Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

16

 

гр. Плевен,  25 Януари 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 978/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Българска телекомуникационна компания ЕАД - София, чрез юрк. К. срещу Решение №777 от 12.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2138/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление2015 – 035267 / 30.06.2015г. на Директора на КЗП – РД - Русе, с което на БТК ЕАД – София на основание чл.222а във вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, извършено в условията на повторност, затова че не е привел стоката – мобилен телефонен апарат “НТС” в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от 19.06.2014г. - датата на предявяване на рекламацията от потребителя А. Г. М. от гр.Плевен.

 Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Твърди, че в АУАН не е посочено, че нарушението се извършва повторно, което е съществено процесуално нарушение и затова съдебното решение подлежи на отмяна. РС не е обсъдил, че след постъпването на 19.06.2014 г. на телефонния апарат същият е изпратен в оторизиран сервиз в Румъния, върнат е, като на 01.08.2014г. потребителят отказва да го получи, тъй като повредите не са отстранени, и е пусната нова сервизна поръчка. На 19.08.2014г. устройството е върнато в магазина, като от сервиза е посочено, че гаранционното обслужване е прекратено поради използван нелицензиран софтуер, а потребителят се е явил да получи апарата на 20.09.2014г. Трета рекламация е подадена на 07.10.2014г., устройството е изпратено в сервиз, но поради прекратено гаранционно обслужване е отказан ремонт, като само е преинсталиран софтуер. Взето е решение от БТК за замяна на устройството, като новото е получено на 30.12.2014 г. БТК е предприело всички необходими действия за произнасяне по направите рекламации в законоустановения срок, следователно няма нарушение. Относно размера на наложената санкция сочи, че дори да се приеме, че дружеството е извършило нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП при условията на повторност, санкцията в размер на 6000 лева е прекомерна и несправедлива, с оглед завеждането на рекламациите, изпращането на устройството в сервиз и предоставянето на нов телефон на потребителя. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени и НП, алтернативно – да се намали санкцията.

Ответникът по касация – РД на КЗП, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Непосочването в АУАН, че нарушението е извършено в условията на повторност не съставлява процесуално нарушение, защото не е задължителен реквизит. Предявената от потребителя рекламация на 19.06.2014г. не е била удовлетворена в едномесечен срок. Апаратът е заменен с нов на 30.12.2014г., което не отменя факта на извършено нарушение по чл. 113 от ЗЗП. Нормата изисква привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, а не диагностика, опити за ремонт и др., поради това потребителят е отказал да получи апарата. Половин година след предявяване на рекламацията и едва след намеса на контролните органи стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба като апаратът е заменен с нов. Затова санкцията е справедливо определена в максимален размер за извършено нарушение в условията на повторност, предвид и влезлите в сила три НП за същото нарушение, имущественото състояние на дружеството и обема на извършваната от него дейност и засегнатите обществени отношения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, на които е базирал фактическите си и правни изводи и правилно е приложил материалния закон. Мотивите на съда изцяло се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се преповтарят. Съдът е дал отговор на доводите, които се поддържат и в касационната жалба.

При съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че на 19.06.2014г. А. М. е подал рекламация за мобилен телефонен апарат „НТС”, приет със сервизна поръчка № 335348/19.06.2014г. в добро състояние и с оплаквания за лошо работещ софтуер. При проверка на 10.11.2014г. по повод жалба от потребителя, контролните органи установили, че апаратът се намира в магазина след ремонт с отбелязване „обновен софтуер” без дата и не е бил приет от потребителя след последващ ремонт по сервизна поръчка от 01.08.2014г., когато за трети пореден път е бил върнат към сервиз. От момента на подаване на рекламацията до датата на проверката рекламацията не е била удовлетворена и телефонът не е бил отремонтиран или заменен с друг, за да се приведе стоката в съответствие с договора за продажба. По делото е приложен акт за удовлетворяване на рекламация от 20.09.2014г., подписан от потребителя след извършен ремонт, но от показанията на св. Н., извършила проверката се изяснява, че потребителят е подписал акта преди да получи телефона, след което е установил, че не работи и отказал да го вземе. Затова от магазина едностранно била изготвена нова сервизна поръчка от 01.08.2014г. , впоследствие отново не е бил отремонтиран и така до датата на проверката телефонът на потребителя по предявената на 19.06.2014г. рекламация не е бил отремонтиран или заменен с нов и не е напускал магазина, защото потребителят не е бил удовлетворен от ремонта и не се е съгласил да си го получи. Затова не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че рекламацията от 19.06.2014г. е била удовлетворена в законния едномесечен срок – до 19.07.2014г. Едва впоследствие след намесата на контролните органи на 30.12.2014г. телефонът е заменен с нов, за което страните по договора са подписали акт за удовлетворяване на рекламация. Това е станало с голямо закъснение - шест месеца след приемане на рекламацията, през който продължителен период от време потребителят е бил лишен от възможността да ползва стоката.

При тези факти правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че продавачът не е изпълнил задължението си по чл. 113 ал.2 от ЗЗП да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията.

Нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП – в рамките на една година от влизане в сила на три НП, с които са наложени наказания за същото по вид нарушение, което не се оспорва. При повторно нарушение чл. 231 от ЗЗП предвижда налагане на наказание в двоен размер. В чл. 222а от ЗЗП за нарушение на чл. 113 от същия закон за юридическите лица  е предвидено наказание „имуществена санкция” в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Наложената на дружеството санкция е в максималния двоен размер съгласно чл. 222а вр. чл. 231 от ЗЗП от 6000 лв. и е законосъобразна. Размерът на санкцията е справедлив, предвид влезлите в сила три НП за същото нарушение, имущественото състояние на дружеството и обема на извършваната от него дейност, засегнатите обществени отношения и конкретните факти и обстоятелства по случая. Рекламацията на потребителя е била удовлетворена със значително закъснение – след многократни посещения от негова страна в магазина на дружеството и едва след подадена жалба и намеса на контролните органи, през който продължителен период потребителят е бил лишен от възможността да ползва стоката, а и разкрива явно незачитане на законовите разпоредби, гарантиращи правата на потребителя.

Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Квалифициращият елемент „повторност” има значение само  при определяне размера на наказанието, но не е квалифициращ признак от състава на нарушението. В АУАН се посочва нарушението, което е констатирано и е нужно да бъде описано извършеното деяние, съдържащо всички квалифициращи признаци на соченото нарушение, повторността в случая не е един от тях. А предмет на НП е налагане на следващото се наказание, затова и задължителен реквизит по чл. 57 т.7 от ЗАНН е посочване на вида и размера на наказанието. Затова в НП е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, което обосновава по-висок размер на наказанието.

         Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №777 от 12.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2138/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                    

  

    2.