ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97

   гр.Плевен, 27.01.2016 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари    две хиляди и шестнадесета година  в състав:

                                                              Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. , като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №960  по описа на Административен съд – Плевен за 2015 год. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.161 от АПК.

Делото е образувано по подадена жалба от Ц.Й.Д. ***, УРН : 337726, чрез адв.Е.Й. *** със съдебен адрес ***, оф.3, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба №2/21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх.№02-150-6500/995 от 30.07.2015 год., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

С Определение №1594/26.01.2015 год. съдът е оставил без разглеждане жалбата против УП като подадена след изтичане на законоустановения за това срок и е прекратил производството по делото.

На 04.12.2015 год. жалбоподателят е подал частна жалба с вх.№4242 против прекратителното определение. Ведно с частната жалба е подал и молба с вх.№4241 от същата дата с искане за възстановяване на срока за обжалване, на основание чл.161 от АПК.

В нормата на чл. 161 от АПК не е разписан редът за разглеждане на исканията за възстановяване на срок, поради което съобразно чл. 144 от АПК, следва субсидиарно да се приложи реда по чл. 66 от ГПК, съгл. ал. 1, изр. второ на който, молбата се разглежда в открито заседание, след връчване на препис на насрещната страна, която може да даде отговор в седмодневен срок и след призоваване на страните. На това основание производството по молбата за възстановяване на срока за обжалване на УП е  насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Й. *** с надлежно пълномощно на л.7 от делото, която поддържа молбата. Счита, че са налице законовите предпоставки за възстановяване на срока за оспорване. Твърди, че са налице  административни причини в резултат, на които връчването е опорочено, а жалбоподателят  не е бил уведомен за получаването на това писмо. Твърди, че бабата, на която е връчено УП е в тежко състояние, за което представя  епикриза, от която е видно, че същата  е била в болница и е изписана на 15.01.2016 г. в тежко общо състояние, с множество заболявания, няма адекватно и постоянно поведение . Счита, че е налице обективна ситуация, която не е предвидена от жалбоподателя, тъй като бабата, която е в жилището, е започнала да прави така от лятото и Д. не е знаел, че прави такива неща. Не е правила подобни неща до момента и с неадекватните си действия го е поставила в такова положение Счита, че действителното здравословно състояние на бабата е много тежко и това е особена причина, която съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на закона. От друга страна счита, че е налице и  поведение и от администрацията, която е посетила жалбоподателя  на място, уведомила  го е на място, има контакт с Д. и има и елемент на поведение на администрацията във връзка с неуведомяването. Те имат контакт с него, точно във връзка с това производство. Обектът, стопанисван от жалбоподателя е бил проверен, с контролния лист не е констатирано нарушение и после е издадено уведомително писмо с отказ от пълна субсидия и не са го уведомили за това и по други способи. Моли съда  да приеме, че са налице комплекс от причини, които оневиняват жалбоподателя  за пропуснатия срок и са налице основания за възстановяването му.

Ответникът- заместник-изпълнителният директор на ДФЗ в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно на л.3 от делото, която счита молбата за възстановяване на срока за неоснователна. Смята, че връчването е извършено по надлежния ред. Счита, че жалбоподателят спокойно е могъл да заяви адрес за местонахождение в с. Биволаре, това да се отрази в системата на ответника, за да се прати писмото на друг адрес, което последният не е сторил.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и приобщените по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приетата по делото на л.48 обратна разписка, връчването на оспореното УП е станало на 13 август 2015 година, удостоверено  чрез саморъчно попълване на датата, на П.Г., за която в обратната разписка е посочено, че има качеството „баба” на адресата на акта и чрез поставяне на знак „х” е отразено, че последната е член от домакинството на Д.. В проведеното съдебно заседание самият жалбоподател заяви, а това е видно и от приложеното копие на л.к. на л.30 от делото, че регистрираният му постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес му е връчено УП и на който адрес живее и баба му, получила пратката.

Твърденията на жалбоподателя са, че получателят на акта-неговата баба, с оглед възрастта и множеството заболявания са станали причина същата да не съобщи своевременно за получения акт на Д., което е станало основание за подаване на жалбата след установения за това срок. За доказване  състоянието на бабата по делото е представено  Удостоверение №61/09.12.2015 год. от „Д-р С.Ц. и Д-р Д.Ц.” ООД гр.Плевен на л.74, от което е видно, че П.Г. е с диагноза:  ***…. Представена е и епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен, втора клиника по кардиология на л.80-81, от която се установява, че П.Г. е постъпила в клиниката по кардиология на 05.01.2016 год. и е изписана на 15.01.2016 год. с оплаквания от лесна умора и задух при обичайни физически усилия от около две седмици с прояви на ортопнея в нощните часове. В проведеното съдебно заседание е разпитана като свидетел и майката на жалбоподателя и дъщеря на П.Г., която съобщава, че от лятото на 2015 год. П.Г. се е влошила, „казва едно, друго забравя”, в момента  не може да ходи и да се обслужва, има рани по краката, не може да се движи, на  72 години е, като цяло не е добре, не помни, забравя, получава  писма и на другия си внук, прибира ги и не казва.

Настоящият състав на съда приема за доказано, че получателката на УП-П.Г., баба на жалбоподателя, страда  от заболяванията, отразени в приобщените по делото удостоверителни документи, но намира, че тези болести сами по себе си не са от такова естество, че да се отразят на умствените способности, способностите за ориентация и възприемане на нещата от обективната действителност по начина, описан от свидетеля П.Д.. Съдът приема, че все пак с оглед възрастта на Г.-72 год. е възможно същата да забравя, да има поведенчески реакции от вида на описаните от свидетеля, но това не може да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на първата хипотеза на чл.161, ал.1 от АПК. Защото, ако жалбоподателят или неговото семейство са започнали в определен момент да наблюдават такова поведение в Г., която единствено се намира на адреса за кореспонденция с Д., са могли да уведомят администрацията за друг адрес за кореспонденция и всички съобщения до жалбоподателя да му бъдат връчвани на този друг адрес, на който той постоянно  или преимуществено пребивава. Напротив, както в заявлението за подпомагане  на л.32 и сл. от делото, така и във всички документи по преписката фигурира като единствен адрес за кореспонденция този в ж.к.”Сторгозия”. Дори след връчването на УП на този адрес и до датата на съдебното заседание  според изявлението на жалбоподателя в с.з., той не е посочвал пред административния орган друг адрес за кореспонденция. Нещо повече- свидетелката  Д. при разпита си в съдебно заседание съобщава, имайки предвид П.Г.-„може би след един месец каза за писмото”. Като се има предвид, че връчването чрез бабата е станало на 13 август 2015 година и при тези данни, че след един месец жалбоподателят е узнал за УП, т.е. до към края на месец септември, то правото да се подаде жалба против същото едва през месец ноември 2015 год. отново се явява несвоевременно упражнено, и в този смисъл не са налице извинителни причини за жалбоподателя. Следователно, с неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя своевременно да уведоми административния орган за актуален адрес, на който да бъде търсен, респективно за осигуряване на заявения адрес на друго лице, което да получава съобщенията при наличните данни за състоянието на бабата, той сам се е поставил в невъзможност своевременно да упражни процесуалните си права. Последното не може да се квалифицира като  обективна причина, която да е попречила да се упражни в срок процесуалното право на обжалване. С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че в конкретния случай не е налице особено непредвидено обстоятелство съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 АПК, което да е основание за възстановяване на срок. Не е налице и твърдяното от пълномощника на жалбоподателя поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. УП е връчено на адреса , съобщен от жалбоподателя, и то е било надлежно връчено на член от домакинството, който го е приел. Не е имало обективни причини, които да породят у администрацията съмнения в редовността на връчването, за да търсят жалбоподателя на друг известен на тях адрес. Ето защо  искането на молителя за възстановяване на срока за обжалване на УП следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№4241 / 04.12.2015 год. , подадена от  Ц.Й.Д. ***, УРН : 337726, чрез адв.Е.Й. *** със съдебен адрес ***, оф.3, с искане за възстановяване на срока за обжалване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба №2/21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх.№02-150-6500/995 от 30.07.2015 год., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7(седем) дневен срок от съобщението до страните, чрез Административен съд град Плевен пред Върховен административен съд.

След изтичане на срока за обжалване на настоящото определение, респ. при постъпване на частна жалба срещу него и след размяна на книжата, административно дело №960 по описа на съда за 2015 год. да се изпрати на ВАС по постъпилата частна жалба против определението за прекратяване на делото.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                      

 

СЪДИЯ: