на нарушение “непредставяне на доклад
(резултати) за мониторинг” – това нарушение е с място на извършване гр. Плевен
– докладът следва да се депозира пред РОСВ –Плевен и по това нарушение е
компетентен да се произнесе районен съд Плевен. Следователно не може да се
приеме, че решението е недопустимо тъй като описанието на нарушението в АУАН и
НП се отнасят до това нарушение, като и мотивите на самото съдебно решение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 810/21.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2150 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2015 г., като вместо него постанови:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
046/10.08.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Плевен, с което на Община Луковит, със седалище и адрес на управление:
гр. Луковит, ул. „Възраждане” № 73, ЕИК 000291602, представлявана от И. Д. Г. –
кмет на Община Луковит, е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 29 от Закона
за водите
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.